Образователният министър против партийната дейност в образованието     |
__ 1 __
13/06/21
16:01:18 |
"Повече от 1/3 от регионалните началници в образованието са ангажирани с партийна дейност, което е притеснително. Изненадващо е, че в закона няма ясно регламентирано изискване партийна политическа дейност да не се случва в училищната система. Този пропуск трябва да бъде преодолян. Висшето образование е освободено от политически доктрини. Не виждам причина в училищното образование да нямаме за деполитизация на системата", каза служебният министър на образованието проф. Николай Денков.
"Важно е да се подготвим за следващата учебна година. Сегашната ще завърши сравнително успешно. Но това не ни успокоява, защото през последните години нямаме качествен скок нагоре в представянето на учениците въпреки значителното увеличаване на средствата в тази сфера... Трябва да се минимизира разликата между отделните региони и възрастовите групи", каза министърът.
Във висшето образование има промяна в правилната посока, но не е достатъчна. За да могат университетите ни да се състезават с европейските, трябва да повишат значително научната си дейност... Почти сме готови с картата за висше образование, следващата седмица ще я качим за публично обсъждане, допълни министърът.
|
| COVID показа, че в България няма култура на вземане на експертни решения |
__ 2 __
05/02/22
16:21:41 |
Как оценявате средата за правене на наука в България и възможностите за развитие тук?
- Средата е доста трудна не само защото финансирането за развитието на наука в България е в пъти по-малко от средното за ЕС, а и заради сериозните проблеми в нормативната база. Подготвили сме списък от промени, които трябва да се направят в законите и свързаните с тях наредби, така че да се облекчат възможностите за развитие и за привличане на хора със силни качества, които искат да се развиват в тази област.
Свързани с това са и промените в Закона за висшето образование, които сме внесли в Народното събрание чрез така наречените проектни докторанти. Това е масова практика в другите страни. В България тя по същество е забранена, защото не е законово регламентирана.
Какво показа COVID кризата за науката в България?
- На първо място, че имаме криза на доверието в науката и научните изследвания. Тази криза не е само в България, но очевидно тук е по-голяма, отколкото в западните страни. И второ, показа, че ни липсва култура на експертни научни обсъждания. Смесването на тези експертни обсъждания с публичните прояви е грешка, която ни коства изключително много, включително и много човешки животи.
Учените трябва да обсъждат при затворени врати, да обсъждат аргументите, като се опитат да излязат с общо мнение, което после да бъде комуникирано пред публиката. Ако имат разнобой, трябва да се каже какво е общото мнение и след това къде има особено мнение. Особеното мнение трябва да излезе като особено мнение на конкретния специалист. В момента с начина, по който се обсъждат строго научни и медицински проблеми, по-скоро объркваме хората, отколкото да ги информираме. Това предполага култура на обсъждане, на вземане на експертни научни решения, каквато за съжаление в България все още няма.
Какво е мнението Ви за сегашната структура и ефективност на БАН и дали са необходими реформи там?
- Със сигурност са необходими реформи, но всеки път, когато ги обсъждаме, се оказва, че в повечето случаи хората, които искат реформи, нямат ясна идея за какво става дума. Реформите трябва да бъдат насочени най-вече към използване на наличния експертен потенциал по практически задачи, които са от полза за обществото и които биха подпомогнали конкурентоспособността на икономиката на страната.
В БАН има натрупана голяма научна експертиза, но тя се използва само в определени области. Например за прогнозиране на COVID епидемията и на тази база - мерките, които трябва да влязат и тяхното обявяване поне няколко дни предварително.
Друг пример са археологическите разкопки, които са важни при изграждането на инфраструктурни обекти и които трябва да се правят от специалисти. Периодично се налага и провеждането на оценки на въздействието върху околната среда. Аз бях свидетел как при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост много спешно трябваше да се съберат екипи и единствената възможност за сформиране на такъв екип беше чрез структурите на БАН. Управляващите обаче твърде рядко търсят истинско експертно научно мнение и много се надявам това да се промени през следващите години.
Имаме положителни примери. Специално бих искал да отбележа работата на учени като акад. Кендеров, проф. Бойваленков за работата им с талантливи ученици и с преподаватели за квалификация в обучението по STEM. Тези примери трябва да бъдат мултиплицирани и разширени и в други области. Слабост на БАН е работата по проекти, които са финансирани от фирми - те са твърде малко като обем спрямо научния капацитет. Академията би могла да е работи по-активно по европейски проекти и привличане на европейско финансиране. |
| Защо е това нашествие на професори и академици в политиката |
__ 3 __
22/12/22
21:18:35 |
Интелектуалците се вкарват в политиката обикновено като джокер и бушон. Като джокер, за да ѝ набавят легитимност отвън, когато тя е в криза и не успява сама да я постигне. И като бушон, за да може евентуалните загуби да не падат пряко върху партийните лидери.
Най-голямата "бригада" на интелектуалци в политиката беше в самото начало на прехода, когато - след четири десетилетия еднопартиен режим - легитимност на демократи можеха да имат само интелектуалци, извършили някакви дисидентски жестове, та макар и не от мащаба на Хавел или Михник. И те формираха новия политически елит вдясно.
Срещу тях вляво също застанаха не политици, а творци, които са се реализирали при предишната власт, но не са я приемали безкритично. Надеждата тогава беше, че заедно ще осъществят демократизацията на страната. Но не се случи точно така. България в демократичното си развитие и до днес е на опашката на бившите съветски сателити, а малцина от онези интелектуалци останаха в политиката, повечето се оттеглиха разочаровани.
Проф. Богдан Богданов (1940 - 2016), самият той интелектуалец от висока класа, през 2001 година критикува остро техния политически гастрол: "Те дадоха тон на есеистично-идеологическата реторика - и отляво, и отдясно, напълниха общественото пространство с празнословия, в същото време зад техния гръб, докато не приемаха подходящи закони и не регламентираха прехода, 'юнаците' ограбиха страната, бандитите се развихриха". |
| Какво имущество декларират политиците |
__ 4 __
16/08/23
14:00:27 |
Премиерът Николай Денков и съпругата му Славка Чолакова са декларирали 6 имота - 3 апартамента, 2 гаража и една къща с двор. Те са придобити в периода 1995 -2022 година в София и Панагюрище. През изминалата година семейството е купило апартамент от 150 квадрата и гараж в София за над 260 хиляди лева. Двамата има над 43 хиляди лева в банкови влогове, както и кредитни карти към Първа инвестиционна банка за 18 хиляди лева.
|
|
