Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Той е резултат от процес на доброволна политическа и икономическа интеграция между национални държави в Европа, които делегират упражняването на определени изпълнителни, законодателни и юридически правомощия на наднационални институции.
ЕС е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статус е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз, в сила от 1 декември 2009 г.
През 2012 г. на ЕС е присъдена Нобелова награда за мир, за продължаващия над шест десетилетия принос за напредъка на мира и съгласието, демокрацията и правата на човека в Европа.
Държавите членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.
Други подобни ресурси
Събития: Политическо събитие
Стоки: Услуги
Сайтове: Организации, администрация
Фон дер Лайен: Свободният пазар ще определи къде да отиде алтернативният газ     |
__ 1 __
08/08/22
22:09:19 |
Вкрая на юли - месец, в който Европейката комисия предложи, а страните членки на ЕС конкретизираха и приеха план за пестене на природен газ още от 1 август, а с Азербайджан бе договорено по принцип бързо увеличаване на газовите доставки Урсула фон дер Лайен отговаря по тези теми.
Г-жо Фон дер Лайен, многократно сте заявявали, че можем да се справим с енергийното предизвикателство на Русия само ако сме заедно. Но от май 2022 г. насам (повече от два месеца) в работната група към енергийната платформа на ЕС не се наблюдава нищо видимо и значимо, особено във връзка с идеята за регионална работна група за Югоизточна Европа за преговори и покупки на природен газ от името на група държави. Защо това е така и кога очаквате реална промяна, която българите да почувстват именно благодарение на плана на REPowerEU?
- Енергийната платформа вече функционира. От стартирането ѝ през април бяха създадени пет регионални групи от държави членки, включително създадената в София регионална работна група, подпомагана от специален екип в рамките на Комисията. Тези групи започнаха работа за определяне на общите нужди, възможностите за съвместно използване на инфраструктурата и потенциалните нови доставчици. Въпреки че не е много видима, тази работа е от решаващо значение, за да се гарантира сигурността на снабдяването в региона.
Освен това разработваме механизъм за съвместно закупуване. Това ще ни позволи да преговаряме по договори и да купуваме газ от името на участващите държави членки.
За следващите години вече беше осигурено допълнително снабдяване с газ за ЕС, било то втечнен природен газ (ВПГ) или по газопровод, благодарение на неотдавнашните споразумения, наред с другото, със САЩ, Египет, Израел и Азербайджан. Затова съм силно окуражена от съобщението на българското правителство от миналата седмица, че с нашата помощ то е осигурило голям договор за доставка на ВПГ от САЩ.
Освен това междусистемният газопровод Гърция - България беше сертифициран в рекордно кратък срок от българския национален регулаторен орган с печата на Комисията в съответствие с плана за действие за диверсификация на Югоизточна Европа. След години забавяне междусистемната връзка ще влезе в експлоатация през следващите седмици. Това също е голям успех.
Въпреки кризисните времена България е една от най-добре представящите се икономики в ЕС - малък дълг, балансиран бюджет, рекорден растеж на промишленото производство и износ. Хърватия обаче вече е одобрена като член на еврозоната, а България не е. С рекордните цени на енергията и инфлацията съществува ли риск България да не постигне основните критерии и да не стане член на еврозоната на 1 януари 2024 г.? Колко голям е този риск и може ли да бъде намерен компромис при тези извънредни обстоятелства?
- България има за цел да приеме еврото на 1 януари 2024 г. Насърчаваме страната по този път. Процесът е известен. България трябва да поиска доклад за конвергенцията за 2023 г., въз основа на който Комисията ще изготви своята оценка. Това ще постави началото на процеса на приемане на еврото.
След това последната дума е на държавите членки в Съвета. Графикът, а във връзка с него и датата на приемане, зависят до голяма степен от изпълнението на всички критерии за конвергенция.
Но както казах, ние ще застанем с България на всяка стъпка от пътя.
Вече трета поредна година България се намира в политическа криза и правителствена нестабилност, а политиците, анализаторите и медиите са съсредоточени върху нея. Но също така пропускаме нещо, което е по-видимо отвън. Ако се наложи да посочите един най-важен въпрос, видим отвън за България днес, който е важен за решаване през следващите няколко години, какво би бил той? (освен енергийните въпроси)
- В България има голям потенциал. Сама се убедих в това в София, където се срещнах с много млади и талантливи хора със свежи идеи и голям оптимизъм за бъдещето.
Ключовият въпрос е да се преодолее това, което ви задържа по пътя към благоденствието и приобщаващото общество. Решението е да укрепите институционалния си капацитет, да извършвате структурни реформи и да инвестирате интелигентно.
Предоставихме цялата необходима европейска подкрепа благодарение на NextGenerationEU (по-известен като План за възстановяване и устойчивост). Тя предоставя близо 6 милиарда евро, които да бъдат инвестирани в страната през следващите години за постигане на прехода към цифрова икономика с ниски въглеродни емисии и изграждане на по-равнопоставено общество.
Това е невероятна възможност. Ще ви помогнем да се възползвате от нея.
Разбира се, знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Това изисква истинска политическа воля и всеотдайност, особено в условията на световна криза. Но България има това, което е необходимо. Комисията също така подкрепя България с техническа помощ, за да Ви помогне да укрепите институциите си, да се борите с корупцията, да подготвите качествени инвестиционни проекти и да създадете подходящи условия за процъфтяваща бизнес среда.
При рекордните цени на горивата, на които не се знае колко време ще могат да издържат гражданите, както и при амбициозните цели на ЕС в областта на околната среда, в нашия регион става очевидно, че съществува спешна необходимост от модернизиране и развитие на железопътната инфраструктура. Това е важно от логистична гледна точка и за отбраната и сигурността на Европа. |
| След 30 часа преговори ЕС договори широка реформа на въглеродния си пазар |
__ 2 __
19/12/22
14:05:50 |
Страните от Европейския съюз постигнаха в неделя политическо споразумение за широка реформа на въглеродния пазар на общността.
Сделката предвижда да бъде сложен край на "безплатното замърсяване" от страна на промишлеността, топлоцентралите и автомобилите. Заложено е по-бързо намаляване на парниковите емисии и въвеждане от 2027 г. на нов "въглероден данък" за пътния транспорт и отоплението на сградите.
Сега въглеродният пазар на ЕС задължава около 10 хиляди електроцентрали и предприятия да купуват разрешителни да отделят въглероден диоксид в атмосферата - система, която е от ключово значение, за да изпълни съюзът своята цел да съкрати до 2030 г. парниковите си емисии с 55 процента спрямо равнището им от 1990 г.
Сделката, договорена от преговорни екипи на страните членки и Европейския парламент, поставя още по-амбициозна цел: парниковите емисии да бъдат намалени до 2030 г. с 62 процента в сравнение с тяхното ниво през 2005 г.
Планът предвижда през 2024 г. от системата да отпаднат 90 милиона разрешителни за отделяне на въглерод, а през 2026 г. - още 27 милиона. Таванът на издадените разрешителни ще бъде понижен с 4.3 процента в периода 2024 - 2027 г. и с 4.4 процента през 2028 - 2030 г.
От 2026 - 2034 г. ЕС постепенно ще спре да издава безплатни разрешителни за отделяне на въглерод - мярка, която сега защитава неговите производства от чуждестранната конкуренция.
Сделката предвижда също през 2027 г. да бъде създаден нов въглероден пазар за доставчиците на автомобилни горива и за топлоцентралите, отделящи парникови емисии.
Въглеродният пазар постепенно ще се разпростре върху морския транспорт, вътрешноевропейските полети, а от 2028 г. - и върху инсинераторите за отпадъци.
Разрешителните в ЕС поскъпнаха значително през последните години заради очакванията, че по-високите цели на съюза за намаляване на парниковите емисии ще ограничат тяхното предлагане. В петък "въглеродният данък" за един тон емисии бе около 84 евро - десетина пъти повече в сравнение с преди 10 години.
Освен това ЕС ще създаде фонд на стойност 86.7 милиарда евро, за да помогне на потребителите и на малкия бизнес да се справят с новите изисквания и да инвестират в енергоспестяващо саниране на сгради и в електромобили. Средствата ще бъдат осигурени от приходите от новия въглероден пазар и от правителствата на страните членки.
Сделката бе постигната след 30 часа преговори, които започнаха в петък. Тя все още е временна, като е необходимо да бъде одобрена официално от Европейския парламент и Европейския съвет.
|
|
