Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Висш съдебен съвет

Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1991 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав.

Състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право.

От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката.

11 члена на съвета се избират от Парламента и 11 члена се избират от органите на съдебната власт (чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи – 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател).

Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата.

Детайли на свързаните страници


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:   930 49 хх, 930 43 xx
  E-Mail:  vss@vss.justice.bg
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: групи лица
  Основна дейност: Правораздаване
 
  Линкове към Висш съдебен съвет
 
P3185 Лозан Панов Право Председател на ВКС Виж  ~  
P4497 Георги Колев Право Председател на ВАС Виж  ~  
P4510 Сотир Цацаров Право Гл.прокурор Виж  ~  
P4498 Галя Георгиева ВСС Право Съдийска Виж  ~  
P4499 Даниела Костова Право Съдийска Виж  ~  
P4500 Калин Калпакчиев Право Съдийска Виж  ~  
P4501 Камен Иванов Право Съдийска Виж  ~  
P4502 Милка Итова Право Съдийска Виж  ~  
P4503 Юлия Ковачева Право Съдийска Виж  ~  
P4511 Елка Атанасова Право Прокурорска Виж  ~  
P4512 Камен Ситнилски Право Прокурорска Виж  ~  
P4513 Михаил Кожарев Право Прокурорска Виж  ~  
P4514 Румен Боев (юрист) Право Прокурорска Виж  ~  
P4515 Румен Георгиев(ВСС) Право Следователска Виж  ~  
P4504 Димитър Узунов (юрист) Право Парламентарна Виж  ~  
P4505 Галина Карагьозова Право Парламентарна Виж  ~  
P4506 Каролина Неделчева Право Парламентарна Виж  ~  
P4507 Мария Кузманова Право Парламентарна Виж  ~  
P4508 Светла Петкова Право Парламентарна Виж  ~  
P4509 Соня Найденова Право Парламентарна Виж  ~  
P4516 Васил Петров (юрист) Право Парламентарна Виж  ~  
P4517 Магдалена Лазарова Право Парламентарна Виж  ~  
P4518 Незабравка Стоева Право Парламентарна Виж  ~  
P4519 Юлиана Колева Право Парламентарна Виж  ~  
P4520 Ясен Тодоров Право Парламентарна Виж  ~  
F6277 Държавно управление Република България Администрация София Виж  ~  
W68129 Съдебната власт Право Устройство Виж  ~  
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Съюзът на съдиите в България зове за оставка изборните членове във ВСС    
__ 1 __

22/09/21
15:23:54


Управителният съвет на Съюза на съдиите в България излезе с позиция, в която призовава изборните членове на ВСС да подадат оставка като израз на оценката на дейността на Висшия съдебен съвет. Съюзът на съдиите изразява пълната си подкрепа за всеки член на съдийската общност, който с действията си смело е защитавал принципа на съдийската независимост и на върховенството на правото.

Обръщението към всички съдии и към представителите на академичната и правната общност е прието след проведено на 18 септември тази година Общо събрание.

Така ще поемат отговорност за нереализираната реформа в съдебната система

В обръщението се посочват и най-съществените проблеми, които препятстват ефективната работа на съда:

1) липса на равномерна и справедлива натовареност и нормални условия на труд, които да позволяват решаване на делата в разумен срок;

2) липса на приложени на практика справедливи правила за оценка на натовареността и атестирането на съдиите, което да се провежда своевременно, както e предписано в закона;

3) неспособност за провеждане на своевременни и честни конкурси за повишаване и преместване на съдиите;

4) липса на система за определяне на справедливо възнаграждение за съдиите, съобразно количеството и качеството на положения труд;

5) провал при изграждането на система за ефективно електронно правосъдие, което да бъде в услуга на гражданите и да рационализира и улеснява работа на съда.

Отговорността за тези нерешени проблеми и за лошото административно управление на съдебната власт е на членовете на Висшия съдебен съвет. Достойното поведение изисква те да подадат своите оставки, се заявява още в позицията на Съюза на съдиите.

Те призовават за незабавно спиране използването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) до отстраняване на недостатъците в нея.

Също така подкрепят изцяло позицията на съдията от Софийския апелативен съд Милен Василев от 3 септември 2021 г., публикувана на официалната интернет страница на Висшия съдебен съвет, и призовават съдиите да не участват в гласуването за частичен избор на двама членове на Висшия съдебен съвет, насрочено за 10 октомври 2021 г.

Подкрепят и откритата от Българския институт за правни инициативи дискусия по конституционните въпроси, която трябва да продължи.

"Нека с общи решителни действия, диалогичност, добросъвестност и експертност да възстановим върховенството на правото в Република България."

Позицията е подписана от членовете на УС на ССБ: Председател: Татяна Жиловац, Изпълнителен секретар: Красимир Мазгалов и членовете Владислава Цариградска, Десислава Попколева, Стою Згуров, Цветомира Велчева, Атанас Атанасов.
 Избори за Висш съдебен съвет сред съдиите    
__ 2 __

07/06/22
22:37:52


а да сме убедени, че съдиите, прокурорите и следователите са безпристрастни и способни, има значение кой и по какви критерии извършва назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването в съдебната власт. Отговорността за тези четири действия лежи на плещите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на неговите колегии.

В България съставът на ВСС се състои от 25 души, включително 11 души, избирани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избирани от Народното събрание, тоест от политиците (политическа квота). Трима от членовете на ВСС участват в работата на Съвета по право - председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор. Освен да отговарят за кариерните въпроси на съдиите, прокурорите и следователите, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност - избират председателите на съдилищата, включително върховните, и ръководителите в прокуратурата, включително главния прокурор. А това какви хора застават начело в системата показва какви ценности и качества системата възпитава.

За да се създаде увереност в конкретен съд или прокуратура, трябва да се подбират независими професионалисти, готови да удържат натиска на икономически силни и политически влиятелни фигури. През юни и юли предстои изборът от страна на професионалната квота. На 11 юни следователите ще проведат избор на един свой представител сред 3-ма кандидати. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в Съдийската колегия на ВСС сред 15 номинирани. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в Прокурорската колегия на съвета.

Какво предстои да направи бъдещият девети състав на ВСС

Той следва да бъде с мандат октомври 2022 - октомври 2027 г. В края на 2027 г. би следвало да приключи мандатът си Иван Гешев, ако срещне все така добронамерен ВСС като сега действащия, който да бди за отвъддържавната вселенска независимост на прокуратурата. Но остава спорно дали при тези обстоятелства деветият или следващ десети състав следва да избира нов главен прокурор. Едно е сигурно - през 2024 г. изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд и това е процедурата, която са задължени да упражнят членовете на ВСС. Отвъд публичния интерес, деветият състав на съвета ще получи тежко наследство - неадекватно изпълнени скъпи европроекти в областта на реформата на съдебната карта, зле организирани процедури по атестиране и провеждане на конкурсите, неактуализирана система за измерване на натовареността - все въпроси, без чието решаване съдебната система не може да работи нормално.

В следващите две седмици ще проследим основните акценти от концепциите на кандидатите за членове на ВСС от съдийската квота. Там кандидатите са 15, нека видим първите петима регистрирани на сайта на ВСС.

Младен Димитров - председател на Районен съд - Велико Търново

В концепцията му някак ясно се поставя акцент на ролята на ВСС като обслужващ съдебната власт административен орган. Засегнати са и болезнените теми с независимостта на съдебната власт. И с това приключва нормалността в написаното. Как обаче кандидатът ще отстоява тази независимост не става ясно - ни дали чрез опълчение, ни дали чрез просвещение. Витиевато позоваване на едно международно становище и нито дума за реалното мълчание в този и предишни състави на съдебния съвет по темата при атаки над съдиите, което е реалното посегателство над независимостта.

Проблемът с въвеждането на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) отново е деликатно споменат, като деликатността културно си взаимодейства със сервилността - много труд бил вложен в дооправянето на ЕИСС. Като се има предвид похарчените средства, системата трябваше да бъде технически образец, а не да се дооправя, но Димитров не намира смелост да потърси отговорност за действията на членовете на този състав на ВСС. Концептуалните нагласи за реформа на съдебната карта са също мъгляво споменати - уж трябва при обезателната реформа да се отчитат социални и административно-териториални фактори, а нито дума за това работи ли нарочно създаденият модул СИСМА. Именно тази система трябваше да измерва социално-икономическите показатели на съдебните райони така, щото членовете на ВСС да не разкриват и закриват съдилища на око. По траекторията на конюнктурната неяснота са споменати конкурси, командировки, добри практики, заплати и каквото му хрумне на човек, че може да напише вътре, отваряйки произволни страници и прочитайки произволни думи от съдоустройствения закон.

Абсурдността е доведена дотам, че кандидатът предлага "замяна на конкурса като основание за заемане на длъжността с избор". Сега остава да видим как ще се събират да си избират съдии гражданите - на бели покривки в хотелски ресторанти или в местния смесен магазин. Кандидатът Димитров, сега председател на Районен съд - Велико Търново, първи е подал концепция и очевидно срочността е взела превес над съдържанието. Може би при някакви усилия за разписване на текста би могло да се предполага, че иде реч за избор чрез листа на съдиите за повишение, но основания да търсим това в концепцията на кандидата не са ни дадени. Предвид лековатата концепция решихме да направим справка в търсачката Гугъл дали Младен Димитров е застъпвал някакви обществени позиции отвъд нормалната си дейност на съдия. Нито ред по важни за съдебната власт въпроси, но пък е наградил победители в конкурс по машинопис в качеството си на председател.

Любомир Нинов - съдия в Районен съд - Варна

Любомир Нинов два пъти е бил кандидат за ВСС, 2012 и 2017 г. и определено знае как да състави концепцията си, без да се измъква от текущите наболели проблеми на българското съдоустройство. Независимост на съдебната власт - да, при това с ясно предложение от страна на кандидата действащите съдии да проверяват информация и данни за зависимости сред членовете на ВСС. Потърсен е и способ за това - изменение на закона. Нинов вижда и ролята на ВСС в това да ангажира журналисти и университетски преподаватели, които да представят на обществото по разбираем начин наболели правни проблеми или трудни за разбиране съдебни актове (не че сега нямат съдилищата щатни пиари).

Нинов не се страхува да говори за корупция и конфликт на интереси в съдебната власт. И темата за бюджета на съдебната власт не е подмината - след ясното признание, че заплатите в системата са повече от задоволителни се отделя внимание на трудностите при изграждане на съдебни палати или нецелесъобразното харчене на други съществени пера от бюджета. Отбелязваме за читателите и за кандидата Нинов, че пари в бюджета на ВСС има, просто няма вещина в планирането и инвестирането им. Обаче като че ли и концепцията на Нинов подминава въпроса за съдебната натовареност и съдебната карта - четем някои идеи, споменаване на множество анализи, фактори и т.н. и в краен случай закриване на съдилища. Лошото е, че практиката показва, че досега само един член на ВСС за последните 10 години имаше смелост да работи по тези въпроси всеобхватно и това беше Калин Калпакчиев.

Иван Калибацев - председател на Районен съд - Пловдив

От 2009 г. до ден днешен Калибацев е предимно председател на съд и доколкото му позволява това - и редови съдия. Първо на РС в Асеновград, а сега втори мандат на РС в Пловдив. На говоримия език в тази област на живота това се нарича "съдебна номенклатура".

Основно място в изложението на Калибацев е заел проблемът с натовареността на съдиите. Той е разгледан не толкова като проблематичен елемент, който влияе на срочността и качеството на правораздаването, колкото като средство за влошаване на колегиалността. Един вид - нормите за натовареност разрушават духа на вътрешноведомствения комфорт в социалистическото съдийско общежитие. Определено това е подход, който ще се хареса на избори, но е откровен съдебен популизъм. Съвсем не е подминат проблемът с териториалното разположение на съдилищата, известен като "реформа на съдебната карта". Нито дума за критично лошия Модел 4, който ВСС се опита да наложи, а едно оправдание как един вид законодателната власт не го е подкрепила.

Концепцията на Калибацев е някак безконфликтно, безадресно и незадълбочено преминаване през задължителния конспект за написване на концепция за участие в изборите за ВСС. Така се зараждат някакви нови модели за конкурсна дейност в рамките на апелативните и окръжните райони - но колкото да се маркира темата с едно изречение. Нулево развитие и дълбочина. Особено място е отредено на съдийските възнаграждения, но без критично да се разглежда ежегодният им ръст от 10 %, който е за сметка на всички български граждани. Към настоящия момент тече проверка от страна на СК на ВСС за оказан натиск от страна на Калибацев над съдията от РС-Пловдив Деян Вътов. В подкрепа твърденията на Вътов са се подписали 187 съдии от всички нива в системата.

Мария Терзийска - заместник-председател на Окръжен съд - Варна

И съдия Терзийска опитва да открои водещи за съдиите проблеми - провеждането на атестационните процедури и следващите от тях конкурси за повишаване. Основен проблем обаче е лошият закон, трудно приложим за добрия ВСС: "Трябва да се отчетат усилията на сегашния ВСС за промяна в правилата () вземане предвид мнението на магистратите." Съдия Терзийска е за цялостна промяна на организацията на Комисията за атестиране и конкурси, включително и на помощните атестационни комисии, но без да онагледява с какво следва да бъде заменен настоящият модел.

В крайна сметка идеята за промяна се свежда до това КАК да няма представени действащи съдии или поне те да бъдат от ВКС и ВАС, както и да бъде премахната точковата система на атестиране. Липсва конкретика и по отношение на конкурсите - критично се възприема идеята общото събрание на горестоящия съд да дава мнение за кандидатите, каквато историческа традиция у нас има, макар и да не се прилага към настоящия момент. Алтернативно на това не се предлага разрешение освен "въвеждане на относителна тежест на критериите, които се съобразяват при оценяване, за да се гарантира прозрачност при вземане на решения". Вероятно това е готовият алтернативен модел на настоящата уредба на конкурсите - квинтесенция в едно изречение.

Съдебната карта също не е пожалена като предмет на кандидатските размисли - сложени са прилични цитати от доклади и нулева визия за преодоляване на проваления Модел 4 за реформа на съдебната карта, прекомерните разходи и идентифициране на проблемните отговорни лица. Проблемът с натовареността е разгледан като наратив за свършеното от ВСС от 2012 до 2022 г. В детайли са представени съществуващите проблеми и предизвикателства пред Единната информационна система на съдилищата.

Васил Петков - председател на Окръжен съд - Ямбол

Васил Петков е сред тази група кандидати, които имат траен опит в заемането на позицията административен ръководител - първо като председател на РС в Ямбол от 2009 до 2014 г. и от 2014 г. досега като председател на ОС в града. Съдоустройствените проблеми би следвало да са му известни. В концепцията му от дотук разгледаните за пръв път се откроява познание за бюджета на съдебната власт, яснота що е то програмно бюджетиране и надхвърляне на клишето независимост на съдебната власт, разбирано като това да се удовлетворяват всякакви бюджетни прищевки - състояние, в което изпадна дори новото ръководство на Върховния касационен съд.

Петков предлага конкретни начини за разтоварване на бюрократичните процедури, като се въведат делегирани бюджети за съдилищата (ВСС няма законодателна инициатива, но това не му пречи да взаимодейства с другите власти по тези теми). Отделено е необходимото внимание, и то с добра конкретика на управлението на съдебните сгради, усъвършенстване на процедурите по адекватна поддръжка, без излишни разхищения. Отбелязвам това като важно, тъй като ВСС харчи до този момент бавно и зле същественото перо от бюджета си за капиталови разходи като често пъти парите биват прехвърляни за други разходи, което е постоянна изненада за държавния бюджет.

Концепцията на Петков се откроява още с предложение за първоначално и последващо обучение на съдебната администрация - тема, която често пъти също бива подминавана с лека ръка.

Не е пропуснато и общото устройство на ВСС, като Петков има виждането, че органът следва да се попълва от професионалната квота по апелативни райони, а подмяната на състава да бъде по модел на Конституционния съд - циклично от различните квоти. Критично е разгледано парламентарното мнозинство от 2/3 за избор на член на ВСС от НС. Нека отбележим, че това е препоръка, отправена към България преди повече от 10 години и действащ конституционен текст едва от 2015 г.

Интересно решение на Петков е и децентрализацията на конкурсите, като конкурс следва да се обявява да всеки отделен съдебен орган, като се взема становище на горестоящия съд за кандидатите.

Като цяло от петте разгледани дотук концепции можем да направим извод, че неглижирането на този документ не е чуждо на кандидатите. Остава тогава да видим по какви критерии ще ги избират техните колеги. Три от концепциите са изпълнени с разточителни клишета. Две от концепциите са по-близо до реалните проблеми в системата и търсенето на разрешения. И все пак съсловието на следователите остава ненадминато - там кандидатите си представят съдебния съвет като държавен домостроителен комбинат, който строи апартаменти за всеки следовател и поколението му.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  692       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   27/04/20