Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Радослав Бимбалов

Той е познато име в рекламните среди и едва ли се нуждае от представяне. Бил е радиоводещ, един от изпълнителите в "Замунда банана бенд", автор на редица статии, днес той е съосновател и управляващ директор на The Smarts Group. Борави впечатляващо добре с думите и представя идеите и мислите си в прецизно точни анализи.

Други подобни ресурси
Лица:     Журналист
Сайтове: Медии, телевизии, радия


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Радио,Телевизия
  Основна дейност: Информация,Реклама
 
  Линкове към Радослав Бимбалов
 
W18 Информация, Реклама Фирми Раздел    
W15 Информация, култура Стоки Раздел    
W15 Информация, справки Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Скъпи доволни хора, време е да си отворите очите Общество и политика 25/10/20 Виж : 251
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Много хора се оправдават за ситуацията в момента с манталитета на нацията    
__ 1 __

25/10/20
16:22:52
Намирам за изключително цинично да оправдаваме престъпното поведение на управляващите с нашия „манталитет“. Българите не сме по-предразположени към хитруване и заобикаляне на правилата, от която и да е друга нация в тази част на света. Но чувството за безнаказаност е зараза, разпространена от тези, които пишат законите и следят за тяхното спазване.

За обикновения българин е повече от ясно, че затворите са пълни с дребни измамници, които не могат да си позволят адекватна юридическа защита и биват лесно жертвани от системата. За всичките години преход нямаме нито един крупен престъпник, който да е получил заслужена присъда зад решетките. Или биват „изпускани“ от органите на реда зад граница, или получават оправдателни присъди. А в най-очевадните случаи дори не биват преследвани от закона, а живеят в откровено охолство или дори на ръководни държавни служби.

В крайна сметка стигаме до абсурд – единственият начин да си истински успял в тази държава, е да не са те хванали – което се оказва удивително лесно за някои от нас.

България има отчаяна нужда от работещa правораздавателна система, но още по-важно е да променим моделите, които следва обществото ни. Опорката с „манталитета на нацията“ се опитва да оправдава фактите, че у нас е напълно допустимо премиерът да не владее повече от две думи на чужд език и единственото, което умее, е да козирува на европейските си началници, че правосъдният министър е карикатурно тъп и необразован, че министърът на културата не познава културата на България, че министърът на здравеопазването е послушен чиновник с нулево познание в здравната сфера, че министърът на финансите е откровен дребен счетодоводен измамник, че министърът на външните работи не може да върже две изречения на официалния английски език, а министърът на туризма е по-незапознат със сектора от сервитьор на плажа.

„Манталитетът на нацията“ е удобното извинение на властимащите да обосноват собствената си некомпетентност и скудоумие. Аз вярвам в интелекта на българите и във вродения ни инстинкт да намираме правилните решения, дори когато образованието и опита не ни достигат. Но управляващите имат други, съвсем подмолни цели. И една от тях е да се отнасят с гласоподавателите като с простолюдие. Затова и смятам, че организираната простотия е по-организираната престъпност у нас.
 2020 - в тази драматична година свалихме маските си    
__ 2 __

26/12/20
14:40:35

Отговорите на рекламиста Радослав Бимбалов.

Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Годината всъщност започна устремно и позитивно. И се сгромоляса за броени дни. След това очакванията ми бяха в голямата си част песимистични и за съжаление повечето се сбъднаха.

България се оказа неподготвена за кризисна ситуация - с разбита здравна система, слаби управници и зле работещи институции с тотално сринато доверие към тях. Първата епидемична вълна беше относително слаба у нас и това спомогна за измамното усещане на управляващи и управлявани, че някаква кармична сила ни пази от мащабите на злото, което сполетя други европейски държави през март и април. Лошото е, че пропиляхме лятото, в което сякаш животът се върна. А трябваше да се готвим за мрачната зима, в която влязохме.

Другото мое сериозно очакване, което се сбъдна, е свързано с маските. Сложихме ги, за да се пазим от дъха на другите, но истината е, че в тази драматична година свалихме маските си. Ясно се видя кой какъв е всъщност, какви демони горят отвътре и какво сме се опитвали да крием по един или друг начин.

Властимащи показаха откровена ненавист към суверена. Медии показаха липса на обективност и тежки зависимости. Публични лица показаха, че сричат прогнили мисли на задкулисни суфльори. Звезди свалиха грим и сценични костюми. Обикновени хора станаха необикновени бунтари. Този катарзис обикновено е бавен процес, но тази година ескалира.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- Имам усещането, че "политическа криза" е перманентното състояние на България през последните 30 години. Нестабилни правителства, бързо сменяща се върхушка, нови политически формации с кратък живот, лабилни коалиции - с всичко това сякаш сме свикнали.

В последните 10 години обаче се наблюдава ужасяващ феномен. Въпреки всички скандали, брутални провали и очевадно престъпно поведение, управляващите корупционни модели проявяват изключителна издръжливост. Живеем в нова, арогантна форма на социализъм от феодален тип. Наричам я социнизъм.

Ролята на държавата е да държи частната инициатива в пряка зависимост. Пропагандата е всесилна, а лъжата е в доволни количества и се раздава щедро. Обикновеният човек живее в страх, но не от законите, а от институциите, които открито ги поругават. Това не е просто политически провал на една управляваща коалиция. Това е крах на демокрацията.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Смисъл от протести има не само сега. Ние като граждани сме длъжни да изразяваме своето недоволство - веднага, на висок глас, по всяко време. Протестите тази година бяха важни, защото се изправихме открито - не толкова срещу скрилите се в окопите на властта мишоци, колкото срещу собствения си страх. Именно него трябва да преборим като общество, защото страхът ни прави лесни за манипулация.

Трудно е обаче енергията на недоволството да кипи дълго и да се излива по площадите. Затова е важно борбата за истината да се води на всички възможни фронтове - медии, социални мрежи, лично общуване.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- По конституция правомощията на президента са доста ограничени. През последните години обаче президентството съвсем целенасочено беше превърнато в крайно парадна институция. По времето на Плевнелиев често и в пародийна институция. Ветото на президента реално няма никаква тежест. Изпълнителната власт използва арогантния си контрол върху законодателната и съдебните власти не само чрез отхвърляне на всеки опит на президента да изрази своя държавническа позиция, но и като предприе открита битка, която премина отвъд нормалния политически сблъсък.

Цялата фиксация върху личността на президента Радев и пропагандното противопоставяне между него и Борисов е публичен параван, зад който се случва реално престъпно сливане на властите. Според мен президентът Радев спечели тази изкуствено създадена битка, защото показа много повече адекватност и присъствие на духа. Ако щете, показа и повече възпитание и културен език - нещо, което драстично липсва в повечето ни управници. За мен обаче Румен Радев продължава да бъде слаба личност.

Все още смятам, че той не притежава харизмата на лидер и е с прекалено униформено съзнание и поведение. Въпреки това ме изненада приятно и заслужи моето уважение. Нещо, което в никакъв момент не успя да направи предишният президент например. Не знам какви са стремежите на Радев и как планира да се възползва от моментната си сила в политически план. Ще наблюдавам това развитие с особен интерес, но не мисля, че той има реални шансове да надскочи летвата, която вече достигна.

Какво ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Има един феномен, който ме изненада. Популизмът претърпя ужасяваща метаморфоза. Преди властимащите се стараеха да се харесат на голяма част от хората - раздавайки с широки шепи красиви лъжи и неизпълними обещания. Тази година, притиснати от все по-шумното недоволство, както и от собственият си страх и безсилие, те демонстрираха откровена ненавист към хората. Изредиха се да се обръщат към нас с грозни епитети, отправяха крайни и недостойни обвинения.

Властта показа не просто липса на уважение към суверена, но и откровена неприязън. Избраните, които получиха доза внимание и демонстративна подкрепа, бяха само сигурните им гласоподователи - чиновниците на държавна хранилка, приближените до властта бизнеси и местни васали.

А какво не ви изненада?

- Не ме изненада арогантната помия на лъжите, която залива действителността ни от десетилетия. Управници и институции бяха най-активните създатели и разпространители на фалшиви новини - открито, без свян и под формата на публични обръщения и съобщения.

Тази безскрупулност далеч задмина вътрешнодържавните ни дреболии - прокуратурата например съвсем официално на сайта си излъга, че главният прокурор е инициирал изслушването си в Брюксел (на което дори не отиде). Честотата на измамите създаде един доста опасен прецедент. Всяка нова лъжа вече замита не само истината, но и лъжата отпреди малко. Живеем под един непрестанен кафяв, миризлив водопад.

Коя е думата на 2020 според вас?

- Щеше ми се да е нещо красиво. За съжаление думата, която взе превес тази година, е "страх". Страхът е за всички по много. За уплашените за здравето и живота си обикновени хора. За притеснените за оцеляването на бизнеса си предприемачи. За притиснатите до стената на некадърното си безсилие управляващи.

Страхът е инстинкт, който трудно се контролира. Но той може да бъде полезен, ако го използваме като нужната доза адреналин, за да предприемем смели действия - нещо, което в една спокойна ситуация по-скоро не бихме направили. Тези от нас, които проявят смелост насред страха, могат да изпратят 2020 като победители.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Кризите са част от кръговрата на живота ни. Когато колелото стигне в най-ниската си точка, е съвсем логично скоро да тръгне нагоре. И когато това се случи, ще е добре да сме натрупали не само негативни спомени от лошото, но и да сме взели добри уроци. Със сигурност тази пандемия ще помени много неща, някои от тях в положителна посока. Ще останем много по-отговорни към личната си хигиена и по-внимателни към собственото си здраве. Ще оценяваме повече семейството и близките си хора. Ще пазим личното си пространство и свобода, но ще сме по-готови да се съобразяваме с общите правила и публични порядки.

Този катарзис ще засегне и държавните системи, които вече нямат никакъв шанс да бъдат държани в мрака на миналото. Здравната система има нужда от тотален ремонт и той е неизбежен, без значение кой ще е отговорен за това след изборите. Образователната система бързо ще се модернизира и адаптира. Така дълго обещаваното и неизпълнено дигитализиране на държавата ще трябва да се случи не скоро, а веднага. Натискът, който 2020 осъществи върху нас като хора и върху държавата като цяло, ще доведе до промени, които всъщност искаме да случим от много години.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Истината е, че без значение коя партия е на върха, властта е в ръцете на апатията. Това е страшна зависимост и може да има различни измерения. Сблъсквам се с ужасно много хора, които живеят в собствения си балон на лично благополучие. Те не искат да поглеждат встрани, защото знаят, че няма да им хареса това, което ще видят. Има и такива, които са се примирили със собственото си несполучие и не вярват, че нещо или някой може да ги извади от него. Има и трети, които живеят с горчилката на недоволството си, но се страхуват, че промяната може да доведе до по-големи злини.

Всички тези апатични хора са част от нашето общество. Ако искаме да сме едно цяло, което гледа в обща посока, трябва да се опитаме да извадим вцепенените от безразличие свои приятели, съседи, познати и приятели. Смятам, че в последните месеци това се случва - виждам все повече отворени очи. Чувам все по-ясни гласове на хора, които искат да спорят, да обсъждат, да защитават своето мнение.

Гражданското общество е съставено от личности, които невинаги имат достатъчно много общи неща помежду си. Те са тотално различни в демографско отношение, имат коренно различни нужди, възможности, интелект и изразяват различни партийни пристрастия. За да бъде общество, тази група трябва да намери поне една обща кауза, зад която да се обедини.

Мисля си, че в момента имаме възможност да посочим тази кауза, която ще ни направи едно цяло, без да отнема правото ни да бъдем различни. Живеем в архаична държава - закостенели обществени порядки, допотопни държавни системи, политици и политики, спрели развитието си в миналия век. Тази криза може да ни помогне да се изтласкаме напред, ако обществото ни приеме една обща кауза. Каузата да модернизираме България. От утре.
 Разколът в опозиционно настроените избиратели няма да доведе до нищо добро    
__ 3 __

13/01/21
00:59:18
Прогнозата на Радослав Бимбалов за 2021 г.

Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2021 г.?

- Живеем твърде дълго в изкривена представа за нормалност. Първо, в момента сме принудени да се държим като социопати. Трудим се, забавляваме се и общуваме в нереално цифрово пространство, в което лицата са екрани, а емоциите - емотикони.

За нас, българите, има и още една "нова нормалност", налагана от години. Приехме, че е напълно нормално да виждаме безнаказаност за измами, безотговорност, некадърност, корупция или публични лъжи. Но още по-извратено е, че сякаш започнахме да приемаме за допустими ниското образование и ограничения интелект на всички нива в обществото ни. Простащината в България е по-добре организираната престъпност.

Надеждата ми е да сме достигнали до някакъв пределен момент, след който да започнем да запълваме тази черна дупка в обществения облик на България. Тази брутално мощна, заразна и всевластна липса на възпитание, която си позволяваме да наричаме "български манталитет". Тя проповядва от телевизионни екрани, вилнее в институциите и дори ни представя в Европа. Няма да е лесно да я укротим, ама никак.

Страшното е, че в последните години простащината затлъстя и разполага с ресурси да си купува колкото иска власт. 2021 ще е голям изпит за обществото ни. Дано го вземем.

Как се правят прогнози след година като 2020?

- Би трябвало да е трудно, но явно не за всички. В България е пълно с пророци, които винаги лесно раздават присъди и използват своето влияние върху общественото мнение, за да го манипулират със социологическите си проучвания. Преди избори тези политически врачки плъзват по всички екрани, раздавайки цифри, проценти, настроения и нагласи, сякаш ги вадят от кутия бонбони.

И въпреки че всеки от нас заявява, че не вярва на тези проучвания, дълбоко в съзнанието ни тези графики оставят следи. Без да се усетим дори, това формира нашите решения по време на избори. Най-вече решението дали изобщо да гласуваме. Основната цел на платените пророци на социологията в България тази година ще е да ни внушат, че всичко ще си остане като преди, каквото и да направим със своя вот.

Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата ви?

- Опасявам се, че тези първи избори за годината ще донесат горчилка за много от нас. Като онази през 90-те, когато уж се бяхме надигнали срещу всевластната посткомунистическа върхушка, а тя си спечели отново изборите.

Истината е, че и сега сме изправени пред абсолютно същата уродлива машина за мелене на власт. Сегашната власт не само не си тръгна, но се погрижи да си купи изборни резултати - с нашите пари, пред очите ни.

Не, никой не е раздавал кебапчета. Вече е по-скъпа почерпката за наша сметка. В последните месеци, уж пред прага на невиждана икономическа криза, премиерът лично раздаде милиони, за да увеличи заплатите на огромна част от раздутия административен апарат. Това мятане на банкноти не беше просто популистки акт. Трябваше да се напълнят хранилките на тези хора, които приближават половин милион души. Заедно със своите близки те вероятно формират една внушителна група от над милион българи, привикнали да се хранят от шепата на Борисов. Към тези зависими хора прибавяме и онези, които гласуват под строй, организиран от местни васали в различни крайчета на България.

Съществуват и сериозни основания да се съмняваме в пълната честност на провеждането на изборите - заради всички манипулации, на които сме ставали свидетели през последните години. Няма защо да се заблуждаваме - ГЕРБ вече са купили своите резултати на изборите през март. И нищо че ще са в пъти по-слаби от преди - дори един глас в повече от тези на БСП ще ги накара да закрещят "победа". Да, тя ще е пирова и ГЕРБ няма да има силите да сформира правителство след тези избори.

Убеден съм, че задкулисието вече работи по договорките за неизбежните предсрочни избори наесен, заедно с президентския вот. И там отново за ГЕРБ най-важно ще е как ще ги настъпи дългогодишният партньор по мръсни танци ДПС.

Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?

- Преди години писах, че в България левите са десни, а десните са лесни. За съжаление т.нар. дясно беше дъвкано и ядено от политическото чудовище, което вилнее във властта повече от десетилетие. Сформирането на нова, ясна и достатъчно силна дясна алтернатива в България е процес, който тепърва ще се развива. Борбата ще е тежка, защото много често "дясното" я води със себе си - разкъсвано отвътре с междуособици, различия и жажда за надмощие.

Дали ще постигне пробив през март? Да, сигурно бариерата ще бъде прескочена от някои от десните формации, което ще бъде добро начало. Пробив на стената, която ни дели от нормалния свят обаче, ще дойде едва когато дясното намери сили да стане мощно и единно - чрез ясни общи цели и набелязани съвместни действия.

Десните избиратели в България са изморени от предателства и измами. От опропастени надежди, от срутени авторитети. Натрупаната енергия на недоволството в момента поставя прекалено високи изисквания към десните политически формации. Част от тях са прекалено неопитни, неструктурирани и дори малко пообъркани. Това ще засили очакванията към най-опитния играч в дясното опозиционно пространство - "Демократична България".

Подобно на по-голямото хлапе в едно семейство, от тях ще се изисква да се държат като възрастни и да участват сериозно в една често нечестна игра. Изборите през март са следващият бряг, на който лидерите на ДБ ще трябва да стъпят. И подобно на Росенец - трябва да стъпят сигурно, но най-вече изненадващо. От това зависи не само тяхната съдба, но и съдбата на дясното в България.

Слави Трифонов, Мая Манолова, "Отровното трио" - нови политически играчи загряват на тъч линията. Ще влязат ли в мача?

- В самия въпрос личи големият проблем на по-новите играчи. Това са популярни личности, ярки и силни. Но не са партии. Тоест все още нямат необходимите структури, организация, ясни процеси и нива на лидерство - все жизнено необходими за изборите неща.

Партията на Слави засега е огледало на "Шоуто на Слави" - познати лица, които умеят да говорят силно и предизвикателно. И толкоз. Да, тази формация явно ще събере внушителна част от негативния вот на разочарованите избиратели на ГЕРБ, както и тези, които са подкрепяли партийните еднодневки с напън за патриотичен облик, които в момента са патерица на управлението. Тези гласоподаватели често пускат бюлетините с мотив "против" вместо с ясна позиция "за". Съвсем не са малко на брой и винаги са основна цел на всякакви нови играчи по време на изборите - от комичния слуга на олигарсите Николай Бареков до безумното явление "подсъдим зам.-председател на парламента" Марешки.

От своя страна новото обединение между "Отровното трио" и Мая Манолова разчита на акумулирана протестна енергия. Мъжете от триото дадоха много на протестите това лято и наистина заслужават уважение за това. Със сигурност си спечелиха и вярна аудитория, но пък натрупаха и много критики в последно време заради Мая Манолова, която носи доста тежък политически багаж. Това разклащане в доверието към "Отровното трио" със сигурност ще повлияе на резултата им. Но още по-притеснителното е, че недоволните хора започнаха да насочват гнева си един към друг, а не към общия враг в лицето на управляващите. Подобен разкол в опозиционно настроените гласоподаватели няма да доведе до нищо добро на изборите.

В списъка с новите играчи не бива да пропускаме и безапелационно нахалното присъствие на Цветан Цветанов, преминал някакъв дълбок псевдокатарзис. Завърнал се чист като сълза, с парите и подкрепата на съмнителни организации и хора отвъд океана. Съмнявам се, че на първите избори през март той изобщо ще се доближи до летвата, но си струва да го наблюдаваме внимателно. Подозренията, че зад гърба му стоят определени влиятелни кръгове в Щатите, които са в близък контакт и с ДПС, може да родят доста странна връзка на родна почва.

Каква ще е ролята на ДПС след изборите?

- Сред основните цели на всяка нормална партия е да спечели изборите. Не и за ДПС. Нейната цел е да направи всичко възможно, за да не се налага да влиза официално в управлението. ДПС си купува скрита власт над откритата власт.

Повече от 10 години ГЕРБ е чудесен партньор за тази тънка игра на Доган. Отплатата срещу задкулисната подкрепа е ясна - икономически възход на Доган и неговите приближени чрез серийно усвояване на еврофондове и големи държавни проекти. С тези схеми се пръкна и избуя едрият плевел Пеевски. В момента обаче ДПС е изправена пред сложно решение. Да се опита да помогне на ГЕРБ или да рискува да влезе официално във властта - нещо, което определено не е по вкуса на Доган.

В последните месеци наблюдаваме доста любопитна публична игра между ГЕРБ и ДПС, в която, поне за мен, прозира добре познат политически пазарлък. Първо, Борисов от няколко месеца активно обикаля в районите, които все още се водят за бастиони на ДПС. Там обещава, раздава, асфалтира. Дори си позволява публично на мегдана да се сравнява с ДПС. В същото време Карадайъ официално заявява, че ГЕРБ се проваля вече 10 години и иска ДПС да влезе в изпълнителната власт.

На фона на този водевил турският президент Ердоган изненадващо се изказа на конференцията на ДПС, но не спомена нито веднъж Ахмед Доган, а изрично благодари на "своя скъп приятел Бойко Борисов". На езика на дипломацията това звучи като гаф, но всъщност е добре обмислена реплика. Подкрепата на Ердоган, загубена драматично от ДПС преди години, е много важна, особено за огромната част от избирателите им, които живеят постоянно в Турция. Цената на тази благословия явно включва и запазването на статуквото и най-вече на неговите ангажименти към Ердоган.

Как обаче ще се запази статуквото при слаб следизборен ГЕРБ? Това е големият въпрос и предполагам, че това поставя на масата вероятна възможност ДПС да приеме участие във властта. Защо не с някаква нова франкенщайнщина на ГЕРБ, в която основният дразнител Борисов е отстъпил премиерския престол на по-млад герой, представен като "носител на промяната". Например Николай Младенов, който учудващо преди седмици отказа пост в ООН.

Искрено се надявам тези кошмарни за нас сценарии да не се случат. Злите сили могат да бъдат победени само ако приемем факта, че трябва да опитаме да го направим. А не просто да гледаме и да се гневим от първия ред в залата, от която няма излизане.

Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?

- Той искаше да приключи третия си мандат парадно. После си представяше един последен тур за овации в ролята на президент и след пет години да предприеме мъдро оттегляне в собствените сараи, подобни на онези в Росенец. От там да продължи да разпределя, раздава, наказва и прибира. Нормална мечта на застаряващ дон, който иска да изживее кротки старини.

Само че е повече от ясно, че това няма да му се получи. Бойко Борисов е зависим от прекалено много сериозни играчи - в България и извън нея. На него и стабилността му са заложени страшно големи интереси и пари. Само че Борисов се превърна в опасна играчка. Личният му срив е факт и е въпрос на съвсем кратко време да прочетем финалните надписи на неговия филм. Това няма да е хепиенд за него. Напротив, ще трябва да се оттегли, отказвайки се от публичната си власт. За патологичен егоцентрик като него това ще е сериозна саможертва, но няма никакъв избор.

За да се опитат да запазят статуквото, кукловодите ще пробват да изиграят някаква нова форма на управление. Чисто пиарски сигурно ще ни го представят като "оттегляне в името на бъдещето на ГЕРБ - да дадем път на младите - заслужена почивка". От тук нататък основната цел на Борисов е да остане невредим. Това ще зависи от благоволението на партньорите му и чрез омертата, за която всекидневно работи главният прокурор Гешев.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

- Най-силната партия в България всъщност не е партия. ГЕРБ е финансова пирамида и нейният крах е абсолютно неизбежен. Не толкова заради желанието на внушителна част от българите, колкото заради тоталната зависимост на тази организация от нейния едноличен лидер. Срутването на ГЕРБ няма да се случи рязко обаче. Тази партия ще премине през един сравнително дълъг период на разпад - докато се наместят пластовете, които са свързани със сериозни олигархични кръгове.

За съжаление претопяването на ГЕРБ само по себе си няма да доведе до необходимата промяна на политическата среда в България. Необходимо е да се изкоренят множество зависимости и процеси, които са в основата на тази пирамида. Това може да се случи само ако българското общество осъзнае своята роля в политическия процес. Ние, избирателите, не сме зрители или обикновени консуматори на държавата. Ние сме държавата.

След пандемията очаквате ли животът да потече постарому? Какво ще е различното?

- Големите световни събития променят много неща, дълбоко. Опитайте се само да си спомните в колко по-освободен свят живеехме преди ужасяващата атака над кулите близнаци в Ню Йорк. Гледахме я на живо, по телевизията. А после бавно, но сигурно приехме ограничения, отказахме се от редица свои свободи или права. Кошмарът на терора се запечата дълбоко в съзнанието ни.

Пандемията ще има сходен ефект. За нас, съвременниците, ще остане беглият спомен от света преди това. За поколенията напред - не. Те просто ще живеят в един доста по-стерилен и малко по-студенокръвен свят. Планета, на която всеки един от нас ще се бори най-вече за своите два метра лично пространство.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?

- Ще си позволя да отговоря така - човечеството е преживяло две гигантски войни, но продължава да създава оръжия и да храни армии.

 Теория на триъгълника    
__ 4 __

09/02/21
20:50:12

Голямата генералска битка е пехливански спектакъл, който пръска в очите ни кървави капки пот, на моменти с кафеникав оттенък.

Сблъсъкът между двамата държавни мъжаги отдалече прилича на лична саморазправа. Един притиснат от всички страни премиер - нападнат от вътрешни конкуренти, шумни протести, потайни и открити врагове, скандали и компромати - всъщност вижда най-голяма заплаха за себе си в пагоните на президента.

На какво се дължи тази фиксация? С какво Радев е пряка заплаха за Борисов? Защо последният впрегна не само цялата си бандитска реторика, но и всичките си институционални бухалки, за да се бие като същински Дон Кихот с вятърната мелница на съседния управленски ъгъл?

Има множество варианти на отговор, но аз ще насоча вниманието ви към един не толкова популярен. Да го наречем Теория на триъгълника.

Борисов явно вижда как зад високия рейтинг на президента могат да застанат интереси, които са достатъчно мощни, че да бутнат разклатения премиерски престол. Кой може да е третият ъгъл в този опасен за премиера триъгълник?

БСП? Едва ли. Социалистите се държат с Радев като с далечен роднина, който се е натресъл на вечеря
В последната година Борисов се задържа на нокти за ръба на властта. И една от най-важните му цели беше да довърши нещо, което наричаше "Балкански поток", за да не му казва "Турски поток", нищо че всъщност е Руски поток.

"Редим по пет километра на ден, Владимир Владимирович", похвали се Борисов по едно време. За да получи погалване, се наложи да плати и три милиарда на компанията, която строи потока - саудитска фирма, в която всички говорят на руски. За да не разгневи другите си господари отвъд океана, трябваше спешно да купи индулгенция под формата на още осем скъпи американски самолетчета, които не е ясно какво ще правим после.

Да, благоволението на Путин е скъпо удоволствие. И Борисов направи всичко по силите си, за да не остане извън триъгълника на любовта. За наша сметка, естествено.

Тази теория може да не е вярна. За онези над нас е удобно тя дори да звучи абсурдно. Пропагандата се старае да поддържа внушението, че премиерът води война с президента по чисто мъжкарски, първични подбуди.

Да, Борисов е разгневен самец. Но дали е възможно зад тази агресия към президента да стои само една хормонална душевна буря?

Не.
 Българският бизнес съществува в условията на страх    
__ 5 __

13/04/21
21:59:44

Поне моите наблюдения са, че българският бизнес до този момент съществува по-скоро в условията на страх от това да не се покаже много на светло и да не мине между някакви шамари. Tова каза рекламистът и предприемач Радослав Бимбалов в изборното студио на "Дневник" на 4 април вечерта. Той участва в дебат каква България искаме и каква да е посоката, в която страната да поеме след парламентарните избори.

Според него не са много големите бизнес и в България, които "могат да съществуват спокойно и смело да вървят напред".

Бимбалов смята, че предизборната кампания за парламентарния вот е показала размерите на един фундаментален проблем, който не съществува само в политическото пространство, но в обществото като цяло - абсолютната невъзможност да се води диалог за каквото и да е.

"Политиците не проведоха нинкъв сериозен дебат помежду си, което беше доста притеснително. Видяхме няколко проведени дебата по големите телевизии, в които се включваха хора на по-ниски нива, хора, които нямаха сериозни тези за сблъскване и не се получи диалог или спор. Освен това през цялото време политиците общуваха със своите избиратели чрез монолог. Дали ще е от джипката или с рекламни послания, но това беше монолог. Много малко политици се опитаха да влязат в диалог с хората. Прехвърлено към обществото ни като цяло, смятам, че ние някак си не сме склонни да говорим и да общуваме помежду си и дано не съм прекалено краен, защото точно от това имаме изключителна нужда занапред", коментира Бимбалов.
 Думи прости    
__ 6 __

27/06/21
19:55:20

"Не вярвам, че някога ще се оправим." Отвсякъде се чува това ехо на безсилието, което сме превърнали в наша доброволна бесилка. По принцип с ехо се спори трудно - то чува само себе си и нищо друго. Но аз обичам именно трудните неща. Затова и често хващам въжето около шията ни и дърпам, за да разтворя примката.

Хората, които сами са се провесили на клона на отчаянието, нямат нужда от високопарни слова, сложни увещания и увъртания на умнокрасив езопов език.

Всичко, което трябва да знаете за изборите на 11 юли

Не, тези хора имат нужда от топли, обикновени думи. От лесно смилаеми, кротки слова, които да пропълзят без много параден шум в съзнанието, а от там и в душите им. Ако попаднете на такива отчаяни люде - опитайте да ги спасите с думи прости.

Например им обяснете какво означава, че сме "най-бедни в ЕС". Първо, това не е позиция, с която да се самоунижаваме. Да сме най-бедни сред по-богатите не е толкова страшно. Лошото е, че темповете ни на икономическо развитие са трагично бавни. Преди 12 години с Румъния бяхме еднакво зле, съседите ни дори теглиха спешни кредитни линии, за да излязат от кризата. После те тръгнаха уверено нагоре, а ние сякаш спряхме. Сега сме не просто по-бедни и от румънците, но сме в пъти по-слабо развиващи се от тях.

Една от основните причини за това е ниското ниво на инвестиции в България. Чували сте как управляващите се хвалят с ниския корпоративен данък? Да, тук е само 10%, в сравнение с 16% в Румъния. И все пак, там външни инвестиции има. Тук - почти не.

Този феномен има своето напълно логично, простичко обяснение. Всеки голям инвеститор, който се е сблъсквал с българския бизнес климат, знае, че трябва да планира чувствителен процент за допълнителни разходи. Често тези суми са непредсказуеми и могат да изскочат от всеки ъгъл на родната администрация. Повечето от тези рушвети са предпазливо облечени като консултантски договори или посреднически комисионни и преминават през съответната перачница преди да стигнат до чистата форма на пачки в нощни шкафчета. Освен подкупите, външните инвеститори са подложени на кошмарна бюрокрация, съпътствана от наследствена некадърност сред редиците на всички контролни органи, от които практически зависи частната инициатива.

Това за инвеститорите. Сега да споменем и още един основен порок на бедняците сред богатите. Разликата между средната класа и свръхбогатите в България е в пъти по-висока от тази в нормалните европейски страни. Казано с думи прости - у нас има едни отвратително богати хора, чието богатство е несъразмерно високо спрямо стандарта на държавата, в която са го натрупали. Разбирате ли защо и как е станало това? С благоволението на самата държава, олигарсите са монополизирали цели икономически отрасли. Отгоре на всичко част от тях работят на ръба на сивата икономика - масовото укриване на данъци, финансовите измами и далавери, източване и отклоняване на средства се случват със знанието и участието на управляващите от години. На практика това е кражба от икономическия ръст на България.

Но да се върнем на безсилието. Преди да увиснем на тази бесилка трябва много ясно да си кажем, че всъщност България никога няма да е супер богата страна. Нямаме кой знае какви природни богатства, нито пък сме някакъв технологичен гигант. Но всъщност няма никаква причина България да е в пъти по-бедна от останалите държави от бившия източен блок. Ние сме малка държава, със стратегическо разположение в ЕС и доста неразработени отрасли, в които могат да се влеят свежи средства на търсещите растеж външни инвеститори. България може да бъде една средно-богата европейска държава. За да се случи това трябват да, трябват думи прости.

Ето ги:

Аз повече НЕ ИСКАМ да живея в държава, в която корупцията е държавна политика, мафията е управляваща партия, а некадърността е наследствена. Точка.
 Радослав Бимбалов за 2022 година    
__ 7 __

10/01/22
15:46:40


Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2022 г.?

- Надявам се колелото да се е завъртяло достатъчно, за да сме достигнали до онази ниска точка, след която нямаме друг път освен нагоре. Това е доста ирационална надежда обаче.

Историята опровергава всяка наша мисъл, че се намираме на някакво дъно. Пандемията, която смразява живота и икономиките на модерните общества, всъщност е пренебрежимо малко страдание, ако я погледнем през призмата на двете световни войни, например.

Въпреки това аз вярвам, че цикличността няма да подмине нито ковид, нито развитието на собствената ни държавица. И сме близо до плахото начало на някакъв подем, макар и още да не го виждаме.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи? Ще усетим ли промяна по отношение на бюрокрацията, корупцията, условията за правене на бизнес, данъците, градската среда, транспорта, здравеопазването?

- Ако пак разчитаме тази промяна да се случи за нас, но без нашето участие, сме обречени да се разочароваме отново. За да се случи реално подобрение в държавата ни, трябва да има будно гражданско общество, което да изисква всекидневно от управляващата каста да изпълнява задълженията и обещанията си. Нито една партийна структура, дошла на власт, не трябва да разполага със спокойствието, което превърна предишните управляващи във феодални господари. Макар и все още крехка, у нас се надигна подобна гражданска съвест.

Следващото важно условие, от което зависи ефективната промяна в България, е да се смени местната власт. На локално ниво у нас все още управлява една безхаберна, алчна и често кошмарно некадърна дружина. Като почнем от столицата и стигнем до най-малкото селце в някой ъгъл на картата ни.

И накрая, въпреки че може би трябва да е в самото начало - промяната ще настъпи чак когато се случи правосъдна реформа. Това означава не просто да уволним Каскета, а да променим начина, по който се формират институциите, съблюдаващи за правото у нас. Правосъдието в България не функционира правилно и това води до безнаказаност и ширеща се престъпност, на всички нива - от селския мегдан до площада на властта. Катарзисът, през който трябва да мине обществото ни, задължително включва съдебни дела и ефективни присъди за ключови фигури, които са печелили нашето доверие и са били овластени от нас, но са безчинствали с години.

Ще бъде ли стабилно новото управление?

- Стабилност е една от думите, които девалвираха фатално в съзнанието ми напоследък. Не желая повече измамната стабилност на нищоправещите крадливци, които ми се хвалеха с непомръдващата икономика на държавата, асфалтираните пътища, изкопаната дупка за суперкомпютър и тръбите за транзитно прелитащ газ, платени от нас.

Време е за смели, предприемчиви, невинаги популярни и лесни за преглъщане начинания, които създават нови перспективи за икономиката ни. Искам да видя нещо такова от новото управление и изобщо не ме интересува дали е стъпило стабилно на четирите си, напълно различни крака или лази.

Идва ли краят на пандемията от коронавирус?

- Краят на пандемията, инфодемията, истерията и противопоставянето на страхове ще дойде. Но самият вирус няма да изчезне, няма да се разтопи в неприятните ни спомени. Ще се случи това, което се случи със СПИН. Някак успяхме да намерим правилните лекарства и предпазващ подход към HIV вируса. Толкова, че СПИН да излезе от списъка със смъртоносни болести на СЗО, а носителите на заразата да живеят пълноценен живот.

Смятам, че ще наближи денят, в който и този нов терористичен вирус ще стане поносима, предвидима част от нашия живот. Все пак и самият вирус не е камикадзе. Неговата цел е да живее, заедно с нас.

Три най-сериозни риска пред коалиционната формула и правителство за 2022 г. ?

- Има ключови разминавания между коалиционните партньори - и те са в основните писти на това трудно състезание с кризите, в което влизаме - икономиката, външната политика и социалната ангажираност на държавата.

Двата актуални риска са казусът Северна Македония и енергийната криза. Колко и да е странно, и двете носят еднакво равен шанс за популизъм, който изкушава новите властници.

Какво очаквате от заявилите се като опозиция ГЕРБ и ДПС?

- Те ще са креслива опозиция, това е ясно. Ще използват всяка трибуна - парламентарна и медийна, за истерични включвания. Но това ще е само шумна и фалшива фасада. Истинските им действия ще бъдат изцяло партизански. За целта те разполагат с почти терористично настроени клетки, внедрени достатъчно дълбоко в администрацията на всички нива - от министерства, държавни агенции и комисии, до местни управи - общини и кметства. Някои ще си взривяват имиджа публично и скандално, жертвайки институцията и себе си за своите господари. Други ще работят тихо и упорито, колкото им позволяват типичната некадърност и посредственост.

При всички случаи очакам тази партизанщина да бъде деструктивно истерична и да доведе до множество малки катаклизми, в различни сектори на обществото и икономиката ни.

Кога ще са следващите парламентарни избори според вас?

- Когато трябва. Писна ми да ме плашат с провеждането на избори. Има далеч по-скъпи държавни занимания, а освен това изборите са единственият начин управленската ни система да подменя кръвта си. Нещо, което трябва да прави, ако иска да има сили да бяга толкова бързо, колкото ние изискваме от нея.

Тези хора, които избираме, не получават почетни кресла в някаква зала на славата. Те стават наши служители, при това кратковременно, а не пожизнено. От тях се очаква да работят по-тежко и повече от нас, техните работодатели. Властимащ е труден, неблагодарен занаят, който не трябва да води до шумни аплодисменти или личен финансов просперитет. За да издържат, а и за да не се изкушат да забравят всичко това - трябва често да ги сменяме. С избори.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  372       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   25/10/20