Китайци мечтаят за Перник заради Здравка Евтимова     |
__ 1 __
22/09/20
17:47:13 |
Книга на Здравка Евтимова е хит в китайската национална читателска мрежа – „Доубан“, наподобяваща „Goodreads“. На 1 октомври тази година книгата на българската авторка „Пернишки разкази“ беше издадена на китайски под логото на „Ningbo Publishing“ и в превод на Ху Юн-пин – и по-малко от два месеца по-късно отзивите за нея в douban.com са впечатляващи.
„Пернишки разкази“ е оценена с 9,2 от възможни 10 точки на базата на гласуването на 140 читатели. Няма нито една оценка, по-ниска от 4 при петобалната система. 787 читатели вече са я прибавили в списъка си от предвидени четива.
Книга на Здравка Евтимова е хит в китайската национална читателска мрежа – „Доубан“, наподобяваща „Goodreads“. На 1 октомври тази година книгата на българската авторка „Пернишки разкази“ беше издадена на китайски под логото на „Ningbo Publishing“ и в превод на Ху Юн-пин – и по-малко от два месеца по-късно отзивите за нея в douban.com са впечатляващи.
„Пернишки разкази“ е оценена с 9,2 от възможни 10 точки на базата на гласуването на 140 читатели. Няма нито една оценка, по-ниска от 4 при петобалната система. 787 читатели вече са я прибавили в списъка си от предвидени четива.
В своя публикация в „Доубан“ издателят Ниу Гъ определя писането на Здравка Евтимова като поетично, философско и със задълбочен поглед към човешката природа. Сравнява го с „романтично печалния език“ на други съвременни писатели от Централна и Източна Европа като Кафка, Кундера, Милош, Шимборска, Мараи, Кертес, Токарчук. В предговора си професор Уан Дзиен-джао от Пекинския университет за чужди езици я сравнява с Фокнър, отбелязвайки, че „Евтимова изгражда своята Йокнапатофа“ и „…с поетично красивия си език тя вниква надълбоко в сложната човешка природа и разказва за жестокостта и безпомощността в живота”.
В анотацията в „Доубан“ Евтимова е сравнена с Кундера и Мънро. Сред читателските мнения има и сравнение с бащата на модерната китайска литература Лу Сюн и неговите изящно написани социалнокритични разкази.
Интересни са отзивите на обикновените читатели, преведени специално за „Площад Славейков“ от преводача-китаист Стефан Русинов. Много от оставилите четири- или петзвездни отзиви споделят, че за пръв път четат литература от иначе непознатата за тях България. Една читателка отбелязва способността на Евтимова да описва изчистено и фино и да обръща внимание на обикновени малки персонажи от ниските обществени прослойки, които обаче са с твърди характери, оптимистични и смели.
Друг споделя, че принципно не пие, но от една сцена в книгата му се дощяло да иде до магазина и да си вземе една бутилка. Трети, обсъждайки „Кръв от къртица“, коментира как човешката доброта често бива погълната от човешката алчност.
Още от отзивите в „Доубан“:
„За два дни авторката ми показа живота на малките хора, любовта на малките хора, техните омразни и клети страни“;
„От тази книга за пръв път научавам, че имало град на име Перник. Прииска ми се са отида“;
„За един читател разказите ѝ са много интересни. За един автор на разкази книгата ѝ е чудесен учебник“;
„Колкото и тежък и тривиален да е животът, в красивия език на Евтимова се усеща надежда, надежда, която поражда една нежна сила в сърцето и с която можеш да посрещнеш всички неизвестности в живота“;
„Женската гледна точка, изключително фино писане, без да е престорено“;
„Тя извлича поезията от обикновения живот“;
„Истории с притчови и фантастични нюанси“;
„За какво се сещаш, когато чуеш България? Много хора знаят единствено името на тази привидно позната, но всъщност доста чужда европейска държава. След прочита на тази книга обаче ще запомниш, че в България има една писателка на име Евтимова и един град на име Перник“. |
| Здравка Евтимова: Самоубийствено е всяко унищожаване на природен елемент |
__ 2 __
22/09/20
17:56:17 |
Престъпно и в крайна сметка самоубийствено е всяко унищожаване на природен елемент", според писателя Здравка Евтимова, която сравнява човечеството с тригодишно дете, което е в стая с барут със запалка в ръцете си.
Тя е новият гост в поредицата от интервюта "Личности за природата" с общественици от различни сфери, които застават с лицата си в подкрепа на опазването на околната среда. Рубриката е част от проекта "Натура 2000 - нови хоризонти".
След първото интервю, в което "Дневник" представи Васил Гюров - музикант от група "Ревю" и активист за опазване на плажа "Корал", днес можете да разберете защо природозащитата е важна за Здравка Евтимова. Тя е един от най-превежданите на чужди езици български писатели с публикувани разкази в над 32 държави, носител на награди от световния конкурс за къс разказ на Би Би Си, на фонд "13 века България", наградата "Блага Димитрова" на Национален граждански форум "Българка", награда в световния конкурс за къс разказ "Утопия 2005" в град Нант, Франция, наградата "Най-добър сборник с разкази от утвърден автор" от MAG Press, Калифорния, и други.
Видео интервю |
| Здравка Евтимова е отличена с наградата 'Христо Г. Данов' за цялостен принос |
__ 3 __
30/09/20
13:45:29 |
Здравка Евтимова - автор на романи и разкази, е носителят на голямата награда "Христо Г. Данов", която се присъжда за цялостен принос в националната книжовна култура.
По традиция победителят беше обявен на тържествена церемония в къщата музей "Хр. Г. Данов" в Пловдив днес. Отличието ще й бъде връчено лично на отделна церемония в Министерството на културата.
Книгите на Здравка Евтимова (61), която е и преводач, са преведени в 35 държави. Тя е и секретар на българския ПЕН-клуб. |
| Здравка Евтимова: Човекът сам става ножа, с който слага край на човешкото в себе |
__ 4 __
29/05/22
19:37:44 |
Госпожо Евтимова, узряла ли е според Вас България в културно отношение да излъчи свой нобелов лауреат?
- Смятам, че да и че Георги Господинов е един много достоен писател. И ако той спечели Нобеловата награда, ще бъде съвсем заслужено.
На какво се дължи получилото се недоразбиране във връзка с номинацията на Георги Господинов за Нобелова награда, предизвикало известни спорове в културните среди?
Да поговорим малко за новия Ви роман "Резерват за хора и вълци", чиято премиера бе вчера. Добрият човек застрашен от изчезване вид ли е напоследък и приближаваме ли момента, в който ще имаме нужда от резервати за хора, метафорично казано?
- Мисля, че всеки един човек носи в себе си този резерват на съхранението на човещината в себе си. Често съм си задавала въпроса дали е необходимо да има такива резервати.
Човекът е сплав от мрак и от светлина. Ние не можем да искаме да премахнем мрака, защото човекът ще остане непълен. Ще остане просто една половина. Не би могъл да оцелее.
Важното е как човекът ще използва мрака в себе си. От него зависи. Дали ще превърне този мрак в една спокойна нощ, през която децата ще отдъхват, хората, трудещи се по цял ден упорито за хляба на масата, ще съберат сили за утрешния ден.
Или пък ще превърне този мрак в нощ, надвиснала над собствената му глава или над главите и гърлата на хората, които не са му приятни. Всичко това е заложено във всеки един човек.
Човекът е и резервата и ножа, с който ще сложи край на човешкото в себе си.
Така че благодаря на моя редактор Красимир Лозанов, който ми подари това заглавие. Аз нямах такова заглавие, той ми го подари.
И си мисля, че онова, което е общо между хората - независимо дали човекът е просяк или милиардер, дали е учен или не особено грамотен, имат една и съща допирна точка. Това са милионите години човешка еволюция.
Езикът на тази еволюция може да бъде разбран от хората, но не и от вълците. Защото когато човекът извърши някаква подлост, дори да получи блестящ материален приход от това, той ще се събужда посред нощ с една болка в гърдите. И тази болка е езикът на еволюцията през годините. А вълкът не я усеща.
Опитвала съм се да видя дали е възможно - човек може да се превърне във вълк, т.е. да заглуши докрай езика на еволюцията, но съм се питала дали обратното е възможно, дали вълкът може да стане човек?
Точно това е и следващият ми въпрос. Можем ли да изкараме повече от доброто в себе си или съвсем сме се овълчили?
- Аз виждам в този въпрос огромен трагизъм. Представям си, че всеки човек носи в себе си някакъв талант. Било то литературен - да пише, било то философски - да вижда смисъл в живота, в неща, които на пръв поглед нямат смисъл, било то да създава двигатели за машини, да оправя скъсани обувки. Всеки човек има талант.
Но когато човекът наложи на своя талант да работи в полза на идея, която е отвратителна на самия него, тогава талантът му угасва. Този талант безвъзвратно загива.
Точно това се случва в процеса на превръщането на човека във вълк. Този талант е бил до такава степен унижаван, смазван, че вече няма съпротивителни сили.
Човекът може би ще се събуди с някаква огромна материална придобивка, с голяма банкова сметка, но сметката на сърцето му, на духа му, ще бъде изцяло изчерпана.
Затова въпреки надеждите ни, че вълкът отново може да стане човек, аз виждам трагизма и най-вече това - огромната загуба на талант. Талант, който съвсем съзнателно е смазан, въпреки че човек осъзнава, че най-светлото в него си отива, когато той върши мерзости.
Напоследък все по-често се използва понятието "социален балон" - среда, в която се изолираме от различните от нас, избягваме сблъсъка с хора, с които имаме идеологически различия или не приемаме по други причини. Но всъщност така не се ли затваряме сами в едни своеобразни човешки резервати, които ни предоставят лъжлива защита и губим връзка с реалността?
- Аз мисля, че лъжлива защита просто не съществува - тя или е реално действаща, или просто е химера, която ни праща в едно духовно небитие.
За мен този социален балон е лъжливо изобретение. Затваряйки се където и да е, дори в една измислена чиста среда сред съмишленици, ние обричаме себе си не само на изолация, обричаме себе си на край. И като мислители, и като хора с позиция.
Да се затвориш в балон означава да си страхлив да заявиш позицията си пред света. Ти хубаво живееш в този балон, но кой те знае, че живееш там, какво мислиш.
Ти може просто да криеш в този социален балон своя страх и невъзможността, неумението си, а защо не и липсата на качества да изразиш тази позиция. Липсата на знания, с които да обясниш защо си стигнал до нея. Липсата на достатъчно постоянство и последователност да изследваш явленията.
И затова оставаш в едно въображаемо пространство, което на пръв поглед само изглежда сигурно. То не е сигурно - то не съществува.
Не може дори да се сравнява с плацебо-ефекта, защото плацебо-ефектът има това свойство да извиква силата в човека, да го подготвя за очакване за подобряване. Докато като се затвориш встрани, ти не можеш да се подобряваш, може само да се влошаваш, да спадаш, да губиш качества. А животът е именно натрупване на качества.
Качествата се трупат, когато се срещаш с позицията, която е противоположна на твоята. Така че това за мен лично, като човешко същество, е неработещо.
Взехме ли да губим надежда, че сме в състояние да приемаме различията и да съжителстваме в мир с тях? Или съвсем сме се обострили едни към други?
- Лично за мен различията са нещо градивно. Защото няма нищо по-страшно от хора, които повтарят една и съща мантра, които повтарят някакъв лозунг и не се оглеждат встрани.
Когато има различия, това означава да бъдеш винаги на гребена на вълната. Да следиш какво е съдържанието на мисълта на човека, стоящ на противоположна позиция.
Даже за мен, когато някой ме ругае мен лично, за мен това е изключително полезно. Защото когато човек е гневен, когато е обзет от много остри, избухливи чувства, тогава той е искрен. Той не се преструва, той не раболепничи пред вас, може да изрази в много сбит вид онова, което чувства спрямо вас и вашите идеи.
Искреността напоследък се превръща в нещо изключително рядко. Както са редки скъпоценните камъни, както е рядка златната жила. Затова нека има различия.
Тези, които крещят може би не следва да ги посрещаме с крясък и обида, а да помислим кое е предизвикало техния крясък. И като се вгледаме в техните мотиви, дори да са много неприемливи, ние ще изясним себе си. Колко е силна нашата собствена позиция.
Дали сме се изострили един спрямо друг? Да, изострили сме се, но това са гребените на две вълни. Между двете вълни има вода, има море. Така че дори и най-страшният ураган да бушува, ще дойде време, когато вълните накрая ще поемат своя естествен ход. И пак ще бъдем част от този океан.
Пак ще сме готови за ураган, но ще имаме едно наум как нашата вълна да бъде чиста. Да я изчистим от мръсната пяна отгоре, защото по време на ураган излизат онези отпадъци, които някой хвърля в океана и го замърсява. И ние като вълни ще го изтласкаме отгоре.
Ще получим точно този процес - да изхвърлим мръсотията и да останем по-чисти. Да бъдем едни чисти вълни. |
| Здравка Евтимова - първата носителка на американска награда за фантастика |
__ 5 __
08/01/24
17:41:10 |
Писателката Здравка Евтимова стана първата носителка на новоучредена американска награда за фантастика, съобщи издателството Starship Sloane Publishing. Признанието носи името на американския учен, писател, изобретател и лингвист Томас О'Конър Слоун (Dr. T. O'Connor Sloane).
"Тази награда отбелязва значителния и траен принос на Здравка Евтимова в областта на фантастиката чрез нейната уникална творческа визия и глас, вдъхновяващи оригиналност и утвърдили се, получили висока оценка творби, отличени с международни награди", гласи сертификатът към наградата на писателката.
Издателството Starship Sloane Publishing, което стои зад основаването на наградата, издаде и новия роман на Евтимова "Той носи моето мълчание" (He May Wear My Silence) в края на миналата година.
В началото на 2023 г. писателката получи и друг приз в САЩ, след като получи най-много гласове в конкурс за най-добър разказ с научнофантастични в платформата Critters. Ефтимова беше отличена за разказ си "На Димитър - поет" (For Dimitar - A poet).
Нейни разкази са преведени в повече от 30 държави по света, сред които и Китай. За тях Евтимова е носителка на редица награди.
През 2005 г. нейният разказ "Васил" беше избран сред десетте разказа от цял свят, спечелили конкурса на Би Би Си - Лондон. Десет години по-късно друг неин разказ – "Рядко", беше включен в антологията "Най-добра европейска проза за 2015 г." на американското издателство Dalkey Archive Press.
В края на 2021 г. романът на Евтимова "Четвъртък" пък беше избран от словенската "Фондация за славянски култури" сред най-добрите 100 романа, писани от славянски автори след падането на Берлинската стена.
|
|
