Преговорите за кабинет блокират чакани промени в регулаторите   |
__ 1 __
09/08/21
22:49:48 |
Трудните преговори за правителство и несигурността дали и кога ще бъде излъчено ново управление бавят кадрови решения в някои от ключовите регулатори в страната.
Въпреки заявките за реформи в различни сфери и нуждата от решения по задаващи се проблеми (като новата вълна на коронавируса), Народното събрание работи вече втора седмица, без да е съставило нито една постоянна парламентарна комисия. По неофициална информация се изчаква да се види дали има смисъл от формиране на комисии, или ще се върви към нови предсрочни избори. В същото време ръководствата на част от държавните регулатори, както и на важни органи на изпълнителната и съдебната власт са с изтекли отдавна или изтичащи мандати, а назначаването на нови остава "на изчакване", докато не бъде формирана действаща власт. Част от кадрите трябва да бъдат избрани от Народното събрание, а други са в правомощията на бъдещия Министерски съвет.
Малко преди да сдаде властта бившата управляваща партия ГЕРБ бетонира свои представители в Комисията за защита на конкуренцията (ключов регулатор, от който зависят важни сделки), а също и в редица държавни дружества. От друга страна, остави на самотек ръководствата на други, като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чийто председател работи години отвъд мандата си.
Като цяло законодателството дава възможност на ръководителите, чийто срок на управление е изтекъл, да продължат да работят на постовете си до избиране на нов титуляр. Най-често Народното събрание пък няма изрично посочен срок, в който да ги подмени. Според юристи обаче не е изключено забавянето да повдигне въпроси, като се има предвид становищата - че поне що се отнася до съдебната власт - с изтичане на срока на овластяване властническите правомощия се прекратяват, без да е необходимо конституиращият орган да постановява изричен акт в този смисъл.
Управител на Българската народна банка, шефове на Националния осигурителен институт и Комисията за защита на личните данни, главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет - това са само част от очакваните нови назначения, които председателят на парламента Ива Митева представи пред депутатите. За да се стигне до тях ще са необходими преговори между партиите, като най-често предимство има най-големият парламентарен играч. Това обаче съвсем няма да е толкова сигурно в новия фрагментиран парламент, в който малките разлики в числеността на групите може да доведе разнородни мнозинства при гласуване.
Шестгодишният мандат на управителя на Българската народна банка Димитър Радев
изтече на 15 юли, а на 29-ти юли - на подуправителя и ръководител на управление "Банково" Нина Стоянова. На 24 октомври приключва срокът и за подуправителя и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов. Според Закона за БНБ изборът на нов член на управителния съвет се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия - срокове, които, поне що се отнася до Радев и Стоянова, не са спазени.
Ако до изтичането на мандата изборът не бъде осъществен, членът на управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждането на нов избор, гласи законът. В него няма специален текст, който да забранява втория мандат.
Радев беше избран на поста след скандала с фалита на КТБ, който регулаторите до последния момент не забелязваха. Той смени на поста Иван Искров, който изкара начело на централната банка два непълни мандата или общо 12 години.
Сегашният управител на Националния осигурителен институт
Ивайло Иванов е избран на поста през септември 2017 г. като единствен кандидат, издигнат от ГЕРБ - "Обединени патриоти", когото и опозицията подкрепи. Мандатът му е четиригодишен и изтича идния месец. Според Кодекса за социално осигуряване в случай че до изтичане на мандата на управителя и подуправителя не е осъществен нов избор, те продължават да изпълняват своите правомощия до провеждането му.
Председателят на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)
Иван Иванов е изпълнил мандата си в КЕВР още през април 2020 г. 76-годишният представител на Реформаторския блок в регулатора, който взима ключови решения за цените на газа, тока, парното и водата, обяви отдавна, че не желае втори мандат. Освен него изтича мандатът и на друг член - Евгения Харитонова.
През юни 2020 г. започна процедура по смяна на членовете на комисията с изтекъл мандат като ГЕРБ облекчи в закона изискванията за стаж и опит, които следващият титуляр би трябвало да притежава. Резултатът от нея е, че Харитонова се отказа сама, но ще продължи да заема поста до избирането на нов комисар. ГЕРБ имаше кандидат за поста в лицето на Пламен Младеновски, който обаче се отказа, по информация на "Капитал" след натиск от Делян Пеевски. Така КЕВР продължава да взима решения в стария си състав.
Най-продължително се очертава "изчакването" на комисията по досиетата,
както е популярното наименование на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Председателят ѝ Евтим Костадинов отдавна е пресрочил и втория си петгодишен мандат. Нещо повече, съвсем малко му остава, за да "закръгли" и трети, на какъвто няма право по закон. Той беше избран за пръв път за председател през април 2007 г., а през 2012-та мандатът му беше удължен с одобрението на всички политически сили в парламента.
Намерението на ГЕРБ от края на миналата година да съкрати от 9 на 5 члена и да обнови състава на Комисията по досиетата остана нереализирано. Без движение остана и заявката на лидера на ВМРО и коалиционен партньор на ГЕРБ по това време Красимир Каракачанов, комисията да бъде закрита.
В състава на Комисия за защита на личните данни също се предвижда обновяване,
доколкото мандатът на председателя Венцислав Караджов е изтекъл през декември 2019 г. Промени се очакват и в
Комисията за защита на потребителите,
но те са в правомощията не на Народното събрание, а на Министерския съвет. Сегашният председател Димитър Маргаритов е назначен на поста от второто правителство на Бойко Борисов през март 2015 г. Членът на комисията Константин Райков също с изтекъл мандат през 2020 г.
Мандатът на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) изтече преди повече от година,
но органът продължава да функционира, а това поставя под съмнение легитимността на всички решения, доклади и проверки, които е извършвал през последната година. Темата е поставяна и обсъждана многократно и в самия Висш съдебен съвет, и от юристи и конституционни съдии, които подчертават, че дейността на органа е нелегитимна повече от година.
Десетимата инспектори бяха избрани от Народното събрание на 18 февруари 2016 г. и встъпиха в длъжност на 14 март 2016 г. Техният мандат е 4 години и изтече на 14 март 2020 г. Главният инспектор Теодора Точкова беше гласувана на 2 април 2015 г. и встъпи в длъжност на 9 април 2015 г. Нейният мандат е 5 години и изтече на 9 април 2020 г.
Съгласно чл. 44 от Закона за съдебната власт "предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2". Парламентът отдавна трябваше да е задвижил процедурата не само по номиниране, но и по избор на нов състав. Изборът на председател и на членове на инспектората е политически избор, доколкото се осъществява с квалифицирано мнозинство само от парламента.
Инспекторатът е особено важен, тъй като прави проверки за почтеност и конфликт на интереси, проверява имуществени декларации и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. В рамките на мандата на този ИВСС попаднаха скандалът "ЦУМ-гейт", проверките по публично оповестените лични данни от декларацията на съдия Мирослава Тодорова и трите проверки срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, които дълго време Точкова отказваше да публикува. |
| Агенцията по вписванията: Бавна, неефективна, разточителна |
__ 2 __
23/08/21
21:19:20 |
Сметната палата e извършила одит на ефективността на организацията и контрола на дейностите по водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г. Основният извод от него е, че действията на агенцията не са ефективни и ефикасни в няколко основни аспекта. Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и 6 препоръки на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.
На 16 юни тази година служебното правителство назначи за директор на Агенцията по вписванията Даниела Митева, като тя замени Габриела Козарева. Козарева заемаше поста от 2018 г., когато наследи Зорница Даскалова, която подаде оставка заради срива на Търговския регистър. По-късно същата година излезе информация, че в агенцията са били разпределени бонуси за общо 700 хил. лв. за постигнати резултати за периода, в който Търговският регистър не работеше.
Проблеми в ключови направления
- Осигуряването на защитата на личните данни. Агенцията е администратор на лични данни, а не гарантира спазването на принципите и изискванията на Общия регламент за защита на данните. Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете - за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни.
- Създаването на имотен регистър. Още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. над 96 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113. Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.
- Осигуряването на връзка с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на страните-членки. В нарушение на Директива 2012/17/ЕС и на законовите изисквания, не е осигурена връзка на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS. Това е системата, която осъществява свързване на търговските регистри на страните-членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие - да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите - членки на ЕС, с BRIS - 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока, Агенцията по вписванията сключва договор за надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС.
- Своевременното обявяване на годишните финансови отчети в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г., въпреки ограничаването на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност, и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията;
- Създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето на дейността от Министерството на правосъдието в Агенцията по вписванията. Срокът е 01.01.2022 г., забавя се издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което възпрепятства процеса по прехвърляне дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията;
Като други съществени проблеми са определени:
- Принципът за разходоориентираност и обоснованост на държавните такси по Закона за държавните такси не е прилаган последователно при определянето на размера на таксите, които Агенцията по вписванията събира. Размерът на събраните такси превишава 2 пъти размера на утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г. Въпреки това дейността й остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо 3 пъти по-ниски от поисканите от Агенцията по вписванията. Необходимите средства за създаването на имотния регистър в размер на 36 млн. лв. не са осигурени нито за 2017 г., нито за 2018 г., нито за 2019 г.
- Недостатъчен сграден фонд, който да отговаря на изискванията за изпълнение на дейността и за стратегически обект от значение за националната сигурност. Помещенията, които се използват в Централното управление на Агенцията по вписванията за съхранение на документи и огромен архивен фонд, са недостатъчни. За целта се преустройват гаражни клетки, коридори и част от работните помещения, което не отговаря на нормативните изисквания. Електрическата инсталация се ползва общо от Агенцията по вписванията и собствениците на жилищни имоти в сградата. Липсват и необходимите помещения за преместване на служителите и архива на Централния регистър на особените залози.
- Проблеми с човешките ресурси. За периода 2017 г. - 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно 7 пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция - в София, 5 пъти. Анализът на извършените промени в числеността на персонала показва, че те не са обвързани с добавянето на нови отговорности и задължения. Например, при възникване на задължението за деклариране и обявяване на действителните собственици в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през 2019 г., числеността на ГД "Регистри" е намалена с 3 щатни бройки, а на Дирекция "Длъжностни лица по регистрация" не е променена. При създаването на Регистър на имуществените отношения на съпрузите през 2010 г. числеността и на двете дирекции е намалена съответно с 9 и с 6 щатни бройки. В резултат на липсата на адекватна оценка на необходимите човешки ресурси, се наложило да се назначават специалисти по ПМС № 66. |
|
