Ресурсбук България. Събитие / обява

Парламентарни избори 4 април 2021

На 4 април 2021 в България ще се проведат редовни парламентарни избори.

 
  Снимки на събитието / обявата
 
 
Линкове към Парламентарни избори 4 април 2021
 
W88780 Изборите в България не са предопределени Източник Dnevnik.bg
 
  Контакти
 
  Фирма - организатор:  
  Обект:  
  Лице за контакти:  
  Телефон:  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Място и време
 
  Място на събитието:   България
  Дата и час от:   04/04/21
  Дата и час до:   04/04/21
 
  Идентификация
 
  Тип на събитието: Политическо събитие   >>>
  Количество: 1
  Стойност:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Изборите в България не са предопределени  
__ 1 __

22/02/21
22:06:54

Вариантите при дефинирането на смисъла на политическия избор за 4 април са два:

1) Ако въпросът, на който хората отговарят, е "ГЕРБ или БСП?", с голяма вероятност ще спечели ГЕРБ

2) Ако въпросът е "Дали "моделът Борисов" да се запази?", ГЕРБ и съюзниците им от "Обединените патриоти" (ОП) с голяма вероятност ще загубят изборите.

В демокрацията е важно за кого ще се гласува - коя партия колко гласове събира накрая на изборния ден. Но разпределението на вота между партиите зависи от това кой за какво гласува. България е в политическа ситуация на износени персонални харизми. Борисов е уморен, кахърен и създава впечатление на виновен човек. Харизмите на Румен Радев и Слави Трифонов са втора употреба. Волен Сидеров, Валери Симеонов и патриотичните им сподвижници са вече отвъд всяка харизма и разчитат основно на харизаното от ГЕРБ и ДПС.

Това е шанс за страната, която се напати от лидерски партии, в които личността измества, а понякога и изцяло замества съдържанието. Като стане подобно заместване, партии за уж европейско развитие на България строят руско-турски потоци, блокират евроинтеграцията на Балканите и техни депутати се зъбят на "еврогейските" ценности, като ежедневно вещаят провал на ЕС. А пък уж социалистите се оказват всъщност консерватори ала Орбан с изразен путинистки уклон.

"Първа" и "втора" лига

В момента тече масиран опит от страна на управляващите парламентарните избори да се сведат до избор "ГЕРБ или БСП". За целта се прилага следната стратегия:

Първо, повечето от телевизиите са нарочили ГЕРБ и БСП за централното си време. Министри и социалисти си поделят водещите формати (сутрешни блокове, "Панорама" и т.н.), а останалите партии са по-скоро екзотика - канени тук-там за цвят, обикновено заедно с абсолютни аутсайдери. Всичко това би било нормално, ако ГЕРБ и БСП доминираха в електоралните нагласи. Но това не е така според проучванията - заедно те имат (в най-добрия случай) около 50 процента от подкрепата на възнамеряващите да гласуват.

Т.е. с едва 50 на сто от доверието, управляващите и основният им конкурент си гарантират огромната част от медийния достъп и правото да се състезават в "първа лига".

Второ, масово се тиражира една неистина - че след изборите на 4 април нямало да има правителство. Вероятността за подобно развитие е близка до нула: едва ли след кампания в тежки условия партиите ще тръгнат на нови избори, давайки властта на служебно правителство. А и кога новоизбран парламент у нас се е саморазпускал и предизвиквал нов вот? Подобни внушения целят две неща - да разколебаят хората в искането им за промяна (видите ли, ще останем без управление) и да накарат избирателите да се скупчат около големите партии, които всъщност са по-скоро средни.

Трето, периодично се пуска друга интрига - за неизбежността на голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Идеята тук не е толкова да се договори подобен формат (който е много малко вероятен), а по-скоро да се подчертае, че без ГЕРБ и БСП управлението ще е невъзможно.

Може ли да се излезе от коловоза?

БСП се блазни от този модел, в който се съревнова с ГЕРБ на отделна, ексклузивна писта. Но приемайки данайския дар от ГЕРБ, БСП ще плати висока цена - поредната загуба на социалистите и оцеляването на Борисов и различните му патерици. ДПС също има изгода от вариант, в който ГЕРБ и БСП "изяждат" по-малките партии, защото тогава Движението става решаващ балансьор с неговите константни гласове.

Предизборната надпревара вече е влязла в коловоз "ГЕРБ или БСП", който лесно може да доведе до победа на Борисов. Това е вероятно, защото социалистите не правят нищо да уталожат страховете на големи групи от българското общество, че едно тяхно управление ще ни тласне в путинистка посока, ще ни дистанцира още повече от ЕС, ще ни обвърже със скъпи руски геостратегически проекти дори повече отсега. А и в икономически план социалистите имат лоша репутация - често управленията им са завършвали с финансов крах: през 1997-а с пълен, а през 2014-а - с частичен.

Излизането от коловоза "ГЕРБ или БСП" не е лесна работа, но би могло да се случи при следните условия:

Алтернативите - експертно или програмно управление с ясен мандат и конкретни цели: Партиите, които искат промяната на модела "Борисов", могат да си поставят като основна предизборна задача сформирането на управление, което да се концентрира върху справяне с Ковид-19 кризата (нейните здравни и икономически последици) и елиминирането на дефектите в съдебната система (основно политизацията на прокуратурата). Тук не става дума за формални коалиции, а за политическо целеполагане и очертаване на работеща алтернатива.

Използването на "зелената сделка" и възстановителния фонд на ЕС за модернизация на българската икономика биха могли също да са жалони на експертно или програмно управление. От особена важност е такова управление - и партиите зад него - да са гарант за евроатлантическия избор на България и продължаващата й интеграция в ЕС: кризите не са време за заиграване с геополитически фантазми. В крайна сметка членството в ЕС е нещото, заради което българският кораб все още не се е нанизал на някоя от многобройните подводни скали в сегашната ситуация.

Като цяло партиите, които искат да сменят "модела Борисов", би трябвало да се откажат от свои тесни идеологически идеи и планове - било скъпи геостратегически проекти или ценностно-ориентирани, но разделящи политики. Те трябва да предлагат управление, което да стабилизира България икономически, да реши репутационния й корупционен проблем и да направи догонването на останалите страни в ЕС възможно. Такава програма може да изглежда минималистична и лишена от идеологически заряд, но в кризисни времена прагматиката става истински вълнуваща.

Многоизмерността на изборите

Ако изборите са едноизмерни - "ГЕРБ или БСП" - управляващите веднага имат предимство, защото са едната основна алтернатива. Ако изборите се случват на повече от едно измерение, задачата на управляващите става трудна и вотът на хората се разпръсва между повече играчи. Изборите през пролетта имат шанса да са многоизмерни, защото освен политическите въпроси "ГЕРБ или БСП" и "модела Борисов", има и поне още една голяма тема - Ковид-19.

Тук управляващите са в затруднено положение, защото мнозинството хора смятат, че те не се справят добре с кризата. Основания за такова мнение има много: България достигна много високи нива на смъртност без да има многомилионни космополитни центрове, които са естествени огнища на масови зарази. Да се оправдаваме с това, че "българите така или иначе умирали повече", е цинизъм, а и признание, че властта не е направила нищо, за да се справи с този хроничен проблем.

Ваксинацията е също елемент от здравната криза, по отношение на която България е закотвена на последното място в ЕС. Проблемите ни изглеждат управленско-организационни - при еднакви условия за доставка на ваксини за страните членки на ЕС, ние сме накрая на опашката.

Ролята на президентските избори

ГЕРБ влизат в парламентарните избори с готова коалиция за президентските: зад техен кандидат наесен вероятно ще застане ДПС, което вече се позиционира срещу Радев. Подкрепата си за ГЕРБ ДПС ще изтъргува срещу официално присъствие в правителство на партията на Борисов - нещо, което хората на Доган са си поставили като цел.

Това е едно от измеренията на предстоящия парламентарен вот, което засега не се дебатира много. Подобно споразумение би осигурило на Борисов стотици хиляди гласове, но е също така и опасно, защото би бетонирало модела "ГЕРБ-ДПС" във властта - модел, който за мнозина е проблематичен, ако не направо корупционен. Тази парламентарно-президентска коалиция връща политическото внимание към питания за "модела Борисов", които не са удобни за управляващите.

Изводът е, че изборите през април не са предопределени, но ако опозиционните партии искат да имат успех, би трябвало сериозно да се замислят за коловоза "ГЕРБ или БСП". Той няма да ги изведе към нищо добро.
 Коалиционната култура и изборите на 4 април като бягане на къси разстояния  
__ 2 __

22/02/21
22:13:37

Всички социологически проучвания кристално ясно показват, че без коалиция следващото управление на България ще бъде невъзможно.

Независимо от този факт обаче коалиционната култура, която много от политическите формации, кандидати за следващия парламент, показват пред българското общество, е доста ниска и силно ограничена. Дори формации като "Има такъв народ", която вече дава сигнали, че е осъзнала зависимостта между нивото на избирателната активност и собствените си шансове, отказва категорично да разпознае потенциални партньори сред останалите политически сили с възможност за попадане в следващото народно събрание.

На настоящия етап партиите охотно говорят с кого не биха се коалирали, а тази част от тях, които не го правят, просто мълчат по въпросната тема. И така чисто и просто поставят един доста ограничен хоризонт за себе си - до датата на изборите. Обвързват обаче и своите най-верни избиратели със същия хоризонт. Това са т.нар. твърди ядра, те не са склонни дори в най-малка степен да погледнат критично на поведението на своето политическо формирование. Логиката на твърдите ядра е изцяло ориентирана от гледната точка на поведението на съответната партия към общата картина в обществото и публичното управление. Липсва усещането за конкретните характеристики на ситуацията и необходимостта поведението на която и да било формация да бъде разгледано включително и от този ъгъл. Всъщност това е и най-голямото предизвикателство пред национално отговорните политически сили. Те трябва да намерят начин за сполучливо съчетаване на основните гледни точки към политическата ситуация, в условията на която се провеждат изборите.

От едната страна е гледната точка на съответната партия. Тя е въплътена в партийните позиции, ценностите и програмите, от другата страна е обективното състояние на обществото, от което зависи до каква степен намеренията на една партия могат да бъдат реализирани така, както тя желае, и както, предполага се, желаят нейните верни избиратели. Сполучливото съчетаване на двете основни гледни точки на практика би означавало запазване на основния електорат и обогатяването му с допълнителен такъв, което би подобрило изборния резултат на всяка политическа сила, която намери работещо решение за представяне пред избирателите, стоейки стабилно на своите позиции, но и уважавайки обективните нагласи в обществото като цяло. Политиката е изкуство на възможното.

Техническите измерения в изборния процес не са маловажни, но акцентът върху тях покрива като с наметало по-важния дебат, пише Евгени Кръстев. А по-важното е как и на къде ще се развива обществото ни през следващите четири години

Фактът, че повечето политически формации говорят предимно за това, с кого не биха се коалирали, означава, че те много повече държат да формулират позиции срещу опонентите си, отколкото да формулират позиции, насочени към избирателите. Или казано с други думи, сред политическата класа у нас негативният подход в политическата конкуренция е видимо по-широко застъпен от позитивния. Точно това може да обясни обстоятелството, което вече е доста разпространено по време на избори - разгръщането на политическа конкуренция повече на база компромати, отколкото на идеи. Дори може да се каже, че тази практика все повече излиза от периодите на предизборната конкуренция и се превръща в устойчива част от цялостния политически процес.

Този негативен подход фокусира вниманието и на партиите, и на избирателите върху целта да се добавят проценти на датата 4 април, но не дава хоризонт "а какво правим на 5-ти същия месец". И изборната надпревара се превръща в бягане на къси разстояния, въпреки че политиката е по-скоро маратон.

Но и показването на по-добро ниво на коалиционна култура от страна на политическите формации по време на предизборни периоди категорично не бива да се възприема единствено като самоцелен стремеж към властта. Коалиционната култура е част от общата политическа култура на всеки един партиен субект с претенции за доверието на избирателя и готовност да го представлява в институциите на публичното управление.

Отношението към коалиционния въпрос на всяко политическо формирование би следвало да се намира в пряка зависимост от електоралния потенциал на съответния политически субект. Т.е. за да има една партия качествена коалиционна култура, тя преди всичко следва да познава собствените си електорални възможности, потенциала за тяхното разширяване, както и опасностите, които биха могли да предизвикат свиване. Ако е ясно, че не можеш сам да преодолееш 4% бариера, то напълно естествено би било да потърсиш адекватен коалиционен партньор, с когото съвместно да развиете електоралния потенциал и да бъде осигурено парламентарно представителство. Колкото повече е електоралният потенциал на една формация, толкова по-високи могат да бъдат целите, които тя си поставя за постигане чрез своята коалиционна култура.

За политически субект, който е сигурен като парламентарен участник, коалиционната култура може да се изразява в търсене на начини за участие или поне влияние върху правителственото управление, което потенциално може да се формира въз основа на изборния резултат. Това обстоятелство пряко кореспондира с представителния характер, който имат управленските институции в условията на демократична политическа система. Тук е важно да се отбележи, че категорично не става дума за безпринципни коалиции. Коалиционната култура е доста широко понятие, то не се изчерпва само с ограниченото разбиране за коалиции, базирани на коалиционни споразумения. Освен тях съществуват и т.нар. тематични коалиции, коалиции основани на ценности, както и коалиции за постигане на мнозинство от 2/3 или 3/4, ако става дума за търсенето на решения на въпроси, които изискват по-високи нива на консенсус. Всяка политическа формация, в стремежа си в максимална степен да функционира като част от представителната демокрация, би следвало да се опитва колкото се може повече да влияе на управлението на държавата. Такова влияние е възможно включително и ако съответната формация е в опозиция. Разбира се, понятие "опозиционна коалиция" не съществува, но ако един опозиционен субект намери начин за взаимодействие с някой от другите в същото положение в парламента, то вероятността да повиши влиянието си върху публичното управление определено става доста по-съществена. Тези умения и способности на политическите партии също попадат и следва да бъдат разбирани като част от широкото понятие - коалиционна култура.

Най-добре развити коалиционни способности би следвало да имат тези политически формации, които са с най-голям шанс да спечелят изборите. В конкретния случай това са ГЕРБ и БСП или малко повече ГЕРБ, защото повечето социологически сондажи сочат известно предимство за тази политическа партия. Понякога може да се окаже по-лесно определена партия да спечели изборите, отколкото да състави правителство след това. Тази хипотеза е силно вероятна по отношение на изборите на 04.04, поради което се налага да бъде по-сериозно разгледана. Определено ако избирателят е натоварил дадена политическа сила да формира изпълнителната власт, без изцяло да й е осигурил необходимото мнозинство, на практика я е поставил в трудно положение, с което тя може да се справи, ако е способна да генерира доверие сред по-малките парламентарни формации, които биха били нейни потенциални партньори.

Ако първата политическа сила не намери партньори, опит за съставяне на правителство се прави от втората. При положение, че тя има повече симпатии сред малките парламентари групи, то нейният мандат ще се окаже успешен. И точно тук идва въпросът за легитимността на едно създадено по този начин правителство, тъй като изолира партията, спечелила изборите и я праща в опозиция. А целта на изборите е да бъде осигурено правото на електорално най-подкрепената партия да поеме управлението на страната и отговорността, която то води със себе си. Появата на такъв своеобразен луфт по отношение на легитимността, може да доведе предица от проблеми за кабинета, съставен без първата политическа сила. Не е толкова далече в миналото кабинетът "Орешарски", който е пример именно за това. Спорната легитимност, която той имаше, генерира като следствие неубедителни управленски решения от страна на формиралото се в парламента мнозинство и от правителството, които доведоха до бързото прекратяване на неговия мандат.

Българският политически модел е такъв, че натоварва политическите сили с големи отговорности, а за да могат те да бъдат понесени, често са необходими комуникационни умения, аргументиране на позиции и търсене на партньорства за осигуряването на легитимно и стабилно управление. В Гърция, например, партията, спечелила парламентарни избори получава 50 мандата бонус. Така коалиционните управления там са изключителна рядкост. Това е пример за конституционен регламент в полза на политическата стабилност. По този начин тя е изведена извън отношенията между отделните политически формации и е независима от тях. Политическите формации пък практически не се нуждаят от коалиционна култура и могат да не развиват такава.

Възможно е в следващото народно събрание да има политически формирования, които се ослушват в очакване на бързи предсрочни избори след редовните с надеждата, че на тях биха увеличили парламентарната си тежест. На подобни намерения отново може да се отговори с пример от политическата практика на друга европейска страна - Италия. Там партия "Лига" (Матео Салвини) целанасочено стоя в опозиция в очакване на избори, които да я превърнат в основен фактор в изпълнителната власт. В крайна сметка партията се включи в кабинета на Марио Драги, променяйки съществено поведението, което първоначално беше избрала да следва. Просто позицията на изчакване не е добър съветник в политиката. Това е сфера, която по природата си, е ориентирана към активността и участието. Поради това всяко необосновано пасуване може в много по-голяма степен да навреди, отколкото да помогне и донесе ползи.

В заключение нека обърнем внимание и на вероятността за провал на усилията за съставяне на правителство у нас след 04.04 и необходимостта от провеждането на бързи предсрочни избори. Би било логично да очакваме, че изчерпването на проучвателните мандати ще приключи в края на април или самото начало на май. Оттам нататък новите избори следва да се проведат в двумесечен срок. Предвид необходимостта от нова предизборна кампания, те най-вероятно биха били в края на юни или самото начало на юли. Твърде нетипично и нехарактерно време за провеждане на избори в България. Освен това за период от 2-3 месеца едва ли бихме могли да очакваме толкова големи промени в обществените нагласи, така че да се възпроизведе качествено различен парламент като съотношение на мандатите между политическите сили в него или пък още по-малко с участието на нови партии, останали извън народното събрание след редовните избори.

Би било хубаво всяка една политическа формация, при избора на поведение, което да следва, да вземе под внимание тези обстоятелства. Навлизането в политическа криза, особено ако тя се окаже спираловидна, не би било в интерес не само за страната, но и за всяка една от политическите партии. А от тях зависи тя да бъде избегната.
 Косъм не пада от фантомите в избирателните списъци  
__ 3 __

22/02/21
22:20:06

През септември предстои национално преброяване на населението и това е много добра възможност да се изготви реалистичен изборен регистър за гласуване по изборен адрес. За такава промяна експертите вият като линейки отдавна. Един от най-добрите експерти, Димитър Димитров, даже е внасял проектозакон за изборен регистър с изборен адрес. Политиците също вият, ама само преди избори. След изборите вият само тия, които са ги загубили. Но в правната комисия не дават и дума да се издума за каквато и да било промяна. И тази скандинавска сага, този старогръцки епос, тази рамаяна и махабхарата с "мъртвите души" се точи вече десетилетия.

Наскоро един пенсиониран полковник от МВР, г-н Георги Миронов, сподели по една телевизия, че разминаването на числата в ГРАО и НСИ е огромно. Чул, че ГРАО имал 12 млн. ЕГН-та, някои физически лица имали по 2-3 самоличности, вземали по 2-3 пенсии и други такива работи.

За мен само тези твърдения са достатъчни въпросният полковник да стане телевизионна звезда за няколко часа. Но не би. Вече няколко дена нито една национална телевизия от големите не обелва дума по темата. А си струва да се направи поне един "Референдум" с участието на началниците на ГРАО, НСИ, МВР "ДокИменти за самоличност", МВнР "Консулски отношения" и този сладкодумен полковник. И не само медиите, а нито един политик в последните дни не е обелил и дума по темата, макар че при предстоящото преброяване на населението точно политиците трябва да вият като линейки за оправяне на избирателните списъци в някаква форма на активна регистрация по време на това броене.

Ни дума, ни вопъл по темата. Да се чудиш дали пък не са на далавера от фантастичния избирателен списък и кой точно е на далавера. И дали критиките към избирателния списък не са само ламбада на езика или локум за балъци.

Има и зли езици, ама много зли, които твърдят, че партиите и правителството имат интерес да надуват броя на населението, защото европейските пари са вързани с тоя брой (на глава от населението/per capita) и никой няма интерес да има реализъм в данните.

Пак ще повторя - фантомите, призраците, вампирите и мъртвите души не са страшни, докато само си седят из компютрите на ГРАО ("Гражданска регистрация и административно обслужване"). Там те са само числа. И там носят поразии, защото влизат в аргументацията за искане, вземане или даване на едни пари, за строежи на стадиони и спортни зали за баби, за къщи за тъщи и др.

Страшно става когато фантомите кацнат в избирателните списъци. Тогава те произвеждат недоверие в изборния процес, а могат да се превърнат в живи хора, от името на които някой друг гласува и произвежда власт. И по-страшното - могат да произвеждат власт под натиска на външни сили. Могат да произвеждат власт, без да носят последствията от своя избор, понеже не пребивават на правната територия на произведената власт.

Сега продължаваме сметките от предишната статия през януари 2021 г. Два месеца преди парламентарните избори на 4 април. Връщаме се там, откъдето спряхме през 2017 година.

Населението на България през 2015 г. според НСИ е 7 153 784 човека. А на 31.12. 2019 г. е 6 951 482. Има намаление с 202 302 души.

Населението през 2017 г. (парламентарни избори) е било 7 050 034 човека. От тях под 15 години са били 1 004 376 или под 18 години са били 1 205 521. Следователно избирателите са 5 844 782. Да де, ама в избирателния списък са 6 838 235 човека с право на глас. Излиза, уважаеми читатели, според обясненията на властите и на някои партии, че в чужбина вече са 993 453 избиратели. Пак са нараснали с 24 450 човека спрямо 2016 г.

Ако предположим, че в чужбина процентът под 18 години е същият, като в България, излиза, че нашите хора там са станали близо 1.7 милиона. Нищо, че между 2015 и 2017 г. сме се редуцирали със 103 750 според НСИ. Колко от тях са се споминали в чужбина и колко тук - не знаем. Излиза, че избирателите в родината мрат ("НСИ умирания" от 2015 до 2019 са 544 097), а тези в чужбина се размножават. Значи емиграцията от страната върви с пълна сила.

Дали в "НСИ умирания" са числата само за умрелите в страната или и умрелите от чужбина са вътре, не знам. Май не са, защото умрелите минус новородените дават долу-горе т. нар. отрицателен прираст на населението - с колко сме намалели за годината. Не знаем също дали числата на ГРАО и НСИ съвпадат. Защото ГРАО е тази, която гледа актовете за смърт и трябва да чисти от избирателните списъци тия ЕГН, които са "вече в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка".

Да видим сега числата за 2019 г., когато имаше избори за европарламента. Тогава в родината е имало 6 951 482 души, под 18 години са били 1 202 710. Следователно в родината е имало 5 748 772 избиратели. В магическия избирателен списък вече има само 6 288 656. Или с цели 539 884 (над половин милион) избиратели по-малко от списъка за парламентарните избори. Логично е да предположим, че част от тези хора са на небето, а другите не са в избирателния списък поради наличието на критерия "уседналост". Една част са в Турция. Колко са там един Господ знае и той е директор на ГРАО. Ама може и той да не знае

И да вървим към края.

Първият ключов въпрос - колко са ЕГН в ГРАО? Полк. Георги Миронов споменава в интервю, че е чул от някого числото 12 млн. Други хора са чули числото 8.4 млн. Ако вярваме на брояча на НСИ, в България на 24 януари 2021 г. има 6 921 680 човека, излиза, че в чужбина има между 5 млн. и 1.5 млн. български ЕГН.

Вторият ключов въпрос - колко лични карти (документи за самоличност) са издадени от МВР и циркулират в момента по всичките земни кълбета? Има ли документи за самоличност, издадени на едно и също лице под различни имена (задграничен паспорт на Иван, лична карта на Джон или обратното)? Тези документи на едно и също ЕГН ли са, или на различни Помните ли един скандал през 2013 г. с двойната самоличност на един Феим-Петър Чаушев? С едно име бил зам.-министър, а с друго име акционер в някакви дружества.

И третият важен въпрос е - свързани ли са базите данни на ГРАО, МВР и НСИ? Има ли процедура/график за сравняване и актуализиране/изчистване? Какво пречи на Иван да гласува в Пържиграх с личната си карта, а под името Джон да гласува в Къркларели или в Торбалъжи със задграничен паспорт и декларация. Ако Иван и Джон са едно и също ЕГН, кога става ясно, че е гласувал на две места? ГРАО май ги проверява или поне така се казва. Ами ако са с различни ЕГН, какво правим?

Помислете, имате ли доверие на нещо, за което се говори, че има между 1.5 и 5 милиона записа. Имате ли доверие на тези, които го управляват, и на тези, които са ги назначили на тая работа? Искате ли обяснение за тези числа от институциите, на които плащаме? Нека институциите отговорят, а не да се крият като хамстери в дупките си.

Не е ли време това да се промени?

Стоил Стоилов
Изборен експерт
 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  21       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   22/02/21