Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Димитър Камбуров

Доцент по литературна теория към едноименната катедра на Факултет по славянски филологии на СУ. Преподава литературна теория, литературна история, културни изследвания, полородови изследвания.

Автор на Явори и клони, изд. Фигура, София, 2003; Българска лирическа класика, изд. Просвета, София, 2005; съ-редактор заедно с Ирина Новикова на Men in the Global World: Integrating Post'Socialist Perspectives, Kikimora Publications, Aleksanteri Institute, Helsinki, 2003, ISBN 952-10-1308-7.; с Мария Василева на Pro Art/ Арт Про, Алтера, София, 2007.

От 2014 преподава в Тринити колидж, Дъблин, Ирландия.

Други подобни ресурси
Сайтове: Информация, справки


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла: Доцент
  Професия: Писател, Поет
  Основна дейност: Образование
 
  Линкове към Димитър Камбуров
 
W57 Обучение / курсове Фирми Раздел    
W47 Учебно заведение Обекти Раздел    
W36 Наука и образование Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Протестирате. Защото ви се повдига от погнуса Общество и политика 21/07/20 Виж : 488
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 През 2021-ва се държахме като хора, на които единствено им се спи    
__ 1 __

27/12/21
21:01:27


Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?

- Сбъднаха се две от очакванията ми за 2020: и Тръмп, и Борисов да бъдат катурнати. Казвам, че това с Тръмп се сбъдна едва през 2021 г., защото така и до последно се опасявах, че той ще откаже да сдаде властта и на 6 януари 2021 г. страховете ми се оказаха оправдани. Наистина, през 21-ва и двамата си отиваха потискащо бавно и мъчително, като продължаваха да изпускат словесни и жестови миазми, т.е. - да припомня - "вредни изпарения от гниещи същества". Но сбъднатото ми очакване за нова власт в България и САЩ се оказа излъгано наполовина: Байдън се оказа слаб и безличен президент.

Що се отнася до новите управляващи на България, рано е да се каже. Във всеки случвай част от тях е Нинова, а очакванията ми тя да си отиде политически, след като се продъни изборно, се оправдаха само наполовина: тя се продъни, но не си отиде. Надеждата ми да кристализира алтернативна автентична левица у нас също се провали.

Как бихте обобщили тази трудна година?

- Беше година на умора от предишната година, която беше по-витална и жизнеутвърждаваща, тъй като тогава беше възникнало истинско глобално предизвикателство - коронавирусът. То беше донесло със себе си обнова и преосмисляне на приоритетите, йерархиите и ценностите. През 21-ва, напротив, цялата енергия отиде във волята по възстановяването на някакво носталгично и илюзорно предпандемично статукво насред още по-вилнееща пандемия, която обаче и общества, и правителства гледаха да отстранят от кръгозора си и да я запратят в периферното си обкръжение. В резултат през 21-ва се държахме като хора, на които единствено им се спи, а някакви разтревожени досадници не спират да ги будят и да им напомнят, че вкъщи има вълци. И макар да знаехме, че са прави, толкова ни се спеше, че предпочитахме да ги игнорираме като лъжливи овчарчета.

Кои бяха важните уроци на 2021-а?

- Уроците бяха много. Единият беше, че западната цивилизация се оказа по-малко смирена и в този смисъл по-непригодна за справяне с глобални заплахи поради своята секуларна обсесия от настоящето и абсолютната си воля тук и сега да го консумира като наслада, задължително включваща общуване и взаимодействие с други човеци.

Вторият урок е, че приоретизирането на индивидуалните желания и телесни интереси пред тези на общността са потенциално убийствени за нея: именно защото индивидите отказват да се въздържат от сплотяване в групи и общности, те са готови да жертват въпросните общности, а оттам и самото бъдеще на телесно фундираната социалност.

Третият урок е, че значителна част от хората се доказаха като самоубийствено тъпи именно в страни като България, в които елитите са дискредитирани, а не примерно в пропорционално малки страни като Португалия или Ирландия, където доверието към тях е по-високо.

Четвъртият е, че в историята идват моменти, когато дори човешката глупост не е достатъчно обяснение за злото, което ни се случва, т.е. има време не само да се сее и да се жне, но и време да се събира кървавата жътва на една донякъде неведома наша наказаност.

Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?

- Всъщност 2021 беше година на изненади. Първо дойде възходът на Славевата "Има такъв народ" до втора политическа сила, но още повече - победата й на юлските избори, след като вече се беше поразкрил - при все мълчанието и мученето - човешкият й дефицит. Но още по-шокираща на фона на поредния политически възход на чалгата беше прехвърлянето на яйца от всички кошници на промяната в новоизплетената на харвардските възпитаници Петков и Василев, чието излъчване и стил бяха дотам несъвместими с всичко мило, българско и родно, дето масово се люби, таче и милее политически.

Не беше изненада арогантното дебелоочие на бившите управляващи и на ортаците им от ДПС: едните предвидимо усвоиха стратегията на отричане до дупка, дори хванати на калъп и оклепани до лакти; другите пък разкаяно върнаха Пеевски в парламента, явно поучени от грешката, пък и злите езици отдавна говорят, че партията вече официално е пререгистрирана като политическо брокерско дружество Доган, Пеевски и Сие.

Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?

- Не мисля: първото служебно правителство запълни ефективно политическия вакуум и свърши добре и калкулирано (дис)балансирано работата си, тъй щото на преден план да изгреят звездите на Петков и Василев. Второто служебно гледаше да не пречи на звездите от първото да продължат да се издигат на политическия небосклон и в последна сметка да спечелят изборите.

Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?

- Радев надделя над Борисов, оказа се и по-сръчен, и по-смел, и с по-верен политически нюх. Изигра перфектно и картите си с Петков и Василев: подложи гърбина, тъй щото да стъпят връз него и се качат на сцената, а те на свой ред го издърпаха от оркестрината (където му е мястото) на авансцената, откъдето за още известно време ще се вживява в ролята на кукловод под самооблащаващия го аплаус на ГЕРБ.

Това, което Радев обаче е склонен да забравя, е, че той просто беше предпочетен пред Борисов, което не е кой знае какъв атестат нито за интелектуално качество, нито за политическо дълголетие. Радев се оказа сръчен и умел в маневрите, но той е лишен от субстанция и автентика жаден за власт играч. И колкото по-рано Петков и Василев послушат Иванов и го изтласкат в отредената му по конституция роля на церемониалмайстор, толкова по-добре.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- То не успя да събори Борисов посредством протеста през 2020, но пък успя да го накаже през 2021 посредством избори. Тъй че има признаци за ефективност и, по-важното, за самоосъзнаване като наличие, което звучи като обещание за бъдеще.
 Побойникът насилник и зъбите на Европа    
__ 2 __

01/03/22
15:26:20


Питах на 15 февруари позната московчанка "Какво става, ще има ли война? Тревожиш ли се?" Тя отвърна: "Нищо от това, което се казва и показва, не е истина. Няма кой да ти каже основанието за "нашествието", защото няма такова. Разумът е напуснал света." "Значи няма да има война", не мирясвах аз. "Цялата работа е като "Wag the Dog". Как продуцират война в Албания, изцяло на екрана".

Моята позната е PR във втората по големина руска банка и най се претрепва от бачкане, когато Путин посещава годишния Business Forum. Уж не гласува за него, но го схваща като абсолютна неминуемост, като природно зло, което може да се махне само като свърши от само себе си; като отмине. Въпросната рускиня с апартамент срещу парламента не е мелодраматична хуманитаристка, а прагматична циничка без илюзии. Питах точно нея с тайната надежда, че има вътрешна информация; и че ще разсее страховете ми. И налапах въдицата.

Всички, дето сме на изток от Запада и на запад от Изтока отколе пребиваваме в някаква руска ехо камера и на въпроса "Нали няма?" получавахме отговора "Няма, нали?"

Време да признаем, че вече години се занимаваме с това да се молим някак ураганът да ни се размине. И като помърморихме, па си затраяхме за Крим, ясно казахме на Путин, че го молим да ни се размине и да ни отмине горчивата чаша. Само че Путин не е природно зло, а чудовище с уши и очи, което ỳмре да мине за извънземно с неведоми путища. То чу и видя, че го молим.

Вече пети ден всичко, което вършим, което четем, което казваме, е белязано от неудобство и срам, задето не е достатъчно посветено на Украйна, на нейната кошмарна участ на безпричинно нападната от десетократно превъзхождащата я военна машина на Русия. Много хора казват, че не е останало място за думи, че трябват дела в помощ на народа на една слаба и оставена да се оправя сама страна. Разбира се, Европа и Америка разполагат с невоенните инструменти да притскат Русия, икономиката ѝ, способността ѝ да подхранва военната си машина и вече я превръщат в световен парий, в глобален отхвърленик: от Swift, затворените летища, блокираните банки и олигарси, оръжието за Украйна до отказаните ШЛ, F1 и мачове с руснаците.

Всичко това отпраща посланието: Русия в лицето на президента си диктатор и на силовите структури, които осъществяват волята му, е световен побойник, при това твърде силен; може да бъде пречупен със сила, но силовото противопоставяне не само би означавало загуби и жертви, но и ще превърне опълчилите се в заложник на насилника, ще ни направи на свой ред насилник.

Наистина крайната мярка срещу побойника е да бъде набит. Но задължителна предварителна мярка е всички да откажат да играят с него: да го изолират, да прекратят всякакви отношения и обмени, всякаква размяна на езици, всякакво общуване посредством стоки, услуги, пари, думи, дори чувства.

Най-важното е да не се приема нищо от него на каквато и да било цена, при все студа и мрака, които вероятно ни чакат.

Логично е този световен bully да бъде радикално отрязан, зазидан в собствения си СИВ, в частния си Варшавски договор, в персоналното си КГБ, в личния си ГУЛАГ и нито да приемаме, нито да предаваме от и към него. Побойникът следва да бъде третиран тъй, както племенните култури се справят със злодея: те го обявяват за обзет от бесове, преместват го в самотна колиба извън племето, по правило продължават да го хранят и поят, но не говорят с него, радикално го изличават като човешко същество. Този акт на остракиране, твърди Леви-Строс, неминуемо води до смърт не поради глад и жажда, а поради това, че осъденият постепенно се убеждава, че действително е обзет от бесове, спира да се храни от срам и вина или пък полудява. В момента Западът прави точно това и това е мощен и надявам се ефективен ход.

Все пак той предпоставя Путин и неговото обкръжение, пък и мнозинството руснаци, гласуващи за него, да са част от същата система на вярвания, да споделят същите възгледи и ценности като племето на западната цивилизация. Проблемът е, че Путин атакува Украйна именно за да заяви радикалното си различие, за да се разграничи пределно от света на общоприетото, за да се обяви за несъизмерим с останалия свят. Тази война е срещу Украйна, но символично тя е срещу Европа и Запада.

Путиновата част от Русия всъщност отдавна се е избрала като изключена и несъизмерима със Западния свят.

И желае да се самозаяви като терорист.

В лицето на Путин и неговите руски хора Западът е деградирал до стадо от разглезени лигльовци и лигли, състоящ се отчасти от лесбийки и педерасти, отчасти от толериращи педерастите символични пасивни педали, управлявани от жени или мъже с меки китки. Според него Западът е в процес на западане и разпад, първо, защото е затънал в самодоволно благополучие, от което не е готов да се откаже, и така е загубил съпротивителни сили, станал е морално и ценностно слаб по силата на девалвацията на героичния код на доблест, храброст, саможертва и мъжество.

За Путин на Запад вече няма "мъже" и на никого няма да му стиска да му се опъне не защото не е по-силен от него, а именно защото не е готов на никакви загуби, освен материалните, т.е. не е готов за саможертва, героизъм и смърт. Т.е. за Путин е очевидно, че единственото, което Западът ще посмее да му направи, е да го третира като побойник, с който ще откаже да си играе. Само че той и без това не вижда с кого може да си играе на Запад. Още повече, че диктаторският и ултраски тренд на Запад като да забуксува: Тръмп загуби, Германия олевя, Макрон ще оцелее, а Джонсън и Орбан се клатят. И все пак, след Тръмп, Меркел и Ковид, Западът му се чини отслабнал и безволев да му се опълчи.

Путин напада точно Украйна, защото в неговите очи тя едновременно е въплъщение на всичко, което ненавижда в Запада,

и в същото време е отблъскващо родна и близка, блудна дъщеря. За него и крепящите го Украйна е шлюха - жена, напуснала семейството и дома, Нора някаква, мръсница и последователка на Европа, митологичната левантинска принцеса, полъгана от бика на Запада, похитена и забременена на чужд европейски бряг, от което са се пръкнали и инцестната евроедиповщина, и еврозоофилията на Пазифая. Нападайки Украйна, Путин напада перверзната Европа, изоставила източните си дом и семейство и търсеща дом, закрила и добруване на Запад.

Освен това за него Украйна е хан, преходна държава, посредник, лишен от субстанция и вътрешно основание, страна, която живее от това, че осигурява суровинните доставки, които той праща на западащия, но плащащ Запад. Някаква уж отбила се малорусийска блудна щерка и блудница, която продължава да смуче от цицката на Матушка Русь. Страна, избрала си евроеврейски шоумен, вместо свой от КГБ. Затова за Путин войната е всъщност наказателно мародерско изнасилване на Украйна заради това, че го е изоставила, полъгана от Запада и на всичкото отгоре успешно е заченала от него и демокрация, и свободна воля, и самоопределение. Както Жижек хубаво показва, изнасилвачът е по правило импотентен комплексар, путьо, който държи да се покаже като мъж.

Затова à la guerre comme à la guerre. Санкциите и изолацията няма да са достатъчни. Те не спасиха Украйна след Чечня и Крим, няма да спасят и Европа след Украйна. Путин следва да бъде кастриран окончателно, дето вика Жижек, като подкрепим по всякакъв начин Украйна, тъй щото тя да ритне в топките и унижи изнасилвача. Така най-накрая ще му покажем колко всъщност му е малък, спаружен и за нищо не става.

Украйна понастоящем е троянският кон на Европа. Тя беше оставена пред портите на руската крепост, но Русия избра да си я вкара вътре в двора. Троянският кон Украйна е последният шанс за Европа и Запада да изправи Путин и неговата Русия пред истината за нейното актуално място в хора на народите.

Достойното за възхищение място на сладкогласен кастрат.

PS: Не зная каква е реалната подкрепа за тази война сред руснаците, а и няма как да научим. Разбира се, много от тях, вероятно повечето, са жертви на путинизма, от десетилетия изнасилвани от него и силовите му структури. Винихме американците, че избраха Тръмп. Значи и руското общество трябва да понесе отговорността за избора на Путин. По-скоро рано, отколкото късно този народ ще осъзнае, че не може повече да бъде Путинов заложник със стокхолмски синдром. Впрочем всички сме луди, задето даваме на толкова много самозабравили се фюрери да ядат зелника. Тъй че сега всички трябва да понесем загубите и жертвите, които ни чакат.

Когато бях в руската, учителката ни рускиня, женена за български адмирал, ни разказваше колко била ядосана, когато видяла по телевизията как руски танкистчета в Прага през 1968-ма били запалени в танка си и изгорели живи в него, защото не посмели да излязат, за да не бъдат разкъсани от озверялата тълпа. Аз плахо попитах какво са правили руските танкисти в Прага.

Изгледа ме руската ми учителка с невярващи очи. И се разплака. Пред целия клас.
 За кого бие камбаната    
__ 3 __

09/05/22
15:41:13
Войната на Русия срещу Украйна може да е била започната с едни намерения - тези за блицкриг, за бърза победа поради предполагани военно превъзходство, липса на отпор и слабо въоръжение. Възможно е в Москва да са планирали операция, насочена изключително срещу военни обекти. Ако руснаците си вярват, че с украинците са един народ, който чака да бъде освободен от управляващия го "продажен елит", вероятно е да са планирали да бъдат предпазливи и прецизни. Възможно е впоследствие всичко да се е объркало, операцията да се е провалила, отпорът да е бил неочаквано мощен и ефективен, украинците да са отказали да бъдат освобождавани, Запада да е доставил нужните оръжия и операцията да се е изродила в пълномащабна война, която включва и цивилни цели и жертви, било с цел натиск върху украинското правителство да търси мир, било за да се демонстрира решителност и безогледна воля за победа.

Има обаче знаци, които подсказват, че операцията от самото начало е била замислена като пълномащабна и продължителна война. Озадачаващите действия на руските военни сили (ограниченото използване на авиация, нелепата 60-километрова танкова колона, която така и не влезе в бой, липсата на решителни настъпления срещу Киив и Харкив) внушават, че Русия поначало не бързаше да побеждава.

Тъй че войната е и идеал, и истина за човешката природа според Путин и силовиците му. Но дори ако се е изплъзнала от контрол, тя понастоящем функционализира всички участници и става все по-трудно да се спре. Умишлено търсена като трайно състояние или структурен ефект от непредвидени обстоятелства, войната вече е по-важна от причините, предпоставките и целите, които се преследват чрез нея. От продължение на политиката с други средства тя се превръща в самоцел и самодостатъчност, които отменят политиката, дипломацията и диалога или поне ги отлагат за неопределено време.

Затова вече няма значение дали развоят на войната е неочакван или търсен ефект: Украйна, а чрез нея Европа и Запада са поставени от Русия в състояние на протяжна война, в която прогонването и избиването на цивилно население и разрушаването на инфраструктурата се превръщат от нежелана колатералност в стратегическа цел.

По същия начин вече няма особено значение какво са целели да завземат Путин и обкръжението му: цяла Украйна, Източна и Южна Украйна или само откъсването и евентуално присъединяването на Луханска и Донецска област. Защо Русия застана зад Путин, защо Европа и Запада се обединиха в подкрепа на Украйна, защо ние и Унгария сме най-близо до света извън Запада, който остана безразличен, ако не и симпатизиращ на руския агресор - това също остава на втори план.

Дали управляващите кръгове в Русия поначало са целяли да инициират разцепление между Запада и останалия свят, като Русия оглави движение на въставане срещу един вече анахроничен според нея световния ред, наложен от Запада и САЩ; дали Путин се е надявал да внесе разкол също и вътре в самия Запад, дали е разчитал на подкрепа от антилибералните, консервативни и антидемократични сили в западните общества и институции, или, напротив е предвидил тяхното обединение и втвърдяване, което на свой ред му позволи, покрай съдбата на олигарсите и на руските сметки в чужди банки, да актуализира мантрата за Запада като лицемерен, лъжлив и дори нарушаващ свещеността на частната собственост - това също е понастоящем второстепенен въпрос. Дали чрез тази война е възнамерявал да шантажира Китай да избере страна, дали е търсил задълбочаване на разрива между САЩ и Китай, дали е бленувал за мултиполярен свят - вероятно, но и това не е толкова важно. Важното е, че войната навлезе във фаза, в която победителят в нея ще бъде определен от Запада и той изглежда няма как да не бъде Русия.

Странна е тази война. Русия напада Украйна, за която предварително твърдеше, че е исторически и духовно руска, но е продала душа и тяло на дявола на Запада. От руска перспектива тя води гражданска война, нещо като между Севера и Юга, само дето тук Юга е наказан, задето е избрал Запада, а Севера се представя като изконен Изток, спасител от западналия Запад, както впрочем и на автентичната му предамериканизирана версия. Украинците уж са нападнати заради изродения до нацизъм национализъм на част от техните елити и военни, но това е откровено фалшив претекст. Те са атакувани, заради тяхното предателство и изневяра: задето са изменили на Русия със Запада. Войната на Русия е всъщност срещу Запада, но е възможна именно доколкото се представя като война срещу Украйна, тъй като последната формално все още не е част от Запада.

Още по-голяма ирония е, че Русия се разправя със своята южна съседка, след като през 90-те Русия и Запада са убедили Украйна да предаде на Русия своя ядрен арсенал от съветско време в замяна на западни и руски гаранции. Украйна няма как да не се чувства изиграна от Русия и измамена от Запада. Тя все пак избра да се противопостави, уповавайки се на Запада. Наистина първоначално Зеленски и обкръжението му настояваха Запада да се намеси по-ангажирано, да затвори въздушното пространство на Украйна, да се включи. Това да водиш войната на Запада с нейното оръжие, но без нейните хора, при положение че не си допуснат до структурите и институциите ѝ, е горчива ирония, която Зеленски посочваше. Други украински политици по-открито твърдяха, че тезата за предотвратяването на трета световна война е неудържима, защото тя вече е факт.

Развоят на войната допреди месец даваше индикации, че Путин е сякаш склонен да намали мизата, че търси спасителен изход, който да може да представи за вътрешно ползване като побèден. Тогава можеше да се очаква Западът и САЩ да насърчат Украйна да позволи на Путин да се оттегли като мним победител, примерно да му отстъпи областите частично в ръцете на сепаратистите от 2014-та, и така да съхрани и целостта, и инфраструктурата на страната си.

Ала това не стана: Украйна престана да настоява за открито въвличане на Запада, но пък се вживя в ролята на "прокси" на Запада във войната му срещу Русия. И Путин, и Лавров, и Остин, и Блинкен, и дори Фон дер Лайен все повече втвърдяват тона. Запада и особено САЩ заеха позата на Бог-отец спрямо Украйна. На протестния въпрос на украинците "Господи, защо ме изостави?!" и на молбата да им бъде спестена горчивата чаша, Запада и САЩ обещават ни повече, ни по-малко възкресение, стига Украйна да понесе с достойнство цялата Via Dolorosa и Голгота.

Нещо повече, посредством въоръжаването съпротивителните ѝ сили се увеличават и съответно мъките и агонията ѝ се удължават. Украйна прие горчивия си дял в отговор на обещание за възкресение свише (по-скоро ЕС, отколкото НАТО). Тя прие да бъде човешкият, инфраструктурният, териториалният прокси агент на войната между Русия и Запада. Целта на Запада понастоящем е чрез Украйна да покаже на Русия, че последната няма никакъв шанс в една конвенционална война срещу западното оръжие, както и че е икономически несъстоятелна. И Запада е на път да успее.

Възможни са два сценария

Първият е, след като на Русия ѝ се покаже, че е неконкурентоспособна в конвенционалната война, Украйна все пак да бъде заставена да приеме поражението си или - ако откаже - да бъде изоставена от Запада, тъй че на Русия да се позволи някакъв победен изход. Руска победа от самото начало предвиждаше и Радев. Затова и приглася на Лавров и Караганов с внушенията за неутралитета като национален интерес, което без друго предполага излизане от НАТО в изпълнение на Путиновия ултиматум от декември.

Показателни са актуалните вопли на Лавров и Путин към Запада да спрат да въоръжават Украйна. Те де факто пледират за онова, за което и Радев: Запада да ги остави да победят Украйна, след като уж вече са си научили урока. Защото, ако не бъдат оставени, ще бъдат принудени да прибегнат до втория сценарий.

Вторият сценарий предполага да се върви докрай, което ще означава Русия да бъде надвита от Украйна, т.е. от западното конвенционално оръжие, както и от санкциите. Ако това стане, все повече се натрапва като неизбежност един развой, който може да е бил поначало преследван от руската страна, може да е бил предвиждан като възможен, а може и да е бил допускан като спасителен изход от евентуално негативно развитие на войната.

Това не е трета световна война. Това е избягването ѝ чрез нанасянето до тактически ядрен удар. Той, разбира се, няма да бъде срещу Украйна: това би унизило Русия. По-вероятно е той да бъде нанесен срещу европейска страна от периферията на НАТО и ЕС. Първата цел ще бъде Запада да принуди Украйна да приеме някаква форма на поражение: териториални и политически отстъпки, неутралитет и пр. Втората цел би била да се докаже несъстоятелността на член 5 от устава на НАТО: Русия вярва, че нито САЩ, нито ядрените евространи от НАТО биха посмели да отвърнат реципрочно. Тактическият ядрен удар срещу слаба брънка на алианса все повече кристализира като единствена алтернатива на военния, икономическия и политическия крах на Русия във войната срещу Украйна. Той ще предупреди Запада, че Русия е готова да върви докрай. Така и двата сценария предполагат на Русия да се предостави победен изход.

От самото начало на войната западните русолози настояваха, че на Путин трябва да му се предостави достоен изход. Предложенията им обаче звучаха по-скоро като пожелателно мислене: на тях им се щеше да вярват, че Русия преследва рационални цели, по-скоро икономически (откъсване на енергийно ценните Донбас и Луганск, на азовското и черноморското крайбрежие) отколкото идеологически (възстановяване на имперска Русия, приобщаване на всички рускоезични по пътя към евентуална Евразия). Днес и Лавров признава: че за руските елити това е екзистенциална война срещу Запада, която цели пренареждането на световния ред. Войната е вероятно да доведе до ядрена неизбежност, ако Запада не изостави Украйна на по-ранен етап именно поради страх от ескалация.

Понастоящем обаче изглежда сякаш Западът, и особено САЩ, показват растяща решимост да помогнат на Украйна да постигне победа на конвенционалния фронт, бидейки наясно, че тласкат Русия към тактически ядрен удар. За САЩ в подобен развой има съществена печалба: тактическият ядрен удар, предполагаемо срещу бивш сателит, би дискредитирал окончателно Русия и би позволил на Запада да привлече на своя страна съществени играчи от незападния свят, а и да се справи с вътрешната антилиберална опозиция.

Русия, от своя страна, се държи на конвенционалното бойно поле подозрително неубедително. Тя естествено би предпочела да бъде оставена да победи на него, но ако това не стане, след войната и ескалацията ще се окаже "единствен изход". Русия започна тази война, за да възстанови и постанови своята позиция на велика сила в света. Не личи обаче да е способна да извоюва този си статут по конвенционален начин.

Ако една велика сила по актуални показатели отдавна не е такава, какво ѝ остава? След Елциновия хаос и упадък през 90-те, от 2000-та насетне Путин върна Русия до пето място по БВП, ала от финансовата криза насам страната върви надолу и днес е на 11-та позиция след Италия, Канада и Южна Корея, с БВП наполовина на Великобритания и Франция и с малко под този на Тексас, щат, който дори не е първи щат в САЩ.

Какво остава на страна, която е по-слаба от противника си във всичко, включително и в конвенционалната война? Какво ѝ остава на бивша велика сила, бленуваща реванш за унизеността си и катарзис от изкусената си просмуканост с презирания и отблъскващ Запад? Тя ще да е предвиждала провала си в конвенционалната война, която е в пряка зависимост от икономическия, управленския и организационния потенциал на страната.

Русия е неравностойна във всичко, освен в едно - в ядреното оръжие. Нейният единствен шанс да застане на равна нога със силните на деня е да прибегне до тактическо ядрено оръжие.

Но тук достигаме до най-същественото: провалът на Русия да се докаже като велика сила по конвенционален начин не само я постави в ролята на световен парий; прибягването до тактическо ядрено оръжие автоматично ще захвърли Русия в ролята на световен терорист-самоубиец: не бензиностанция, а църква с ядрени ракети.

По правило терористът самоубиец извършва своя атентат, за да привлече вниманието, да направи своята кауза и правда чуваема и видима за общественото мнение по света. Наистина Русия, от която действително от десетилетия бяхме спрели да се интересуваме, постигна това. Пообърсахме прахта от руския си, но само за да открием, че или нивото на руската политическа мисъл не е мръднало от времето на соц-пропагандата, или че мисленето ни вече непоправимо е индоктринирано от схемите и очевидностите на Запада, който ни се струва единственият способен да признава греховете си и да се учи от тях.

Терористът самоубиец насочва своя удар срещу предполагаемия противник, но решимостта му се проявява както в готовността да загине, така и във волята му да пожертва мирни граждани, невинни и по възможност "свои": именно тази радикална безогледност дава сила и убедителност на крясъка му. Изборът на Украйна като предполагаемо своя земя със свои хора се вписва в имплицитно терористичната схема на руската война. Евентуалната бъдеща жертва на тактическия ядрен удар също е вероятно да е някой "свой", "близък", "роден". Русия, подобно на ислямския тероризъм на Бин Ладен, също поначало настояваше "нейните земи" да не бъдат осквернявани от чужд крак, от натовско и западно присъствие. Разбира се, мотивът на Русия не е религиозен в тесния смисъл; той обаче е дълбоко консервативен и патриархален, антилиберален и антидемократичен, авторитарен и държавно-цивилизационен.

И така, развоят на войната понастоящем е такъв, че вместо да възстанови статуса си на велика сила, Русия все повече се низвергва до държава терорист. Дали това е ефект на объркани планове или предварително калкулиран развой - няма значение: руското поведение все повече добива характеристиките на самоубийствен тероризъм, чиято неефективност го принуждава да ескалира.

Един тактически ядрен удар, непоследван от реципрочен западен ответ, има някакви теоретични шансове да постигне целта си - бърз край на войната, отстъпки на масата на мирните преговори, криза за либерализма и демокрацията както по света, отърсен от западен комплекс, така и вътре в западните общества, в които може да се очаква възход на недемократичните и антилиберални движения, а десният популизъм все повече се вдъхновява от идеи, сродни с руската критика срещу западналия Запад, радикално преразглеждане на правилата на глобализацията, и пр.

По-вероятно е обаче евентуалната ескалация да означава руската страна да прегърне ролята си на терорист, т.е. да изостави амбициите си да сбере под антилибералното си знаме всички "унижени" и "оскърбени" от западната арогантност, от западния икономически, политически и културен експанзионизъм. И най-ограничената ядрена ескалация вероятно ще принуди и понастоящем симпатизиращи на Русия големи страни като Китай, Индия, Южна Африка, както и Турция и Израел, да се отдръпнат. Въпреки това глобализацията ще бъде заменена от многополюсен свят с относително затворени държави-цивилизации като САЩ, Китай, Русия, Индия, Европа (на която ще ѝ се наложи да се обедини в Съединени европейски щати).

Така войната на Русия срещу Украйна, било като намерение, било като структурен развой може да доведе Русия до превръщането ѝ в наложил волята си световен терорист. Путин, който подобно на Бин Ладен от самото начало обосновава войната си с оплаквания срещу арогантността, лицемерието и несправедливостта на Запада, няма друг полезен ход, освен този на църквата с ядрени кули. Путин, КГБ-офицерът притиснат в ъгъла преди 33 години, днес се наслаждава на щастливата безизходица, която ще му позволи да употреби скрития в обувката ядрен кинжал.

Но алтернатива на ескалацията и без поражение на Украйна все още има. Терористът е заложник на една потенциално съчувстваща публика, на прелъстимо обществено мнение. В очите на Русия тя потенциално има повече шансове като антизападен радикален терорист, отколкото като разбунтувана велика сила. Русия може да опита да си припише героичен ореол чрез съчетанието от слабост и самоубийствена решимост да отиде докрай, да погребе заедно със себе си близки и свои, да се превъплъти в нова Медея.

Единственият шанс Русия да се провали като терорис -самоубиец е да бъде лишена от потенциално съчувствена и солидарна публика. Това ще рече Русия да бъде разкривана още сега именно като второстепенна сила, деградирала до терорист самоубиец. Няма как страна с всичкия си да приеме да бъде неутрален буфер на държава-терорист, защото колкото по-близо и потенциално симпатизираща е, толкова по-вероятно е да се превърне в жертва.

Затова изходът днес е всички страни с колебливо обществено мнение да разпознаят Русия като слаба държава терорист, готова да ги завлече в гроба. Това означава също така да спрем да се държим с Русия като с рационален играч с легитимни претенции и да я разпознаем като побъркана от идеология и мания за величие.

Публичното обявяване на Русия като държава терорист има шанс да промени нагласите на симпатизиращи или неутрални правителства. Запада и светът сведва да спрат да ѝ обръщат внимание, да са ѝ публика, докато помагат с всички сили на Украйна да победи. Възможно е това да доведе до тактически ядрен удар. Но ако Русия още днес установи, че каквото и да направи, какъвто и терористичен акт да предприеме, няма да привлече вниманието и няма да спечели общественото мнение където и да било, тя окончателно ще получи сълзите на своите сбъднати молитви - ще бъде оставена на мира по най-радикалния възможен начин: като бъде зазидана в собствения си циментов саркофаг.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  384       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   21/07/20