ХиперИНФО България. Събитие / обява

Клетва на Президента Румен Радев

Президентът Румен Радев и Вицепрезидентът Илияна Йотова се заклеха пред народното събрание.
Веднага след като положи клетва като държавен глава Румен Радев произнесе и първата си реч от трибуната на Народното събрание.

Ето пълния й текст:

Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател в оставка,
Ваше Светейшество,
Уважаеми госпожи и господа членове на Конституционния съд,
Уважаеми членове на Министерски съвет в оставка,
Уважаеми народни представители,
Ваши превъзходителства,
Господа генерали и адмирали,
Скъпи сънародници!

Позволете ми най-напред да благодаря за доверието да бъда президент на държава с тринадесет века история. Да бъда държавен глава на многолик народ, в който от столетия съжителстват етноси и религии, но отказват да се смирят политическите страсти.

Мнозина днес казват, че времената са трудни. Но животът изглежда подреден само в застиналите страници на историята, когато е преразказан в минало свършено време. Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време. Тя зависи от способността на милионите граждани да осъзнаят общите си интереси, от лоялността на политиците към народа, от морала им да надмогват личната корист и егото си в името на обществения интерес, от волята им да отстояват дори непримирими позиции в името на добруването на България. Такава е логиката на демокрацията.
Държавност се гради с натрупване. Затова бих желал да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици: Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.

Всяко поколение има своите изпитания. Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени. Приета бе нова конституция. Тя установи демократичните принципи, плурализма и разделението на властите. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до преминаване от планова в пазарна икономика. България постигна важни стратегически цели: членството в Европейския съюз и НАТО. От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход.

Но панорамният поглед е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения гражданин вижда друго.
Свикнахме да гласуваме, ала мнозина днес не виждат смисъл да го правят. Примирихме се с изборните злоупотреби. Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес-партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня. А отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизма. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.
Проведеният през ноември 2016 година референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии. Отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания. Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши. Да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите. Да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори.

Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество. Тя е навред: в драматичната пропаст между бедни и богати, в контраста между столицата и селата, в окаяното състояние на българския Северозапад, в чувството за социална обреченост, в безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. Несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция. Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта. Тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също. Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели: бързо, справедливо и независимо правосъдие. Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход: усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки.

В същото време, съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни. Без обединените усилията на институциите, партиите и гражданските структури и без непримиримостта на обществото, няма как да се справим с корупцията и престъпността. Сянката на несправедливостта лежи и върху двете най-важни социални системи: здравеопазването и образованието. Проведените реформи не създадоха работещи механизми. Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор.

В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства. Но обикновеният пациент често се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени здравни услуги. Българските лекари масово емигрират. Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива за лекарите и медицинските сестри тук, в България.

Образованието би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. Уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с формален учебен процес и доплащане. Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата. Във висшето образование очевидно се налага оптимизация на многобройните висши училища. Местата за студенти са повече от кандидатите за тях. На трудовия пазар дипломите и научните звания без покритие имат вреден ефект, сравним с фалшивите пари в икономиката. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса за развитието на млади хора, които да посрещат предизвикателствата на бъдещето не само с наизустени знания, а и с умения за самостоятелно, творческо мислене и адаптивност.

Българската наука е сред недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствен пазарът трябва да определя нейното финансиране, е плод на невежество. Собствената научна експертиза е елемент от националния суверенитет, без който поставяме страната в зависимост. Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизненоважни за обществото. Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на Балгария чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми. Културата, редом с образованието, е другият стожер на националната идентичност. Държавната подкрепа е наложителна за оцеляването и развитието на нашата култура в епохата на глобализация.

Българският преход съвпадна с триумфа на пазарната икономика в цял свят. Но пазарна ли е българската икономика към днешна дата? Механизмите за защита на конкуренцията очевидно работят зле, картелизацията е осезаема в много сфери. Потребителската защита е недостатъчно обезпечена от закона. Административните тежести спъват бизнеса. Обществените поръчки остават една неразследвана тема. Българската икономика изглежда устойчива. Данъците са ниски, растежът е налице, макар и далеч от необходимия, за да наваксаме общото си изоставане. Но и тук погледът на обикновения гражданин вижда друго. Десетки хиляди българи са на гурбет, за да изхранват семействата си. Липсата на действена регионална политика води до икономическа и социална некроза на обширни региони. В много села се завърна вересията. Корупцията и несигурната нормативна среда възспират чуждите инвеститори. Погазването на социалните права е ежедневие. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността. Бизнесът има нужда от реална конкуренция и ограничена, но действена регулация. А българите заслужават достойно заплащане. Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронва средносрочната перспектива на обществото. Преходът е тежко изпитание за българите. Но в пустинята на прехода не бива да изоставяме по-немощните и най-бедните. Сред тях са хората с увреждания и пенсионерите. Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото, трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност. Общество, което загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит.

Нерешените проблеми на прехода прераснаха в опустошителна демографска криза. Тя може да бъде преодоляна само с комплексни мерки в областта на икономиката, образованието, задравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и общините и социални политики, ограничаващи бедността и изключването. Мерките за понижаване на смъртността и повишаване на раждаемостта не могат да решат проблема сами. Важно е да създадем условията, при които младите да остават в България, да създават семейство и да раждат децата си тук. А българите, живеещи в чужбина, да не късат духовната връзка с родината. Ще работя с всички сили сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижите на България, независимо в кой край на света се намират.

Дами и господа, като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но и няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване. Осъзнавам ясно, че държавният глава по същество е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия. Но и никоя институция сама не е способна да постигне големи национални цели. Президентската институция съсредоточава широк кръг от функции и разполага с правомощия по отношение на трите власти. Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институциите, политическите и обществените сили. Защото не партийният монопол върху институциите, а балансът и сътрудничеството между властите и диалогът с гражданското общество са гарант за демократичното развитие и просперитета на страната ни. Ще стимулирам обществени дебати по важни теми и ще търся максимално съгласие при вземането на решения. Ще следя институциите да работят за дългосрочните интереси на страната, а не да подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели.

Ще бъда президент на всички български граждани, независимо от партийна принадлежност, религия и етнос. Ще отстоявам надпартийността на институцията и ще се противопоставям решително на опитите за разделение и поляризация на обществото ни. Българската конституция отрежда на президента важни прерогативи в сферата на външната политика и сигурността. Националната сигурност е всеобхватна система. Тя започва от външната политика, продължава със сигурността на националните граници и завършва с осигуряването на реда в страната и гарантирането на спокойствието, свободата и достойнството на отделния гражданин. България днес е член на Европейския съюз и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Той почива на споделени ценности и отговорности с останалите партньори. Но ефективното членство предполага ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства с активно участие в изработването на общите решения.

Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тази политика трябва да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове. България има потенциал да засили активната си роля в Югоизточна Европа с инициативи и действия за повишаване на сигурността, сътрудничеството и икономическото развитие на региона.

Изминалата година бе белязана от британския вот за напускане на ЕС и мигрантската криза. Двете събития поставиха на изпитание съюза. Нарастват антиевропейските настроения. Свикнахме да таксуваме като популизъм всяка остра критика към европейските институции и политики, но от това броят на недоволните само нараства. Убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело непростима загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарните ни усилия за тяхното преодоляване. Предстоящото председателство на съвета на ЕС е предизвикателство, но и огромна възможност за България, изискваща отговорност и обединени усилия на всички нива. Мигрантската криза изисква обща и решителна европейска политика. Засега имаме отделни действия, но не и цялостна политика. Предвид това считам, че са необходими решителни мерки за укрепване на границата, за пресичане на нелегалния трафик на хора и за ограничаване на броя на нелегалните мигранти на наша територия. България трябва да настоява за ревизия на Дъблинското споразумение, което отрежда на периферните държави от съюза ролята на буферна зона.

Очевидна е кризата между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга. Засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. Студената война е печален опит от миналото. В този контекст смятам, че ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света, дават надежда за скорошно възстановяване на диалога.

Изминалата година бе белязана и от кръвопролитната война в Сирия, която покачи градуса на военното противопоставяне до исторически максимум в периода след студената война. Тлее конфликтът в Източна Украйна. В съседна Турция бе осуетен опит за преврат. Терористичните атаки станаха част от печалната хроника в Европа и Близкия Изток. В този контекст гарантирането на сигурността на България и българите се превръща в приоритетна задача. Приетата нормативна база за обособяване на единна система за национална сигурност бе важна стъпка напред, но все още остават редица въпроси относно задачите, структурата, функционалните връзки, управлението и взаимодействието между различните органи и структури, ангажирани с отбраната и обществения ред. Това води до проблеми в контрола и координацията, занижена ефективност и преразход на ресурси. Необходими са усилия за гарантиране на професионалната подготовка и мотивацията на служителите от МВР и службите за сигурност, така че те да работят ефективно в защита на националните интереси и особено в борбата с престъпността и корупцията.

Израстването в йерархията трябва да става на основата на достатъчно опит и доказан професионализъм, а не на политическа лоялност. Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждане на въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. След дълго протакане, най-сетне можем да се похвалим с приети инвестиционни проекти и гарантирано финансиране за превъоръжаването на част от българската армия. Ще следя отблизо действията на отговорните институции в този сложен процес, защото от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности. Реализацията на проектите трябва да бъде от полза не само за отбраната, но и за цялото общество.

Да бъде съпроводена задължително с принос към икономическото развитие на страната чрез разгръщане на програми за индустриално сътрудничество, внедряване на високи технологии, създаване на нови работни места и стимулиране на българската отбранителна индустрия. Финансовото осигуряване на превъоръжаването не трябва в никакъв случай да снема вниманието от проблемите в отбраната. Придобиването на съвременно въоръжение е необходимо, но недостатъчно условие за модернизация на армията. Решаването на трупаните с десетилетия проблеми изисква прилагане на системен и всеобхватен подход. Необходимо е усъвършенстване на нормативната уредба, на организационната структура на въоръжените сили, на системата на военното образование и обучение. Трябва да е ясно, че граждански контрол не означава гражданско управление.

Военната експертиза следва да заеме подобаващо място в процеса на планиране и развитие на отбраната. Ще работя за подобряване на социалния статус на военнослужещите и преустановяване на придобиващия опасни размери отлив от военната професия. Ще настоявам за водене на реална бойна подготовка като най-важен елемент на съвременните отбранителни способности.

Уважаема госпожо председател, Дами и господа, От прекалена употреба думите се обезценяват. Моето кредо е: малко думи, но резултатни действия. Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декламация, а с точни диагнози и конкретни мерки. У нас все още има политици, които водят битки с миналото - близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата. Фатализмът е друга наша слабост. Но нека не забравяме, че България е оцеляла тринадесет века на исторически и географски кръстопът. Какво по-убедително доказателство, че апатията не е наш вроден порок?!

Тя е слабост, с която ще се преборим. Скъпи съотечественици, Вие ми поверихте най-отговорната мисия. Вярвам, че да си българин не е участ, да си българин е чест. Заедно с вицепрезидента, госпожа Йотова, ще вложим всичките си сили, за да оправдаем доверието ви. Време е да повярваме в себе си. Убеден съм, че с талантът на нацията, с ясна визия, с разумни реформи и с общи усилия ще изградим по-справедливо общество и ще превърнем България в модерна, динамична, благоденстваща държава, в която свободни и достойни граждани сбъдват мечтите си.

Благодаря ви!


 
  Снимки на събитието / обявата
 
 
  Линкове (връзки) към Клетва на Президента Румен Радев
 
W67159 Радев сложи реформите на прицел Политика segabg.com Виж  ~  
W67160 Румен Радев към депутатите: Имате още една седмица Политика 24chasa.bg Виж  ~  
W67161 Президентът Румен Радев се закле Политика trud.bg Виж  ~  
W67162 Румен Радев към депутатите: Имате още една седмица Политика glasove.com Виж  ~  
W67166 Речта на президента – истерии на политици и медии Политика e-vestnik.bg Виж  ~  
W67167 И една седмица им е много! Политика Минчо Минчев Виж  ~  
W67170 Р.Радев дебютира като победител срещу победени Политика Н.Михайлов Виж  ~  
 
  Контакти
 
  Фирма - организатор:  
  Обект:  
  Лице за контакти:  
  Телефон:  
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Място и време
 
  Място на събитието:   София
  Дата и час от:   19/01/17
  Дата и час до:   19/01/17
 
  Идентификация
 
  Тип на събитието: Политическо събитие   >>>
  Количество:
  Стойност:
 
 


 
Google
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
Дал мнение Оценка               Коментар Дата / час
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  524       Гласували:  0     Оценка:  0                Последна редакция:   21/01/17