Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.
През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци. Вербуван е от Шесто управление на ДС, с псевдоним Горския. В Агенцията по досиетата се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.
През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“, авторството на които е спорно. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в 3 тома.
Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това е негов секретар от 1966 до 1968 г. Бил е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените ѝ приживе романи, вкл. и ръкописа на романа ѝ „Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.
Николай Хайтов има 2 синове – Александър (скулптор) и Здравец (архитект), и дъщеря Елена Хайтова.
Женил се е 3 пъти, последната му съпруга е Жени Божилова.
Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централните гробища в София.
• Евросъюзът е Черната дупка, която ще глътне Звездата на България.
• Европа е една вече овладяна територия на Щатите. Ние сме вече латинизирани.
• Споразумението ни с НАТО е безусловна капитулация, каквато историята на човечеството не познава.
• България е полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за унищожението на цял един народ и неговата държава, със съдействието на самия този народ и неговите основни институции – Парламент, Президентство, министерства, които заработват в един момент по чужда програма... Това е нашата подменена държава.
• Виновни са: - нашите родни управници, в по-голямата си част негодници, при пълно отсъствие на дълг и отговорност; почти 90% от действащите в момента политици се разроиха, за съжаление, от елитното комсомолско кошерище на БКП; - неадекватното поведение на интелигенцията в България по време на „прехода“ ще си остане едно голямо мазно върху нея петно.
• „Преходът“ у нас премина в необратима катастрофа. Разграбването на страната бе наречено „приватизация“.
• Опозиция в България не е имало. Българската „опозиция“ е обозначена в Записките на самия Франсоа Митеран като „симулативна“. В „Клуба за гласност“ останаха мюретата, начело с Желев.
• Държавата се отказа от задължението си да се накажат виновните. Ако един поне политик трябва да бъде съден за нанесена на държавата ни съкрушителна вреда – това трябва да е бившият президент-председател Желю Митев Желев.
• Загубим ли България, губим всичко!
Из „Който има ухо, да чуе!“
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 416
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 16/04/20
