Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Николай Михайлов

Николай Боянов Михайлов е български лекар психиатър, политик и социален коментатор.

Роден е на 1 февруари 1946 г. в Добрич. Завършил е медицина и теология. Работи като психиатър, а след това като преподавател по психиатрия от 1996 до 1998 година. После преподава психилогия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в Нов български университет. От 1999 до 2001 г. е директор на дирекция „Обучение на човешките ресурси“ в Националната здравноосигурителна каса.

През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили (СДС), е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ) и е избран за член на Националното ръководство на партията. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание, заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и член на Комисията по културата.
Впоследствие се разочарова от политиката, напуска партията и се оттегля от активна политическа дейност, но остава един от най-популярните анализатори на обществените явления в България от гледна точка на психологическата им страна.

Женен е, има две деца. Съпругата му Теодора Думанова е психиатър-нарколог.

Други подобни ресурси
Лица:     Медицина
Сайтове: Здраве и медицина


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла: Доктор
  Професия: Психолог, Психиатър
  Основна дейност: Здравеопазване
 
  Линкове към Николай Михайлов
 
W8879 Реформаторите са без лидер, идеология и страст Общество и политика От 24 часа Виж  ~  
W35352 Рунд 3 - “грозните и глупавите” срещу “красивите и интелигентните” Общество и политика От trud.bg Виж  ~  
W76434 Късният живковизъм и страхът, че Борисов е политически вечен Общество и политика glasove.com Виж  ~  
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Работата на този протест е разграждане на образа на Бойко Борисов    
__ 1 __

23/09/20
15:07:12
Д-р Николай Михайлов коментира протестите и политическата ситуация в страната.

Съществува един особен бартер между нашите евро-атлантически партньори и националната власт. Това е бартер на пълно послушание срещу свобода за корупция.

Когато тези евро-атлантическите структури си дадат сметка, че собствените им интереси, мислени като лоялност, са застрашени от едно гражданско напрежение, тогава вземат страната на възмутените срещу корумпирания елит. Иначе, не само че го търпят 10 години, но го и поощряват, доколкото той е лоялен и живее щастливо под инструктажа на тези сили.

Ние сме малко или повече лоялна страна. Сега се надяваме на това, че в крайна сметка ще се пробудят затова, за което са си затваряли очите. А именно, че ние сме във властта на едно наистина корумпирано правителство, на един лидер, който управлява по маниер, който президентът на републиката нарече мафиотски.

Бедата с този лидер и с неговия антураж, наречен ГЕРБ, е, че той има огромна, съблазнителна мощ да създава около себе си илюзии.

Той е актьор, който има много голяма способност да деградира и да прави безпомощен този, който по дефиниция е бенефициент на неговото управление. Би бил разомагьосан, ако отпътува при едно адекватно правосъдие. То трябва при всички случаи да провери неговата дейност. Това е наложително.

Доколко този човек е разомагьосан? Той е разомагьосан условно и бих казал - унизително половинчато. Той има подкрепа и нека никой не си мисли, че той, без систематичен натиск и работа по разграждане на неговата знаменита сугестия, няма шансове да се възпроизвежда в българската политика и да влияе от късо разстояние.

Работата на този протест е преди всичко депрограмиране на образа от съзнанието на почитателите на Борисов.

Последователно разграждане на един образ, дълго граден с услужливи медии и за съжаление и услужлива интелигенция, която има и политическо представителство и история на колаборационизъм с тази фигура - той има дълга и протяжна работа върху съзнанието на по-беззащитният български избирател.

Години наред имахме един актьор в унизително пошъл театър. И години наред ние бяхме негови безплатни зрители, постепенно опошлени във вкуса, деградирани в претенцията и свикнали да живеят в особена политическа дрямка, която Ботев наричаше "политическа зима".

Разказът за българската корупция е чудовищен. Това е разказ за свръхчовешко нахалство на овластени фигури, които изобщо не работят в интерес на хората, а в интерес на собствения си мафиотски кръг и на идеята за неговото облагодетелстване, за създаване на антураж на особена, мафиотска сигурност, с която конкуренцията е ликвидирана и с която се реализират пазарните преимущества в този криминално монополизиран пазар.

Българските кабинети падат с намесата накрая на ДПС. Акт, чрез който турската партия периодично изпъчва гърди и припомня, че е незаобиколим фактор в българския политически живот. Като по този начин си постила и за нови договорки с бъдещите управляващи.
 Свикнахме да живеем в 'политическа зима'    
__ 2 __

23/09/20
15:16:38
Д-р Николай Михайлов коментира по БНР протестите и политическата ситуация в страната.

Независимостта на България е пряко зависима от нейното вътрешно единство. Суверенитетът е много проблематичен сега, в етапа на упадък на атлантическата империя, която е много ревнива да има пълна гаранция за лоялност от своите сателити.

На България е разрешено да бъде суверенна и това има отношение към текущата власт. Съществува един особен бартер между нашите евро-атлантически партньори и националната власт.

Това е бартер на пълно послушание срещу свобода за корупция.

Когато тези евро-атлантическите структури си дадат сметка, че собствените им интереси, мислени като лоялност, са застрашени от едно гражданско напрежение, тогава вземат страната на възмутените срещу корумпирания елит. Иначе, не само че го търпят 10 години, но го и поощряват, доколкото той е лоялен и живее щастливо под инструктажа на тези сили.

Ние сме малко или повече лоялна страна. Сега се надяваме на това, че в крайна сметка ще се пробудят затова, за което са си затваряли очите. А именно, че ние сме във властта на едно наистина корумпирано правителство, на един лидер, който управлява по маниер, който президентът на републиката нарече мафиотски.

Бедата с този лидер и с неговия антураж, наречен ГЕРБ, е, че той има огромна, съблазнителна мощ да създава около себе си илюзии.

Той е актьор, който има много голяма способност да деградира и да прави безпомощен този, който по дефиниция е бенефициент на неговото управление. Би бил разомагьосан, ако отпътува при едно, както се изрази проф. Минеков, адекватно правосъдие. То трябва при всички случаи да провери неговата дейност. Това е наложително. Не е нужно да си екзалтиран враг на Борисов, за да се досетиш, че българската демокрация е пряко зависима от едно правосъдие, което се реализира за първия човек на изпълнителната власт.

Доколко този човек е разомагьосан?

Той е разомагьосан условно и бих казал - унизително половинчато. Той има подкрепа и нека никой не си мисли, че той, без систематичен натиск и работа по разграждане на неговата знаменита сугестия, няма шансове да се възпроизвежда в българската политика и да влияе от късо разстояние.

Работата на този протест е преди всичко депрограмиране на образа от съзнанието на почитателите на Борисов.

Последователно разграждане на един образ, дълго граден с услужливи медии и за съжаление и услужлива интелигенция, която има и политическо представителство и история на колаборационизъм с тази фигура - той има дълга и протяжна работа върху съзнанието на по-беззащитният български избирател.

Години наред имахме един актьор в унизително пошъл театър. И години наред ние бяхме негови безплатни зрители, постепенно опошлени във вкуса, деградирани в претенцията и свикнали да живеят в особена политическа дрямка, която Ботев наричаше "политическа зима".

Тази работа е много опасна и нека хората не живеят с фалшива илюзия за спокойствие. Защото българската независимост до голяма степен е проблем на независимост от собствената ни политическа немощ,от готовността ни да живеем в режим на деградиран политически ред, на фасадна демокрация и на корумпиран социален контекст.

Разказът за българската корупция е чудовищен. Това е разказ за свръхчовешко нахалство на овластени фигури, които изобщо не работят в интерес на хората, а в интерес на собствения си мафиотски кръг и на идеята за неговото облагодетелстване, за създаване на антураж на особена, мафиотска сигурност, с която конкуренцията е ликвидирана и с която се реализират пазарните преимущества в този криминално монополизиран пазар.

Аз мисля, че е добре този протест, ако е удобно и оправдано, да публикува на голям екран историята на Бойко Борисов като фигура на мафията, разказана от бившия американски посланик Байърли.

Българските кабинети падат с намесата накрая на ДПС. Акт, чрез който турската партия периодично изпъчва гърди и припомня, че е незаобиколим фактор в българския политически живот. Като по този начин си постила и за нови договорки с бъдещите управляващи.
 Светът от вчера, с който сме свикнали и който ни е скъп, приключва    
__ 3 __

20/12/20
19:23:41
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Нямам очаквания, бягам от капана на фалшивите надежди. Идеята за "светло бъдеще", технически наричана "прогрес", ми се струва напълно провалена. Политическият оптимизъм в края на 2020 г. прилича повече на заинатено лекомислие, на безпричинна юношеска бодрост (сама по себе си чаровна!), отколкото на "разум". Единствената надежда на разположение е упадъкът да трае "процедурно" дълго, с остатъчен ресурс за удържане на нещо от "западния начин на живот". Нещо като круиз за последно в приятна каюта. Има някакъв чар във всичко това. Естествено - след ваксинация!

По-общо: беше съвършено очевидно, например, че Тръмп не е никакво "чудо на обрата", а арогантен старозаветен капиталист с късна амбиция за историческо чудо. По съвместителство патриот и месия на евангелистите от библейския пояс. Беше също така ясно, че грубата му интервенция ще влоши, а няма да поправи американския упадък. Сега е ред на глобалиста Байдън, който трудно пази равновесие, а при стрес забравя за кого е женен ("Аз съм Джо Байдън, съпругата на Джо Байдън") да спасява Pax Americana. Или още по-точно: транснационалния корпоративен елит. Знаците са за това да бъдат "четени", а тези са знаци на упадък.

Американският век е на изчерпване, което е лоша новина, защото е глобален риск и защото приключва "светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп. Тъгуваме за този свят. Хегемон в упадък означава озверяла конкуренция и край на "моралното лидерство" (Бжежински). Америка вече не е "град на хълм", мечта и Ханаан, а структурно и "манталитетно" уязвена, разцепена минимум на две, империя. Има истина в "едрото" твърдение, че 19-и век е век на Европа, 20-и на САЩ, а 21-ви на Азия. Китайската перспектива не радва, обаче, а плаши. Трудно е да си представим "христианизиран" Китай, умерен и скептичен "партньор" за решаване на глобалните проблеми. За Китай светът е не-Китай, пазар и плячка. И шанс за "разреждане" на китайското население с прекосяване на чужди граници, на малки групи от по 100 000 човека...

Колкото до Русия, колективният Запад я намира приемлива и "жива" само "на парчета" с анексирани природни богатства, джендърна просвета и с "безсмъртния" Навални начело. Мисля си, че тази надежда също "изпреварва събитията" и при заинатяване рискува много и за всички. Кампаниите срещу Русия свършват зле, но никога не свършват. А и отвътре не е така лесно да бъде превзета, защото ще втвърди режима, а това ще ги накара да тъгуват за Путин. Американецът е неспособен на тънка игра, няма въображение. И в декадентството е някак груб.

ЕС (Европа) е видима с просто око паянтова конструкция, чиито лидери, казва французинът Пол Валери са готови, за да облекчат живота си, да връчат тутакси управлението на някой американски губернатор. Де Гол беше несъгласен, но той е изключение.

Какво имаме да проумяваме на този фон относно българската политика в края на 2020 г.? Какво да се прави и какво да очакваме? Или както е прието да се казва - "на какво да се надяваме?".

Не ми идва друго наум, освен една леко иронична "препоръка". Да се хванем съвсем здраво за полата/панталона на г-жа Фон Дер Лайен, а Байдън "дееспособно" да решава, какво е правилно. И да ни включат във всички военни инициативи за противодействие на "руската експанзия". С една дума: да си пожелаем това, което не можем да избегнем.

Оптимизъм по български. Това да очакваме, пък да видим дали няма да се излъжем...

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Не съм сигурен, че случилото се беше политическа криза, със сигурност беше стрес за Борисов и в известен смисъл за полицията. Протестът се "засили" да предизвика политическа криза, но постигна "стрес". И чист въздух на Орлов мост. Принос към екологията на града.

Опозицията на това управление, "ляво-дясна" по състав и умонастроение, използва известните на всички безобразия, "прелели чашата", за целите на своето политическо "оживление".

В десния политически почерк има артистичен код, талант за инвенции. Христо Иванов, например се оказа майстор на перформативната политика, без всякаква ирония. Справка: танцът му под под прозорците на Доган. Шедьовър. И в коалиционните им намерения не "падат по долу": Манолова, Трифонов, ДБ (ДСБ!). Няма да е трудно да кандисат "десните": ще кажат, че без тази коалиция ще дойде Путин или ние ще отидем "там" (Азия) и то ще стигне. Херо Мустафа ще подкрепи "проекта".

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Нищо лошо за протестите, въпреки всички резерви по техния смисъл и особено по техния "стил". За мен бунтът срещу Борисов е оправдан и без повод, той е легитимен по определение. Свръхлегитимен. Този протест и подкрепата за него е граждански дълг, проява на нормалност, на добър вкус. Независимо от всички възможни възражения. Бърборенето за политика при "генералното условие" на този премиер е загубено време. Етюдът в спалнята и изповедта по телефона са безобразие на всички безобразия.Това не можеше да бъде оставено без последствия. В етюда от спалнята откриваме всичко от "низовия" предприемачески идеал и приватизираната публична власт: пари, злато, дама вамп зад кадър и блажена "мъжка" умора. Пищов. Художествено завършен образ на реализирания "мъжки" идеал. "Токсичната маскулинност".

Въпросът " какво следва нататък?" е уместен, но вторичен въпрос. Кариерата на Борисов е ефект на размишления за целесъобразност, за "неизбежния компромис". Борисов е производство на тъкмо на задкулисни "десни" размишления, това трябва да се помни. Пътят към българския политически "ад" е постлан с добри коалиционни намерения, с разнообразни действия и бездействия, продиктувани от фамозния "политически разум". Ние сме омагьосани от този "разум", от фолклорната байганьовска разсъдливост, от тази низост и глупост, която нарича себе си "ум".

"Дълбоки" плитки сметки в Ганкиното кафене. Политиката не е зоотехника, а вид култура. Политическа култура. И минимум достойнство. Ако афоризмът на това управление е "аз съм прост и вие сте прости", то ние всички се оказваме развеселени консуматори на простотия, поданници в "царството на простите". Бенефициенти на зоотехническа грижа.

Всяка вечер виждаме/чуваме, задрямали, с открехната уста, един и същ рефрен, едно и също "метапослание": "Аз съм прост и вие сте прости, но моята простотия е талантлива, а вашата банална. Затова съм цар, а вие сте поданници. Кой ви е казал, че заслужавате повече? Скрийте претенцията. Радвайте се на простото българско щастие. И дано не "пипнете" ковид..."

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- Фигурата на президента по конституционо предписание е представителна,"позиционна", а не злободневно-реактивна или партийно пристрастна. Но Борисов на власт от ден първи на неговото летоброене е извънредно събитие, за да не казвам "бедствие". Във всички случаи - срамота.

Изборът на президента да подкрепи протеста беше правилен избор, вярно решение. Възражението, че президентът напуска позицията на обединител, за да вземе страна, произлиза от ГЕРБ, следователно не се брои. Добре е, че избра уличната дума "мутри", за да опише управляващата камарила. Словесната игра на "уважение" е в случая мутренска игра, игра в техен интерес. Мутрата трябва да бъде назовавана по "жанрово" име. Мутрата има право да се крие зад процедури и "мерена реч" само в съда. Извън съда е хубаво да чува - "вън".

И не е интересно какви постижения има това управление, под формата на магистрали, непроследими финансови потоци и пренареждане на градски плочки, важни са злоупотребата с власт, заличаването на политическия смисъл и уроците по безподобна простотия от телевизионния екран. Ефирното обучение по простотия...

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Покрепата за Борисов от публични лица, които дръзвам да допусна - са му много задължени или се надяват да му станат задължени, до края на мандата. ("Проектите, глупако") Живеем в пазарна среда, в режим на поощрена лакомия.

Думите се осребряват, както впрочем и всичко останало. "Говореща глава" с търговски усет. Бизнесмен в сферата на "идеалното".

А какво не Ви изненада?

- Не ме изненадва, че парите омагьосаха българския свят, а лошо изтълкуваната "свобода" му причини "амок". Опасявам се, че е необратимо. Няма бент срещу прилива на "либералното" жизнелюбие, на развързания за "щастие" световен нагон...

Коя е думата на 2020 според Вас?

- Каскет.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Вентилацията на възмущението. И редуцирани шансове за възпроизводство на Борисов на премиерския стол. Това е политическият ефект. Никак не е малко. Но няма гаранция, защото има гласоподаватели, посолства, медии. И няма прокуратура. Има "фундаментална" политическа немощ...

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Няма такова нещо, защото липсва ценностен капитал, система от очевидности, по които не спорят, а чрез които живеят. По силата на "осветена" традиция, обосноваваща йерархия на стойностите и понятие за ранг. Наречете тази традиция "модерна", ще отложим спора. Има хетерогенни общности, групирани около предразсъдък, интерес или идеологическа мода. Има съобщества на криминално-кланов принцип, утописти на "съветската" реставрация, граждани в "либерален унес" и самомнение на "качество срещу количество", както и крехка пръсната съпротива от млади и надявам се искрени, ценители на традицията.

Но каквото и да говорят, "гражданското" общество или просто обществото е възможно само при памет за жива традиция, при интуитивно доловима и споделима ценностна норма. И при "висока" приемственост на "старите истини", на труизмите на "класиката" - чрез които човекът е жив. Транслирани от национолно отговорен културен елит. Елит, омотан в мрежите на Сорос, не може да поеме тази роля, той е циничен или "възхитен", осъзнат или неосъзнат идеологически наемник, а не преносител на култура.

Днешните жреци, поръчани от конюнктурата, смениха вероизповеданието "на висока скорост", скокнаха от БКП/ДКМС в ЛГБТ с ловкостта на акробати. От Европа в постЕвропа. От комунизъм в постмодернизъм. От мъж в жена - и обратно. От човек към постчовек. Първо лудост от Изток, после лудост от Запад. Кой да предположи такова развитие 30 години след падането на Берпинската стена? Кой от старите дисиденти би го предположил? Солженицин? Хавел?

Излъгахме се/излъгаха ни
 Изпитвам велико облекчение от това, че Борисов е частично евакуиран от екрана    
__ 4 __

22/12/21
22:54:15
Борисов за мен от ден първи на неговата интронизация е една тежка политическа аномалия, нещо по-лошо – дълбок културен дефект, направо казано срам за нацията, срам за всички, които го подкрепяха.

Това, че Борисов е евакуиран частично от българския телевизионен екран, инструмент на омагьосването на нацията през тези 12 години и на нейната деградация, е за мен велико облекчение.

И в този смисъл Кирил Петков и Асен Василев, през това обстоятелство, са добре дошли. Иначе аз съм се отказал отдавна да бъда наивен. Ще ги съдя по резултатите.

„Става дума за една победа на „светите братя“ Кирил и Асен (със симпатична ирония го казвам) Представлява удар срещу една много мощно деградираща политическа и манталитетна сила.“

„Има две неща, които правят смяната на властта приемлива – първо натискът върху българския прокурор, който нарича Борисов „шефе“, и, второ, фигурата на Бойко Борисов, която е притисната, засега символично“.

От КТБ до „Хемус“ това, което става, е страшно“. Наивно е обаче да се мисли за наказуемост на беззаконието в структурата на стихийно пазарно, турбокапиталистическо управление, каквото представлява българското управление от 89 г. насам.

Фантастично звучи целта на Кирил Петков в обозримо бъдеще България да бъде средноевропейска благоденстваща страна. И особено наивно по причина на това, че е пропуснат най-същественият елемент на такъв вид просперитет, ако той изобщо е възможен, а именно културното условие и човешкият фактор.

Кирил и Асен не са фанатици на това, което се нарича неолиберална политическа платформа. Те имат корпоративно мислене, което е във висша степен гъвкаво. То не е нито ляво, нито дясно, това изрично и постоянно се повтаря от г-н Кирил Петков.

В този кабинет е внедрена г-жа Нинова, която не представлява никакъв гарант на лява политика. Но тя се бори за собственото си политическо оцеляване и малко или много ще бди отвътре.

Управляващите, начело с ПП, нямат въобще идея, че Северна Македония трябва да бъде упорито консервативно бранена като привилегирована тема на българското национално самосъзнание. Те имат тая фантазия, че когато започнат да се строят пътищата между Македония и България, най-общо казано бизнес проектите, ние ще се възлюбим допълнително.

Пред тях стои само и единствено много по-скромна, но трудна задача – да излъжат българското население, че постепенно този въпрос се разрешава в перспективата на бъдещето, а не в перспективата на миналото.

Така че българският народ да свикне с неизбежното, защото натискът е голям и този натиск няма да може да се понесе от никой български политик, без изключение. Да се иска от български политик да отстои на американския натиск в един психотичен конфликт с Русия на това ниво, на този етап, пропаганден и подготвителен, е просто крайно наивно. Това не може да се случи.

В България ще бъдат настанени тези военни единици, които са нужни на Америка, ако са нужни. Ще бъде поискано безусловно съгласие за това България да бъде инсталирана като прифронтова държава и т.н.

Америка е решила по някаква причина, която си остава загадка на собствения ѝ упадък и дълбоката криза на американската политика, да атакува пропагандно, вербално и с изтласкване на НАТО на изток по един начин, който не може да бъде пропагандно защитен по никакъв начин, защото не е логичен, не е убедителен, включително за населението на европейските държави.

Това само в България се счита за политкоректен тон, за нещо, което трябва безусловно да бъде възприето като очевидно, защото се суфлира от истината на запад срещу неистината на изток.
 2022 г.: Новата власт трябва да спази обещанията си и да се сбие с негодниците    
__ 5 __

08/01/22
20:04:41


Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?

- Безпокои пандемията. Проточи се и не е ясно какво предстои. Населението живее изнервено като предмет на санитарна грижа, в изтощителен режим на "отваряне" и "затваряне", на стрес и облекчение. Реалността става трудна за понасяне, търпението се изчерпва. "Народният" разум нахлува в научните сфери като мощна "преценяваща" стихия и нищо не може да го спре. В Джокович е надеждата, сръбското момче спасява свободата...

Тревожи още и деградацията на геополитическото съперничество, свличането му до предвоенно ниво. На България, по всичко личи, е отредена "престижната" роля на прифронтова държава, една трудна за осмисляне чест. Юлия Кръстева, отскоро "велик офицер на Почетния легион", твърди в интервю, неотдавна публикувано, че "Европа е в нокаут, боксьор на пода, разкървавен и в рани". Политически некоректна метафора.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

- Вместо какво "неизбежно" ще се случи, ме тегли да кажа какво трябва да се случи. Новата власт трябва да спази дадените обещания и да се сбие с "негодниците". На институционален език това би следвало да означава отнемане на узурпирана власт, като първа по ред е властта на прокурора. По простата причина, че държава без закон е разбойнически стан - за комичен ефект, член на ЕС.

Нататък или успоредно, "чака" за разграждане клиентелната администрация на Борисов. Но в началото е прокурорът. Компромис по този въпрос изглежда невъзможен поради скандалния характер на тази власт в нейното структурно и персонално състояние. Прокурорът Гешев е избрал напоследък паническо амплоа на помирител, обикаля страната гологлав, подарява цветя. Появи се като богомолец в Цариград, за да трогне "метафизически", сниман за съжаление, в тил. От наказателен "инструмент на провидението", какъвто се обяви отначало, напредна до проповедник на мир и съгласие. Жадува консенсус. Прокуратурата е ключов въпрос, въпрос на въпросите. Всеки амбициозен политически "тарикат" наема прокурор, като гарант за ненаказуема злоупотреба с власт. В името на "реформата". Така е от ден първи на фамозния ни преход.

Приказките, че тази "реформа" следва да се провежда "внимателно и бавно", са тривиално верни, но със сигурност подвеждащи. Тази тъй наречена реформа в персоналната й част трябва да се извърши на висока скорост, докато управлението има кредит на доверие, после ще е късно.

Чистосърдечно желаем успех на това управление, пожелаваме му дълъг и щастлив живот. Алтернативата е немислима. С Борисов начело тази алтернатива няма да е нито "дясна", нито "консервативна", както суфлират "мъдреците", а просто невъзможна. Борисов и неговите хора са безидейни опортюнисти от беззаконен тип, това е кратката им дефиниция. Безмислено е да инжектират идеология в това "туловище", ще повредат феноменалната му жизненост. Далече от такъв "народ".

Ще усетим ли промяна по отношение на бюрокрацията, корупцията, условията за правене на бизнес, данъците, градската среда, транспорта, здравеопазването?

- Нямат време, даже и да имат сили. Но са възможни известни подобрения в средносрочна перспектива. Ще е добре, ако тяхната предизборна "утопия" породи скромни резултати в някоя от чувствителните сфери. Кражбата на публичен ресурс, например. Трябва да бъде намален корупционния "данък", коефициентът на дребен и едър грабеж. Прословутата "нулева толерантност" би трябвало да е в сила от 1 януари.

Освен грижата за "джоба", управлението има и "педагогическа" задача, в българския случай също неотложна. Трябва да се пробуди сетиво за законност, да стане модно да крадеш "умерено", в идеалния случай - никак. Ваксинирай се и не кради. Едно е ясно: няма да им се прости и намек за корупция, ще им се наложи да бъдат светци.

Ще бъде ли стабилно новото управление?

- Стабилността предполага решителност. Това управление не е в положение да предпочита "мудна" стабилност, нямат време за такъв "разкош". Сами вдигнаха залога, ще трябва да действат бързо, за да догонят собствените си думи. Имат малко време, за да очертаят граници между закон и беззаконие, между демагогия и отговорност. На развращаващата фамилиарност на Борисов трябва да противопоставят разумна дистанция, в съответствие с кода на цивилизованото поведение. Не им прилича старият пиар, безочливият натиск върху публичните сетива. Ще трябва да лъжат с вкус и в краен случай, ако закачката е допустима. Нужна е реформа на "стила", по-амбициозно - "революция на приличието".

Реформата на политическия стил не е "сантиментален", а политически въпрос, това е важно да се разбере. На моноспектакъла на наглата простотия трябва да се сложи край. В една цивилизована държава трябва да действа смъртно наказание за вулгарност, казва колумбиецът Давила. Преведено на "човеколюбив" език това означава, че обобщеният "Борисов" следва да бъде разследван по цялото протежение на неговата "фриволна" власт, безкомпромисно и без търгуване на сигурност срещу подкрепа.

Голата юридическа истина без тънки сметки е системно спестявана от всички управления дотук, за да бъде спазено извратеното правило за недосегаемост на елита. И не на последно място, за да избегнат участ на преследвани след края на собствения им мандат. Това правило корумпира "по принцип", обезсмисля демократичната проповед.

Трите най-сериозни риска пред коалиционната формула и правителство за 2022 г.?

- Първият риск е коалиционен разпад. Оцеляването ги събра, то може да ги раздели. Оставането и напускането са въпрос на партийна целесъобразност, коалиционният документът няма да ги спре. Ще кажат, че не са се клели върху него с кръст и пищов, а само върху партийната си книжка. Партиите са йезуити, работят с "принципите" гъвкаво.

Вторият риск е изводим от глобалната криза и свързаната с нея местна конюнктура. Риск, съставен от трудни за управление кризи: здравна, енергийна, стопанска. И разбира се "македонският въпрос". В тази ситуация всичко ще зависи от управлението и от населението, взети заедно. Ще се наложи съгласие за очевидностите и на първо място за неизбежните ограничения.

Адекватната комуникация е от първостепенно значение. Обещанията "отгоре" и претенциите "отдолу" трябва да бъдат минимализирани с употреба на здрав разум, ако такъв е наличен. По-добре разговор за "кръв и пот" (по Чърчил), отколкото бленуване за средноевропейски стандарт като "постижима цел". Веднага си личи, че няма да е лесно.

Третият риск е свързан с "феодализация" на министерствата, поради слаб "вертикал на властта" и силен партиен (и прочее) лобизъм - идеален или материален. Премиерът Кирил Петков е прецедент в политическата естетика - чаровно "неинституционален", властно "незаинтересован", никакъв дрескод, прилича на холандски премиер. За пълнота на образа липсва само колело (казват, че ходи на работа пеша). Няма да му отива да е автократ, но е неизбежно да е лидер. Идеята за "отбор" без йерархия е вероятно чута в Харвард, но приложимостта й тук, а и навсякъде, е под въпрос. Конструкцията става паянтова, управлението "хаотично".

Обобщено: Предизвикателствата пред управлението са тежки, подкрепата скромна. При серия от неудачи следва невроза на населението и разбягване на парньорите на "принципна" основа. Ще побегнат от направения "компромис", ще чистят пред електората гузната си "коалиционна съвест": ДБ съюзът с БСП, "Има такъв народ" с "лицемерите". "Големият Бойко" ще триумфира юридически и политически. Този сценарий е кошмарен, но възможен. Г-н Рашков е на ход, но му трябва подкрепа.

Какво очаквате от заявилите се като опозиция ГЕРБ и ДПС?

- Опозицията на ГЕРБ ще е груба или по-точно грубиянска. Ще разгърнат целия потенциал на своя селски макиавелизъм, с който са богато надарени, ще пуснат в ход всичките му процедурни "номера". Ще разчитат на цинични солови играчи, от застаряващото младо поколение, с биография на "безброй" партийни принадлежности, заклети и безсрамни опортюнисти, майстори на лицемерието.

Полемистите от отбора на Борисов имат дарбата да бъдат непоносими, това обстоятелство би подпомогнало всяко управление в общество с известен "вкус" и бих добавил разум. Не съм сигурен, обаче, че нашето попада в тази рубрика. Опозиционният рефрен ще бъде: "вие сте опозиция на себе си, не ни е нужно да се трудим, провалът ви е неминуем".

От страна на ДПС очакваме "разум" и комично самомнение, от репертоара на "превъзходството по компетентност". (Освен г-н Карадайъ, обаче имат и неколцина опитни хора, разумно е да се говори с тях.)

Медийната опозиция ще глозга управлението за свое удоволствие, безкористно или платено, този планктон се храни с необуздано злословие и квартална клюка. Ще ги преследват с пълния репертоар от "услуги", които "втората древна професия" ще предоставя на повикване. Сутеньорът е известен.

Ще има ли промяна в доминацията изпълнителната власт да е водеща, по-активна от законодателната?

- В криза надделява логиката на неотложното действие. Но парламентарната опозиция ще им мисли злото, от сутрин до вечер и даже нощем, като саботира или "наддава" верните стъпки на кабинета, за да ги обезцени. Това ще става с ехидни усмивки и нелеп патос, от първия ред на опозиционния сектор. Това наричат "възстановен парламентаризъм" и върнат колективен разум. Нещо като Англия на Балканите.

Какъв президент ще видим през първата година на втория му мандат?

- Президентът се справи с Борисов, а това е постижение, каквото и да си говорим. Вторият мандат, струва ми се, ще повтори стила на първия, с допълнителен стратегически акцент: регионална политика, съюзнически задължения и сродни. Като отрицателен пример на това поприще може да послужи незабравимата екзалтация на Плевнелиев, нелепото му преиграване в ролята на "уникално верен" евроатлантически партньор. Урок завинаги.
 Политиката не раздава щастие и не решава екзистенциални въпроси    
__ 6 __

10/11/23
17:41:13

Д-р Михайлов за света и човека във вечната битка за душата.

Какъв е светът ни днес, д-р Михайлов - обречен, зависим от елит, отрекъл се от обществените си задължения, или на крачка от нова ера, която за мнозина е още по-плашеща перспектива, именно заради неизвестността и дори очакването на ново зло.

Хегемонията на Америка приключва, а с нея и нейните "правила". Това променя всичко. Светът е уморен от правилата на Америка, които тя не спазва, но които "трябва" да се спазват, защото тя го иска. Това не е очевидно и отникъде не следва. С моралното лидерство на Америка е свършено (Збигнев Бжежински), а това е катастрофа на основната претенция. Това означава и край на "американския век" и начало на нов, чийто образ е неясен. За всички е ясно обаче, че светът се нуждае от многополюсна система на международна сигурност, основана на зачитане на интереси, а не на диктат.

Грубата сила не решава нищо, защото и други имат груба сила. Америка падна жертва на своята победа в Студената война, на тъй наречения "еднополюсен момент". Вместо дългосрочни стратегически решения за глобална стабилност предпочетоха лошо мотивирани военни интервенции и еднотипни цветни революции, приключили с хаос и разруха. Нека кажем директно: за добро или за лошо, еднополюсният свят приключи, но осъзнаването на следствията закъснява.Това е бедата.

В Украйна, идеята за "мир след военна победа" се превърна в проточена война без мир, в чудовищно пропиляване на човешки живот. А имаха Мински договор. После Истанбулски. Интересно, какво мислят за тези пропилени възможности сега? Едно е ясно: светът е в турбулентна фаза с потенциал за фатална ескалация. Това признават всички, но нямат решение. Включително и за Близкия изток.

Неотдавна заявихте, че у представителите на елита е изгубен вътрешният контрол на логическото мислене и елементарната порядъчност. Какво да очакваме и на кого и какво да се уповава тогава "обикновеният човек"?

Действащата политическа власт обслужва "съюзнически задължения", това е нейната декларирана мисия. Бедата е, че обслужват тези задължения с нелепо провинциално вдъхновение, в което няма нищо "европейско", защото няма самоуважение. Управляват ни с "навита пружина" и автоматично съгласие. Какво мисли суверенът няма никакво значение.

Нашият управляващ елит е решил, че "каузата" съвпада с директивата, изпълнявана без коментар и даже предугаждана. В това сме първи, от съветско време насам. Който не вижда прилики между "тогава и сега", се разсейва нарочно. По недоразумение някои наричат това състояние "лоялност", та даже и "морален компас".

Водени от този компас правят и това, което не се иска от тях, защото не могат да контролират инстинкта си за рефлекторно послушание и трупане на "кариерни точки". И защото няма кой да ги спре. Народът дреме апатичен, защото му е все едно или защото си е дал сметка, че положението с тези хора е непоправимо. Пази хляба, останалото е съдба. Балкански фатализъм по геополитически причини.

"Обикновеният човек" трябва да знае, че политиката няма спасителна сила и не решава екзистенциални въпроси. Политиката няма душепастирска функция. Осъзнаването на това правило спестява разочарования, свързани с неумерени надежди. Ще е добре, ако политикът успее да запази завареното положение, ако то е поносимо и ако съумее да извърши скромни подобрения. Политическият минимализъм е реалистична политика. Политиката не раздава щастие. Но поне "намек" за достойнство е драматично нужен, за да не заседнем в окончателно самопрезрение.

Възможна ли е воля за промяна, имаме ли сила да се съпротивляваме на онова, което толкова дълго време дефинираме като катастрофа, грабеж, корупция?

Корупцията е повсеместна, тя е битова и елитарна, "изтънчена" и груба. Ако е изтънчена се таксува като майсторство и дарба, ако е груба е "човещина". Естествена грубост на живота. Елегантната корупция не оспорва закона, а го "усъвършенства" и заобикаля. Корупцията "по закон" е престиж за опитния политик, наричат го "играч".

Има и едно ново "обстоятелство": Стратегическата цел на това управление е да "дерусифицира" България, да изтрие всяка материална и идеална руска следа от българския пейзаж. Този революционен устрем протича "над нивото на закона", той е свободен от подозрения, в качеството му на "съюзническа" акция от първостепенно значение. Играта, казват е на друго ниво.

На това ниво корупцията става геополитически въпрос. "Висшите съображения" отменят правото или го отлагат. Ако убедиш Посолството в лоялност и поемеш задължения, имаш всички шансове да се преселиш от "Магнитски" в парламента, като модератор на конституционната реформа. И да станеш де факто министър-председател. Това вече е художествено завършена корупция, жанров шедьовър. Общо взето, протестният потенциал на българите е слаб, не се трогват.

Авторитетът е призван да бъде медиатор, лидер. Но съществува ли такъв и как да го познаем сред всеобщата врява?

Авторитетът е свидетел на истината, в свят, който е решил, че може и без нея. За разлика от политика, авторитетът е независим от "публиката", той не я ласкае.

Солженицин беше популярен на Запад като борец срещу комунизма, до своята Харвардска реч, в която разкритикува Америка за нейния морален упадък и стана по тази причина много непопулярен, "твърде консервативен". Неговото слово беше авторитетно, пророческо.

Авторитетът не е власт. Властта принуждава, авторитетът задължава. Авторитетът е глас на съвест, която говори на съвести. Припомня забравена истина. Борбата срещу традицията, като депо на вечни ценности е борба и срещу авторитета, като неин изразител.

Съвременният човек не търпи истината не защото има своя, а защото няма никаква. Съвременният човек не вярва в нищо или по-точно вярва в нищото, като в истина. Това нищо обосновава "свободата без граници" и се преживява като голямо либерално постижение, като връх на съвременната цивилизация.

Ако все пак успеем някак да разобличим този елит, успеем дори да самоконтролираме консуматорското си битуване, което бодряшки съществува, със затворени очи и приспана мисъл, ще преодолеем ли новия тоталитаризъм?

Новият тоталитаризъм е война срещу европейската традиция и християнското наследство, това е кратката му дефиниция. Патосът е антитрадиционен и антихристиянски, т.е. антиевропейски. Такова е убеждението и на авторите на Парижкия манифест от 5 декември 2017 г. слабо познат у нас, но значим документ на европейската консервативна мисъл. Сблъскват се два възгледа за Европа: Нова Европа на актуалната либерална доминация и Стара Европа на античното и християнското наследство.

Този тоталитаризъм е трудно разпознаваем, защото дозира репресията и се движи с малки стъпки. И още, защото осмислянето на тази динамика не интересува масовия човек, поради избирателното му невнимание към всичко, което не е в сферата на непосредствения интерес. И разбира се, защото идеологията е държавна политика, която формира "очевидностите" със средствата на пропагандата и политическия натиск.

Детето е привилегированата жертва на това насилие, там е съсредоточен главният удар. Училището разказва "свободата" от невръстна възраст, това е неговата "вероучителна" мисия. Наричат го сексуално възпитание, а то е чиста индоктринация, посвещение в тайните на ероса, единственото оцеляло и напълно вбесено, либерално божество.

Ранно осведомяване за "залежите на удоволствие" скрити в човешкото тяло и свободно избираем джендър. Човешката природа е фикция, желанието абсолют. Родителите имат право на съгласие, но нямат право на вето. Родителят следва детето, а детето държавата.

В детската училищна програма на Париж, например е включена обща задължителна сесия с "драг кралица"/drag queen/,един анатомичен мъж със специфични умения да бъде комуникативна и уродлива жена с чудовищен макиаж и инфернален "чар".Тази непостижима "актриса" беседва с деца от три до седем годишна възраст за любовта и живота. Разчита се на шоков ефект, на незаличими следи от "урока" или просто на посвещение в естетиката на един опропастен човешки образ. Ранен вариант на традиционното посвещение в зрялост. Процедурата е задължителна.

Предстои да се нанесат и в българското училище, не трябва да си правим илюзии. Засега ни пази българското "варварство", нашата консервативна неразкаяност. Но докога?

Говорите за културна слабост, за разделение на говорещите и мислещите на бойни групи. Какво следва от това?

Мразят се и се презират, подвижниците от социалната мрежа, а това не е хубаво. Някои намекват за физическо отстраняване, за "ликвидационни групи", факт, който шокира със степента на морално и умствено помрачение.

Злословят неудържимо, клеветят безобразно и окото им не мигва. Превърнали са публичния донос в художествен жанр. Твърдят без всякакви доказателства, че враговете им получават рубли, евро или китайска валута/?/.Идейният мотив се изключва, всичко се свежда до "плащане".

Интересно е, че особено активните не осъзнават какво правят - не с другите, а със себе си, в каква миазма са скочили, надолу с главата. По всичко личи, за свое удоволствие. Какви коси веят, какви метли яздят. А най-лесният начин да се самоубиеш, както казва един умен съвременник, е да си теглиш един куршум в душата. И да не забележиш...

 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  730       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   24/11/16