Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Иво Инджов

28.06.2005 Доктор по философия (медийни науки) Europa-Universität Viadrina, Германия

12.05.1998 Магистър по политология - Нов български университет
11. 1994 Магистър по журналистика - СУ „Св. Климент Охридски“
1987 Средно образование - Гимназия „Св. Патриарх Евтимий“ (бивша „Лиляна Димитрова“), Пловдив
- Паралелка със засилено обучение по немски език


Други подобни ресурси
Лица:     Радио,Телевизия
Сайтове: Медии, телевизии, радия


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:   Преподавател
  Телефон:  
  E-Mail:  iindzhov@hotmail.com
 
  Идентификация
 
  Титла: Доцент
  Професия: Журналист
  Основна дейност: Образование
 
  Линкове към Иво Инджов
 
P5982 Политически коментатори групи лица Индекс
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Властта атакува протеста с отровен коктейл от фалш Общество и политика 14/09/20 Виж : 332
Ще свали ли правителство гражданското неподчинение Общество и политика 02/08/20 Виж : 272
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Съдържание на статията    
__ 12 __

27/12/23
22:56:43
Иво Инджов: ГЕРБ управлява на инат и с омраза
Експертно правителство? Да, но след изборите и да бъде анти-ГЕРБ
Протестите, карантината или ваксината могат да свалят Борисов
2020 - България се оказа специфично превзета държава
2021 - ще продължим да наблюдаваме залеза на ГЕРБ
Доц. Иво Инджов: Третият мандат става все по-вероятен
Печеливши от сегашната ситуация са антиподите Радев и Гешев
Политическото се завърна
Политологът Иво Инджов пред Dir.bg: Очаквам кабинет с хоризонт поне година
Политическата 2021 г. беше много по-дълга от обичайната календарна
2023: Силен удар върху крехкото възраждане на вярата с протестите от 2020

 Иво Инджов: ГЕРБ управлява на инат и с омраза    
__ 1 __

28/09/20
15:42:26
ГЕРБ управлява на инат, с голяма омраза не само към протестиращите, но очевидно и към голяма част от обществото, което подкрепя протестите.

Според него политическият език в лицето на ръководни кадри на ГЕРБ като Борисов, Караянчева и Сачева се връща като бумеранг към тази политическа сила, а това все повече дразни и възмущава хората, защото отвъд протеста срещу корупцията конфликтът вече е социокултурен - "разбиране за другия, общуване с другия, отношение към другия".

Не е необходимо всеки ден да има по 10-20 хиляди души на улицата, защото протестът вече промени не само дневния ред на България, а и вкара България във фокуса на световните медии и на европейските институции. Ако ГЕРБ изкара до редовните избори, той ще излезе от тях с много по-малко проценти, отколкото ако сега подадат оставка.

Голяма промяна в БСП няма да има, няма да се случи очакваната ценностна промяна. Партията ще продължи да води яростни битки с ГЕРБ, без да е наясно със самата себе си каква партия е. Сега Нинова ще има зад себе си консолидиран Национален съвет, в който са малко ярките личности и тя малко ще бъде критикувана. В БСП ще има не ценностна, а конюнктурна опозиция.

Според политолога големият въпрос е дали в БСП ще се оформи ляво течение, ляво крило, отчитащо ценности на 21 век като екологичните проблеми и правата на малцинствата например, така че партията да не е фиксирана само върху социалната тема.

Ако такова течение не се създаде, БСП е обречена на консервиране, превръщането ѝ в консервативна формация, в която социалното ще бъде само за лустро, за опаковка.

Има шансове БСП на Нинова да победи ГЕРБ, макар и с малко.

В национален мащаб трябва да отчитаме ефекта от продължаващата политическа агония - колкото повече се бавят изборите, толкова повече ще отслабват позициите на ГЕРБ. Мълчаливото мнозинство, което подкрепя протестите, ще се ядоса още повече. Освен това, ако има по-висока избирателна активност, а най-вероятно ще има, тя ще бъде насочена също срещу ГЕРБ.

Относно учредяването на новата политическа сила - партията на Цветан Цветанов, политологът заяви, че тази формация със сигурност ще подрине електорално ГЕРБ и ще откъсне "поне няколко процента", силите на "Републиканци за България" няма да стигнат за влизане в парламента, но ще отслабят допълнително ГЕРБ.
 Експертно правителство? Да, но след изборите и да бъде анти-ГЕРБ    
__ 2 __

19/10/20
23:15:54

Дори само споменаването на словосъчетанието "експертно правителство" действа като червено на бик на участниците в продължаващите вече 100 дни антиправителствени протести. Техните основни искания са непроменени: оставка на Борисов и Гешев, обвинявани все по-силно за корупцията, потъпкването на върховенството на закона и дебелащината в българската политика, както и гарантиране на честни предсрочни избори.

В същото време "говорители" на управляващата дясно-националистическа коалиция периодично сондират възможността за оттегляне на Борисов и сформиране на експертно правителство.

Очевидно замисълът е то да довърши мандата на ГЕРБ и да не допусне да се "счупи" държавата от връхлетелите я едновременно три кризи: политическа, икономическа и здравна (Ковид-19). С тях пропагандата на управляващите продължава да плаши хората. Такъв кабинет ще трябва да добута до гласуване в парламента и абсурдния проект за промени в конституцията, за който Борисов се хвана като удавник за сламка.

Макар да звучи парадоксално обаче, експертното правителство може да се да се превърне в единствения спасителен изход

от задаващата се политическа безпътица. Само че след изборите, независимо дали те ще бъдат предсрочни или редовни. Резултатите от сериозните социологически проучвания към момента сочат, че съставянето на следващия кабинет може да бъде равносилно на промушване през иглени уши. Налице е паритет, но със сравнително ниски стойности, между БСП и ГЕРБ. Те са догонвани от "Има такъв народ" на Слави Трифонов.

Благодарение на протестния си имидж на четвърта позиция солидно стои "Демократична България", а формацията на Мая Манолова "Изправи се.БГ" има шансове да влезе в парламента.

Сега дори победителят на вота ще носи трънен венец

и сформирането на работещи мнозинства ще бъде сизифовска задача. Голяма е обаче вероятността, ако не може да се състави правителство, да се стигне до втори предсрочни избори, при които ГЕРБ, междувременно сатанизиран от опонентите си, да влезе на бял кон във властта като зло, но поне добре познато.

Тъкмо заплахата от реализиране на един "сив" и един "черен" следизборен сценарий - коалиционен блокаж, респ. връщане на ГЕРБ във властта, трябва да накарат опонентите на Борисов да мислят повече за обществения, а не за тяснопартийния интерес.

Идеята за експертно правителство има основното предимство, че ще позволи на подкрепящите го партии хем да бъдат отговорни към гражданите на България, хем да запазят достойнство пред твърдите ядра на собствените си електорати. Защото едно е да влизаш в междупартийна коалиция, друго е да подкрепиш, например с декларация кабинет, съставен от авторитетни експерти. Узрели ли са обаче Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов, както и Мая Манолова за такъв тип поведение след като демонстрират непримиримост към сегашното управление?

Задължителна предпоставка за успех на експертното правителство е зад него да застанат и водещите граждански организации и инициативи на протеста, сред които се открояват "Отровното трио", БОЕЦ, "Инициатива правосъдие за всеки", "Системата ни убива". Колкото и трудно да е за някои от тях да преглътнат "комунистите", "чалгаджията" и т.н. Натрупалите безспорен авторитет неправителствени актьори могат да се превърнат в морални гаранти за проекта "експертно правителство".

За да бъде успешно експертното правителство, то трябва да има ясен хоризонт на действие, например една година, а след президентските избори да се проведат нови предсрочни парламентарни избори. Едва тогава може и трябва да се разгърне истинска ценностна и идеологическа битка за бъдещето на България. Най-важното условие експертното правителство да си свърши работата е да има политическа воля за реализирането на своеобразен екшън план, който да спаси България от падането в пропастта, към която я тласка дясно-националистическото управление.
 Протестите, карантината или ваксината могат да свалят Борисов    
__ 3 __

04/12/20
13:17:31

До средата на октомври беше ясно, че парламентарните избори - предсрочни или редовни, ще бъдат своеобразен референдум "против" или "за" модела "Борисов - Пеевски - Гешев". Протестите на хиляди, понякога десетки хиляди недоволни граждани не оставяха съмнения, че изборът на хората ще бъде класически, политически. В основата на протестите беше гневът им от мащабната корупция при управлението на ГЕРБ и "Обединените патриоти", разпределянето на публичния ресурс към близки до властта олигарси и арогантния стил на управление.

Неслучайно над 60 процента от българите подкрепяха основните искания на протеста - за оставки на премиера Борисов, правителството и главния прокурор Гешев, и провеждане на честни предсрочни избори с електронно и машинно гласуване. Тези нагласи се запазиха няколко месеца независимо от опита на ГЕРБ в края на август да финтира протестиращите като спечели време с предварително обречения си неадекватен проект за нова конституция и свикване на Велико народно събрание.

Голямата въпросителна на този фон беше ще успее ли да се консолидира протестният вот,

разпилян между "Има такъв народ" на Слави Трифонов, чиято партия на практика я нямаше "на терен", "Демократична България", "Изправи се.БГ" на Мая Манолова и хипотетична формация на "Отровното трио" - двигателят на протестите? Логичен беше и въпросът ще има ли и наказателен анти-ГЕРБ вот. Нещата за управляващата партия не изглеждаха никак добре, а в някои социологически проучвания тя падна, макар и с малко, под най-голямата парламентарна опозиционна партия БСП.

В същото време и двете формации получаваха ниски стойности, които разбъркваха още по-силно коалиционния пъзел за следващия парламент. ДПС разчиташе да вземе "полагащото" й се на вота, а демоскопията отреждаше на патриотите ролята на извънпарламентарна опозиция. Това обаче беше преди ВМРО да започне да цака с "македонската" карта и българското правителство да блокира с абсурдни исторически претенции започването на преговори за членство на Северна Македония в ЕС.

Четири месеца преди парламентарните избори голямата въпросителна за коалиционната алтернатива на ГЕРБ си стои, корупцията и арогантността в управлението са си същите. Наблюдава се обаче преформатиране на народното недоволство след 11 години управление на Борисов - в условията на тягостно чувство на безвремие и нарастващ страх заради ръста на коронавирус епидемията. Предизборните нагласи вече имат по-сложни обяснения.

Обществено-политическите фактори - водещи до момента, отстъпват място на социално-икономическите в оценките за управлението.

На пръв поглед Борисов би трябвало да е доволен, че поне в началото на мекия локдаун едно крехко мнозинство подкрепя новите мерки срещу коронавируса. 56 процента ги одобряват, а 42 процента - не, сочат данните от последното социологическо проучване на "Галъп". През лятото картината беше доста по-различна - над 60 процента бяха против рестрикциите. През пролетта обществената подкрепа за първата истинска карантина на държавата беше много по-мащабна и това се отрази в сериозен ръст на рейтинга на Борисов - състояние, от което днес няма и помен.

Няма как превесът на одобрението за по-твърдите мерки срещу коронавируса от 26 ноември да е равносилно на трайна подкрепа за правителството. Социалните мрежи преливат от негодувание и подигравки със станалото нелепо "джипка шоу" на Борисов, предавано от "Севда ТВ" и най-вече от очевадния провал в управлението на здравната, епидемична и икономическа криза.

Борисов е или неадекватен и откъснат от реалността, или е решил да кара направо през просото през оставащите му няколко месеца във властта. В началото на октомври той заяви самоуверено, че държавата няма да затваря, а три седмици по-късно се видя принуден да бъде въведен втори локдаун. "Гладен няма да оставя никой", "разчитам на моите юнаци - докторите, сестрите, лекарите", казваше той бодряшки преди месец, а хората започнаха да измират на стълбите на болниците. Междувременно страната зае първото място в класациите по смъртност от коронавирус.

Висока е и икономическата смъртност в България.

Въпреки че Борисов и министрите създават впечатление, че едва ли не държавата изсипва рога на изобилието върху затворените бизнеси, които не могат да се възстановят още от първата карантина, картината е наситена предимно с тъмни тонове. 68 процента не одобрява антикризисните мерки на правителството в подкрепа на бизнеса, а 58 на сто не харесват противоепидемичните мерки, показват резултатите от традиционната анкета, която Българската стопанска камара прави сред членовете си в края на годината.

Според допитването половината от всички български компании няма да ползват нито една от компенсаторните програми на правителството - заради тяхната неефективност и/или бюрократичност. Тези настроения са измерени на фона на задълбочаващата се икономическа криза, очакван спад на БВП с 4 процента за тази година според прогнозата на МВФ, и новорегистрирани безработни от 300 000 до октомври заради Ковид-19.

"Такава анкета бележи неминуема икономическа катастрофа заради тоталното безделие на българската държава. Обидно е ехидното и пренебрежително отношение към бизнеса, "който винаги ще се оправи" и се смята, че по някакъв спартантски начин ние имаме кода на оцеляването". Тези думи на шефа на БСК Радосвет Радев, цитирани от "Клуб зет", все пак са изречени преди Борисов да огласи банковия мораториум за бизнес кредитите до края на март.

Стряскащите данни показват, че тепърва социално-икономически фактори:

фалити, безработица, рязко намаляване на доходите и дългосрочна финансова несигурност, ще играят все по-голяма роля в информациите и анализите на медиите, дебатите в социалните мрежи и в крайна сметка - за предизборните нагласи на гражданите.

Все повече хора в България ще попълват редиците на прекариата - към него се числят съвременните пролетарии, но и други категории трудещи се, оставени без никаква икономичаска, но и социална сигурност. Дали обаче тези необратими процеси на засилване на социалното разслоение ще доведат до формирането на нови електорални мнозинства - протестни, с потенциал за силен наказателен вот или ще напомпат политическата апатия е все още рано да се каже.

Но не е трудно да си представим, че управляващите са обект на нарастващо двойно недоволство, чиито територии се наслагват - заради "завладяната държава" и абдикацията й от грижите за хората и бизнеса.

Възможно е обаче електоралните нагласи да бъдат разбъркани сериозно от трета група предизборни фактори - социокултурните.

През последните години гражданската култура на българина зави рязко надясно и назад - към традициите, идеализиране на миналото и засилваща се враждебност към Другия. Сега на южната ни граница обаче няма наплив на мигранти, Истанбулската конвенция беше торпилирана задружно от десни и леви националпопулисти, а норвежките социални служби - нарочени за враг №1 на българските деца, са твърде далече. За сметка на това на вратите на "българския дом" с неговите "традиционни ценности" чука ваксината срещу коронавируса.

До неотдавна страната се славеше с един от най-добрите имунизационни календари в Европа - наследство от епохата на социализма. В наши дни българинът неглижира или отхвърля противогрипните ваксини, в ползата от която са убедени по-модерните общества. В условията на нарастващ индивидуализъм, абдикация на държавата от публичните дела и налагането на суеверието като интегрална част от всекидневието на мнозина наши сънародници нарастващите ирационални страхове от ваксинирането, съчетани и с фантасмагории като съпътстващо чипиране, всъщност са обясними.

Почти половината от българите (48%) не биха сe ваксинирали срещу Ковид-19, когато му дойде времето, показва проучването на "Галъп". На фона на отхвърлянето на противогрипните ваксини обаче цели 43 процента заявяват че биха се ваксинирали. Тук е важно да се припомни, че ваксината е препоръчителна, но не е задължителна. Азбучна истина при всяка ваксина е, че тя пази не само този, който си я слага, но и хората около него. Масовото ваксиниране е задължително условие за придобиване на колективен имунитет срещу заразата. Но как да се наложи такова мислене в общество, завладяно от индивидуализъм и модерно езичество?

Възможно ли е противоречивото отношение на българите към ваксината, носенето на маски и въобще към целия набор от противоепидемични мерки да повлияе на резултатите от изборите?

На този етап е трудно да се отговори на този въпрос.

Дефицитни са задълбочените социологически проучвания, които правят срезове на предизборните нагласи на различните прослойки от обществото, ценностните им нагласи и водещите политически, икономически и социокултурни фактори.

Не е ясно например кой ще бъде водещият мотив на 40-годишните жени, работещи в държавната и общинската администрация, които не са потърпевши от затварянето на държавата, но същевременно отричат ползите от носенето на маски и ваксинирането срещу коронавируса? Или как ще гласува групата на 30-годишните мъже със свободни професии, които одобряват протестите, засегнати са и от двата локдауна и същевременно подкрепят носенето на маски и ваксините?

Възможен ли е сценарий, при който в България след януари да се разгори истерия срещу ваксините и "чипирането"?

Истерия, която да удари управляващите така, както в една разгорещена политическа кампания бяха разпарчетосани привържениците на Истанбулската конвенция? Макар че в нея нямаше и следа от "третия пол", не предвиждаше легализация на хомосексуалните бракове, нито пък отваряше вратите за нахлуване на "ирански травестите" в България. "Здравите сили" я торпилираха в името на традиционните ценности. А тя всъщност беше насочена срещу насилието над жени и в семейството - два изключително болезнени за страната ни проблема. Интересното е, че и тогава, и сега управляващите от ГЕРБ подкрепят, поне на думи необходимостта от промени (конвенция, ваксини) в правилната посока.

За да се разбере по-добре предизборна картина като сегашната, занапред социолозите са длъжни да преосмислят изследователския си инструментариум. Фокусирането върху разделението в обществото между лявото и дясното вече не върши работа. През последните години по-важен е разломът между либералното и консервативното. На дневен ред идва и неговата разновидност - конфликтите между скептиците към модернизацията и нейните привърженици.
 2020 - България се оказа специфично превзета държава    
__ 4 __

18/12/20
15:40:48
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Не съм учуден, че продължи превземането на медиите. В края на третия мандат на ГЕРБ концентрацията на собственост в медиите, непрозрачното им финансиране, както и злоупотребата с публицистична мощ вредят все повече на демокрацията и обществения интерес.

Купената от бизнесмените Домусчиеви преди по-малко от две години група на частната "Нова телевизия" се превърна в отявлено проправителствена машина. Неотдавна в този отбор, в който влиза и най-голямата онлайн група в България, заигра и свързваният с Пеевски "Канал 3". Интересно сега е да се види каква точно е схемата зад предстоящата продажба на мегаструктурата на собственика на БТК - повече политическа или по-скоро търговска. Не съм изненадан и от налагането на псевдоплурализъм с ясна доминация на проправителствената линия в обществената БНТ.

Все пак останаха по-големи или по-малки острови на независима журналистика, които противодействат на правителствената пропаганда в медийното море, която обаче вече залива и социалните медии.

И понеже започнах с медиите, ще продължа с тях. След една проява на журналистическа солидарност по време на кампанията за местните избори през 2019 г. очаквах гилдията да се консолидира поне при явни заплахи и системен тормоз на журналисти от политици и силните на деня, което вече се превръща в устойчива практика. За съжаление това не се случи. Голяма част от журналистите не само си налагат автоцензура, но вече открито обслужват корпоративните и частни интереси на медийните собственици.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Политическата криза, особено в мащабите, в които се разгърна, трудно можеше да бъде предвидена. Очакванията ми бяха за сравнително безметежен, но протяжен завършек на третия мандат на Борисов. Връщането в България на критична маса студенти от западните университети заради коронавирус пандемията, зачестилите скандали около управляващите и познатите ни вече сюжети от началото на юли станаха факторите, благодарение на които количествените натрупвания на недоволството от "системата Борисов", както я характеризира "Шпигел", преминаха в качествени изменения.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Макар че не постигнаха основните си цели: оставки на Борисов, Гешев и предсрочни избори, многохилядните протести срещу корупцията, превзетата държава и арогантния стил на управление показаха "по света и у нас", че царят е гол.

Медии от световна величина се фокусираха върху случващото се в България и почнаха да я причисляват към групата на европейските хулигани Унгария и Полша. Европейската комисия излезе с умерено критичен доклад за България в рамките на съюзния преглед на спазването на върховенството на закона в страните членки. Европейският парламент гласува унищожителна резолюция за влошаване на състоянието на правовата държава, задълбочаване на корупцията, нерадостното дередже на медиите и тормоза над критични журналисти в България. Макар и с необвързваща сила, тази резолюция е израз на новата философия на ЕС за обвързване на еврофинансирането със спазването на върховенството на закона в държавите от ЕС.

Режимът се видя принуден да прибегне до панически и популистки действия, които му позволиха да тупа топката и да не се сгромоляса преждевременно. Борисов взе оставките на няколко ключови министри, свързани с ДПС. Беше вкаран в ход и предварително обреченият проект за нова конституция и свикване на Велико народно събрание. Правителството развърза предизборно кесията и започна едно раздаване на пари без ясен план и стратегия за излизане от коронавирус кризата.

Накрая управляващите, подстрекавани от ВМРО, се хванаха като удавник за македонска сламка и прецакаха започването на преговори за членство на Македония в ЕС с абсурдни аргументи от сферата на историята и народопсихологията.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- Като достойно. Дълго време той беше единствената сериозна политическа опозиция на управляващите или, казано по-коректно, най-силният им институционален коректив. Едва през есента БСП, която се опитва да влезе в предизборен модус, като че ли се върна по-агресивно на опозиционния терен. Още в началото на февруари Радев обяви, че сваля доверието си от правителството на Борисов заради "организирано настъпление срещу гражданските свободи", липса на воля за реформи и борба с корупцията, водната криза в Перник и други сериозни проблеми.

Президентът изигра силно ролята си през лятото, когато окуражаваше - доколкото му позволяват правомощията, антиправителствените протести и исканията за оставка на Гешев. Използваният от него призив "Мутри вън!" стана един от мобилизиращите лозунги на демонстрациите.

За първи път български президент използва в максимална степен комуникационната власт, с която разполага: право на обръщения към гражданите, диалог с тях и заемане на политически позиции от гледна точка на държавния и обществения интерес. Поведението му по време на протестите повишава съществено шансовете му за втори мандат, за който на този етап той няма сериозен конкурент.

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Неустойчивото състояние на протестния потенциал на българското общество: първоначално го подцених, а след това го надцених. Не очаквах такъв спонтанен взрив на гражданско недоволство на антикорупционна и морална основа. През последните години съм "залагал" на неизбежното според мен социалното недоволство като фактор за промяна - все пак България е страната с най-ниски доходи в ЕС и с най-висока степен на социално неравенство.

След лятото обаче, когато протестите постигнаха видими успехи, се надявах, че ще станат по-масови. Това за съжаление не се случи. Макар че мнозинството подкрепяше исканията им, конформистите и пасивните съхраниха статуквото. Включително и затова не се стигна до оставка на Борисов, макар че поне един-два пъти тя висеше на косъм.

Основната причина обаче е, че България се оказа специфично "превзета" държава. "Системата Борисов" си има олигарси, при това не само за магистралите, оръжейния бизнес, хазарта и др. подобни, но и за футбола, за медиите. Тези олигарси съществуват благодарение на обществените поръчки, еврофондовете и съпорта на държавата, но могат да бъдат заменени с послушни, ако кривнат от правия път, а бизнесът им да бъде одържавен, както стана с хазарта. Всичко това е една мрежова структура.

Считам, че премиерът не подаде оставка най-вече за да запази повечето от преплетените, дори завързаните на възел в нея интереси. Още повече че трябваше да бъдат натаманени схемите за харчене и усвояване на апетитните милиарди евросредства, които ще започнат да идват догодина по линия на новата финансова рамка на ЕС и пакета за преодоляване на коронакризата.

А какво не Ви изненада?

- Българската карантина като една "Пунта Мара" и особено вторият, "мекият" локдаун. Още преди въвеждането на извънредното положение казах, че не вярвам на самодисциплината на българите, а неотдавна, че много хора ще саботират карантината, защото е закъсняла и не вярват на властта.

При първия локдаун все пак имаше някакъв консенсус между управляващите и хората да си стоят по къщите, но не толкова заради усещането, че коронавирусът е много опасен, а заради страха от неизвестното. Още тогава обаче си пролича колко много са тарикатите без маски или с маски под носа - както в магазините и градския транспорт, така и в коридорите на властта.

Полицията и ресорните органи пък продължават да осъществяват само по изключение сериозен контрол за спазването на противоепидемичните мерки. Сега всичко е още по-разпасано: уж ресторантите са затворени, а пред тях, очевидно с официално толериране от властта, се вият едни дълги опашки за хапване на крак, че и за лаф моабет в компания дори. МОЛ-овете не работят, но има дни, в които големите търговски вериги извън тях се пукат по шевовете без спазване на каквато и да е здравословна дистанция между клиентите им.

Защо е така? От една страна, българинът е индивидуалист, дори анархист. От друга, няма авторитети, на които да вярва и да се уповава при обществени катаклизми, а властта е делегитимирана и управлява кризата почти на сляпо. Освен това на системно ниво се видя това, което си го знаем отпреди: че у нас "законът е врата в полето". Уж от години тютюнопушенето в заведенията е забранено, но те необезпокоявано са се обзавели с "аквариуми", в които се пуши безпроблемно; уж спирането на тротоара е забранено открай време, но правилото никога не е важало за всички, и т.н., и т.н.

Коя е думата на 2020 според Вас?

- Онзи ден написах в профила ми във фейсбук, че дума на годината трябва да бъде словосъчетанието "отваряме- затваряме". Според мен то отразява най-добре крайно непоследователната, провалена политика на управляващите за противодействие на коронакризата във всичките й аспекти. В дискусията под статуса ми бяха посочени и други думи и словосъчетания, които успешно се конкурират с моята номинация: "тулуп", "Пунта Мара", "чекмедже" и някои други.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Позитивните ефекти от политическата криза вече ги посочих. Хората наистина видяха, че царят е гол. Мисля, че стана пределно ясно, че по-сериозни промени в държавата могат да се случат при по-висока степен на политическа мобилизация, но и при организационно взаимодействие между основните опозиционни формации. Не може само неформални структури като "Отровното трио" или пък инициативи като "Правосъдие за всеки" и др. да носят няколко месеца многолюдни протести на плещите си, ако нямат достатъчно партийна подкрепа, ако липсва устойчиво финансиране.

Време е българската опозиция да вземе пример от Унгария. На местните избори основните опозиционни партии в големите градове се обединиха, излъчиха единни кандидатури и победиха избраниците на Орбан; сега същият формат ще бъде приложен за парламентарните избори през 2022 г.

Освен това мисля, че особено на фона на задълбочаващата се коронавирус криза гражданите вече осъзнават, че са необходими радикални реформи за отвоюване в името на публичния интерес на такива важни системи като здравеопазването, образованието, публичния транспорт, социалната защита на трудещите се.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Ако преди неговата енергия припламваше само спорадично - покрай поредния екопротест например, през лятото то се пробуди трайно в "триъгълника на властта" в София и частично в центъра на големия провинциален град. Видя се, че хора на различна възраст, с различен социален статус и образование са готови да си подадат ръка в името на една голяма обществено-политическа цел.

Българското гражданско общество обаче ще има бъдеще, ако проходи и в заспалата провинция.
 2021 - ще продължим да наблюдаваме залеза на ГЕРБ    
__ 5 __

02/01/21
21:06:27
Прогнозата на доц. Иво Инджов за 2021

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?

- Надявам, че коранавирусът ще бъде победен. В системен план очаквам под напора на поредната акутна криза, каквато е пандемията, да продължи разграждането на неолибералния модел на капитализъм и социалната държава да бъде реабилитирана в значителна степен. Надявам се, че мега планът на ЕС за преодоляване на щетите от пандемията няма да торпилира усилията за борбата с климатичните промени, а ще ги ускори.

Пред очите ни обаче къкри все по-силно недоволството срещу локдауна, маските, а вече и ваксините на най-разнородни групи: либертарианци, националпопулисти, потърпевши от локдауна, антиваксъри, привърженици на теории на конспирацията, някои леви критици на системата и др. Техният гняв може да се превърне във взривоопасен коктейл с непредвидими последици за либералната демокрация.

И без това пандемията удари много силно средната класа, като лиши милиони от препитание, сигурност на работното място, мнозина и от дом. А знаем, че средната класа е фундаментът на просрепиращите общества.

Как се правят прогнози след година като 2020?

- Прогнозите стават все по-трудни, но не и невъзможни. Все пак да не забравяме, че колкото и тежка да беше изминалата година, не живяхме нито 1917 г., нито 1929 г., нито 1939 г.

Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата Ви?

- Благодарение на впечатляващите антиправителствени протести през лятото, две трети от населението осъзна, че "царят е гол" и тази голота не може да се прикрие нито със златните кюлчета, нито с пачките евро от "онова" чекмедже. Въпреки че се задържа на власт, Боридсов се провали в менажирането на здравната криза и разочарова нови групи в българското общество.

Очаквам ГЕРБ и "Обединените патриоти" да паднат от власт, а новите управляващи да предприемат решителни стъпки за демонтиране на системата "Борисов - Пеевски - Гешев". Най-вероятно номинален победител ще бъде една от двете формации - ГЕРБ или БСП, с малка преднина пред основния си опонент, но и с твърде нисък резултат на фона на предишни избори. Още по-вероятно е ГЕРБ да остане в опозиция.

На този етап е трудно да се прогнозира как ще изглежда управляващото мнозинство, но може да се каже, че то ще включва поне три, дори четири политически сили. Възможно е то да е със сравнително къс хоризонт на действие, в който да изведе страната от безпрецедентната здравна, икономическа и социална криза, връхлетели България в края на третия мандат на Борисов.

Преди време предложих след вота да се сформира експертно правителство, подкрепено от един своеобразен демократичен анти ГЕРБ фронт: БСП, "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се. БГ" и гражданските структури, изнесли протестите на плещите си. Много по-малко вероятно според мен е да има правителство на малцинството, което да управлява с помощта на тематични, плаващи мнозинства.

Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?

- След пионерската мисия на Христо Иванов на плажа "Росенец" и активната роля на "Демократична България" в протестите, считам, че формацията ще влезе в парламента. Дали ще бъде гласовита, но лишена от тежест опозиция, или ще стане генератор на системни промени, зависи от самата нея.

България ще спечели, ако радикализираните либерали, костовистите и зелените надскочат общностния си егоизъм и водят политика на протегната ръка към другите демократични опозиционни сили. Това означава например да не разводняват платформата си за радикална съдебна реформа с отживели времето си лозунги за "решителна лустрация" и други подобни.

Слави Трифонов, Мая Манолова, Отровното трио - нови политически играчи загряват на тъч линията. Ще влязат ли в мача?

- По всяка вероятност партията на Слави Трифонов ще влезе в парламента и дори може да стане трета политическа сила, както сочат социологическите проучвания до момента. Тепърва обаче ще си проличи каква политика иска да прави тя - в сферата на здравеопазването, образованието, данъците, инфраструктурата, международните отношения. Досега проектът на Трифонов лежи на стари лаври - моралната победа на референдума от 2016 г., с всичките му популистки и антисистемни компоненти.

Що се отнася до съвместното участие в изборите на формацията на Мая Манолова и "Отровното трио", шансовете им за влизане в парламента са добри. Особено, ако "триото" успее да мобилизира поне част от гражданската енергия, която се изля на протестите. Новото обединение ще се опита да повтори модела "Манолова" от надпреварата за кметското място в София, когато тя получи подкрепа и от либералната, и от антикомунистическата десница.

Кметските и парламентарните избори обаче са твърде различни. За съжаление, българската опозиция, която желае реално промяна в страната, все още е далеч от израстването на унгарските и турските си колеги, чието консолидиране срещу Орбан, респективно Ердоган, вече дава плодове.

Каква ще е ролята на ДПС след изборите?

- Въпреки виртуалното присъствие на турския автократ Ердоган на конгреса на ДПС и подкрепата му за Борисов и движението едновременно, считам, че и ДПС като ГЕРБ ще остане в опозиция. Дори да успее да мобилизира в достатъчна степен електората си. Мисля, че ни предстои да наблюдаваме и по-сериозно разграничаване между двете формации в качеството им на опозиционни партии, ако не искат да бъдат публично дамгосвани за колаборатори.

Досега ДПС го играеше опонент на правителството, но го спасяваше в ключови моменти. Същевременно неформалните мрежи на обвързаности с движението са едно от възможните обяснения за политическото дълголетие на премиера и лидер на ГЕРБ.

Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?

- Имам усещането, че Борисов вече е мразен повече от Виденов и Костов, взети заедно. След като слезе от власт, Борисов би трябвало да изпълни обещанието си "да даде път на младите". Дори и да мисли да се кандидатира за президент, няма шансове срещу Радев, особено ако държавният глава бъде подкрепен за втори мандат от БСП - най-вероятният сценарий въпреки искрите, които прехвръкват между него и Нинова.

Премиерът няма царско потекло като Симеон II, което въпреки големите щети по имиджа му, да му запази някакъв ореол като политически пенсионер. Възможно е, дори е доста вероятно, силният човек в ГЕРБ да стане нещо като почетен председател на ГЕРБ, по подобие на Доган в ДПС. Но аз не виждам тази роля като дългосрочна.

Борисов все пак не разполага с капитал от рода на контрол върху етническия вот, който да му осигури дълголетие в голямата политика. Властта му в ГЕРБ ще залязва право пропорционално на загубата на възможността на партията да превръща политическите ресурси в корпоративни и частни. Тази възможност ще се изчерпи най-късно на местните избори.

Бъдещето на премиера до голяма степен ще зависи от това до каква степен следващите управляващи ще имат воля да ревизират 11-годишното му управление и да свалят главния прокурор от пиедестала на неговата недосегаемост.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

- Ще продължим да наблюдаваме залеза на ГЕРБ. Политическото представителство в парламента ще става все по-раздробено, което ще изисква формиране на нова, по-устойчива коалиционна култура. Ще продължат да се политизират младите и образованите, макар че този процес трудно се вижда, справка - неочакваното, но силно мобилизиращо младежко лице на антиправителствените протести през лятото на 2020 г.

След пандемията очаквате ли животът да потече по старому? Какво ще е различното?

- Не е сигурно, че пандемията ще си отиде като с магическа пръчка през 2021 г., но най-вероятно ще бъде сериозно ограничена. Водещи вирусолози предупреждават, че маски ще трябва да се носят до края на 2021 г., докато не бъде ваксиниран достатъчно широк кръг от хора и се създаде колективен имунитет.

Макар че от един момент нататък купонът ще се върне с пълна сила, някои неща вече никога няма да бъдат същите. Тепърва ще стане ясен обхватът на неврозите и психическите разстройства, поразили най-лабилните в обществото, размерът на домашното насилие в условията на карантини, дългосрочните последици от нарасналото общо чувство за несигурност.

Ще се разгорещи дебатът до каква степен могат да бъдат ограничавани свободите и правата на гражданите с цел защита на тяхното здраве, какъв да бъде балансът между здравето като върховна човешка ценност и оцеляването на икономиката.

Очаквам и задълбочаване на дебата "за" и "против" ваксините в световен мащаб, силно пречупен през политически, социокултурни и религиозни тълкувания.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?

- Да. Страхът често води до помъдряване. Важното е то да продължи като резултат от рационален анализ и извличане на поуки от допуснатите грешки.
 Доц. Иво Инджов: Третият мандат става все по-вероятен    
__ 6 __

20/04/21
22:52:06

ГЕРБ ще върнат мандата, а "Има такъв народ" е в много трудна ситуация - 50% на 50% за съставяне на правителство. Това заяви в интервю за Dir.bg доц. Иво Инджов, експерт по политически комуникации след проведените консултации при президента Румен Радев.

Според Инджов, ако се стигне до трети мандат, той ще бъде връчен на БСП, въпреки че не е припозната като работеща алтернатива. Експертът по политически комуникации е на мнение, че няма нищо страшно да се отиде и на предсрочни избори.

Г-н Инджов, ще предложат ли от ГЕРБ на парламента да гласува проекта им за правителство или ще върнат веднага мандата на президента? Какво печелят или губят в двата случая?

- На този етап са възможни и двата варианта, като според мен, по-вероятно е да върнат мандата и само да оповестят състава на кабинета, който биха издигнали, ако имат възможност. Но те нямат такава възможност. Може би няма да внесат проекто-кабинета за гласуване в Народното събрание, за да си спестят унижението в рамките на парламентарен дебат и последващо гласуване.

Според мен няма и огромно значение дали ще го подложат на гласуване или не, защото това е кауза пердута. ГЕРБ няма да получи подкрепа за четвърти мандат, освен от депутатите от своята парламентарна група. И ако политиците от ГЕРБ съзнават своята отговорност, те ще дадат шанс да се извърти цялата конституционна процедура, т.е. политическите сили, които имат по-голям потенциал да съставят правителство на фона на цялата неизвестност, да се опитат да го направят.

След консултациите при президента стана ясно, че ако "Има такъв народ" решат да правят кабинет, той със сигурност няма да бъде с представителите на статуквото. Ще формира ли правителство партията на Слави Трифонов?

- То стана много сложно, само гадаене с тези хипотетични мандати. Ако си припомним какво точно каза Тошко Йорданов: "Ние в коалиции с партиите от статуквото няма да влезем. Ако изобщо може да се стигне до кабинет, това ще е партиите на протестите" (коалициите "Демократична България" и "Изправи се!Мутри вън"). Всяка партия трябва да е наясно с отговорностите, които носи, обаче същевременно даде да се разбере, че ще изпълнят това, което са обещали преди изборите и няма да влизат в коалиции с партиите на статуквото, но ще си кажат, когато получат мандата. Т.е. и там има като че ли колебание, по-висока степен на неизвестност и не е ясно изобщо какво са готови да правят "Има такъв народ". Те са в ситуация, в която всички политически и обществени очаквания са фокусирани върху тях от една страна.

От друга те може би се изкушават от желанието да натрият носовете на управляващите и да поемат нещата в свои ръце. От трета страна си дават ясно сметка, че едно правителство, независимо какви ще са министрите в него, което е само от партиите на протеста, няма как да оцелее, ще му трябва подкрепата и на БСП минимум. Само че нали не искат да се коалират с партиите на статуквото, от една страна. От друга дори и това правителство да получи в парламентарната зала на прощапулника си подкрепа не само от БСП, но и от ДПС, какво ще стане на 10-ия ден, на 20-ия ден, когато започнат да се очертават противоречията и разломните линии? Видяхме, че мнозинството анти ГЕРБ, което беше сформирано първия ден, когато започнаха да се внасят първите законопроекти, когато се избра председателят на парламента, е доста крехко и се разпада още на втория ден при отделни предложения и намерения за политики. Затова "Има такъв народ" е в много трудна ситуация и според мен да приемат и да върнат мандата е 50 на 50.

За какви искания продължава да настоява Корнелия Нинова при положение, че след консултациите с президента Тошко Йорданов подчерта, че "Има такъв народ" няма да се съобразява с партиите на статуквото, в това число и БСП?

- Тук трябва да внимаваме в терминологията на пестеливото говорене на "Има такъв народ", което много не помага. Те казват коалиции няма да правим с партиите на статуквото. Коалиция предполага да се сключи коалиционно споразумение, да има някакъв вид договорка. Коалиция не означава някой да подкрепя ад хок в парламента отделни гласувания. Тук не е ясно те биха ли приели ад хок подкрепа от БСП, а защо не и от ДПС. Това не значи коалиция. Това е едната голяма въпросителна. Оттам насетне БСП постави някакви общи условия, които не е голям проблем да бъдат изпълнени. Но въпросът е доколко БСП е искрена в намеренията си да допринесе за разграждане на сегашната система при положение, че тя не беше припозната като работеща алтернатива на тези избори. И основна вина за това е и на лидера на тази партия Корнелия Нинова и подчиненото й ръководство.

Според вас, кой на какво основание ще получи третия мандат, ако първите два се провалят?

- Според мен нещата за третия мандат са ясни. Конституционната и политическа логика предполага, ако въобще се стигне до проучвателен трети мандат, което между другото става все по-вероятно, той да е на БСП. Първо БСП е третата политическа сила. Второ президентът Радев е избран с решаващата роля на БСП и той не би направил стратегическа грешка да връчи мандата на друга политическа сила при положение, че преизбирането му зависи от електората на БСП. И освен това стана ясно, че Демократична България, поне аз оставам с такова впечатление от изказването на Христо Иванов в началото на консултациите, не желае третия мандат, защото не вижда логика да се връчва на петата политическа сила. Демократична България очерта две опции за развитие на ситуацията - или да се инвестира, образно казано, в правителство на "Има такъв народ", за да започне решаване на спешните проблеми на България, или да се върви към предсрочни избори, като същевременно парламентът работи на високи обороти, за да бъдат приети основните неща, които са необходими на момента за промяна на Изборния кодекс.

А няма как мандатът да отиде в ДПС поради ред причини. Те са четвърта политическа сила. В най-новата политическа история те са и с лоша слава. Освен това партиите на протеста не ги припознават като реална опозиция на статуквото. ДПС търси своя нов облик, след като ГЕРБ бяха победени на тези избори, имайки предвид цялостния резултат. След като Делян Пеевски се дистанцира и от политиката, и от бизнес начинанията си, ДПС търси някакво ново лице и място под слънцето. Те трябва да го докажат и с реални действия, а не само с декларативна подкрепа.

Според вас кое ще е по-добро за държавата - да се сформира кабинет с кратък мандат или да се отиде към предсрочни избори?

- В момента всички действия на политическите сили в парламента трябва да бъдат подчинени на политическия реализъм, да не се гонят невъзможни неща. Да се направи максималното парламентът да си свърши работата. Парламентът в един кратък период от време може да свърши работа с правителство или без правителство. Така че е напълно възможно политиците, особено партиите на протеста и опозицията, които заявяват, че ще работят за съставяне на правителство, да изпълнят своите намерения. Но няма и нищо страшно, ако не могат да изпълнят това свое обещание и да се отиде към предсрочни парламентарни избори, на които според мен окончателно ще се развърже възелът на статуквото. Ако има такива, те ще са много скоро след редовните. Хората още ще са мобилизирани и ще видят, че от техния глас зависят много неща. И ако го дадат още веднъж, може би ще зависи още повече. Ще има възможност за още по-висока избирателна активност, защото ще бъде променен Изборният кодекс - ще се даде поне възможност българите в чужбина да гласуват по пощата или електронно.

Слави Трифонов ще може да направи поне няколко концерта на открито, защото лятото няма да е така затегната епидемиологичната обстановка. И ако партиите на промяната, които искат да правят правителство на промяната, ако вярват в способността си на мобилизация и направят една модерна, отворена към хората, политическа агитация, те ще успеят да мотивират българите да гласуват. В условията на пандемия и пророчества, че ще има ниска избирателна активност, 50% от имащите право на глас отидоха до урните. Това са само 3-4% по-малко от нормалната 2017 г. Защо в средата на юли, да речем, да не гласуват 60% и така да се развърже този възел на политическата неизвестност в България?
 Печеливши от сегашната ситуация са антиподите Радев и Гешев    
__ 7 __

18/08/21
14:55:05
Отговорите на Иво Инджов - доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", експерт по политически комуникации.

След оттегления заради очакван провал проектокабинет на "Има такъв народ" как това ще рефлектира върху отношенията й с останалите политически субекти в Народното събрание?

- Слави Трифонов и част от сценаристите му като че ли минираха всички мостове за спасителни компромиси с т.нар. партии на протеста. Поне в краткосрочен план разминирането трудно ще се случи въпреки декларираното желание за рестарт на отношенията от страна на "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се БГ! Ние идваме!" (ИБНИ). С вербалната агресия срещу потенциалните си съюзници, стигаща на моменти до вулгарност, от ИТН принизиха политическия език до нивото на махленското хъшлашко говорене.

Политическият пубертет на ИТН може да е обяснение, но не и оправдание за такова поведение. То прави почти невъзможно сближаването между всички анти-ГЕРБ партиите, въпреки че ситуацията е много динамична и има предпоставки за компромиси. Най-пресният пример е задочното единомислие, с което лидерите на ДБ, ИБНИ, ИТН и БСП осъдиха бруталното полицейско насилие срещу задържаните младежи от протеста на 10 юли м.г., добило още по-мрачна слава след публикуваното видео от "комисията Хаджигенов".

Същевременно е малко вероятно БСП да изиграе ролята на модератор между ИТН, от една страна, и ДБ и ИБНИ, от друга, въпреки че в процеса на преговори за правителство на малцинството неочаквано създаде добри отношения с партията на Трифонов.

Изненадани ли са самите депутати на Слави Трифонов от развоя на събитията и има ли шанс да се върнат на "масата на преговорите" при евентуален трети мандат? Има ли значение у кого ще попадне мандатът?

- ИТН затвърждава имиджа си на вождистка партия. Така и не разбрахме кога и къде парламентарната й група е издигнала премиерските кандидатури на Николай Василев, а след това и на Пламен Николов, кога и как е взето решението за оттеглянето им, имало ли е дебати по тях, евентуално "въздържали се" и "против". За номинациите и оттеглянията научавахме от монолозите на Трифонов от "7/8 TV", респективно от фейсбук профила му. "Реших да оттегля кандидатурата" (за Василев), "аз" - това, "аз" - онова и все в тоя нарцистичен порядък. Засилва се впечатлението, че депутатите му са безгласни букви. Могат да бъдат оприличени и на корпоративен тим, следващ безприкословно заповедите на боса.

Това са модели на поведение, асоциирани до неотдавна с Борисов и ГЕРБ, които получиха заслужена морална и политическа присъда. При така създалите си обстоятелства е малко вероятно ИТН да се върне на "масата за преговори"за третият мандат. И все пак като че ли сляпото подчинение започва да се пропуква - неслучайно председателят на парламента Ива Митева от ИТН намекна, че може да напусне политиката, в която влезе неотдавна.

В бъдеще ще могат ли да възстановят диалога?

- Диалогът може да бъде възстановен, ако в ИТН политическият реализъм надделее над чувството за самодостатъчност и опиянението от собствената уникалност, каквато и да е тя. При трети парламентарни избори наесен тази партия пак няма да има абсолютно мнозинство, дори може да влоши резултата си. Реалистичен е сценарият това да се случи на фона на ескалиращи заплахи като четвъртата вълна на коронавируса, новата бежанска вълна, ръста на инфлацията.

При такова развитие на нещата, когато трябва да се действа бързо и държавнически, ще стане ясно дали ИТН е партия на промяната, каквато е все още в очите на стотици хиляди българи, или партия на подмяната, за което я подозират най-изявените й критици. Впрочем наближава моментът, когато ще стане ясно какво точно преследва ИТН с политическия си театър - антисистемна стратегия, водеща до обезличаване и обезсмисляне на политическите институции, или антисистемна стратегия, гарнирана със здравословна доза популизъм.

Нови избори ще дадат възможност на медиите, анализаторите, но и на симпатизантите на партията да поставят въпроса каква е идеологическата й насоченост. Трифонов каза по БНР, че ИТН "не е ляво, не е дясно, не е център. Тези понятия са в нафталина." В същото време анонсираните й програмни намерения след 11 юли я разкриват по-скоро като неолиберална, с открито заявени политики на остеритет, опаковани с някакви по-шарени социални мерки.

Трябва ли анти-ГЕРБ партиите да направят някакъв компромис, за да не се озоват "Има такъв народ" сами срещу всички?

- Видяхме, че на най-големи компромиси е склонна БСП. ДБ - в най-голяма степен, и донякъде ИБНИ трябва да смекчат реториката, която "пришива" ИТН към ДПС. Освен, ако не разполагат с конкретни факти за такива връзки. Безпринципни компромиси обаче не трябва да се правят.

Възможен ли е избор на правителство с третия мандат без гласовете на ИТН?

- Не, освен ако силите на промяната не искат да я дадат на концесия в една или друга степен на Борисов или Доган.

Как ще се отрази поведението на Трифонов и депутатите му върху доверието в партията от страна на избирателите при предсрочни избори?

- Много труден въпрос, на който мисля че към този момент нито социологията, нито политологията могат да дадат адекватен отговор. По-скоро на помощ трябва да дойде народопсихологията. Моите наблюдения сочат, че за тази партия са гласували както хора, вадещи прехраната си с физически труд у нас, но и в чужбина, мразещи системата, която ги експлоатира, респективно "прокудила" ги е от родината, така и студенти, но и "офисен планктон". Всички те са недоволни "и от едните, и от другите" елити. Във всички групи има почитатели на "Шоуто", за които политическата мотивация не е водещата при гласуване.

Коя от тези групи ще разлюби Слави и коя ще го обикне още повече, все още е трудно да се каже. Няма как поведението на ИТН да не мобилизира "твърдото ядро" на партията, каквото тя сигурно вече има, и да не разколебае и отблъсне по-широката й периферия. Най-вероятно ИТН ще получи по-нисък резултат от този на последните избори, особено при по-ниска избирателна активност.

Към кого биха се прелели гласове, ако ИТН губи, и откъде биха дошли нови?

- Има известно сходство между част от субелекторатите на ИТН и ИБНИ, така че ако има отлив на гласове от ИТН, част от него ще се прелее във формацията на Мая Манолова. Друга, по-значима част от загубените от нея гласове ще се завърнат в ГЕРБ и националистическия спектър, в по-малка степен в БСП или просто няма да отидат да гласуват. Ако Трифонов и сценаристите му успеят да сърфират успешно на вълната на нарастващото разочарование от целите и средствата на традиционната политика, те могат да привлекат още от негласуващите и хората, които слабо се интересуват от политика. Но на този етап ИТН няма потенциал, а Слави - харизма, за да вдигнат "вълна" като Царя и неговото движение през 2001 г. или Борисов с ГЕРБ през 2009 г.

Как тази политическа криза ще се отрази върху шансовете на президента Румен Радев за втори мандат? Кой губи и кой печели от избори 2 в 1?

- Политическата криза категорично работи в полза на президента Радев, без той да има каквато и да е вина за нея. Тя го откроява като държавник - духовен баща на силите на промяната. Справка - състава и действията на назначеното от него служебно правителство, които илюстрираха в един по-прагматичен план значението на девиза "Съединението прави силата". Президентът ще има и ключова роля в опитите за "спасяване" на третия мандат. Сега Радев доразвива имиджа си от годината на протеста, когато влезе в съзнанието на българите със станалия вече иконичен образ с вдигнатия юмрук и фразата "Мутри вън!".

Печеливши от избори 2 в 1 ще се онези партии, чиито послания бъдат разчетени от електората като допълващи се с тези на кандидатиралия се за втори мандат президент: БСП и в известна степен ИБНИ. За ИТН, които подкрепиха Радев за втория мандат така, сякаш го издигат те, е трудно да се каже как би им повлиял факторът "2 в 1". Има припокриване на субелекторати на президента и партията на Слави Трифонов, но не е ясно какъв ще е ефектът, ако ИТН поведе война на всички фронтове, включително срещу второ служебно правителство, назначено от държавния глава. Губеща ще е ДБ, която хем ще има кандидат, който на първия тур ще се състезава срещу Радев, хем ще работи в аванс за правителство на анти-ГЕРБ партиите, което пък е част от стратегията на президента. Провеждането на двата избора на една и съща дата няма да се отрази на парламентарния вот за ДПС, независимо че позицията на Движението към кандидатурата на Радев все още не е официално обявена.

Как дебатите в парламента биха повлияли на избирателите при предсрочни избори - дават ли им знак, че парламентаризмът се завръща, или надвикването и обидите са следващо пропадане?

- 45-ото Народно събрание върна надеждите на хората, че Политическото се завръща, включително под формата на легитимен политически театър и автентични страсти, които бяхме позабравили след "пионерските" години на парламентаризма в началото на 90-е. Стартира процес на разграждане на "модела ГЕРБ", олицетворен от въвеждането на машинното гласуване, работата на "комисията Манолова" и т.н.

Сегашният парламент разочарова. Все още няма сформирана нито една постоянна комисия, а това е крайно тревожно, защото не може да бъде актуализиран бюджетът - неотменимо условия за противодействие на надвисналите кризи. Депутатите от 46-ото НС като че ли правят всичко възможно то да бъде запомнено само с конфронтационния си стил и кръстосания огън на "всеки срещу всеки". Но е възможен и обрат, за който подсказва експедитивната и ефективна работа на "комисията Хаджигенов", дала нов тласък на осветляването на "модела ГЕРБ".

Какви са най-големите рискове в политическата ситуация и ефектите от тях?

- Най-големият риск е "наследството" на протеста да бъде похабено в безплодни опити за сформиране на общ фронт на промяната и хората да бъдат отвратени не толкова от парламентарната демокрация, колкото от възможностите политическо действие на граждански актьори да играе ролята на "пета власт". Ако не се установи нормален цикъл на работа на парламента, поне за година-година и половина, няма шанс да се случи едно от основните искания на протеста - за смяна на главния прокурор, за нов модел на прокуратурата и дълбока съдебна реформа.

Има ли печеливши от тази ситуация и кои?

- Колкото и опростено и парадоксално да звучи, на този етап печелившите от нея са два антипода: Радев и Гешев.
 Политическото се завърна    
__ 8 __

09/10/21
20:55:39
Дебелите учебници по политология учат, че основната цел на партиите в едно демократично общество е да управляват. За да стигнат до властта, те трябва да влязат в сблъсък със съперниците си за конкретни политики, да спечелят с послания емоционално електората и да предложат на хората визия с надежди за бъдещето.

На двата поредни парламентарни избора тази година участниците пробваха някак си вяло този изпитан набор от инструменти и закономерният резултат бяха скучните предизборни кампании. На всичкото отгоре страхът от коронавируса на 4 април и летните отпуски на 11 юли изиграха демобилизираща роля и избирателната активност беше сравнително ниска - 51%, респективно 42%. Въпреки че броени месеци преди това над 60% от българите подкрепяха целите на впечатляващите антиправителствени протести и искаха рестарт на системата.

Политическата енергия за 4 април като че ли беше изконсумирана по време на мощните демонстрации с искания за оставките на Борисов и Гешев. За 11 юли сходна роля изигра енергичната дейност на първото за годината служебно правителство на президента Радев, което извади не един и два скелета от тримандатния гардероб на ГЕРБ.

Политическото беше много повече на протестите и в действията на служебните министри, отколкото по време на предизборните кампании.

Вярно, в двете просъществували кратко време народни събрания се възроди духът на парламентаризма - такъв, какъвто го познавахме от първите бурни години на българската демокрация. Но по-важно за хората беше какво прави политическото тяло на промяната. Широко публично одобрение получиха действията на служебни министри като Бойко Рашков, който се зае да рине авгиевите обори в МВР и службите, на Кирил Петков, Асен Василев и др. Решителните действия на "харвардските братя" срещу захранването с публични ресурси на клиентелата на модела "Борисов-Пеевски", както и ведрото им излъчване, необичайно за географските ни ширини, изиграха ролята на ракета носител на бъдещата им формация "Промяната продължава". Ако не победи ГЕРБ на 14 ноември, тя най-малкото може да играе водеща роля в посредническите усилия за съставяне на управляваща коалиция с "партиите на протеста".

Изборите 2 в 1, появата на нови политически актьори и модата на инициативните комитети отново направиха политиката в България интересна.

Букетът от тези фактори, поднесен на избирателите на 14 ноември, когато ще се проведат първият тур на президентските избори и парламентарния вот, няма да остави безразлични скептиците с тяхното "аз пък трети път няма да им гласувам".

След 2009 г. изборите се бяха превърнали в досаден ритуал, при който с малки изключения Бойко биеше противниците си дори "на куц крак". Управлението му изглеждаше безалтернативно, включително за мнозина, които го разглеждаха като неизбежното по-малко зло. На 4 април и на 11 юли хората пък бяха счели задачата за отстраняване на ГЕРБ от властта за предварително решена. Третите за годината и втори поред предсрочни парламентарни избори също щяха да минат в този модус, ако поради блокажите със съставяне на редовно правителство не бяха съвпаднали с президентските. Те безспорно ще "изтеглят" и парламентарните и това ще доведе до добра електорална активност, която ще легитимира новата управленска конфигурация.

Карикатура на Комарницки, на която действащият президент Радев се боксира със сянката си.

До оня ден победата му на изборите изглеждаше в кърпа вързана. Притиснати до стената и поставени пред дилемата кого, съответно дали въобще да издигнат кандидат за президент, в последния момент ГЕРБ и "Демократична България" се хванаха като удавник за сламка за формулата "Инициативен комитет". Така на предизборната арена се появиха ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков и председателят на ВКС Лозан Панов.

На този етап Радев, подкрепян от широка палитра от партии, организации и личности, остава безспорен фаворит. С действията си той опроверга ширещата се от години заблуда, равнопоставяща ролята на президента като "обединител на нацията" само с тази на медиатор, който е едва ли не политически евнух. Петият демократично избран български президент играе важна роля в политическия процес и използва удачно в кризисни моменти дадената му от конституцията голяма комуникационна власт.

Още на знаковата дата 4 февруари 2020 г., той се обърна към народа и критикува остро правителството на Борисов като сне символично доверието си от него: "Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход." Тогава той подчерта, че "днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права аз съм редом с вас."

Пет месеца по-късно, на 9 юли, когато тежко въоръжени мъже нахлуха в президентството по заповед на прокуратурата, най-логичното нещо, което можеше да направи Радев, е да слезе на площада при хилядите протестиращи, които искаха оставките на Борисов и Гешев. Тогава президентът отправи знаковото си послание за съпротива с вдигнатия юмрук, за който опонентите му го обвиняват, че е задълбочил разделението в обществото.

Фаворитът вече има срещу себе си противници, които никак не са за подценяване, а балотажът изглежда все по-вероятен

Зад проф. Анастас Герджиков застана ГЕРБ, а ясна заявка да го подкрепи на втория даде и ДПС. Кандидатурата на професора изглежда като опит за купуване на академична индулгенция от бившите управляващи. В същото време ректорът на СУ като уважавано академично лице, проповядващо необходимостта от обединение на българите и връщане на нормалността в политиката, ще трябва да отговаря на дузина неудобни въпроси. Какво мисли за онова нощно шкафче с кюлчета злато и пачки евро в премиерската спалня? А за скандалните записи с гласа на Борисов?

Ще му се наложи да вземе отношение и по темата как е възможно мутри да надничат зад гърба му, както написа Владимир Йончев в "Офнюз". Журналистът има предвид моралната, а вече и реална реабилитация в ГЕРБ на носещи политическа и професионална отговорност бивши ръководители на МВР, отговорни за полицейското насилие срещу студентите на протести.

Въпреки, че проф. Герджиков има по-големи шансове да отиде на втори тур срещу Радев от подкрепяния от "Демократична България" Лозан Панов, шефът на ВКС е по-неудобен опонент на президента.

Още в началото той го атакува остро с обвинението, че е "фалшив герой", "обяздил" протеста за лични цели - след като "копоите" на прокуратурата са нахлули в президентството. Радев обаче му отговори, че е "човек на дълга. Претенциите, че са герои, оставям на други". Панов обвини Радев и затова, че е подписал указа за назначаване на Гешев като главен прокурор, след като все пак го е върнал веднъж (повторен отказ обаче би означавало президентът да наруши Конституцията).

С достойното си поведение срещу завладяването на прокуратурата и ВСС от политико-олигархични интереси Панов е идеалният кандидат за твърдия електорат на "Демократична България", за който съдебната реформа е алфата и омегата в политиката. Истинско чудо обаче ще бъде, ако Панов събере повече гласове от онези 350 000 души, гласували за "Демократична България4 на 11 юли. Впрочем немалка част от тях ще подкрепят Радев още на първия тур, както каза неотдавна един от лидерите на коалицията - Атанас Атанасов, позовавайки се на социологически проучвания.

За реабилитиране на Политическото работи и прекрояването на партийния пейзаж

ГЕРБ и БСП - в много по-голяма степен, вече са средно големи партии, ДПС загуби окончателно тежестта си на балансьор, а разпокъсаните националисти засега подсмърчат извън парламента. Немалка част от избирателите са готови да заложат за първи път или отново на формации със странни на пръв поглед имена като "Промяната продължава", "Има такъв народ", "Изправи се.БГ! Ние идваме". Те привличат електората не само с екзотика, но и с нестандартни действия, които обаче са с чисто политически характер.

"Има такъв народ" ще влезе в учебниците с това как една произлязла от шоуто партия детронира "непобедимата" ГЕРБ

Но това не е достатъчно, за да можеш да поемеш отговорност да управляваш. Формацията на Мая Манолова и Николай Хаджигенов, съществуваща постоянно в режим на оцеляване, даде ярък пример как в пленарната зала могат ударно да се претворяват посланията на протеста. Справка: силният обществен отзвук от работата на "комисията Манолова" за ревизия на злоупотреби на бившата власт, на "комисията Хаджигенов" за разследване на полицейското насилие срещу протестиращи и т.н.

Да вземем и превърналото се в хит изказване на Кирил Петков, един от двамата лидери на центристката "Промяна": "Ние много вярваме, че с десни инструменти може да се постигат леви цели. Привличане на инвестиции, намаляване на данъци, освобождаване от корупция, с тях ще се постигнат по-високи доходи на пенсионерите, по-добро здравеопазване и образование." Въпреки че тази заявка прилича по-скоро на предизборен балон, тя може да отпуши дискусия за лявото и дясното в българската политика. Те съвсем се загубиха при режима на Борисов, но не се откроиха и по време на протестите срещу него, нито пък имаха шанс при конструираните надпартийно служебни правителства.

Ако и идеологиите отново заемат подобаващото им се място в българското общество, Политическото ще придобие много по-устойчив характер. От това демокрацията ни може само да спечели.
 Политологът Иво Инджов пред Dir.bg: Очаквам кабинет с хоризонт поне година    
__ 9 __

15/11/21
15:56:24


Спорът за първото място между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" (ПП) бе очакван. Това са две партии с изявен електорален потенциал. Ако ПП спечели първото място, това означава, че ГЕРБ минава в опозиция в един средносрочен план. Очаквам кабинет с хоризонт поне година.

Просто ГЕРБ няма с кой да преговаря официално. Видяхме заявки от страна на ГЕРБ за работа с ДПС, но няма как да се случи това нещо, защото гласовете не достигат. Борисов ще влезе в роля да бъде опозиция. За ГЕРБ ще е добре на един етап да помисли и за лидерския въпрос. Каква да е отговорността на лидера? Според мен би било по-добре, без за навлизам в сферата на пожеланията, да има промяна.

Ако се върна към другата партия "Продължаваме промяната", очевидно българският избирател й гласува най-голямо доверие да започне преговори за кабинет. Коя партия ще има първи или втори мандат не е много важно. Партията на Кирил Петков и Асен Василев може да бъде модератор между останалите партии на промяната, или партиите на протеста, както искате ги наречете, така щото България да има правителство преди Нова година, което да изкара страната от няколкото кризи, в които се намираме. Очаквам кабинет с хоризонт поне една година.

"Възможно е "Възраждане" да вляза в парламента, но общата картина няма да се промени, защото партията е антисистемна. Те няма да се прегърнат с ГЕРБ в никакъв случай, още по-малко с ДПС. Второто би било политическа смърт за тях, защото те са националистическа формация. Те ще бъдат опозиция на всички и на всичко и ще получат парламентарна трибуна за своята антиваксърска пропаганда. Просто ще имат по-голяма видимост отколкото имат в момента, но това няма да промени общата картина", допълни политологът.

Спадът на "Има такъв народ" и на "Демократична България" според него е бил очакван.

"Демократична България" се очакваше да бъдат по-слаби спрямо 11 юли, защото се появи "Продължаваме промяната. Слабият резултат на "Демократична България" се дължи основно на по-модерната и по-атрактивна партия "Продължаваме промяната - либерално-дясна формация. Също така и неадекватното поведение на кандидата за президент Лозан Панов, който бе подкрепен от "Демократична България. Разочарованието от "Има такъв народ" е голямо, защото техните избиратели видяха, че те не са в състояние да поемат политическа отговорност, след като бяха удостоени с първото място на предишните избори. При тях ситуацията прилича на земетресение.

Според него при президентския вот няма изненада и новият държавен глава ще се излъчи след балотаж.

"Балотажът е ясен, защото има един безспорен фаворит в лицето на Румен Радев. Преднината, която му се дава пред проф. Герджиков от първия тур, е показателна за съотношението на силите. Изненади не може да се очакват. ДПС дадоха заявка, че ще подкрепят проф. Герджиков, но и това няма да помогне. А не е сигурно, че твърдият електорат на ДПС монолитно ще гласува за Герджиков".

 Политическата 2021 г. беше много по-дълга от обичайната календарна    
__ 10 __

20/12/21
17:32:45


Как бихте обобщили тази трудна година?

- Всъщност политическата година беше много по-дълга от обичайната календарна. Антиправителственият и антикорупционен протест, започнал през юли 2020 г., победи окончателно на 13 декември т.г.! Квази авторитарният режим на Борисов отива в историята. Но процесът ще завърши окончателно, когато бъдат омаломощени корупционните мрежи на този модел, захранвани повече от 10 години с публични ресурси, и когато бъде пречупена хегемонията на ГЕРБ в местната власт през есента на 2023 г.

Промяната трябва да продължи, но с изпращането на суперизборната 2021 г. започва нов политически цикъл, чиято междинна равносметка ще можем да направим след две години.

Кои бяха важните уроци на 2021?

Първият е, че политическият театър е легитимно средство за правене на политика, когато е част от политическата комуникация. Когато се превърне в самоцел, той отблъсква избирателите. И за да не бъда голословен - "Има такъв народ", формацията, произлязла от "Шоуто на Слави" и наследилата го 7/8 TV, на 11 юли въплъти надеждите на едно макар и крехко мнозинство от избирателите за радикален обрат и скъсване с бойковизма. Веднага след това опитите на хората на Слави да направят правителство "на инат", с компрометирани фигури, с извиване на ръце на партньорите и оскъдни, но силно режисирани публични изяви, показаха липсата на ясна политическа воля за поемане на правителствена отговорност. И всичко това на фона на неубедително опровергаваните подозрения за задкулисни зависимости. Така партията на шоуто катастрофира в политиката и резултатите са видими за всички.

Второ - и в България се прояви феноменът "Революцията изяжда своите деца". Двете истински протестни формации - "Изправи се.БГ! Ние идваме!" и "Демократична България" (ДБ), също пострадаха сериозно, "преливайки" гласове в "Продължаваме промяната". Първата коалиция, в която присъстваше и политическото тяло на "Отровното трио" - може би най-мощният двигател на миналогодишните протести, дори не успя да прескочи изборната бариера. ДБ пък влезе с много нисък резултат в парламента. Очевидно българите искат промяна и рестарт на системата, но същевременно не харесват "революционерите". Те предпочитат политици с по-благо излъчване, които, освен че използват отрицанието за целите на политическата борба, са най-вече продавачи на надежда.

Третият поред урок е неверието на българина, че държавата може да работи за общото благо. То пролича в посредствените успехи на властта при противодействието на коронавирус кризата. При второто служебно правителство беше въведен т.нар. зелен сертификат, което безспорно е крачка напред в сравнение със затварянето на цели сектори от икономиката или на цялата държава при "Борисов 3". Зеленият сертификат обаче беше въведен хаотично, в 12 без 5, на всичкото отгоре беше силно българизиран, т.е. разводнен като стандарти, а контролът за спазването на противоепидемичните мерки си остана рехав.

Станахме свидетели на абсурдна пасивна съпротива на широки слоеве от обществото не само срещу зеления сертификат, но и срещу безобидните тестове за учениците. Серията от избори, ниският авторитет на държавата и медиите, широкото разпространение на фалшиви новини и анархистичният индивидуализъм на българина са причината страната да с печален антирекорд по най-ниска степен на ваксинация срещу коронавируса в ЕС. Всички тези неудачи са в основата на много високата Ковид-19 смъртност, и причина за претоварването на здравната система за месеци, което става за сметка на хората с "традиционни" заболявания.

Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?

Най-голямата изненада за мен е поведението на ДПС, което очевидно играе "ва банк", изтъпанчвайки отново в предните си редици Делян Пеевски, санкциониран от САЩ по закона "Магнитски". Това поведение би трябвало да се разчита в две посоки. Явно ДПС окончателно е отписала шансовете си за участие в управленска конфигурация пост-Борисов с т.нар. партии на промяната (Пеевски би бил основна пречка).

Второ, движението се носи на крилете на стоплените отношения с Анкара и лично с автократа Ердоган, чиито отношения с американците никак не са добри. Каквито и да са мотивите за реактивирането на Пеевски, който известно време стоеше в сянка, то затвърждава впечатлението за свързаността на ръководството на партията с процесите на превземане на държавата от политико-олигархични интереси.

Не ме изненадаха неуспехите на т.нар. партии на промяната протеста поне да омаломощят властта на Иван Гешев, чиято оставка беше едно от основните искания на протеста. Правомощията на българския главен прокурор са толкова големи, че редуцирането им и смяната му изискват по-продължителна работа на парламента за промяна на Закона за съдебната власт и евентуално за конституционни промени.

Що се отнася до ефектите за политическата среда от случилото се през 2021 г., бих казал, колкото и парадоксално да звучи, че "слабите" партии (вече ни управлява цяла четворна коалиция), са шанс за жизнена демокрация. Новата политическа конфигурация предполага много повече коалиционни усилия, изграждане на култура на консенсуса и взаимен контрол и баланс на интересите. Разликата с едноличната власт на Борисов е огромна.

Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?

- Една кратка дефиниция описва кризата като масивно разрушаване на социалната, политическата или икономическата система, което продължава за определен (по-дълъг) период. В същото време кризите крият и възможност за качествено подобрение (което трябва да се търси активно). Прилагайки дефиниция за случилото се в българската политика през годината, считам, че нямаше политическа криза, защото политическата система, въпреки че беше сериозно разклатена, не беше разрушена.

Вярно, през цялата 2021 г. имаше остри противоборства, но държавните институции не колабираха. Пророкуваното от "говорителите" на ГЕРБ "счупване на държавата" от избори не се състоя. Като контрапункт протежетата на стария режим се опитаха да наложат в публичното пространство разказа за държавно отговорната партия ГЕРБ, която ще въведе "ред в хаоса", но без успех.

Не може наличието на две служебни правителства, които впрочем имат немалко правомощия според конституцията, да се привеждат като илюстрация за политическа криза. Назначените от президента Радев кабинети като цяло свършиха много добра работа, стартирайки разграждане на наследството на системата "Борисов - Пеевски". Да вземем само ефективните мерки срещу купения и контролирания вот, спирането на порочните практики на кредитиране от ББР, разкритията за мащабната корупция при строежа на магистрала "Хемус" и много други. Активната роля на президента и назначените от него служебни правителства, които се явяват буфер за властовия вакуум в държавата при липсата на парламент, разкриват някои страни на българската конституция и конституционна практика в неподозирано добра светлина.

Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?

- Президентът влезе в надпреварата за втори мандат с ореола на борец срещу завладяването на държавата, който се ползва с подкрепа на политици и избиратели от много широк спектър. Цялостната му дейност и знаковия, вдигнат за съпротива юмрук в съчетание с култовия призив "Мутри вън!" от 9 юли м.г. му донесоха безапелационната победа на втория тур на изборите. Радев изпълни с ново съдържание и авторитет президентската институция. Той е и нещо като духовен баща на политическата кариера на премиера Кирил Петков и на финансовия министър Асен Василев, които назначи за министри. Но надали е предвиждал последвалия политически сюжет с "Продължаваме промяната". Успехът й в никакъв случай не означава, че тя е "президентска" партия, нито че Радев крои някакво президентско управление. Подобни замисли му приписват от безсилие политици от ГЕРБ и близки до нея коментатори.

Факт е, че занапред президентът ще си съжителства с едно приятелско настроено към него - поне в началото, правителство. Макар да звучи парадоксално, подобна конфигурация, която по принцип е добра за страната, ще лиши Радев от най-силната му роля - на основен опонент на Борисов и задкулисието. Това съвсем не значи, че занапред отношенията президент - правителство трябва да бъдат обявени априори за безоблачни. Начело на изпълнителната власт имаме амбициозен министър-председател, четирите партии в коалицията ще преследват и собствените си интереси, а държавният глава е доказал, че когато се налага, може да бъде силен коректив на правителството. Така че интригата как ще се развие това съжителство също ще бъде елемент от него.

Коя е думата на 2021 според вас?

- "Изчегъртване" (на модела "ГЕРБ"). Кръстник на думата е Слави Трифонов, но с истинско съдържание я изпълниха служебните министри Бойко Рашков, Кирил Петков, проф. Велислав Минеков, макар и кратко просъществувалите комисии "Манолова" и "Хаджигенов" в предишните два парламента, както и други политически актьори.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- След впечатляващите граждански протести в София и някои други големи градове през 2020 г., подготвени от серия по-малки демонстрации, предимно с екологични и местни каузи, ниската избирателна активност през цялата 2021 г. ме разочарова. Но все пак считам, че веднъж пуснат от бутилката, духът на гражданското недоволство няма да се прибере обратно в нея.


Същевременно е крайно време на сцената да излязат и ясно артикулирани социални искания, които да заемат полагаемото им се място до либералния и екологичния спектър в гражданското общество. По този начин те ще стимулират появата от долу нагоре на нова, прогресивна левица.

 2023: Силен удар върху крехкото възраждане на вярата с протестите от 2020 г.    
__ 11 __

27/12/23
22:50:58

Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2023 г.? А какво трябва да остане?

- Българската 2023 г. година беше белязана от поредния "исторически компромис" между т. нар. градска десница ("Продължаваме промяната" - "Демократична България") и партията на Бойко Борисов с нейния неувяхнал корупционен имидж. Резултатът беше създаването след парламентарните избори на безпринципно коалиционно правителство между двете формации. "Сглобката", "некоалицията", "кооперацията", "коалиция без коалиционно споразумение", подкрепяна знаково от ДПС на Ахмед Доган и Делян Пеевски, беше аргументирана с геополитически приоритети (войната в Украйна и опасността от Русия) и необходимостта да се противодейства на нарасналите властови амбиции на президента Румен Радев. С проруските си залитания, демонстрирани от поредицата негови служебни правителства от 2021 г. насам, той улесни създаването на т.нар. сглобка.

На този фон "добрите сили" - "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), заметоха под килима борбата с корупцията и заявките си за разграждане на модела "Борисов-Пеевски". Така нанесоха силен удар върху крехкото възраждане на вярата у част от българите с протестите от 2020 г., че политиката може да промени към по-добро съдбата на държавата, обществото и отделния гражданин. И че ценностите трябва да са в основата на политиката.

Подкрепата на Борисов и Пеевски за конституционните реформи си има цена - те бяха "изпрани" публично, а първият и от прокуратурата. Цената на сглобката включва и легитимиране на свръх амбициите на политик като Пеевски, който дълго време символизираше потъпкването на медийната свобода в България, не се вясваше с години в парламента и е официално санкциониран за корупция по закона "Магнитски".

Същевременно се видя кристално ясно, че световната политика има пряко въздействие върху българската. Агресията на Русия срещу Украйна от м.г., преминала в нещо като позиционна война, и конфликтът в Газа, провокиран от терористичната атака на палестинското ислямистко движение "Хамас" срещу Израел, засилват несигурността във все по-силно глобализирания свят. Външнополитическите заплахи се използват ударно за легитимиране на правителството и управляващото мнозинство в България.

В същото време виждаме, че външнополитически фактори оказват силно влияние върху приемането на страната ни в Шенген (друг е въпросът, че тя бавно си пише домашното за борба с корупцията и спиране на нелегалната миграция - реалните критерии, по които я оценяват). Въпреки че правителството в оставка на Марк Рюте в Нидерландия "пуска" България в Шенген на фона на победата на крайнодясната Партия на свободата, резервираната позиция на Австрия, която засега ни позволява само "въздушен" Шенген, и то срещу допълнителни условия, са фактори, които правят несигурни прогнозите за пълноправно членство до края на годината. Реализирането му догодина също няма да е лесно - предстоят избори за Европейски парламент през юни, очаква се възход на крайнодесните и на ниво ЕП, формиране на нова Европейска комисия.

Годината, събрана в едно изречение?

- "Историята се завръща с пълна сила". Тук препращам към "края на историята" - опроверганата теза на Франсис Фукуяма, че триумфът на либералната демокрация в края на Студената война бележи последния идеологически етап от развитието на човешката история.

Войната в Украйна и войната в Газа за пореден път показват, че еднополюсният свят на САЩ триумфира за много кратко време, а все повече сили - бивши "велики" (Русия), регионални ("Хамас", зад което най-вероятно стои Иран, макар че няма преки доказателства) и др., са готови да оспорят западната хегемония в международните отношения.

Продължаваме да живеем с все повече войни и в политическа нестабилност и апатия - можете ли все пак да посочите кои са позитивните процеси от отминаващата година (отново както прецените - България и света или и двете)?

Доброто за България е, че все пак, макар и трудно, потвърди цивилизационния си избор като продължи да оказва военна помощ на Украйна, макар и по втория начин, и да се позиционира срещу агресора Русия. Макар че пропутинските сили в обществото като че ли се консолидират.

В международен план - въпреки някои плашещи прогнози, COVID-19 не се завърна със страшна сила. Въпреки че не знаем какви ще са следващите му подварианти, видя се, че след първоначалната паника и много жертви, може да му се противодейства ефективно - както на национално, така и на международно ниво.

Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена?

- Не, макар че реториката на правителството казва обратното. Освен това в една завладяна от дълго време държава не може от днес за утре да бъдат отвоювани превзетите публични ресурси. Още повече когато оцеляването ти на власт зависи от Борисов и Пеевски. Но завладявани биват и частни бизнеси - затова нека наблюдаваме какво ще се случи с "Лукойл Нефтохим" догодина, след отмяна на дерогацията за руския петрол и евентуалната му продажба на "правилни" купувачи.

Еманципира ли се България от Русия през 2023?

- Върви в правилната посока, но не е излязла окончателно от руската орбита. Ако на ниво външна политика постигна видими успехи, на равнището на масовото съзнание проруските нагласи, чиято обратна страна е антизападният светоглед, остават доста силни.

Иво Инджов - доцент по журналистика, експерт по политически комуникации.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  511       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   02/08/20