Любомир Аламанов, комуникационен експерт     |
__ 1 __
28/07/20
14:04:00 |
Това ли бяха дългоочакваните мерки? Огромната липса на тези мерки:
1. Няма стратегия.
2. Няма идея за бъдещето.
3. Няма мисъл какво да се прави, ако кризата продължи не с месеци, а с години.
4. Няма идея и желание за реформи.
5. Няма даже опит за възползване от кризата, за да се прокарат реформи.
6. Няма оптимизация на администрацията.
7. Няма силна и бърза дигитализация.
8. Няма намаляване на административна тежест към фирмите.
9. Няма признаване, че някои професии ще изчезнат, а други ще се променят много.
10. Няма средства и програми за преквалификация.
11. Няма стимули за преквалификация.
12. Няма реформи в съдебната власт.
13. Няма реформи в правомощията на главния прокурор.
14. Няма реформи в системата на МВР.
15. Няма гаранции, че всички са равни пред закона.
16. Няма предсказуемост на законодателството.
17. Няма реформа в сектора на здравеопазването.
18. Няма реформа в системата на Бърза помощ.
19. Няма наистина независими институции.
20. Няма истинска прозрачност по изразходването на публични финанси.
21. Няма извинение и човешки език на комуникация.
Има популизъм, раздаване на държавни пари, отказ от поемане на отговорност.
Идват избори.
Ужасно пренебрежителна е реториката за "мазнинките". Не, управляващи, това не са мазнинки. Това са пари от нашите данъци. Наши пари, които сме изкарали с труд и пот. А вие само ги управлявате. Временно. Моля да се отнасяте с уважение към нашия труд. Ако ви е гадно да се занимавате с нашите пари, не ни позволявайте да ви задържаме насила в това управление. |
| Любомир Аламанов отговаря на Макс Фриш |
__ 2 __
29/09/22
16:09:23 |
Макс Фриш казва: "Натъжава ме това, че двама души, които седят един срещу друг, не са в състояние да се разберат." Думите ли са най-доброто средство двама души да се разберат?
- Думите са комуникационен инструмент - много мощен, но нищо повече. Те са оръдие на труда в комуникацията - мотиката, която понякога настъпваме. Имам един любим пример, който често давам.
Представете си обикновен микроскоп. С него някой ще направи научно откритие, а друг просто ще си чупи орехи. С други думи, да натоварваме инструмента с прекалени очаквания или да му придаваме особено значение би било некоректно. Всичко зависи от човека и от това как той използва думите си. Естествено, колкото по-богат речников арсенал има на свое разположение, толкова по-добре "въоръжен" ще бъде за изпълнение на задачата. А задачата винаги е една - да изрази и предаде точно това, което той самият желае.
Така, че преди думите, преди инструментариума, преди всичко друго, най-важното условие за добрата комуникация е желанието тя да се случи. Когато има желание, дори мълчанието казва повече от 1000 думи.
Кое тогава е висшият пилотаж в комуникацията?
- Не знам дали може да се нарече висш пилотаж, защото това звучи претенциозно - да се изживявам като пилот, който може дори да поиска да стане президент. Но успешната комуникация е тогава, когато има докосване. Когато двете страни се разбират. Или както се казваше в една книга - когато вселената лекичко помръдва, превключва и се намества. Тогава знаеш, че си успял, дори никой друг да не го види.
Понякога, особено в случаи на кризи, част от нашите усилия са, както го наричаме, "да не правим нищо", т.е. да убедим клиентите си, че е добре да реагират, след като "си поемат въздух". Защото прибързаните публични реакции в момент на афект, гняв, обида са погрешни. Затова често нашите усилия са невидими. И ако си вършим работата добре, никой няма да види. А ако си я вършим лошо - всеки ще забележи.
Какво не бихте направили за пари? За какви компании или продукти не бихте работили при никакви финансови условия?
- Има базисни правила на професионална етика, които даже няма смисъл да се споменават, защото няма как да бъдат прегазени. Никога не се приближаваме до проституция, оръжие, наркотици - всички неща, които попадат извън закона. Към тях ще добавя и хазарта. Той е легален бизнес, но е бизнес, за който никога няма да работим, защото е опасна зависимост.
Като целенасочена стратегия предпочитаме да работим предимно с големи международни компании, защото те спазват стриктно разписан морален кодекс. Например под каква възраст да не се слиза в таргетирането на целеви групи, как съдържанието трябва да е коректно и да не подвежда, как всяка публикация трябва да бъде ясно обозначена от коя компания излиза и т.н. Подобна вътрешна регулация все още липсва в практиката на българските компании. А тя е по-важна от броя публикации, броя достигнати хора, броя продадени продукти.
От друга страна, българските компании са изградени буквално от нищото. Започнали са преди 20 - 30 години, постигнали са много и това несъмнено заслужава адмирации.
Но те имат една типична българска черта - когато са супер добри в една област, те смятат, че са супер добри във всички области. Между другото това е проблем и за повечето български политици, но това е друга тема.
Много успешни български компании искат да ни наемат не заради опита и съветите ни, а за да свършим като подизпълнители това, което те вече са си наумили. Понякога обаче идеите им влизат в противоречие с етичните ни норми.
Международните компании дават възможност на българските комуникационни агенции не само да са на световния пазар, но и да променят комуникационните протоколи на самите им централи. Да, от България ние помагаме на света да става по-добър, да комуникира по-добре. И това ни мотивира много.
На Макс Фриш се приписва още една мисъл: «Ако мислиш, че си стигнал до някаква истина, подай я на човека отсреща вежливо, както се подава палто. Не му я тикай в носа като мръсна носна кърпа.» В тази предизборна кампания имаме ли пример за внимателно подадено палто и пример за набутана в лицето на избирателя мръсна носна кърпа?
- Професията ме е научила, че трябва винаги да комуникираме внимателно, с уважение, поднасяйки достоверна и точна информация. Корпорациите вече не говорят «на хората», а «с хората». Те създават около себе си общности, в които всеки е пълноправен участник.
Опасявам се, че тази концепция е все още чужда на българските политици. Тях все ги тегли да поучават. Дори и тези, които се откровени популисти. И те размахват пръст и ни четат проповеди. Българските политици не могат да приемат, че в нормалната демокрация политикът е просто администратор. Че той е временно там, за да свърши някаква работа и да си ходи. Българските политици се възприемат едва ли не като наследствени дворяни, на които по право им се полага властта да стоят отгоре и да определят съдбините на хората.
Това донякъде е така, защото в България гражданите все още нямат достатъчно силен демократичен рефлекс. Или по-точно те го имат, но все още не умеят да го използват ефективно. Отказът от гласуване, емиграцията в чужбина, критичното отношение в социалните медии към политическата класа - всичко това показва, че нещо вътре в държавата кипи, бълбука, гневи се. Дори това, че правим четвърти избори в рамките на година и половина, показва, че има нещо сбъркано в системата и тя не функционира. Политиците обаче не си взимат бележка и затова и на тези избори ще се получи почти същият резултат.
Все пак, ако трябва да дам пример за навряна в лицето на избирателя мръсна носна кърпа, това са псевдопатриотичните формации и особено «Възраждане», които будят страховете и низките страсти на хората. В разрез със светлите ни умове на Възраждането - Левски, Ботев, Захари Стоянов, те се опитват по някакъв извратен начин да ни откъснат от Европа и да ни върнат обратно в орбитата на източните султанати. Да ни затворят в някаква капсула на времето. Все едно живеем в някой ранен роман на Иван Вазов. Това според мен е позорно явление в българската политическа среда и истинските възрожденци се въртят в гроба от този срам.
Изключително неприятен е и начинът, по който функционира ГЕРБ. Те лъжат съвсем откровено. Тези, които твориха хаос в продължение на 12 години, сега се опитват да го припишат на друг. Все пак Бойко Борисов е единственият партиен лидер, който е осъждан два пъти за лъжа. Няма друг такъв в българската история. А българската история е един много дълъг период от време.
"Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас" - казва Фриш. Вашата компания се занимава и с time management. Кой е най-ценният съвет за управление на времето?
- Най-важно е да се разбере, че времето е най-ценният ресурс, с който разполагаме. Защото той е изцяло невъзобновяем - няма как да се акумулира, складира, съхранява. Имаше един хубав филм с Джъстин Тимбърлейк, в който бяха измислили технология, с която да се трупа време. Там богаташи бяха тези, които разполагаха с много време, а бедняци - тези, които нямаха никакво време. Но това е фантастика. В нашата реалност това е невъзможно.
Смятам, че всички трябва периодично да преразглеждаме целите и приоритетите си. И да строим плановете си за деня, за седмицата или годината, без да изпускаме от поглед кои всъщност са важните неща в живота ни.
Защото цената на всичко, за което можете да се сетите на този свят, се определя от времето живот, с което заплащате за него. Тази ключова концепция е илюстрирана чудесно и в компютърните игри. Героят ти може да придобие ценни ресурси или качества, но неизбежно ще плати за тях със задължително изразходване на определено време. Казах ли, че обичам да играя на World of Warcraft? (смее се)
Сигурна съм, че обичате да играете. Сигурна съм също, че обичате някого. По какво познавате, че обичате друг човек?
- Може би по болката и учудването, когато този човек го няма. Двете неща даже могат да се обединят в една дума - дупка. Все едно има дупка в теб и във вселената. И тази дупка няма с какво друго да се запълни.
Какво намирате за особено възхитително в една жена?
- Жените са поразителни със своята сила. Това, че мъжете сме силният пол, са пълни глупости. Мъжете сме нищо в сравнение със силата на една жена. Не знам как го правят това, но жените, даже в техните най-големи слабости, са неизмеримо по-силни от мъжете.
Нека не се заблуждаваме - мъжественост не означава физическа сила, а поемане на отговорност - отговорност да си част от живота, да си част от решението. Женствеността от своя страна е умението на жените да ни оставят да мислим, че нещо зависи от нас.
Доколко сте оптимист, че е възможна истинска човешка близост?
- Ако съществува абсолютна граница на 100-процентова човешка близост, то аз като математик веднага си представям някаква функция, която клони към нула или безкрайност. И веднага започвам да размишлявам накъде клони, какви са границите и как може да се оптимизира.
Ето ви един мисловен експеримент. Ако си представим, че е възможно пълно сливане, пълно припокриване между двама души и всички техни елементи, то това ще е признак за еднаквост. Или казано по друг начин - безграничната, стопроцентова човешка близост ще е равна на убиване на индивидуалността. На нула индивидуалност.
Макс Фриш също не е далеч от тази мисъл. Според него, "когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта". Ако това е така, то излиза, че добрата комуникация и пълно опознаване между партньорите е най-прекият път към края на връзката им?
- Това е забавен логически каламбур. В действителност обаче двама души никога не могат да се опознаят напълно, защото човекът не е стол или маса, не е предмет, не е застиналост в пространството. Ние сме сложни динамични системи, които не познават състояние на абсолютен покой. Ние се променяме непрекъснато.
Днес аз не съм човекът, който бях вчера. Не съм и човекът, който ще бъда утре. И за мен това е тайната на жизнеността на една връзка - да се събуждаш всеки ден с усещането, че ти предстои да опознаеш един нов човек, който е различен от човека, с когото си си легнал снощи. Ако се променяме и развиваме непрекъснато, пътят към края на връзката ни може да се окаже безкрайно дълъг. И за да продължа каламбура - просто нека продължаваме промяната. И нека комуникираме добре тази промяна.
Надявате ли се да има някаква форма на отвъден живот?
- Тъй като нямам достатъчно данни по темата, на този етап не мога да формулирам хипотеза. Истината е, че просто не го мисля. Донякъде схващането, че човек може да бъде гад в този живот, но ако плати съответната индулгенция, ще намери спасение в следващия, ми се струва доста корупционна с оглед на църковните практики. Затова гледам по-скоро да правя неща, от които няма да се срамувам в този живот. Пък ако се окаже, че има и задгробен - супер.
Но това е сложен разговор, защото трябва да разграничаваме вяра, религия и църква. Аз вяра имам, но не изповядвам в строгия смисъл на думата никаква религия. А отношението ми към църквата е силно негативно.
За мен полковници от ДС, които никога не са се покаяли и чиято основна идея е да служат на руската църква и да спират нормалното развитие на държавата, е грозно предателство към хората, които им вярват. След години вероятно този период ще се изучава като срамен в историята на църквата ни. И много се надявам след време да се намерят духовни лица, които да се извинят за това, което се случва в момента. |
| Без отговорност за лъжи и празни обещания, няма избирателна активност |
__ 3 __
04/10/22
22:42:09 |
Голяма част от гласоподавателите не обръщат внимание на предизборните програми на партиите, защото партиите след това не си спазват думата. Политическата класа доведе хората до тотално нежелание да обръщат внимание на това какво правят властимащите. Остава въпросът дали това поведение на партиите е целенасочено, за да бъдат отвратени хората и те да не гласуват. Така пред урните отиват само твърдите партийни активи, които гласуват фенски и определят управлението и бъдещето на страната. Докато няма отговорност за изречени лъжи и празни обещания по време на предизборните кампании, промяна в активността на хората по време на избори не можем да очакваме.
Вече не ставаме свидетели на лидерски дебати, защото това е загинал комуникационен инструмент. Причината за това е появата на концепцията за "Спасителя", който се спуска, побеждава и ръководи мъдро. В очите на хората "Спасителя" само с появата си решава всички проблеми и се грижи за народа. Много хора не си дават сметка, че тази концепция води до появата на диктатор. "Спасителя" не дебатира, не търпи критики или друго мнение. Той дори спасява и своите конкуренти, защото е благосклонен. Ето защо "Спасителя" не разговаря с обикновени хора, какво остава пък те да му задават и въпроси. |
|
