Ресурсбук България. Данни за избрано лице

Николай Михайлов

Николай Боянов Михайлов е български лекар психиатър, политик и социален коментатор.

Роден е на 1 февруари 1946 г. в Добрич. Завършил е медицина и теология. Работи като психиатър, а след това като преподавател по психиатрия от 1996 до 1998 година. После преподава психилогия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в Нов български университет. От 1999 до 2001 г. е директор на дирекция „Обучение на човешките ресурси“ в Националната здравноосигурителна каса.

През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили (СДС), е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ) и е избран за член на Националното ръководство на партията. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание, заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и член на Комисията по културата.
Впоследствие се разочарова от политиката, напуска партията и се оттегля от активна политическа дейност, но остава един от най-популярните анализатори на обществените явления в България от гледна точка на психологическата им страна.

Женен е, има две деца. Съпругата му Теодора Думанова е психиатър-нарколог.

Други подобни ресурси
Лица:     Медицина
Сайтове: Здраве и медицина


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла: Доктор
  Професия: Психолог, Психиатър
  Основна дейност: Здравеопазване
 
Линкове към Николай Михайлов
 
W8879 Реформаторите са без лидер, идеология и страст Общество и политика От 24 часа Виж  ~  
W35352 Рунд 3 - “грозните и глупавите” срещу “красивите и интелигентните” Общество и политика От trud.bg Виж  ~  
W76434 Късният живковизъм и страхът, че Борисов е политически вечен Общество и политика glasove.com Виж  ~  
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Работата на този протест е разграждане на образа на Бойко Борисов  
__ 1 __

23/09/20
15:07:12
Д-р Николай Михайлов коментира протестите и политическата ситуация в страната.

Съществува един особен бартер между нашите евро-атлантически партньори и националната власт. Това е бартер на пълно послушание срещу свобода за корупция.

Когато тези евро-атлантическите структури си дадат сметка, че собствените им интереси, мислени като лоялност, са застрашени от едно гражданско напрежение, тогава вземат страната на възмутените срещу корумпирания елит. Иначе, не само че го търпят 10 години, но го и поощряват, доколкото той е лоялен и живее щастливо под инструктажа на тези сили.

Ние сме малко или повече лоялна страна. Сега се надяваме на това, че в крайна сметка ще се пробудят затова, за което са си затваряли очите. А именно, че ние сме във властта на едно наистина корумпирано правителство, на един лидер, който управлява по маниер, който президентът на републиката нарече мафиотски.

Бедата с този лидер и с неговия антураж, наречен ГЕРБ, е, че той има огромна, съблазнителна мощ да създава около себе си илюзии.

Той е актьор, който има много голяма способност да деградира и да прави безпомощен този, който по дефиниция е бенефициент на неговото управление. Би бил разомагьосан, ако отпътува при едно адекватно правосъдие. То трябва при всички случаи да провери неговата дейност. Това е наложително.

Доколко този човек е разомагьосан? Той е разомагьосан условно и бих казал - унизително половинчато. Той има подкрепа и нека никой не си мисли, че той, без систематичен натиск и работа по разграждане на неговата знаменита сугестия, няма шансове да се възпроизвежда в българската политика и да влияе от късо разстояние.

Работата на този протест е преди всичко депрограмиране на образа от съзнанието на почитателите на Борисов.

Последователно разграждане на един образ, дълго граден с услужливи медии и за съжаление и услужлива интелигенция, която има и политическо представителство и история на колаборационизъм с тази фигура - той има дълга и протяжна работа върху съзнанието на по-беззащитният български избирател.

Години наред имахме един актьор в унизително пошъл театър. И години наред ние бяхме негови безплатни зрители, постепенно опошлени във вкуса, деградирани в претенцията и свикнали да живеят в особена политическа дрямка, която Ботев наричаше "политическа зима".

Разказът за българската корупция е чудовищен. Това е разказ за свръхчовешко нахалство на овластени фигури, които изобщо не работят в интерес на хората, а в интерес на собствения си мафиотски кръг и на идеята за неговото облагодетелстване, за създаване на антураж на особена, мафиотска сигурност, с която конкуренцията е ликвидирана и с която се реализират пазарните преимущества в този криминално монополизиран пазар.

Българските кабинети падат с намесата накрая на ДПС. Акт, чрез който турската партия периодично изпъчва гърди и припомня, че е незаобиколим фактор в българския политически живот. Като по този начин си постила и за нови договорки с бъдещите управляващи.
 Свикнахме да живеем в 'политическа зима'  
__ 2 __

23/09/20
15:16:38
Д-р Николай Михайлов коментира по БНР протестите и политическата ситуация в страната.

Независимостта на България е пряко зависима от нейното вътрешно единство. Суверенитетът е много проблематичен сега, в етапа на упадък на атлантическата империя, която е много ревнива да има пълна гаранция за лоялност от своите сателити.

На България е разрешено да бъде суверенна и това има отношение към текущата власт. Съществува един особен бартер между нашите евро-атлантически партньори и националната власт.

Това е бартер на пълно послушание срещу свобода за корупция.

Когато тези евро-атлантическите структури си дадат сметка, че собствените им интереси, мислени като лоялност, са застрашени от едно гражданско напрежение, тогава вземат страната на възмутените срещу корумпирания елит. Иначе, не само че го търпят 10 години, но го и поощряват, доколкото той е лоялен и живее щастливо под инструктажа на тези сили.

Ние сме малко или повече лоялна страна. Сега се надяваме на това, че в крайна сметка ще се пробудят затова, за което са си затваряли очите. А именно, че ние сме във властта на едно наистина корумпирано правителство, на един лидер, който управлява по маниер, който президентът на републиката нарече мафиотски.

Бедата с този лидер и с неговия антураж, наречен ГЕРБ, е, че той има огромна, съблазнителна мощ да създава около себе си илюзии.

Той е актьор, който има много голяма способност да деградира и да прави безпомощен този, който по дефиниция е бенефициент на неговото управление. Би бил разомагьосан, ако отпътува при едно, както се изрази проф. Минеков, адекватно правосъдие. То трябва при всички случаи да провери неговата дейност. Това е наложително. Не е нужно да си екзалтиран враг на Борисов, за да се досетиш, че българската демокрация е пряко зависима от едно правосъдие, което се реализира за първия човек на изпълнителната власт.

Доколко този човек е разомагьосан?

Той е разомагьосан условно и бих казал - унизително половинчато. Той има подкрепа и нека никой не си мисли, че той, без систематичен натиск и работа по разграждане на неговата знаменита сугестия, няма шансове да се възпроизвежда в българската политика и да влияе от късо разстояние.

Работата на този протест е преди всичко депрограмиране на образа от съзнанието на почитателите на Борисов.

Последователно разграждане на един образ, дълго граден с услужливи медии и за съжаление и услужлива интелигенция, която има и политическо представителство и история на колаборационизъм с тази фигура - той има дълга и протяжна работа върху съзнанието на по-беззащитният български избирател.

Години наред имахме един актьор в унизително пошъл театър. И години наред ние бяхме негови безплатни зрители, постепенно опошлени във вкуса, деградирани в претенцията и свикнали да живеят в особена политическа дрямка, която Ботев наричаше "политическа зима".

Тази работа е много опасна и нека хората не живеят с фалшива илюзия за спокойствие. Защото българската независимост до голяма степен е проблем на независимост от собствената ни политическа немощ,от готовността ни да живеем в режим на деградиран политически ред, на фасадна демокрация и на корумпиран социален контекст.

Разказът за българската корупция е чудовищен. Това е разказ за свръхчовешко нахалство на овластени фигури, които изобщо не работят в интерес на хората, а в интерес на собствения си мафиотски кръг и на идеята за неговото облагодетелстване, за създаване на антураж на особена, мафиотска сигурност, с която конкуренцията е ликвидирана и с която се реализират пазарните преимущества в този криминално монополизиран пазар.

Аз мисля, че е добре този протест, ако е удобно и оправдано, да публикува на голям екран историята на Бойко Борисов като фигура на мафията, разказана от бившия американски посланик Байърли.

Българските кабинети падат с намесата накрая на ДПС. Акт, чрез който турската партия периодично изпъчва гърди и припомня, че е незаобиколим фактор в българския политически живот. Като по този начин си постила и за нови договорки с бъдещите управляващи.
 Светът от вчера, с който сме свикнали и който ни е скъп, приключва  
__ 3 __

20/12/20
19:23:41
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Нямам очаквания, бягам от капана на фалшивите надежди. Идеята за "светло бъдеще", технически наричана "прогрес", ми се струва напълно провалена. Политическият оптимизъм в края на 2020 г. прилича повече на заинатено лекомислие, на безпричинна юношеска бодрост (сама по себе си чаровна!), отколкото на "разум". Единствената надежда на разположение е упадъкът да трае "процедурно" дълго, с остатъчен ресурс за удържане на нещо от "западния начин на живот". Нещо като круиз за последно в приятна каюта. Има някакъв чар във всичко това. Естествено - след ваксинация!

По-общо: беше съвършено очевидно, например, че Тръмп не е никакво "чудо на обрата", а арогантен старозаветен капиталист с късна амбиция за историческо чудо. По съвместителство патриот и месия на евангелистите от библейския пояс. Беше също така ясно, че грубата му интервенция ще влоши, а няма да поправи американския упадък. Сега е ред на глобалиста Байдън, който трудно пази равновесие, а при стрес забравя за кого е женен ("Аз съм Джо Байдън, съпругата на Джо Байдън") да спасява Pax Americana. Или още по-точно: транснационалния корпоративен елит. Знаците са за това да бъдат "четени", а тези са знаци на упадък.

Американският век е на изчерпване, което е лоша новина, защото е глобален риск и защото приключва "светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп. Тъгуваме за този свят. Хегемон в упадък означава озверяла конкуренция и край на "моралното лидерство" (Бжежински). Америка вече не е "град на хълм", мечта и Ханаан, а структурно и "манталитетно" уязвена, разцепена минимум на две, империя. Има истина в "едрото" твърдение, че 19-и век е век на Европа, 20-и на САЩ, а 21-ви на Азия. Китайската перспектива не радва, обаче, а плаши. Трудно е да си представим "христианизиран" Китай, умерен и скептичен "партньор" за решаване на глобалните проблеми. За Китай светът е не-Китай, пазар и плячка. И шанс за "разреждане" на китайското население с прекосяване на чужди граници, на малки групи от по 100 000 човека...

Колкото до Русия, колективният Запад я намира приемлива и "жива" само "на парчета" с анексирани природни богатства, джендърна просвета и с "безсмъртния" Навални начело. Мисля си, че тази надежда също "изпреварва събитията" и при заинатяване рискува много и за всички. Кампаниите срещу Русия свършват зле, но никога не свършват. А и отвътре не е така лесно да бъде превзета, защото ще втвърди режима, а това ще ги накара да тъгуват за Путин. Американецът е неспособен на тънка игра, няма въображение. И в декадентството е някак груб.

ЕС (Европа) е видима с просто око паянтова конструкция, чиито лидери, казва французинът Пол Валери са готови, за да облекчат живота си, да връчат тутакси управлението на някой американски губернатор. Де Гол беше несъгласен, но той е изключение.

Какво имаме да проумяваме на този фон относно българската политика в края на 2020 г.? Какво да се прави и какво да очакваме? Или както е прието да се казва - "на какво да се надяваме?".

Не ми идва друго наум, освен една леко иронична "препоръка". Да се хванем съвсем здраво за полата/панталона на г-жа Фон Дер Лайен, а Байдън "дееспособно" да решава, какво е правилно. И да ни включат във всички военни инициативи за противодействие на "руската експанзия". С една дума: да си пожелаем това, което не можем да избегнем.

Оптимизъм по български. Това да очакваме, пък да видим дали няма да се излъжем...

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Не съм сигурен, че случилото се беше политическа криза, със сигурност беше стрес за Борисов и в известен смисъл за полицията. Протестът се "засили" да предизвика политическа криза, но постигна "стрес". И чист въздух на Орлов мост. Принос към екологията на града.

Опозицията на това управление, "ляво-дясна" по състав и умонастроение, използва известните на всички безобразия, "прелели чашата", за целите на своето политическо "оживление".

В десния политически почерк има артистичен код, талант за инвенции. Христо Иванов, например се оказа майстор на перформативната политика, без всякаква ирония. Справка: танцът му под под прозорците на Доган. Шедьовър. И в коалиционните им намерения не "падат по долу": Манолова, Трифонов, ДБ (ДСБ!). Няма да е трудно да кандисат "десните": ще кажат, че без тази коалиция ще дойде Путин или ние ще отидем "там" (Азия) и то ще стигне. Херо Мустафа ще подкрепи "проекта".

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Нищо лошо за протестите, въпреки всички резерви по техния смисъл и особено по техния "стил". За мен бунтът срещу Борисов е оправдан и без повод, той е легитимен по определение. Свръхлегитимен. Този протест и подкрепата за него е граждански дълг, проява на нормалност, на добър вкус. Независимо от всички възможни възражения. Бърборенето за политика при "генералното условие" на този премиер е загубено време. Етюдът в спалнята и изповедта по телефона са безобразие на всички безобразия.Това не можеше да бъде оставено без последствия. В етюда от спалнята откриваме всичко от "низовия" предприемачески идеал и приватизираната публична власт: пари, злато, дама вамп зад кадър и блажена "мъжка" умора. Пищов. Художествено завършен образ на реализирания "мъжки" идеал. "Токсичната маскулинност".

Въпросът " какво следва нататък?" е уместен, но вторичен въпрос. Кариерата на Борисов е ефект на размишления за целесъобразност, за "неизбежния компромис". Борисов е производство на тъкмо на задкулисни "десни" размишления, това трябва да се помни. Пътят към българския политически "ад" е постлан с добри коалиционни намерения, с разнообразни действия и бездействия, продиктувани от фамозния "политически разум". Ние сме омагьосани от този "разум", от фолклорната байганьовска разсъдливост, от тази низост и глупост, която нарича себе си "ум".

"Дълбоки" плитки сметки в Ганкиното кафене. Политиката не е зоотехника, а вид култура. Политическа култура. И минимум достойнство. Ако афоризмът на това управление е "аз съм прост и вие сте прости", то ние всички се оказваме развеселени консуматори на простотия, поданници в "царството на простите". Бенефициенти на зоотехническа грижа.

Всяка вечер виждаме/чуваме, задрямали, с открехната уста, един и същ рефрен, едно и също "метапослание": "Аз съм прост и вие сте прости, но моята простотия е талантлива, а вашата банална. Затова съм цар, а вие сте поданници. Кой ви е казал, че заслужавате повече? Скрийте претенцията. Радвайте се на простото българско щастие. И дано не "пипнете" ковид..."

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- Фигурата на президента по конституционо предписание е представителна,"позиционна", а не злободневно-реактивна или партийно пристрастна. Но Борисов на власт от ден първи на неговото летоброене е извънредно събитие, за да не казвам "бедствие". Във всички случаи - срамота.

Изборът на президента да подкрепи протеста беше правилен избор, вярно решение. Възражението, че президентът напуска позицията на обединител, за да вземе страна, произлиза от ГЕРБ, следователно не се брои. Добре е, че избра уличната дума "мутри", за да опише управляващата камарила. Словесната игра на "уважение" е в случая мутренска игра, игра в техен интерес. Мутрата трябва да бъде назовавана по "жанрово" име. Мутрата има право да се крие зад процедури и "мерена реч" само в съда. Извън съда е хубаво да чува - "вън".

И не е интересно какви постижения има това управление, под формата на магистрали, непроследими финансови потоци и пренареждане на градски плочки, важни са злоупотребата с власт, заличаването на политическия смисъл и уроците по безподобна простотия от телевизионния екран. Ефирното обучение по простотия...

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Покрепата за Борисов от публични лица, които дръзвам да допусна - са му много задължени или се надяват да му станат задължени, до края на мандата. ("Проектите, глупако") Живеем в пазарна среда, в режим на поощрена лакомия.

Думите се осребряват, както впрочем и всичко останало. "Говореща глава" с търговски усет. Бизнесмен в сферата на "идеалното".

А какво не Ви изненада?

- Не ме изненадва, че парите омагьосаха българския свят, а лошо изтълкуваната "свобода" му причини "амок". Опасявам се, че е необратимо. Няма бент срещу прилива на "либералното" жизнелюбие, на развързания за "щастие" световен нагон...

Коя е думата на 2020 според Вас?

- Каскет.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Вентилацията на възмущението. И редуцирани шансове за възпроизводство на Борисов на премиерския стол. Това е политическият ефект. Никак не е малко. Но няма гаранция, защото има гласоподаватели, посолства, медии. И няма прокуратура. Има "фундаментална" политическа немощ...

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Няма такова нещо, защото липсва ценностен капитал, система от очевидности, по които не спорят, а чрез които живеят. По силата на "осветена" традиция, обосноваваща йерархия на стойностите и понятие за ранг. Наречете тази традиция "модерна", ще отложим спора. Има хетерогенни общности, групирани около предразсъдък, интерес или идеологическа мода. Има съобщества на криминално-кланов принцип, утописти на "съветската" реставрация, граждани в "либерален унес" и самомнение на "качество срещу количество", както и крехка пръсната съпротива от млади и надявам се искрени, ценители на традицията.

Но каквото и да говорят, "гражданското" общество или просто обществото е възможно само при памет за жива традиция, при интуитивно доловима и споделима ценностна норма. И при "висока" приемственост на "старите истини", на труизмите на "класиката" - чрез които човекът е жив. Транслирани от национолно отговорен културен елит. Елит, омотан в мрежите на Сорос, не може да поеме тази роля, той е циничен или "възхитен", осъзнат или неосъзнат идеологически наемник, а не преносител на култура.

Днешните жреци, поръчани от конюнктурата, смениха вероизповеданието "на висока скорост", скокнаха от БКП/ДКМС в ЛГБТ с ловкостта на акробати. От Европа в постЕвропа. От комунизъм в постмодернизъм. От мъж в жена - и обратно. От човек към постчовек. Първо лудост от Изток, после лудост от Запад. Кой да предположи такова развитие 30 години след падането на Берпинската стена? Кой от старите дисиденти би го предположил? Солженицин? Хавел?

Излъгахме се/излъгаха ни
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  360       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   24/11/16