Ресурсбук България. Събитие / обява

 

ЕП прие резолюцията за България - Зелените за, ЕНП - против

Европейският парламент прие резолюция за състоянието на правовата държава и основните права в България, изготвена от председателя на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Хуан Агилар (социалисти, Испания).

В окончателното гласуване текстът бе приет 358 гласа "за", 277 "против" и 56 въздържали се. Резолюцията няма законодателна стойност.

Очаква се по-късно днес или утре ЕП да разпространи окончателното съдържание на резолюцията след преглед на гласуването по предложенията за изменение на първоначалния текст.

Преди гласуването групите на социалистите и Зелените изразиха подкрепа за резолюцията, а Европейската народна партия се обяви против.

В документа се обръща внимание на нерешени системни въпроси в съдебната система, липсата на механизми за отчетност и контрол на главния прокурор, корупционните дела по високите етажи на властта, сериозно влошаване на свободата на медиите и прозрачност на собствеността, ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Евродепутатите изразяват "недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация". Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и "незаконните и прекомерни одити" на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.

В текста се отбелязва "значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите". Той се съсредоточава и върху липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват европейските средства и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

Към последната версия на резолюцията бяха предложени общо 48 поправки. От списъка излязоха текстове за измененията за обвинения срещу президента Румен Радев, че е поискал оставката на правителството.

 
  Снимки на събитието / обявата
 
 
  Линкове към ЕП прие резолюцията за България - Зелените за, ЕНП - против
 
W85653 ЕП прие резолюцията за България - Зелените за, ЕНП - против Източник Dir.bg
 
  Контакти
 
  Фирма - организатор:  
  Обект:  
  Лице за контакти:  
  Телефон:  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Място и време
 
  Място на събитието:   Брюксел
  Дата и час от:   08/10/20
  Дата и час до:   08/10/20
 
  Идентификация
 
  Тип на събитието: Политическо събитие   >>>
  Количество: 1
  Стойност:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Позиция на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент    
__ 1 __

09/10/20
16:51:45
Резолюцията на Европейския парламент за върховенството на правото в България е факт. Тя беше приета убедително с 358 гласа "за", 277 "против" и 56 "въздържал се".

Суровите констатации в нея за ситуацията у нас чертаят един образ на управлението, коренно различен от налагания в медиите от управляващата коалиция. Проблемите, заради които вече три месеца българските граждани протестират, са назовани с истинските им имена, а политическата оценка е безпощадна. Настоящият модел на управление е довел до подкопаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите, а ЕП изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност и отчетност.

Тази резолюция е знак, че Европейският парламент чува гласа на всички български граждани и е на тяхна страна. Тя е огромен успех и вдъхва кураж на всички, които проявиха смелост и доблест в желанието си да отхвърлят порочния управленски модел у нас.

Документът е и звучен шамар за дълго налагания мит за европейската легитимност на това управление и е показателен за промяната в настроенията в Европа по отношение на проблемите с върховенството на закона по принцип.

Тя е резултат от дълги усилия, както на национално, така и на европейско равнище, с водещата роля на Делегацията на българските социалисти в ЕП.

Опитите на управляващите у нас да дискредитират основните послания в тази резолюция за пореден път доказват тяхното безочливо отношение към справедливия гняв на протестиращите и на мнозинството българи, които подкрепят протестите. Отчаяният опит за изместване на фокуса на обществения дебат към несъществуващи проблеми доказва единствено тяхното желание за печелене на още политическо време и удържане на властта на всяка цена.

Сама по себе си тази резолюция няма да свали това правителство, но тя сериозно показа нагласите както у нас, така и в Европа.

В хода на дебатите и гласуванията се откроиха много ясно две групи: на проявяващите истинско лицемерие по отношение на върховенството на закона и корупцията в ЕС, и на защитаващите принципни позиции. Десните в лицето на Европейската народна партия и европейските консерватори за пореден път си затвориха очите за истинските проблеми и защитиха управляващите в името на властта.

Това поставя под сериозно съмнение тяхното поведение по отношение на въвеждането на нови механизми за отстояване на върховенството на правото в ЕС за в бъдеще, включително по следващия европейски бюджет. На страната на европейските принципи и желанието на българските граждани за промяна застана ляво-центристкият блок в ЕП, който успя да пресече всички опити за саботиране на дебата и резолюцията, и за разводняване на основните текстове в нея.

Оценяваме приетата резолюция като положителна и необходима за България.

Недопустими са внушенията, че по какъвто и да е начин тя е антибългарска. Убедени сме, че няма нищо по-антибългарско от едно корумпирано управление, което погазва законите, основните свободи на гражданите и свободата на словото; бие протестиращи зад ъгъла, или опразва журналистически столчета и заграбва бизнеси.

Призоваваме българските граждани да не се поддават на подобни внушения и користни интерпретации, за да не стават неволно съучастници в усилията за оставане на власт на управляващите.
 Даниел Смилов: Огледалото, в което Борисов не иска да се огледа    
__ 2 __

09/10/20
17:41:01
Европейският парламент със своята резолюция за състоянието на правовата държава и основните права в България, приета днес, ни услужи с огледало. България - и особено нейното управление - се погледна в него и не се хареса. Но снимката на огледалния ни образ ще бъде сложена в рамка и ще виси навсякъде по коридорите на властта в ЕС.

Някои наричат този ефект просто "политически", като по този начин се опитват да го омаловажат. Всъщност точно политическото значение на резолюцията е най-съществено и ще има най-дълготраен ефект. Едно временно спиране на еврофондове ще се преживее. Когато портретът ти трайно се настани на стената на нарушителите - тези, от които идват "притеснения" и "проблеми" - репутационната щета за страната е голяма и неизмерима.

Резолюцията е доста по-детайлна в изброяването на проблемите на България от доклада на ЕК за върховенството на закона. В нея влизат протестите, съмненията за корупция на самия министър-председател Борисов, скандалите със аудиозаписите, къщите за тъщи, либийският танкер, имението в "Росенец" и много други неща, макар не и всичко. Например 700-те милиона от Божков и свързаните с тях плащания към телевизия, футболен отбор, а вероятно и висши политици, по някаква причина ги няма в изрично позоваване.

Така или иначе обаче, картината издава добро познаване на основните черти на българското управление и може да се нарече с неутралния термин "обективна". Целта на картината е да демонстрира, че България се отклонява от базови ценности на ЕС. Затова, наред с корупционните и медийните проблеми, в нея присъства и отношението на страната към Истанбулската конвенция и неспазването на решения на съда в Страсбург за правата на малцинствата.

Тъй като картината е достатъчно правдива, реакциите срещу нея в България не са толкова по нейното съдържание, а по-други въпроси:

Тази негативна картина се създаде и гласува с помощта на български депутати и политици. Те са предатели!

Най-наивистичната линия на атака срещу резолюцията е тази. Тя дори може да се нарече "инфантилна", ако не беше правителствената опозиция срещу този термин, който те смятат за по-обиден дори от "тулуп" и "мисирка". Цитира се Петко Каравелов, който след гаврите с него в Черната джамия, казал на чуждестранен дипломат: "У нас такива неща не се случват".

Уви, проблемите не изчезват, като казваме пред посланици и в Брюксел, че ги няма. Нещо повече, ЕС не е просто сборище на "чужденци", пред които не трябва да се излагаме. Ние сме част от този политически съюз и трябва да сме в него с истинското си лице. Не с някаква смехотворна маска, в която дори самите ние не вярваме. И ако това лице стане нелицеприятно, не би трябвало да го маскираме и гримираме до абсурдност, а да го сменим максимално бързо чрез избори. Такъв е редът в демокрациите.

Атаките идват само от леви, зелени и либерали: десните подкрепят Борисов твърдо!

Вярно е, че резолюцията бе приета най-вече с гласовете на левите, зелените и либералите. ЕНП и други десни формации изразиха резерви и дори вкараха предложения за поправки срещу резолюцията. В крайна сметка, като цяло, те гласуваха срещу нея.

Твърда подкрепа ли е това за Борисов обаче? Дори Манфред Вебер не си позволи възторжена защита на пострадалия ни премиер. Това, което той каза, е, че сериозни проблеми са налице, но може да се почака до изборите напролет, когато българите ще се произнесат. Има проблеми, има и постижения, Борисов сам е предложил оставката си в случай на свикване на ВНС, ерго - да остане още няколко месеца.

Вотът ще покаже, че БСП и ДБ са в "коалиция"

Това е по-скоро дружеска закачка, а не аргумент. Не вотът в ЕП, например, показва, че ГЕРБ и ДПС са в реална колиция, а действията на тези две партии-близнаци през годините.

ГЕРБ успяха да убедят ЕНП да възприеме тяхната позиция - това е малка победа за партията на Борисов. Проблемът е в двусмислието и слабостта на възприетата позиция по принцип. Всъщност, Борисов признава всички проблеми, отказва (или не може) да изчисти името си по убедителен начин, поема де факто ангажимент да се оттегли - и просто иска отсрочка от няколко месеца. Макар и с неудоволствие, ЕНП му дава тази отсрочка. Въпросът обаче гласи: каква е ползата на България от нея.

А има и по-дълбоко питане, на което вече не само Борисов, но и ЕНП трябва да отговарят. Може ли държава член на ЕС да изкара половин година в незнание дали премиерът и правителството ѝ са корумпирани - само заради партийния хатър на едно европейско политическо семейство? Колко дълго една демокрация може да живее с конкретни съмнения и обвинения за корупция на най-високо равнище, влезли в официални документи и на ЕС? ЕНП отговаря "шест месеца", но такъв отговор едва ли е приемлив за избирателите на тези партии в собствените им страни.

Всъщност, проблемът е, че такъв отговор е неприемлив по принцип.
 Юлиана Николова: Резолюцията показа остър дефицит на политици-демократи в РБ    
__ 3 __

12/10/20
14:59:10

Какво се случи с тази резолюция от гледна точка на Европейския парламент?

Изслушаха еврокомисарите, изслушаха Съвета на ЕС и, по повод на решенията, които вече са налице, оформиха една резолюция. Тя първо беше приета в комисията LIBE и след това бе предложена за гласуване в пленарна зала.

Заслужава особено отбелязване фактът, че се призовава Европейската комисия да продължи мониторинга за България. Съобщението за продължаването е на самата Еврокомисия, но фактът, че такъв текст попада в резолюцията - а Европарламентът вече се произнесе с препоръка той да бъде прекратен - означава, че Еврокомисията е убедила евродепутатите, че този Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) трябва да продължи да действа за България, докато не се изработи някакъв по-строг механизъм.

 Европейския парламент прие силно критична резолюция за България    
__ 4 __

14/10/20
17:16:02
На 8 октомври Европейският парламент прие силно критична резолюция за България.

1. изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите; изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация;

2. подчертава, че е от основно значение да се гарантира, че ценностите, изброени в член 2 от ДЕС, се спазват изцяло и че са гарантирани основните права, определени в Хартата на основните права; призовава българските органи да осигурят пълно и безусловно спазване на тези ценности и права;

3. отбелязва предложението за свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция; подчертава, че всяка конституционна реформа следва да бъде предмет на задълбочен и приобщаващ дебат и да се основава на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, както и да бъде приета с най-широкия възможен консенсус; призовава българските органи проактивно да търсят оценка от страна на Венецианската комисия и други съответни международни организации във връзка с обсъжданите мерки преди окончателното им одобряване;

4. отбелязва приемането на второ четене на измененията на българския Изборен кодекс; отбелязва със загриженост, че българският парламент понастоящем е в процес на приемане на нов изборен закон, а редовните парламентарни избори трябва да се проведат след не повече от седем месеца; призовава българските органи да осигурят пълно съответствие на изборното законодателство с всички препоръки на Венецианската комисия и БДИПЧ към ОССЕ, особено що се отнася до стабилността на основополагащите елементи на изборното законодателство, които не следва да подлежат на изменения по-малко от година преди избори;

5. изразява твърдото убеждение, че българският парламент следва да играе основна роля в осигуряването на отчетността на изпълнителната власт и е един от необходимите участници с оглед на контрола чрез взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, за да се постигне спазване на принципите на правовата държава; изразява загриженост относно практиката на управляващото мнозинство набързо да приема законодателство, често пъти без необходимите разисквания или консултация със заинтересованите страни; отбелязва много ниското обществено доверие в българския парламент; изразява съжаление относно неотдавна наложените ограничения на журналистите в помещенията на Народното събрание, с които се намаляват техният достъп до парламентаристите и оттам – и възможностите за медиен контрол над работата на законодателния орган;

6. изразява дълбока загриженост, че остават нерешени някои системни въпроси в съдебната система, установени от Европейския съд по правата на човека и Венецианската комисия, по-конкретно за разпоредбите, свързани с Висшия съдебен съвет и главния прокурор – и по-специално липсата на ефективни механизми за отчетност и на функциониращ контрол чрез взаимозависимост и взаимоограничаване по отношение на тяхната работа; настоява българските органи да спазват изцяло съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията (GRECO), отнасящи се до съдебната система, по-специално по отношение на Висшия съдебен съвет и статута на главния прокурор, за да се осигури независимостта на съдебната система;

7. изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие;

8. изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските органи да насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи, включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и чрез отмяна на наказателноправните разпоредби срещу клевета; изразява загриженост относно съобщенията за продължаващата практика на оказване на влияние върху медиите чрез преференциално отпускане на средства на Съюза за приятелски настроени към правителството медии;

9. отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските органи да гарантират защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитават тяхната независимост; настоятелно призовава българските органи да започнат всеобхватно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите; призовава българските органи да гарантират, че полицейските служители и другите длъжностни лица зачитат свободата на печата и позволяват на журналистите и работещите в медиите да отразяват по безопасен начин демонстрациите; подчертава, че насилието от страна на държавни служители противоречи на задължението на държавите членки да зачитат свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите;

10. призовава българските органи да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени чрез платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, за да се гарантира безопасна среда за журналистите в България;

11. изразява недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация; изразява твърдо убеждение, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава, и подкрепя правото на хората да протестират мирно; осъжда всяка форма на насилие срещу мирни демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията трябва да се зачитат по всяко време; подчертава, че е неприемливо използването на насилие и непропорционална сила; изразява загриженост във връзка с незаконните и прекомерни одити на частни предприятия, които публично са изразили своята подкрепа за протестите; осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите през юли, август и септември 2020 г.;

12. осъжда нехуманните условия в българските затвори, констатирани от Европейския съд по правата на човека, включително наличието на пренаселеност, лоши санитарни и материални условия, ограничени възможности за дейности извън килиите, недостатъчно добри медицински грижи и продължително прилагане на ограничителни режими в местата за лишаване от свобода;

13. изразява дълбока загриженост от факта, че след повече от 45 съдебни решения срещу България, произнесени от Европейския съд по правата на човека, българските органи не са спазвали задължението си за провеждане на ефективни разследвания;

14. изразява загриженост, че въпреки съществуването на няколко директиви на ЕС за процесуалните права на заподозрените и обвиняемите, посочени в пътната карта от 2009 г., в България процесуалните права не се зачитат в достатъчна степен; счита, че това оказва дълбоко въздействие върху основните права;

15. осъжда всички случаи на слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи – въпрос, който продължава да буди сериозна загриженост; призовава българските органи и длъжностни лица да осъждат категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинства;

16. изразява съжаление за атмосферата на враждебност срещу хората от ромски произход в някои населени общности, особено срещу онези, които е трябвало да напуснат домовете си след протестни събирания, насочени срещу техните общности, в няколко селища;

17. отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията на България; изразява съжаление, че това решение възпрепятства България да ратифицира Конвенцията; изразява дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии;

18. счита, че е необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица, основана на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, както в законодателството, така и в практиката във всички области; призовава българските органи да изменят Закона за защита от дискриминация, за да включат изрично половата идентичност като основание за дискриминация;

19. изразява загриженост, че лица, които може да се нуждаят от международна закрила, са били възпрепятствани да влязат на територията на България или експулсирани, понякога с употреба на сила, без възможност да кандидатстват за убежище и без индивидуализирана преценка; изразява особена загриженост от обезпокоителното депортиране на членове на турската опозиция в нарушение на международните договори и въпреки валидните съдебни решения, постановени от компетентни български съдилища;

20. изразява дълбока загриженост от предложените изменения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; тези изменения биха създали силно враждебна среда за организациите на гражданското общество със статут на общественополезни организации, които получават чуждестранно финансиране, и има риск да влязат в противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на неприкосновеност на личния живот;

21. отбелязва, че България е постигнала известен напредък по МСП; призовава българското правителство да си сътрудничи с Комисията в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, посочен в ДЕС, за да продължи изпълнението на своите ангажименти; призовава българските органи да се въздържат от провеждане на всякакви едностранни реформи, които биха изложили на риск зачитането на принципите на правовата държава, по-специално независимостта на съдебната власт и разделението на властите; отбелязва, че Комисията е посочила, че все още няма да отмени МСП за България; призовава Комисията да продължи да наблюдава реформата на съдебната система и борбата с корупцията в България в рамките на МСП, докато не се въведе напълно функциониращ механизъм за наблюдение на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, приложим еднакво за всички държави членки;

22. приветства публикуването на първия годишен доклад относно принципите на правовата държава в ЕС, обхващащ всички държави членки; отбелязва основанията за загриженост, установени от Комисията в редица области относно България;

23. подчертава необходимостта българското правителство в сътрудничество с Комисията да гарантира по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на Съюза, и незабавно да реагира във връзка с опасенията, че пари на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляващата партия;

24. приветства присъединяването на България към Европейската прокуратура и изразява увереност, че участието ѝ в Европейската прокуратура само по себе си ще представлява по-строг контрол върху правилното използване на средствата на ЕС в тази връзка;

25. отново изразява своята позиция относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки, включително необходимостта от защита на правата на бенефициерите, и призовава Съвета да започне междуинституционални преговори възможно най-скоро;

26. призовава българските органи да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления (FinCEN), съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма;

27. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Организацията на обединените нации.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  289       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   08/10/20