ИНДЕКС НА ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ БАНКИ И КЛОНОВЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ БАНКИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
I. Банки, лицензирани в Република България - 24 II. Клонове на чуждестранни банки в Република България - 6 Общо: - 30
Банките извършват банкови и финансови услуги и предоставят продукти както за гражданите, така и за корпоративните клиенти и малките и средни предприятия.
Потребителско, жилищно и корпоративно кредитиране, издаване и обслужване на кредитни и дебитни карти, откриване на сметки.
Банковата ни система останала стабилна, въпреки кризата
__ 1 __
30/12/20 22:47:34
Българската банкова система остана стабилна, годината не беше лесна.
Това заяви пред bTV Петър Андронов - председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.
Годината беше трудна, имаше много изпитания - трябваше да бъдат разсрочени 103 000 кредита и паралелно с това трябваше да се работи и да се отпускат нови и да се обслужват новите клиенти. Натоварването беше двойно, хората останаха на първа линия през цялото време".
Като размер на дълга 7 милиарда са разсрочили фирмите и 2 милиарда гражданите, поясни той.
По думите му, въпреки това банковата системата е останала стабилна, за разлика от банковата рецесия през 2008 г., когато банките допринесоха да има по-голям шок и сътресение в икономиката на света.
"Днес банките имат всички шансове да са част от решението. Банките ще разсрочват и без мораториум, това винаги са го правили и ще го правят. Мораториумът е един инструмент, който се дава на банките да правят разсрочвания, без да бъдат санкционирани капиталово.
Банките нямат друг сценарий с техните клиенти, освен да се опитат заедно да преминат през кризата, като им дадат по-голяма възможност.
Данните на банковия сектор за април, които БНБ публикува, създават впечатлението за един умерен просперитет на този бизнес. Според БНБ спрямо края на март 2021 г. балансовото число на банковата система нараства с 315 млн. лв. (0.2%) до 127.7 млрд. лв.
Нарастват също кредитният портфейл, портфейлите с ценни книжа и другите активи. Съотношението на ликвидно покритие на банковата система през месеца се увеличава до 314.0% (при 294.1% в края на март).
Ликвидният буфер в края на април е 31.1 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 9.9 млрд. лв. Печалбата на банковата система към 30 април 2021 г. възлиза на 484 млн. лв., или със 129 млн. лв. (36.2%) повече спрямо отчетената за първите четири месеца на 2020 г. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, намаляват на годишна база с 18 млн. лв. (9.5%) до 172 млн. лв. в края на април 2021 г.
Прогнозата за инфлацията е обаче тя да се ускори значително до 3.0% в края на годината
Докато за сериозното повишаване на ликвидната стабилност няма никакво съмнение, то ръстът на печалбата буди някой съмнения и недоумения особено що се отнася до нейните източници. Сравнителните данни например показват, че нетните приходи на банките от лихви за четирите месеца на 2021-а (891.32 млн. лева) са намалели с 22.74 млн. лева в сравнение с края на април 2020-а когато са били 914.06 млн. лева.
Има увеличение с 40.12 млн. лева на нетните приходи от такси и комисионни, които в края на април 2021-а са 373.47 млн. лева, докато година по-рано са били 333.35 млн. лева. Това увеличение е почти два пъти по - голямо от намалението на нетните приходи от лихви, но в никакъв случай не може да осигури ръста на печалбата от 129 млн. лева. Той е генериран главно от намаление на различни видове разходи и то най-вече разходите за вноски във фонда за преструктуриране на банки.
Те за 2021 година са буквално отменени, което води до спестяване на повече от 90 млн. лева. Отменени са, защото след влизането ни в Банковия съюз парите от българския фонд за преструктуриране са прехвърлени в съответния европейски фонд. При това прехвърляни с оказа, че в българския фонд нашите банки са правили два пъти по-големи вноски от тези, които трябва да правят в европейския фонд.
Плaниpaнитe зa 2021 г. вpeмeнни paзxoдни диcĸpeциoнни мepĸи зa cпpaвянe c пocлeдcтвиятa oт СОVІD-19 ce oцeнявaт oт MФ нa 2.8 млpд. лв.
По тази причина за тази, а вероятно и за следващата година те ще могат да си спестят тези разходи. Друг е въпросът, че една подобна вноска е нещо като застрахователна премия за риск от щети предизвикани от локални или глобални финансови кризи. А не е тайна, че колкото по-малка е премията, толкова по малко е покритието срещу щета.
Но да се надяваме тази застраховка никога да не се налага да бъде активирана. В случая важното е друго. А то е че ръста на печалбата на банковия сектор, който изглежда значителен - 36.2%, не се дължи на някакво видимо повишаване на неговата ефективност, а на фактори които имат краткосрочен ефект.
Данните на БНБ показват, че брутните кредити и аванси се увеличават спрямо края на март 2021 г. с 3.6 млрд. лв. (4.5%) до 83.8 млрд. лв. Основен принос за това обаче имат вземанията от кредитни институции, които нарастват с 2.9 млрд. лв., (29.6%) и в края на април възлизат на 12.6 млрд. лева. Впрочем това обяснява и увеличението на ликвидния буфер, за което стана дума по-рано Брутният кредитен портфейл на банковата система на месечна база се увеличава със 709 млн. лв. (1.0%) до 71.2 млрд. лв. През април нарастват кредитите за домакинства (с 313 млн. лв., 1.2%), за нефинансови предприятия (с 293 млн. лв., 0.8%) и за други финансови предприятия (със 104 млн. лв., 2.2%), докато при сектор "държавно управление" намаляват (с 0.6 млн. лв., 0.1%).
Депозитите в банковата система в края на април достигат 108.6 млрд. лв., като на месечна база нарастват с 241 млн. лв. (0.2%). Средствата от нефинансови предприятия отчитат спад (с 1.0 млрд. лв., 3.1%), а тези от домакинства и други финансови предприятия се увеличават съответно с 623 млн. лв. (1.0%) и с 233 млн. лв. (7.5%). Нарастват и депозитите на кредитни институции (с 206 млн. лв., 4.2%) и на сектор "държавно управление" (със 188 млн. лв., 5.5%).
Планирани са 9807 хил. лв., или с 36.5% по-малко спрямо бюджета на БНБ за 2020
Тук прави впечатление намаляването на депозитите на фирмите с 1 млрд. лева, но това може да се дължи на изместването назад на датите за плащане на корпоративни данъци.
Според централната банка собственият капитал в баланса на банковата система в края на април възлиза на 15.8 млрд. лв. и спрямо края март е увеличен със 167 млн. лв. (1.1%). Растежът се дължи на увеличените през месеца внесен капитал и печалба.
Регулаторният капитал на банковата система в края на март 2021 г. е 15.0 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 66.6 млрд. лв. Нивата на капиталовите съотношения на банковата система се запазват значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери. Към 31 март 2021 г. съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 21.53%, 21.92% и 22.54%.
Тук трябва да се има предвид влиянието на регулаторните облекчения свързани с европейското решение за отмяна до 2023-а на прилагането на изискванията на Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9) по отношение на провизирането (обезценката) на кредитите на фирми с влошено финансово състояние. Възстановяването на тези правила във сигурност ще изяде 3-4% от настоящата капиталова адекватност.
Доходът от валутен дисбаланс за полугодието е положителен
Влияние върху финансовите и капиталови показатели оказват и т.нар. мораториум върху плащанията по кредитите. Срокът за предоставянето му приключи през март, но ефектите на действието по сключените преди година мораториуми започнаха да изтичат през април 2021-а. Към края на четвъртия месец на 2021-а по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции, са подадени общо 129 246 искания за задължения с брутна балансова стойност 10 648 млн. лв.
От тях са одобрени 109 363 броя за 9984 млн. лв. Предприятията са заявили 14 009 броя за 8506 млн. лв., като от тях са одобрени 12 936 броя за 8113 млн. лв. От домакинства са подадени 115 237 искания за 2142 млн. лв., от които са одобрени 96 427 броя за 1872 млн. лв. Спрямо 31 март 2021 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства намалява с 1486, а брутният размер на одобрените задължения - обект на частния мораториум, нараства с 1001 млн. лева.
Истинският ефект от приключването на мораториума ще започне да се прояснява към края на септември, пълната картинка ще е ясна в края на годината. Тогава ще се види, колко от кредитите получили мораториум ще започнат да се погасяват нормално и какъв ще е размерът на щетите, които банковия сектор ще трябва да провизира по другите заеми получили отлагане на плащанията.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 1569
Гласували: 2
Оценка: 5.50
Последна редакция: 24/04/20
