Върви, народе възродени |
__ 1 __
24/05/21 22:01:04 |
През 1892 г. Стоян Михайловски - тогава учител по музика в Русе, написва легендарното стихотворение "Св св. Кирил и Методий" като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание "Мисъл" в Русе.
Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков - учител по пеене в Ловеч - написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура със заглавието "Върви, народе възродени".
"Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време... Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин...
Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!... През десет века все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15 |
Най-светлият български празник |
__ 2 __
24/05/21 22:02:18 |
24 май трябва да бъде нашият национален празник.
Националният ни празник сега, 3 март, е денят, в който се подписва предварителен мирен договор между две империи - Руската и Османската. Това е ден, в който някой друг, отвън, ни е "освободил от робството", както ни учеха от деца. Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин "Османско владичество" и настояват (с гордост!), че дедите им са били роби. Без да разбират, че в понятието "Турско робство", думата робство е метафора. По същата логика можем да говорим и за Съветско робство след 9 септември 1944 г.
Другите ни два големи празника, свързани с Националното освобождение - 19 февруари и 2 юни - са дни на смъртта. Героичната смърт, но все пак смъртта, а не раждането на героите (или Възраждането) честваме. Защо не празнуваме победите си, рождествата и възрожденията повече, а все се фокусираме върху героичната смърт? Или върху хомота на "робството". (Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българско предателство.)
Подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., не е денят, в който се създава Третата Българска Държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. (Това също е една алтернативна подходяща дата за Национален празник.)
Но най-светлият и оптимистичен, най-български празник е 24 май. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов. Кирилицата е създадена в Първото българско царство. Глаголицата е дело на светите солунски братя Кирил и Методий, но кирилицата, е създадена в България от техните ученици (и назована с почит към учителя), вероятно от св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги, в превод на старобългарски (черковнославянски) един век по-късно.
Денят на св. св. Кирил и Методий, денят на българската и всеславянска азбука и култура, започва да се празнува у нас още преди Освобождението - първо в Пловдив през 1851. Това трябва да бъде националният ни празник. |
Празнуваме българската азбука, просвета и култура - българския дух! |
__ 3 __
24/05/21 22:05:08 |
Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух - 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.
Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. На следващата година - 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е един от най-дълго честваните празници в държавата ни.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г. |
Проф. Кочева: Кирилицата е най-трайното и ценно постижение, което сме дали |
__ 4 __
24/05/21 22:15:28 |
Днес празнуваме един от най-обичаните и най-български празници, които ни зареждат с национална гордост и самочувствие.
"Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност..." - това са думи на един от най-бележитите българисти проф. Роже Бернар.
Проф. д-р Ана Кочева е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е създател на "Карта на българския език на ново място по света", която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната "Карта на диалектната делитба на българския език".
В момента ръководи екипа, който изработва интерактивната "Кулинарна карта на българската езикова територия". Автор е на няколко монографии, сред които първото описание на езика на българска общност зад граница ("Смесеният език на виенските българи"), студии и стотици статии по езикови въпроси.
България е една от най-старите държави в Европа и нейният принос в развитието на човешката цивилизация е безспорен. Може ли да кажем, че 24 май е българският празник, зареден с най-голяма национална гордост в този контекст?
- 24 май е най-българският празник лично за мен, но, убедена съм, и за повечето от нашите сънародници както тук в рамките на държавните ни граници, така и извън тях, навсякъде, където живеят българи. Българското слово е свещено, както е отбелязал Иван Вазов, а просветените народи винаги са силни и проспериращи.
Нека напомним, връщайки се към 9-ти век, че глаголицата е изключително дело на двамата солунски братя Кирил и Методий; тя е съвършена графична система, отразяваща особеностите на славянския български диалект от Солунско, който те са познавали като майчин. Глаголицата е осветена от папа Адриан ІІ, на нея са преведени светите книги, но Великоморавската мисия след смъртта на Кирил, а особено и след кончината на Методий на практика е била обречена на провал, ако учениците им не бяха потърсили спасение за делото си в България. Неслучайно! Княз Борис I ги посреща с почести в Белград, тогава град в тогавашното средновековно българско царство и им предоставя възможности за огромна книжовна дейност.
Именно тук, във Велики Преслав, е създадена кирилицата, на нея впоследствие е създаден огромен книжовен корпус, той е в основата на двете български влияния към средновековна Европа, които неточно и манипулативно се определят от някои учени като "южнославянски".
Така кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация - Slavia orthodoxa.
Тази година посрещаме празника с ново име. Идеята за промяната бе да покажем приноса ни за развитието на славянската писменост, че сме създали собствена азбука, която е една от трите официални азбуки на Европейския съюз и която се ползва от над 300 млн. души по целия свят. Постигната ли бе целта?
- От тази година 24 май се нарича Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, т.е. сами разбирате, че акцентът пада върху българския принос за европейската цивилизация. Години наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу редица опити да се изопачава истината.
Кирилицата е най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света.
Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейния български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи придърпват към себе си делото на светите братя и го приписват за свое.
Кой краде българската азбука и кои са най-големите манипулации по темата?
- Обективните учени по света, независимо от разнообразното назоваване на езика ни като старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, винаги влагат едно и също съдържание в термините и фактически отчитат старобългарския им езиков характер. Отклоненията от това положение дълги години бяха редки.
В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език. Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език:
"Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус", огорчено пишат руските учени.
Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие. Нашите съседи от РСМ също твърдят, че Кирило-Методиевият език е старомакедонски, но и това не е новина.
И въпреки че те не почитат твърде много историческите източници, които често преиначават, когато нещо не им изнася в тях, аз ще напомня, че Теофилакт Охридски, грък, който не може да бъде заподозрян в топли чувства към българите, все пак казва за Климент Охридски:
"Климент станал пръв епископ на български език"; "Той (Климент) съставил прости и ясни слова на всички празници..., но които са понятни дори и за най-простия българин."
В Република Северна Македония обикновено манипулират тези факти, но пък ние сме длъжни да им ги напомняме.
Коя е най-добрата защита за българската азбука?
- Българската азбука няма нужда от защита, тя сама по себе си е оръжие. Но най-важният акт е да се подчертае веднъж завинаги, че трите азбуки в Европа са гръцката, латинската и кирилицата, т.е. българската азбука, като трета богослужебна азбука в средновековна Европа. Тази идея, която аз подкрепям с две ръце, е на председателя на Фондация "Българска Памет" д-р Милен Врабевски, той води битката в европейските институции отдавна и се надявам, че поддръжниците му ще се множат.
Какво не трябва да забравяме на този ден?
- Не само на този ден, а всеки ден трябва да помним, че, вървейки "към мощната просвета", ставаме силни и съвременни европейци. Да не забравяме, че говорим на един от най-древните европейски езици, на третия класически език на Сревновековна Европа. И да забравим предразсъдъка, че българският език е сред малките европейски езици, точно обратното е. Българоезичните по света са близо 15 милиона и това ни дава самочувствие. Но и ни задължава, да бъдем отговорни към словото, към езика си, да го пазим и обгрижваме като най-ценен дар.
Честит 24 май! Върви, народе възродени! |
Министър Николай Денков: Българското слово е свещено! |
__ 5 __
24/05/21 22:18:42 |
Днес е един от най-значимите български празници, символ на достойнство, традиция и духовност, на който отдаваме почит на великото дело на светите братя Кирил и Методий. Създаването на българската азбука е едно от най-забележителните събития в историята на човешката култура. Неговото значение отдавна е надскочило границите на България и е сложило своя отпечатък върху развитието на цяла Европа, а и извън нея. Това заяви служебният министър на образованието проф. Николай Денков в приветствието си към учителите, учениците и всички българи по повод 24 май.
"Честит празник на всички просветители!
Да си преподавател в училище или университет днес е призвание, което идва с предизвикателството да предадеш знанието на новите поколения, които растат в свят на постоянен технологичен напредък. Вие носите огромна отговорност и заслужавате най-висока похвала. А напредъкът би бил невъзможен без учените - без умовете, които не просто виждат, но и създават бъдещето.
Науката ни води към неразкрити и непознати светове. Тя е път към утрешния ден, по който се обединяват хора и идеи, за да разширят границите на човешкото познание и да намерят решения на глобалните обществени задачи. Затова специално поздравявам представителите на научната и академичната общност по случай днешния празник. Благодаря Ви за Вашия труд, упорство и постоянство, за Вашето визионерство и усърдие. Признателен съм, че вдъхновявате младите хора да поемат по вълнуващия път на науката.
През последната година цялата ни образователна система - всички педагогически методики, знания и умения бяха изправени пред тежко изпитание. Пандемията от COVID-19 буквално за една нощ изпрати Вас – учителите и преподавателите, на бойната линия почти наравно с лекарите. Със своя всеотдаен труд и немислима до неотдавна адаптивност към новите реалности Вие спечелихте възхищението на цялото общество. Превъзмогвайки трудностите, с много любов и търпение успяхте да накарате учениците и студентите да бъдат активни участници в образователния процес при необичайни обстоятелства. За всички нас това беше за първи път. Не само за учителите и за децата, но и за родителите, без чиято помощ образователната система още по-трудно щеше да се справи.
В тази безпрецедентна ситуация родителите повярваха в преподавателите. Учиха заедно с децата си и направиха дори невъзможното, за да им помогнат да усвояват учебното съдържание, да придобиват нови знания и умения въпреки физическата дистанция. Да са пълноценни, последователни, дисциплинирани и уверени в себе си.
Ето защо 24 май е празник и на всички Вас, уважаеми родители. Благодаря Ви за доверието и подкрепата!
Скъпи ученици и студенти, поздравявам и Вас за съзнанието и мотивацията, които проявихте по време на обучението в електронна среда! Знам, че не беше лесно. Благодаря Ви, че сте отговорни и дисциплинирани. Пожелавам на всички нас образователният процес да продължи в реална учебна среда, защото нищо не може да замени живия контакт между учител и ученик, между преподавател и студент. Той е решаващ както за образованието, така и за възпитанието и социалната осъзнатост на младите хора.
Днес България е част от една общност, обединяваща много държави на Стария континент, а нашата азбука, наред с латинската и гръцката, е една от трите азбуки на тази общност. Българското слово е свещено! То ни обединява като народ и ни кара да се гордеем, че сме различни и неповторими. В световното културно наследство името на България винаги ще свети с буквите на солунските братя и с първите думи, преведени от Константин-Кирил Философ на български език: "В началото бе словото…" |
|