Проф. Димитър Вацов от #ДЕНЯТ     |
__ 1 __
16/12/20
00:30:51 |
▪ Българското общество е в ступор. Така е, защото кризите биват затискани, затулвани, а не решавани. Политическата криза от лятото, с летните протести срещу правителството и над 80% обществена подкрепа за тях, тази криза бе затулена чрез изтощаване на протестите, а не решена – единственото действително политическо решение бе бързи избори.
▪ Здравната криза също не бе реално управлявана – след едни твърде строги мерки в началото, след това никакви мерки и безкрайно отлагане на нови мерки под страх от обществена реакция. Социалната и икономическа криза също се разгаря, без адекватни мерки – ето какво току що казаха работодателите.
▪ Под всичко това къкрят едни неотговорени въпроси, които Вие поставихте на Харизанов: защо прокуратурата преследва яростно едни бизнеси – тези на Бобокови, например, - а не разследва Сараите на Росенец и ТЕЦ Варна, бизнесите на Пеевски и Домусчиеви, и пр. Къкрят, защото са неотговорени, също и въпросите за пачките и кюлчетата, за записите и пищова на Борисов.
▪ Психоаналитиците казват, че когато един проблем или една криза не могат да бъдат решени с рационални средства, проблемът бива подтискан. Оттук и ступорът, неврозата на обществото. Под карантината – при това в момента закъсняла и частична – нарастват личностните раздразнения, приятели се разделят, както казахте. Психотерапевтите го наричат пренос – като не можеш да решиш социалните проблеми, пренасяш агресията върху най-близките си.
▪ За жалост една позитивна обществена енергия за промяна, каквато имаше през лятото, остава затулена. Парламентарните политически партии се направиха, че не я забелязват, и сега ни проектират свят, в който те само ще се препозиционират на следващите избори. Само че затулената енергия все някога ще избликне – надявам се, не разрушително, а чрез политическо решение. Т.е. на изборите през пролетта да има достатъчно висока подкрепа за извънпарламентарните формации, които да сменят лицата и брандовете в парламента.
▪ Да не забравяме, че според социологическите сондажи от лятото и есента поне три нови формации ще влязат в новия парламент: движението на Мая Манолова, партията на Слави Трифонов и Демократична България. Без да го осъзнават, две от тях са носител и на генерационна промяна: „Има такъв народ“ и Демократична България, особено „Да, България“. Това са политически проекти, създадени от нашето поколение - тези, които влязохме в демокрацията в момента на пълнолетието си. Не става дума за това, че хора от това поколение не участват в чужди проекти – например, Харизанов. А че тук става дума за поемане на друг тип отговорност: първото свободно поколение на България да поеме политическата си отговорност.
Партията на Трифонов е доста неясна, не знаем какво да очакваме от тях – но, бидейки популистка (това не винаги е лошо), тя има много широк електорален потенциал. Демократична България пък е партията на либералните и проевропейски градски елити, за което много е била критикувана, но пък при тях е високата експертиза. Ако тези две партии намерят начин да си говорят – не става дума за пряка коалиция – те биха могли да се превърнат в генератор на политическа промяна. Но само заедно.
▪ Заедно те вероятно няма да имат мнозинство в следващия парламент. Добре е да играят ролята на някогашния Реформаторски блок (роля, с която в крайна сметка той не се справи): да държат изкъсо юздите на олигархията. При това, ако са много по-добре парламентарно представени, както се очаква, като мощна парламентарна опозиция, те няма нужда, за да изиграят тази роля, да влизат в управлението, което и да е то.
▪ Достатъчно на първа стъпка е да върнат смисъла на парламентаризма и на действителната опозиция. Разбира се, това е утопичен нормативен сценарий, но не виждам друг, по който да започне разтурянето на къщичката на олигархията. |
|
