Антиутопията , в която живеем днес     |
__ 1 __
29/12/20
02:30:59 |
„Само като си помисля, че в рамките само на 20 години преживяхме и утопията на прекрасния нов процъфтяващ свят на богата, и чиста Европа, така и антиутопията, в която живеем днес. Оказа се, че Европа нито е толкова богата, нито толкова чиста, нито толкова съвършена, а това, което получихме като демокрация, е някаква карикатура. Точно антиутопия, която съчетава клептокрация, медиокрация, диктатура на посредствеността, на еднокнижниците, на дребните квартални бандити над порядъчния и интелигентен човек“.
Така режисьорът, художник, аниматор Теодор Ушев описа и ситуацията, в която живеем днес тук, и интереса към антиутопиите като жанр в изкуството. Това е жанрът на първия му пълнометражен филм по романа "Пумпал" на Владислав Тодоров, чиито снимки са приключили и в момента лентата е процес на монтаж. Работното заглавие е „Φ 1 618“ - стойността на златното сечение. Интервюто на твореца пред БНР е по случай Международния ден на киното, който се отбелязва днес - 125 години след първата прожекция в Париж на братята Люмиер.
Антиутопията е един от жанровете, които винаги ще съществуват заради мечтата и утопията на човека за един по-съвършен и по-добър свят, смята Теодор Ушев.
„Тя върви ръка за ръка с утопията - антиутопията е този мит за рая на бъдещето, който ние всички очакваме и се надяваме да се случи, а всъщност се получава обществен строй, който е враждебен на индивидуалната личност. Това потискане на човека, на съществото му, на свободата му води към интереса към този жанр.“
„Случи ми се и това – в тези бурни и странни времена да успея да снимам първия си пълнометражен филм и какво по-добро време за това от времето, в което живеем“, сподели Ушев.
Като усещане за изминалата година и ситуацията у нас той си припомни 1984 г. - не само заради романа на Джордж Оруел, по думите му, а заради заобикалящото ни, чувството на безперспективност и безразличие.
„В момента берем плодовете на това, което е било тогава. Аз си мисля, че това, което ни се случва днес, е резултат, рефлексия на 90-те години, на проваленото образование тогава, на червените ферарита, на чалга културата, на чалга доктрината. Всички тези теми и неща са залегнали в нашия филм.“
Доброто все пак побеждава и затова са създадени приказките:
„Аз вярвам, че доброто няма как да не побеждава злото, поне за известно време. Това е и целта на изкуството – да вдъхва вяра в хората. Изкуството по някакъв начин също е утопия – то те кара да вярваш. Най-важното е да се отървем от безсмислието. Ако не вярваме в победата на доброто, то означава да нямаме надежда. Това е, което ни липсва днес, което тормози хората. Страхът от това, което се случва в момента, не е само от това, че ще умрем, че вирусът ще ни победи. Страхът е свързан с това, че няма перспектива. Няма точна дата, да кажем, че ето, на тази дата доброто ще победи злото, всички ще се прегърнем и ще започнем да танцуваме на площада.“
По повод протестите от лятото в България, които продължиха повече от 100 дни ефективно, Ушев обобщи:
"Всеки протест е полезен за размътването на блатото, в което живеем в момента".
„Определени хора, политически зомбита се опитаха и успяха да яхнат това абсолютно обяснимо желание за справедливост на младите хора, които бяха на площада. Аз не смятам, че един протест може да бъде провал. Всяко избухване на воля за по-добър живот е положително.“ |
| Теодор Ушев е обявен за най-влиятелния аниматор в света за последните 25 г. |
__ 2 __
10/01/21
01:49:56 |
Теодор Ушев е обявен за най-влиятелен аниматор в света за последните 25 години. Признанието идва след проведена анкета от организаторите на фестивала Animac в Испания сред водещи историци, куратори и критици по случай четвъртвековния юбилей на проявата, съобщи БТА като се позова на информация от екипа на артиста.
"Какво начало на годината! Да бъда начело на тази класация за най-влиятелен аниматор в света за последните 25 г. е неочаквано за мен, признавам. Не само защото аз съм в анимацията едва от 15 г. (първият ми професионален филм е от края на 2005). А защото в този списък има майстори, доайени, от които съм се учил и пред които се прекланям. Аз не смятам, че съм по-добър от тях. Но тази анкета ми дава утехата, че може би това, което съм създавал през тези години и което толкова обичам да правя, е имало смисъл" - това съобщи българският аниматор, художник и режисьор с канадски паспорт на страницата си във Фейсбук.
В първата четворка са още режисьори като Режина Песоа (Португалия), Коджи Ямамура(Япония) и Игор Ковальов ( Русия/САЩ).
За най-добър пълнометражен анимационен филм е обявен "Отнесена от духовете" на японския режисьор Хаяао Миязаки.
Анкетата е организирана от кураторите на анимационния фестивал в Лерида (Animac) и Културния център на Барселона начело с Каролина Лопез. В нея участват 25 специалисти и историци от цял свят.
Теодор Ушев е български мултимедиен артист, режисьор и графичен дизайнер. В последните 15 години работи за Националния филмов съвет на Канада.
В творческата си биография има повече от 15 филма, донесли му над 200 международни награди по цял свят, включително и номинация за Оскар, Кристал от Анси, Почетен медал от Френската академия за филмово изкуство Сезар и Награда за най-добър късометражен филм на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Холивуд (Златен глобус).
Теодор Ушев е член на американската Академия за филмово изкуство AMPAS, кавалер на Ордена на изкуство и литература на Франция.
|
| Тео Ушев към Слави Трифонов: Взимай си бездарните сценаристи и се омитай |
__ 3 __
02/08/21
22:52:43 |
Навремето, през 97-а, когато Канадският консул ме попита - "Защо искаш да емигрираш в Канада, след като имаш толкова успешна кариера в България?" му отговорих - "Аз не съм икономически емигрант. Бягам от пошлостта, простотията и арогантността." Една от причините да искам да се махна беше именно присъствието на един виден, височък "аристократ на добрия вкус".
Чалгата и мутренското поведение бяха в апогея си.
30 г. пошлото, простащината и арогантността "образоваха" българския народ, от ефира на най-гледаните телевизии, 2 пъти на ден.
Резултатът от това "образование" е налице. Днес имаме реколтата му.
30 г. много хора биехме камбаната срещу опростачването на ефира и интонационната среда. Въпреки всичко, стотици кандидати за слава се надпреварваха да седнат на диванчето му и неловко поемаха арогантното му поведение и дебелашки шеги, всяка вечер, под звуците на кръчмарски оркестър и полуголи танцьорки.
Не ме интересува какъв екип ще има това правителство. Но ако бъде избрано, ще бъда първият, който ще извика - "Оставка, мутро! Взимай си бездарните сценаристи и музиканти и се омитай с балета си в крайпътното заведение на Учиндол - където ви е мястото." |
| Теодор Ушев облъчил зрителите в Москва с 25-ти кадър с антивоенни послания |
__ 4 __
29/04/23
23:17:04 |
На 48-ото издание на московския фестивал филмът "φ1.618" е получил специалната награда "Сребърен Свети Георги". Теодор Ушев обяви, че се отказва от отличието.
- Системни, фашистки режими се побеждават само с несистемни методи. Аз наивно вярвам в силата на изкуството да променя, да предизвиква света. Изкуството не върви след политиката, след събитията. То трябва да бъде събитие само за себе си. Исках да пробвам да сритам тенджерата, да я гръмна. Там, на място.
Да видя до каква степен Русия е фашизирана. До каква степен хората там са подчинени, поробени от Кошчей и злото. Пак повтарям - най-важната цел беше филмът да бъде показан! Всичко останало беше бонус, който съдбата благородно ми подхвърли. Или добри хора в Русия.
Смятам, че самото награждаване на филма е форма на протест от хората в журито. Може и да греша, не знам. Някой ден ще разбера. Живял съм по времето на тоталитарен режим и цензура и знам, че всеки наглед малък жест има огромно значение в условията на терор, несвобода и репресии.
Всяко разобличаване на рашисткия режим има смисъл. Трябва да бъдат провокирани постоянно, да им се залагат бомбички, за да бъдат принудени да грешат. Отзвукът сред приятелите ми руснаци и украинци е недвусмислен. От няколко дни получавам поздравления от хора, които уважавам.
Фактът, че "мурзилките" в България и троловете бяха активирани на пожар, също говори, че акцията ми е имала смисъл. Е, ако бях отишъл на Червения площад с украинското знаме, пеейки "Червоная Калина", щеше да има по-голям ефект. Но, съжалявам, аз не искам да съм герой. Не съм роден нито в Русия, нито в Украйна, че да се жертвам до такава степен за свободата им. Ще ме извинявате, за което.
Гръмнаха много лимонки. Разбрах в детайли как функционира рашистката пропаганда у нас и кой какъв е в йерархията. Втрещен съм, че България е завладяна от рашизма. Започвайки от президента, минавайки през нацистка проруска партия в парламента, чието влияние расте експоненциално, стигайки до медиите и процента от хора, подкрепящи един нечовешки режим.
Другото нещо, което разбрах със съжаление, беше силното ниво на нетолерантност в българското виртуално пространство. С огромно "задоволство" наблюдавах колко лесно манипулируемо е българското общество. Преди време познат журналист в София ми каза: "Погледни тези хора! Те са объркани, те не знаят какво се случва!". С голямо съжаление установих, че е прав.
А това е много, много опасно. Всеки популист, който предложи някакво утопично, но просто решение като например да позатворим малко медии, да поограничим свободата, да позабраним партиите, да подадем властта в ръцете само на един човек, уж директно избран от народа, може да вземе властта.
Българските политически субекти и най-вече Москва и президентът, вкараха страната в хаос, в който всеки амбициозен комплексар може да вземе властта и да наложи московския фашизъм.
Не искам един ден да ми се налага да правя в София конспиративни акции като тази с Москва. За съжаление, този ден изглежда опасно близо.
Ожесточението, с което някои хора, с които уж сме на една страна на барикадата, ме нападаха, говори само за това колко истерично и неаналитично е станало българското общество. Войната ни радикализира - днес всичко е само черно или само бяло. А това подхранва единствено възхода на човеконенавистични режими.
В нито един миг не съм се съмнявал, че това, което правя, е единственото правилно нещо в момента. |
|
