Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Димитър Вацов

Димитър Вацов е български философ, културолог и университетски преподавател.

Роден е на 5 ноември 1971 г. в София. Завършил е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1996), където защитава и докторската си дисертация на тема „Онтология на утвърждаването. Ницше като задача“ (2003).

Бил е щатен преподавател по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1999-2004), както и хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“ в различни периоди (след 1996).

След 2004 г. е щатен преподавател в Нов български университет. Редовен доцент в департамент „Философия и социология“ с труда „Свобода и признаване: интерактивните извори на идентичността“ (2007-2017) и професор от 2017 г. с труда „Това е истина!“.

Директор на бакалавърска програма „философия“ в НБУ (2004-2006), както и директор на общообразователните курсове за знания към същия университет (2006-2011).

Ръководител на департамент „Философия и социология“ в НБУ от май 2012 до 2016 г.

Главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (от 1999) и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания — София (от 2002).

Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия и постаналитична философия на езика.

Други подобни ресурси
Лица:     Образование
Сайтове: Наука и образование


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла: Професор
  Професия: Философия, Логика
  Основна дейност: Образование
 
  Линкове към Димитър Вацов
 
W57 Обучение / курсове Фирми Раздел    
W47 Учебно заведение Обекти Раздел    
W36 Наука и образование Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Проф. Димитър Вацов от #ДЕНЯТ    
__ 1 __

16/12/20
00:30:51
▪ Българското общество е в ступор. Така е, защото кризите биват затискани, затулвани, а не решавани. Политическата криза от лятото, с летните протести срещу правителството и над 80% обществена подкрепа за тях, тази криза бе затулена чрез изтощаване на протестите, а не решена – единственото действително политическо решение бе бързи избори.

▪ Здравната криза също не бе реално управлявана – след едни твърде строги мерки в началото, след това никакви мерки и безкрайно отлагане на нови мерки под страх от обществена реакция. Социалната и икономическа криза също се разгаря, без адекватни мерки – ето какво току що казаха работодателите.

▪ Под всичко това къкрят едни неотговорени въпроси, които Вие поставихте на Харизанов: защо прокуратурата преследва яростно едни бизнеси – тези на Бобокови, например, - а не разследва Сараите на Росенец и ТЕЦ Варна, бизнесите на Пеевски и Домусчиеви, и пр. Къкрят, защото са неотговорени, също и въпросите за пачките и кюлчетата, за записите и пищова на Борисов.

▪ Психоаналитиците казват, че когато един проблем или една криза не могат да бъдат решени с рационални средства, проблемът бива подтискан. Оттук и ступорът, неврозата на обществото. Под карантината – при това в момента закъсняла и частична – нарастват личностните раздразнения, приятели се разделят, както казахте. Психотерапевтите го наричат пренос – като не можеш да решиш социалните проблеми, пренасяш агресията върху най-близките си.

▪ За жалост една позитивна обществена енергия за промяна, каквато имаше през лятото, остава затулена. Парламентарните политически партии се направиха, че не я забелязват, и сега ни проектират свят, в който те само ще се препозиционират на следващите избори. Само че затулената енергия все някога ще избликне – надявам се, не разрушително, а чрез политическо решение. Т.е. на изборите през пролетта да има достатъчно висока подкрепа за извънпарламентарните формации, които да сменят лицата и брандовете в парламента.

▪ Да не забравяме, че според социологическите сондажи от лятото и есента поне три нови формации ще влязат в новия парламент: движението на Мая Манолова, партията на Слави Трифонов и Демократична България. Без да го осъзнават, две от тях са носител и на генерационна промяна: „Има такъв народ“ и Демократична България, особено „Да, България“. Това са политически проекти, създадени от нашето поколение - тези, които влязохме в демокрацията в момента на пълнолетието си. Не става дума за това, че хора от това поколение не участват в чужди проекти – например, Харизанов. А че тук става дума за поемане на друг тип отговорност: първото свободно поколение на България да поеме политическата си отговорност.

Партията на Трифонов е доста неясна, не знаем какво да очакваме от тях – но, бидейки популистка (това не винаги е лошо), тя има много широк електорален потенциал. Демократична България пък е партията на либералните и проевропейски градски елити, за което много е била критикувана, но пък при тях е високата експертиза. Ако тези две партии намерят начин да си говорят – не става дума за пряка коалиция – те биха могли да се превърнат в генератор на политическа промяна. Но само заедно.

▪ Заедно те вероятно няма да имат мнозинство в следващия парламент. Добре е да играят ролята на някогашния Реформаторски блок (роля, с която в крайна сметка той не се справи): да държат изкъсо юздите на олигархията. При това, ако са много по-добре парламентарно представени, както се очаква, като мощна парламентарна опозиция, те няма нужда, за да изиграят тази роля, да влизат в управлението, което и да е то.

▪ Достатъчно на първа стъпка е да върнат смисъла на парламентаризма и на действителната опозиция. Разбира се, това е утопичен нормативен сценарий, но не виждам друг, по който да започне разтурянето на къщичката на олигархията.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  292       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   16/12/20