Ресурсбук България. Данни за избрано лице

Николай Денков

Министър Николай Денков е член-кореспондент на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група "Физически науки" към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Климент Охридски".

Според класация на университета в Станфорд чл.-кор. проф. д.х.н. Денков е сред първите 2% на най-добрите учени в света. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 175 научни статии, две от които в престижното списание Nature, една в Nature Communications и 17 обзора.

Неговите разработки са цитирани над 8500 пъти в научната литература (h-index = 47). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Има 12 патента, включително шест международни (WIPO, US, Europe) и четири чуждестранни.

Ръководил е повече от 50 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми, сред които са Unilever, BASF, Saint Gobain, PepsiCo, Wacker, Dow Corning, Rhodia, Heineken. Работил е като гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), старши изследовател в института на фирмата Rhone-Poulenc (Франция), водещ учен в изследователския институт на фирмата Unilever (САЩ). Бил е гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия ESPCI-Paris и в университета в Лил (Франция).

Бил е ръководител на 14 защитили докторанти, а други шест са в процес на подготовка.

За своите научни постижения чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на МОН и др.

От 2014 до 2016 г. чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове, а през 2017 г. - служебен министър на образованието и науката.



Други подобни ресурси
Сайтове: Наука и образование


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла: Професор
  Професия: Химия
  Основна дейност: Предлага информация
 
Линкове към Николай Денков
 
F6132 Служебно правителство Огнян Герджиков Администрация София Виж  ~  
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Образователният министър против партийната дейност в образованието  
__ 1 __

13/06/21
16:01:18


"Повече от 1/3 от регионалните началници в образованието са ангажирани с партийна дейност, което е притеснително. Изненадващо е, че в закона няма ясно регламентирано изискване партийна политическа дейност да не се случва в училищната система. Този пропуск трябва да бъде преодолян. Висшето образование е освободено от политически доктрини. Не виждам причина в училищното образование да нямаме за деполитизация на системата", каза служебният министър на образованието проф. Николай Денков.

"Важно е да се подготвим за следващата учебна година. Сегашната ще завърши сравнително успешно. Но това не ни успокоява, защото през последните години нямаме качествен скок нагоре в представянето на учениците въпреки значителното увеличаване на средствата в тази сфера... Трябва да се минимизира разликата между отделните региони и възрастовите групи", каза министърът.

Във висшето образование има промяна в правилната посока, но не е достатъчна. За да могат университетите ни да се състезават с европейските, трябва да повишат значително научната си дейност... Почти сме готови с картата за висше образование, следващата седмица ще я качим за публично обсъждане, допълни министърът.
 COVID показа, че в България няма култура на вземане на експертни решения  
__ 2 __

05/02/22
16:21:41


Как оценявате средата за правене на наука в България и възможностите за развитие тук?

- Средата е доста трудна не само защото финансирането за развитието на наука в България е в пъти по-малко от средното за ЕС, а и заради сериозните проблеми в нормативната база. Подготвили сме списък от промени, които трябва да се направят в законите и свързаните с тях наредби, така че да се облекчат възможностите за развитие и за привличане на хора със силни качества, които искат да се развиват в тази област.

Свързани с това са и промените в Закона за висшето образование, които сме внесли в Народното събрание чрез така наречените проектни докторанти. Това е масова практика в другите страни. В България тя по същество е забранена, защото не е законово регламентирана.

Какво показа COVID кризата за науката в България?

- На първо място, че имаме криза на доверието в науката и научните изследвания. Тази криза не е само в България, но очевидно тук е по-голяма, отколкото в западните страни. И второ, показа, че ни липсва култура на експертни научни обсъждания. Смесването на тези експертни обсъждания с публичните прояви е грешка, която ни коства изключително много, включително и много човешки животи.

Учените трябва да обсъждат при затворени врати, да обсъждат аргументите, като се опитат да излязат с общо мнение, което после да бъде комуникирано пред публиката. Ако имат разнобой, трябва да се каже какво е общото мнение и след това къде има особено мнение. Особеното мнение трябва да излезе като особено мнение на конкретния специалист. В момента с начина, по който се обсъждат строго научни и медицински проблеми, по-скоро объркваме хората, отколкото да ги информираме. Това предполага култура на обсъждане, на вземане на експертни научни решения, каквато за съжаление в България все още няма.

Какво е мнението Ви за сегашната структура и ефективност на БАН и дали са необходими реформи там?

- Със сигурност са необходими реформи, но всеки път, когато ги обсъждаме, се оказва, че в повечето случаи хората, които искат реформи, нямат ясна идея за какво става дума. Реформите трябва да бъдат насочени най-вече към използване на наличния експертен потенциал по практически задачи, които са от полза за обществото и които биха подпомогнали конкурентоспособността на икономиката на страната.

В БАН има натрупана голяма научна експертиза, но тя се използва само в определени области. Например за прогнозиране на COVID епидемията и на тази база - мерките, които трябва да влязат и тяхното обявяване поне няколко дни предварително.

Друг пример са археологическите разкопки, които са важни при изграждането на инфраструктурни обекти и които трябва да се правят от специалисти. Периодично се налага и провеждането на оценки на въздействието върху околната среда. Аз бях свидетел как при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост много спешно трябваше да се съберат екипи и единствената възможност за сформиране на такъв екип беше чрез структурите на БАН. Управляващите обаче твърде рядко търсят истинско експертно научно мнение и много се надявам това да се промени през следващите години.

Имаме положителни примери. Специално бих искал да отбележа работата на учени като акад. Кендеров, проф. Бойваленков за работата им с талантливи ученици и с преподаватели за квалификация в обучението по STEM. Тези примери трябва да бъдат мултиплицирани и разширени и в други области. Слабост на БАН е работата по проекти, които са финансирани от фирми - те са твърде малко като обем спрямо научния капацитет. Академията би могла да е работи по-активно по европейски проекти и привличане на европейско финансиране.
 Защо е това нашествие на професори и академици в политиката  
__ 3 __

22/12/22
21:18:35

Интелектуалците се вкарват в политиката обикновено като джокер и бушон. Като джокер, за да ѝ набавят легитимност отвън, когато тя е в криза и не успява сама да я постигне. И като бушон, за да може евентуалните загуби да не падат пряко върху партийните лидери.

Най-голямата "бригада" на интелектуалци в политиката беше в самото начало на прехода, когато - след четири десетилетия еднопартиен режим - легитимност на демократи можеха да имат само интелектуалци, извършили някакви дисидентски жестове, та макар и не от мащаба на Хавел или Михник. И те формираха новия политически елит вдясно.

Срещу тях вляво също застанаха не политици, а творци, които са се реализирали при предишната власт, но не са я приемали безкритично. Надеждата тогава беше, че заедно ще осъществят демократизацията на страната. Но не се случи точно така. България в демократичното си развитие и до днес е на опашката на бившите съветски сателити, а малцина от онези интелектуалци останаха в политиката, повечето се оттеглиха разочаровани.

Проф. Богдан Богданов (1940 - 2016), самият той интелектуалец от висока класа, през 2001 година критикува остро техния политически гастрол: "Те дадоха тон на есеистично-идеологическата реторика - и отляво, и отдясно, напълниха общественото пространство с празнословия, в същото време зад техния гръб, докато не приемаха подходящи закони и не регламентираха прехода, 'юнаците' ограбиха страната, бандитите се развихриха".
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  503       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   11/05/21