Стратегическа цел в ЕС след пандемията е да инвестираме така, че да имаме дългосрочни предпоставки за растеж на икономиката. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев при онлайн представяне на проект на Националния план за възстановяване и устойчивост на България със средства от ЕС.
Министерствата работят повече от два месеца по над 100 проекта по тези основни програми, но дискусията тепърва започва, защото планът не е на правителството, а на цялото общество. По този план ще работят поне две правителства, а ефектите от него ще са за десетилетия напред.
По Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС България ще има над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ и до девет милиарда лева заемен ресурс, ако преценим че тези пари ни трябват. Краен срок за ползване на парите е 2026 година с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години.
Националният план е с четири основни стълба – „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“.
В стълба „Иновативна България“ ще се правят инвестиции в образованието по цялата верига от учители да квалификация на учителите. Ще се наблегне на инженерните и природните науки в 1680 училища в страната. Предвижда се създаването на специален фонд за подпомагане на стратегическите инвестиции в страната.
През програмата схема „Зелена България“ ще инвестират близо 4,5 млрд. лева в проекти за „зелена“ и за „кръгова“ икономика. Сега нашата икономика изразходва 3,6 пъти повече енергия от средно европейското за единица продукция – няма как дългосрочно да сме конкурентоспособни и затова трябва да се мисли за енергийна ефективност на промишлените сгради и машини.
Ще се възстанови програмата за енергийната ефективност на жилищните сгради без да се спира само до смяна на дограмите и опаковането на сградите. Нужно е да се мисли за фотоволтаични системи и използването на хидропомпи.
Целта е хората да плащат по-малки сметки за енергия, за да им останат повече пари за други нужди. Предвижда се мащабна инвестиция в Електроенергийния системен оператор за над половин милиард евро за тотално дигитализиране на електромрежата, за да я направим с по-малко аварии и рискове. Ще се отделят и 850 млн. евро в хидромелиоративната инфраструктура на страната за да увеличим поливните площи.
През стълба „Свързана България“ ще се отделят 806 млн. лева за цифрова инфраструктура и близо един милиард лева за развитие на железниците чрез тотално дигитализиране на трафика, въвеждане на системи да безопасност и на ефективност.
Една трета от тези пари ще са за нови влакове и мотриси и се надявам отново да качим българите във влаковете защото това е бърз и екологичен транспорт. Други 575 млн. лева са предвидени за ВиК инфраструктура, добави той.
С инвестиции през четвъртия стълб -„Справедлива България“ се цели работата на публичните институции да е по-прозрачна и ефективна. Ще се приключи дигитализацията на съдебната система. Всеки лист хартия в държавната администрация трябва да се доведе до машинно четим формат и затова ще са нужни 150 млн лева.
Ще се направи националната схема за електронна идентификация чрез новите документи за самоличност, където ще се нужни 193 млн. лева. Други 1,2 млрд. лева ще са нужни за проекти за социално включване на всички нива. Ще има и пари за сферата на културата, специален ресурс за дигитализация на съдържанието.
През следващите шест години ще се прави микс от политики, който ще позволи не само България, но и ЕС бързо да се възстановят от кризата. Това е шанс за нова икономика – тази на високата добавена стойност и на знанието.
България се е ангажирала с реформи в редица сфери – в образованието и в научно-развойната дейност, либерализация на енергийния пазар, подобряване на бизнес средата, в електронното правосъдие, както и в сферата на социалните услуги.
Христо Иванов определи като разочароващ плана за възстановяване, представен от Т
__ 1 __
31/10/20 17:15:47
Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов определи като разочароващ проекта на план за възстановяване, който вицепремиерът Томислав Дончев представи днес. Според него в плана не се вижда никаква визия.
"Включени са всички възможни клишета. Липсва обаче конкретна визия за това каква България искаме, какви са структурните проблеми и как ще ги решаваме".
"Вместо да получим визия за инвестиции, получаваме един шопинг лист какво можем да си купим. Неща, които може и да са полезни и необходими, но не е ясно дали са най-важните".
"Дори там където се влагат пари в образование, виждаме че парите отиват основно в покупка на материални активи. Само с купуване на техника няма да можем да придвижим българското школо в 21 век. Учителят, неговото образование и подготовка на едно ново поколение български учители, е основното, което би трябва да е залегнало в този план. Има усвояване в стиропор, в дограма, в асфалт - това, от което може да се краде, това, от което могат да се правят схеми с обществени поръчки".
В проекта липсва нова философия за отпускане на грантовете и проектът не е съобразен с предишни препоръки на ЕК. Определи съставянето на плана като процес, в който "българската администрация мечтае за бъдещето", вместо да попита бизнеса и образованието за нуждите им.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 709
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 31/10/20
