Как България да се раздели с въгледодойбивната индустрия и тецовете, които произвеждат електро- и топлоенергия, така че енергийната сигурност да е гарантирана и социалната цена да не е болезнена, е сред най-големите предизвикателства пред управляващите в последните години. Но те упорито избягваха решението му до последния възможен момент.
Сбогуването, макар и дълго, е неизбежно. Преходът към декарбонизация в ЕС е започнал, зелените политики се ускоряват. България не може да остане изолирана от тези процеси, след като се е съгласила заедно с всички в Общността за най-малко 55% нетно намаление на въглеродните емисии до 2030 г.
До средата на 2025 г. мощностите на въглища могат да работят, подпомагани от държавата. Ако искат да работят и след това, действа пазарният принцип - без изкупуване на електроенергия на фиксирани цени, каквито са договорите с т.нар. американски ТЕЦ "Марица Изток" 1 и "Марица Изток" 3, които изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. - и без държавната енергет ...