Паисий Хилендарски

Сведенията за жизнения път на Паисий Хилендарски са оскъдни и фрагментарни. Те са извлечени най-вече от авторското послесловие към "История славянобългарска" и от немногобройни документи, свидетелстващи за единични факти от личното му битие и публичните му деяния. Роден е през 1722 г. в Самоковска епархия. Косвени податки, свързани с брат му, подхранват широко разпространената теория, че родно селище на Паисий (чието светско име не е известно) е Банско. В публичното пространство битуват и други предположения, които, според сполучливата терминология на Йордан Иванов, биха могли да бъдат назовани предания — доспейско предание, кралевдолско предание, бельовско предание, рельовско предание.

Няма преки сведения за характера и степента на образованието, получено от Паисий, и за неговата ранна младост. Известно е, че през 1745 г. той се замонашва и се установява в Хилендарския манастир, разположен в "Света гора Атонска" — както сам пише в заглавието на своята "История..." По това време игумен на манастира е брат му Лаврентий. В качеството си на таксидиот (пътуващ монах) Паисий обикаля българските земи, за да осигурява поклонници и приходи на светата обител.

Изследователите на Паисиевото дело (Йордан Иванов, Боян Пенев, Надежда Драгова, Велчо Велчев, Христо Христов) са единодушни, че основният подтик за написване на "История славянобългарска" е продукт на интелектуалната атмосфера в атонските манастири през ХVІІІ век. От една страна, тамошните богати библиотеки съдържат значим обем информация за миналото на балканските християни, която е способна да подхрани продуктивни историописни занимания. От друга страна, към средата на споменатото столетие в монашеските братства отчетливо се открояват признаците на национално отграничаване и все по-видимите белези на междуетническо съизмерване.

В продължение на две години Паисий проучва книжовното богатство на атонските манастири като извлича от там сведения за миналото на българите. През пролетта на 1761 г. Хилендарският монах е изпратен с манастирска мисия в Сремски Карловци. Независимо от недоброто си здравословно състояние, той предприема пътуването до значимия православен център на сръбските земи в Хабсбургската империя. Тласка го най-вече амбицията да събере допълнителни материали за готвения труд: "и у немская земля повече за това намерение ходих". Веднага след връщането си в Атон Паисий се заема да завърши своята "историйца". Скоро му се налага да се премести временно в манастира Зограф поради развихрили се "големи смущения и несъгласия" в хилендарското братство. През 1762 г. "История славянобългарска" е завършена, а авторът ù отново се прибира в своя манастир. Престоят на Паисий в Зограф е свързан с две важни обстоятелства. Там той — по собствените му думи, намира "още много сведения и писания за българите", които използва при оформянето на труда си. В Зографския манастир е съхранена и черновата на "История славянобългарска", писана от ръката на Светогорския монах.

След написването на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски отново поема отговорната длъжност на таксидиотството. То му осигурява и възможности за разпространение на новосъставената книга. Със сигурност е регистрирано посещение на Хилендарския монах в Котел в началото на 1765 г., където е направен и първият препис на "История слабянобългарска". Предполага се, че и Самоковският препис от 1771 г. също е свързан със съответно отсядане на Паисий в епархиалния център. През 1770 г. духовникът пътува в района на Сяр, а през 1773 г. в Солунско. Приема се, че е починал през 1773 г. в Амбелино – днешен квартал на Асеновград.

Несекващите спорове къде се е родил, къде и кога е починал, къде е пребивал и какво точно е искал да каже с това или онова изречение на своята "История славянобългарска" не подронват, а подсилват Паисиевия магнетизъм. Свръхговоренето по Паисиевата тема чрез статии, книги, изложби, филми, картини, конференции, портали не я прави "изтъркана" и лековата. Напротив. Настойчивото пристрастие на днешната интелигенция към преосмисляне на Паисиеви сюжети и послания е заредено колкото с носталгия по отминаващото време на непоклатимите национални авторитети, толкова и с упование в дълбокия конструктивен ресурс на едно личностно присъствие от ХVІІІ век, към което със синовно уважение, без колебание и без ирония сме прикрепили етикета на наставничеството под авторитетната форма на бащинството – Отец Паисий.

Проф. дин Вера Бонева

Други подобни ресурси
Сайтове: Религия