Ресурсбук България. Данни за избрана фирма

 

БНТ. Българска национална телевизия

Българската национална телевизия (БНТ) е държавна обществена телевизия, открита официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор.

БНТ излъчва няколко програми – „БНТ 1“ – основният национален и обществен канал, акцентиращ върху новини, публицистика, развлекателни програми и документалистика. Насочен е към широката аудитория. „БНТ 2“ – културно-образователен канал и единна национална мрежа на петте регионални телевизионни центрове – София, Пловдив, Благоевград, Варна и Русе. „БНТ 3“ – спортно-развлекателен канал, който акцентира върху български и международни спортни събития, независимо от степента им на популярност. „БНТ 4“ – политематичен канал с разпространение в чужбина. Насочен е към българските зрители зад граница.

БНТ е член на Европейския съюз на обществените радио-телевизионни оператори (EBU), Организацията на обществените телевизионни оператори в Европа (CIRCOM Regional), Международната федерация на телевизионните архиви (FIAT), EGTA, IMZ и BBLF. БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“.

От 2018 г. БНТ е член на COPEAM – Постоянна конференция на аудио-визуалните оператори от средиземноморския регион.

Други подобни ресурси
Лица:     Инженер
Събития: Културно събитие
Стоки:    Информация, култура
Сайтове: Изкуство и култура


 
  Снимки от фирмата или реклама на "Изкуство и култура"
 
 
  Линкове към БНТ. Българска национална телевизия
 
W101930 Доцент Жана Попова, преподавател: Обществените медии са убивани бавно, докато ги превръщат в казино Източник Dnevnik.bg
 
  Контакти
 
  Лице за контакти:   Емил Кошлуков
  Телефон   02 - 9444 - 999
  E-Mail  gledam@bnt.bg
  WEB Site  https://bnt.bg/
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община: София
  Населено място: София
  Адрес: ул. Сан Стефано 29
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на фирмата: Изкуство и култура
  Подтип на фирмата: Телевизия
  Булстат:  
 
Стоки и услуги доставяни от фирмата

Код Име на стоката Производител Мярка Количество Цена Детайли
Виж
 
 



 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Доцент Жана Попова, преподавател: За БНТ    
__ 1 __

17/05/22
14:26:20


Доцент Жана Попова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Радио и телевизия".

Какви са основните проблеми на Българската национална телевизия - тя отново става фокус на повишено внимание, защото предстои конкурс за генерален директор ?

- В края на мандата си Емил Кошлуков трябва да ни убеди, че си е свършил работата. Защото в ефир това не се вижда. Съветът за електронни медии (СЕМ) трябва да ни представи какво от програмата, с която е станал директор Емил Кошлуков, е свършено, какви са задълженията, какви приходите от продажбата на общ обществен ресурс. СЕМ няма правомощия да проверява какво декларират кандидат-директорите като кандидатстват, но всички - и СЕМ, и Кошлуков, отговарят пред нас как е изпълнена програмата на директора.

Иначе ще е странно как минават в СЕМ отчети на БНТ, а всички говорят със съжаление за лошото качество на телевизията после.

В момента Българската национална телевизия (БНТ) е превърната в псевдоправославен амвон с реклами на военни училища, които се редуват с хазартни игри. Някаква странна окултщина и военни. Нискокачествено заснети предавания, представяни като религиозни, с прихълцвания от ретродеколтета на рефрешнати естрадни звезди като Нели Рангелова, Орлин Горанов, Миро и т.н. и после - реклама на военно училище.

Предстои избор на директор - какъв трябва да е следващият генерален директор?

- По всичко личи, че политическите сили търсят "външния вътрешен човек", човекът, който е бил в БНТ. Обаче телевизията има нужда от човек, който да разбира, че програмата е 24-часова, че БНТ всъщност значи - бюджет, който трябва да стигне за четири програми и за обслужването на мултиплекс. Който да разбира, че БНТ не е само "По света и у нас", и да спре да повтаря, че ще прави детски и културни предавания, а да използва вече създадени модели и обмена на обществените телевизии.

Колкото по-слаба правят телевизията, толкова по-желано става това място - от него директорът през последните години си тръгва малко засрамен какво е обещал, а пък не е свършил, и какви дългове е натрупал, но после даже забравят срама как точно са си тръгнали. БНТ има гарантиран държавен бюджет, нито една друга медия няма толкова много сигурни пари за година.

Какво донесе мандатът на настоящия директор Емил Кошлуков?

- Кошлуков дойде с един много хубав лозунг - телевизията трябва най-напред да стане гледана, обаче след три години завършва мандат на скандали, глоби за негови грешки и усещането за връщане назад към модел на превръщането на част от външните продукции в "губещи", които в частните телевизии носят реклами, а в БНТ са на загуба и сякаш на продуцентите им се плаща за това.

Кошлуков използва принципа на телевизионния битак - първо изхвърляш всички стари предавания, за да покажеш на журналистите какво ги чака и след това показваш на зрителите, че журналистите са склонни на компромиси само и само да са на екран.

Никой от журналистите в БНТ не говори за миналото на Корпоративна търговска банка (KTB), за ТВ7 (Емил Кошлуков беше водещ в телевизията и изпълнителен директор впоследствие - бел ред.), за "близкото минало" на самия директор, за състоянието на медиите у нас.

И ако другите телевизии пазят незнайно защо корпоративно мълчание, БНТ трябваше да остане място за разговори, които да не превръщат телекомите, банките, фирмите за кредити и за хазартни игри - в тема-табу.

Това смълчване руши БНТ, защото на журналисти с умения в момента са зачулени в студиото и не произнасят никакви въпроси за миналото.

И ако журналистите в БНТ са затворени, биха могли хората от обществения съвет на телевизията да ги подкрепят в постепенното им омаловажаване като журналисти. Там има много журналисти, които крещят без звук. Това е отчайващо да си го представим, но в БНТ част от хората крещят наум.
Ако журналистите в БНТ можеха да говорят, всички бъдещи директори щяха да забравят да си помислят дори, че директорският кабинет е удобно място за зависими хора.

В медиите няма по-ценен ресурс от информацията. Правенето на телевизия е изкуство и много сложен процес, но зрителите не трябва изобщо да разбират колко е сложно да стига информацията до тях. А се случва обратното - непрекъснато някой ни занимава с бюджета на БНТ, с липсата на кадри на БНТ, с биографията на директора на БНТ. Телевизията трябва да информира, да забавлява и да свързва хората.

Навярно почти никой не знае името на директора на Би Би Си в момента, но всички цитират медиите с този знак. В БНТ за съжаление правят все по-малко телевизия и непрекъснато имитират "дигитално мислене". Това е излишно.

В БНТ има много журналисти, които крещят без звук. Това е отчайващо да си го представим, но в БНТ част от хората крещят наум.

Двете обществени медии в България се оплакват от липса на достатъчно финансиране. Това как се отразява на програмата?

- Обществените медии търсят нови начини за финансиране, особено силно заради натиска, който им оказват икономически кръгове.

Предстоят промени навсякъде. Ние сме особен модел - 30 години не въведохме таксите, за които толкова много говорехме, защото нямало как да се събират. Хората, които работят, искат да дават пари за услуги - те плащат за интернет телевизия, за кабелна и сателитна телевизия, за Нетфликс, за куп платформи, в които се регистрират. Ако някой искаше да събира тези такси, щеше да го постигне.

Но не финансирането води до независимост на медиите. Трябват нови механизми за защита най-напред на журналистите, а с това и на медиите.

Окрупняването на частните телевизии е като гротеска - те са особена форма на частни колхози, в които една фирма, регистрирана в офшорна зона, купува цял пакет от телевизии като ония купувачи на пазарите, които ви продават три на цената на две телевизии.

Част от частните телевизии все повече са превръщани в корпоративни гета, в които журналистите се затварят и си повтарят мантрата, че налагат "дневния ред на обществото". А когато напуснат телевизията, разбират, че от тяхната затворена кутийка (понякога даже без прозорци) не само не са виждали никакво общество, ами са навредили на някого, който е можел да получи информация как се променя животът му.

През последните 30 години едни и същи играчи на пазара (обикновено те могат да се поберат на палубата на една яхта) купуват сателитни оператори или мобилни оператори, развиват ги благодарение на журналистите и след това ги продават за по-висока цена. А журналистите са оставени да говорят за свободата на словото, докато са безработни.

Телевизията трябва да запази най-доброто от телевизията, а това значи да те пренася в други светове. Само радиото може да бръкне толкова дълбоко във вътрешния ти свят, че да те зарадва, да те заболи, да те накара да изпиташ екстаз, да чувстваш какво мислят другите хора. Но телевизията може да те пренася надалеч. Затова тези две медии останаха живи, въпреки че толкова често предричаха края им.

Но напоследък все повече хората се информират от социалните мрежи и интернет. Телевизията сякаш отстъпва.

Какво още липсва в програмата на БНТ?

- Липсват разказите на хората за едно и също изобретение, което носи различно преживяване за мен и за човека, който има само езика и пише писма до общината, за да му помогнат да се придвижва в града. Ние никога няма да се видим в града, защото живеем изолирани, а телевизията трябва да ни помогне да се видим. Вместо това се правят предавания за "малцинствата". Всъщност трябва да е обратното - телевизията трябва да стане общо място. Иначе понякога програмата на БНТ изглежда сякаш вместо директор има цял кол център, който приема обажданията отгоре и ги разпределя надолу.

Жана Попова е автор на монографиите "Диалогови модели. Между събитията и медийните образи" (УИ "Св. Кл. Охридски", 2013); "Жанрове и форми на телевизионното забавление" ("Полиграф ЮГ", 2015), на глава за историята на БНТ в сборника "БНР и БНТ - между държавата и обществото 1989-2015)" (УИ "Св. Кл. Охридски", 2017), на книгата "Медийните биографии на естрадните музиканти в България след 1989 г.". Наскоро беше издадена и сборника, на който е съавтор - "Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България".
 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6      
 
  Брой посещения:  571       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   17/05/22

Google