Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е български национален герой.

Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Други подобни ресурси
Сайтове: Общество и политика


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Политик
  Основна дейност: Общество и политика
 
  Линкове към Васил Левски
 
W16 Администрация Фирми Раздел    
W23 Общество и политика Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Нов документ за залавянето на Васил Левски бе открит в Истанбул    
__ 1 __

02/01/21
21:32:46

Нов документ за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски беше открит в Османския архив в Истанбул. Той е бил издирен в края на ноември от уредника в Националния музей "Васил Левски" в Карлово и е първият автентичен документ за залавянето на Дякона, съобщи БНТ.

Според текста в телеграмата, османските власти са знаели, че от 3-4 години Левски е подбудител на бунтове. Освен телеграмата, са открити още три документа, които са голямо предизвикателство за историците и ще дадат отговори на още много въпроси около залавянето на Васил Левски.

Шифрованата телеграма е от търновския окръжен управител Али Бей до османското правителство. Тя е била изпратена на 28 декември 1872 г. и в нея е съобщено за залавянето на Левски.

"Османската власт е издирвала Васил Левски от поне 7-8 месеца и че са заловени 60-70 писма и документи на революционната организация, отбелязано е и, че Левски е ръководител на цялата революционна организация и потвърждава тезата, че османската власт е смятала Левски за изключително сериозен противник.", каза Виктор Комбов - уредник в музея "Васил Левски" в Карлово.

В телеграмата е посочено още, че много преди Арабаконашкия обир, Левски е бил подбудител на бунтове. Новооткритият документ вече е публикуван в нов допълнен и преработен сборник.

"Изключително важен, интересен, любопитен период от живота на Левски", каза Дора Чаушева, директор на музея "Васил Левски".

Според уредника на музея в Карлово има още въпроси, които представляват интерес, но все още не са намерили отговор.

"По какъв начин османските власти разбират, че той се е намирал в Къкринското ханче, когато го залавят", допълва Комбов.

В сборника са публикувани още два от най-новите открити документи, свързани с издирването и залавянето на Левски.
 148 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски    
__ 2 __

18/02/21
20:32:15


Днес в цялата страна ще бъде почетена 148-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Българската държава организира възпоменателната церемония за обесването на Васил Левски всяка година на 19 февруари. Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар.

През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.

И така, днес се навършват 148 години от обесването на Апостола на свободата.

През лятото и есента на 1872 г. цяла България започнала да живее в предреволюционен подем. Вътрешната революционна организация (ВРО), чийто основен организатор, идеолог и водач бил тъкмо Васил Левски, обхванала в мрежата си почти цялата страна и насочвала към непосредствена подготовка на общонационалното българско въстание.

Но в условията на този подем се проявили някои признаци на разложение. Първият помощник на Апостола - Димитър Общи, започнал да оспорва неговата власт, да интригантства, да сее раздори между комитетите. Д. Общи успял да настрои срещу Левски някои организации. Така единството на ВРО било заплашено. Апостола поискал от БРЦК да отстрани Д. Общи от поста пръв пълномощник, но неговите думи не били послушани от Букурещ.

В тази обстановка на 22 септември 1872 г., въпреки забраната на Васил Левски, Д. Общи организирал обир на турската поща в прохода Арабаконак. Османската полиция попада в следите на групата и арестува Общи и неговите другари. И за да представят пред света своето дело като политически акт на една революционна организация, а не като разбойнически обир, Д. Общи и съратниците му започнали да разкриват комитетите и дейците, които познавали.

Турското правителство, незнаещо дотогава за огромния размах на движението, засилва полицейско-разузнавателните органи, разкрива много комитети, унищожава или неутрализира първокласни революционни дейци. ВРО, като всяка конспиративна организация, ударена в центъра, започва да се разпада.

Ударът заварил Левски в Южна България. Той веднага предупредил комитетите за опасността и тръгнал за Букурещ, за да обсъди заедно с другите членове на БРЦК създалото се положение. В Сливен до него пристига писмо от Любен Каравелов, писано на 2 ноември 1872 г., в което се препоръчва незабавно "повдигане на революцията".

"Трябва да се върви на бой, настоявал Каравелов, без да губим минутка. На сичките тадявашни юнаци са писа и щат да заминат отсреща и надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора."

Васил Левски обаче отказва да изпълни заповедта на БРЦК, защото за него революцията трябвало да доведе до освобождението на България, а не до ненужно проливане на българска кръв. Разбиранията на Левски, че не може да се прави въстание, преди да се подготви народът за победоносна борба, и че не бива да се разчита на чужда помощ, "преди самички да изтъчем платното", са споделяни и от много вътрешни дейци и комитети.

Далновидността на Апостола в този критичен момент става още по-очевидна, като се вземе предвид, че след разкриването на ВРО посланиците на западните държави побързали да предложат на Високата порта военна помощ, ако конспиративната българска организация започне въстание.

Часът е съдбоносен и Левски решава бързо да се придвижи до Букурещ, за да защити своите разбирания. На 25 декември 1872 г. на път към Дунава той пристигнал в Ловеч, но поради полицейските предохранителни мерки не можал да се срещне с председателя на местния комитет поп Кръстю, а се задоволил само да прибере архива на комитета, книжата, които, ако попаднели в турски ръце, можели да разкрият напълно народната организация. През следващата нощ Левски останал в село Къкрина, за да пренощува в ханчето на доверения комитетски човек Христо Цонев - Латинеца.

Но тук, на 27 декември, бил заловен от турската полиция. Тя разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези.

Васил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Съществуват предположения, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю или Марин Поплуканов. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.

До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Левски, който е охраняван само от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.

В София Левски е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Османската империя. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.

Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите.

Смъртната присъда на Апостола е издадена на 14-ти и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама да бъдат обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България."

Свещеник Тодор Митов свидетелства: "След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!"

Така завършва своя живот най-великият син на България - гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.

Левски е останал в българската история преди всичко с безсмъртието на своите прозрения. Когато се изгражда неговият образ, традиционно се акцентира върху човешките му добродетели. Те безспорно правят Левски истински обичан син на народа. Но главното не е в това, че той е бил безумно смел, че е държал сметка за всеки похарчен лев на организацията, че е бил фанатично обречен на делото на революцията. Този сантиментален образ на Левски закрива действителното величие на неговото дело.

Преди всичко Апостола е велик народен водач - организатор. Като никой друг в българската история, и то в условията на робски страх, униние и тотална диктатура, той успява да създаде мощна народна организация.

Левски е гениален политик на революционна България. Неговите прозрения за независимост и самостоятелност на българското движение, развиващо се сред хаоса на Източния въпрос, добре разбрани и осмислени, имат почти непреходно значение в българската история. Дръзкото отхвърляне на политическата опека на чуждите сили е изстрадан исторически урок, дълбоко анализиран и осмислен в политическата идеология и революционната практика на Васил Левски.

Левски е велик и със своите идеи за бъдещия свят - свят на народното равноправие и на човешката свобода. Макар и да е заел своите идеи от европейската демократична мисъл, той ги преработва, за да създаде от тях платформа и знаме на народната пробуда, на националното движение.

Със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези познавачи на неговото дело, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX век.
 Заловеният Левски в Търновския затвор и опитите да бъде спасен    
__ 3 __

28/02/21
01:49:49

Заловеният Левски в Търновския затвор и опитите да бъде спасен

Три денонощия - толкова престоява Васил Левски в Търновския затвор. Там е отведен след залавянето му при Къкрина и разпитите в Ловеч. Денонощия, в които Апостола не желае да говори с никого, и до последно не разкрива самоличността си пред турските власти. Време, в което сподвижниците му от Търновския революционен комитет правят два опита да го освободят. Неуспешни.

За тези последни дни, преди да бъде откаран в София в нощта срещу 1 януари 1873 г. и осъден на смърт чрез обесване, разказва пред Dir.bg историкът и пенсиониран главен уредник от Регионалния исторически музей във Велико Търново Стефан Бейков.

Заедно с него се връщаме малко по-назад, във времето, когато Левски започва да обикаля из "цяло българско", както нарича той родината си, и да изгражда мрежа от революционни комитети. Целта - народът да се подготви за всеобщо въстание. И в трите си обиколки, започнали през декември 1868 г. и завършили със залавянето му, в края на 1872 г., Васил Левски нееднократно идва в търновския край и установява връзки с местни дейци, които влизат в създадените от него комитети.

Начело на Търновския революционен комитет, създаден по време на втората обиколка на Апостола през лятото на 1869 г., застава Христо Иванов-Големия. Двамата се познават от участието си в Първата българска легия.

"В качеството си на Главен апостол на "цяло българско", Левски издава пълномощно на Христо Иванов-Големия, с което той да представлява Вътрешната революционна организация - мрежата от близо 500 комитета", разказва Стефан Бейков. Именно спомените на този негов близък съратник ни пращат към последните дни на Васил Левски, които прекарва в търновския край, преди да бъде осъден на смърт.

А до залавянето на Васил Левски се стига на 26 декември 1872 г. Няколко дни по-рано той пристига в Ловеч, за да прибере архивата на Централния комитет на Вътрешната революционна организация и по разработен вече канал да изпрати всички ценни документи в Букурещ, където е седалището на Българския централен революционен комитет. Заедно с неговия сподвижник Николчо Цветков те тръгват към Търново. По пътя обаче Апостола е заловен от турската полиция. В Къкринското ханче.

"Първоначално Левски е отведен в Ловеч, където го разпитва местният каймаканин. Според турските власти обаче той трябвало да бъде разпитан от мютесарифин - окръжен управител. Затова Левски, заедно с Николчо Цветков и Христо Латинеца, съдържател на Къкринското ханче, са натоварени на шеркет - специална каруца за превоз на арестанти, и под конвой от заптиета са докарани в Търново", разказва още Стефан Бейков.
Така стигаме до спомените на Христо Иванов-Големия за посрещането на заловения Левски в Търново. Ето как той описва видяното с очите си:

"Когато се разчу, че в Ловешко е хванат някакъв голям комита, вестта стигна и до Търново, но ние не знаехме кой е този комита. Говореше се, че той ще бъде докаран в града. Когато казаха, че ще бъде докаран, на главната улица се събра шествие. Най-отпред стояха малките турчета. Зад тях бяха бащите им и други хора, а най-отзад плахо се подаваха главите на българските занаятчии.

Аз замръзнах на мястото си, когато видях в колата, която докарваше арестантите, наметнат с ямурлук, Васил Левски, до него моят брат Николчо Цветков и моят първи братовчед Христо Латинеца".

Тогава двамата разменят поздрав за последно, разказва Стефан Бейков, и цитира още от думите на Големия:

"Когато Левски ме погледна, аз му кимнах леко с глава, и той ми отговори, и очите му се напълниха със сълзи".

Апостола е отведен в Търновския затвор, където престоява 3 денонощия - от 28 декември до вечерта на 31 декември. Търновските революционни дейци взимат решение да опитат да влязат във връзка с него. Отначало той няма достъп до никого, тъй като по нареждане на турските власти е затворен в отделна килия.

"Революционерите използват лекуващия му лекар Евстати Антонов, за да се свържат с него, но Апостола отказва да разкрие пред когото и да било своята самоличност. Притиснат от обстоятелствата обаче, в крайна сметка Левски разкрива кой е. За първи път властите установяват, че са заловили човека, който в продължение на 9 години се издирва усилено от турската полиция", добавя Стефан Бейков.

И отново според спомените на Христо Иванов-Големия, местните дейци правят опит да освободят Левски, като предизвикат пожар в затвора. Те хвърлят факли в двора му, но пожарът не се случва. Опитът е неуспешен.

След това научват, че Левски ще бъде преместен в София, за да бъде изправен пред съд. Решават да устроят засада на конвоя.

"В нощта на 31 декември срещу 1 януари Апостола е отведен в София, а неговите съмишленици се събират чак на сутринта, на края на града, по пътя за Севлиево и София. По това време конвоят вече е бил далеч след Търново", разказва историкът.

И разкрива още един любопитен факт - затворът, в който е лежал Левски, е единственият музей-затвор в България. В него са били затваряни и други известни революционери от епохата на Възраждането. Два пъти там е лежал Филип Тотю, който е единственият затворник, успял да избяга от тази тъмница. За една нощ там е бил и Стефан Караджа, както и много участници в Априлското въстание от търновския край.

А ако имате път към Велико Търново и искате да се докоснете до енергията на Васил Левски, можете да посетите съседната на музея-затвор сграда, известна като Конака. Тя също е част от Регионалния исторически музей и в нейната експозиция са запазени оригинални вещи на Левски - снимка от 1870 г. с негов автограф, посветен на един от ботевите четници, Сава Пенев. Оригиналният му дяконски орар - лента от плат, която се носи на рамото на дякона, както и два оригинални печата на БРЦК.
 Нов шрифт е създаден на основата на почерка на Левски    
__ 4 __

29/06/21
15:19:40

Нов шрифт е създаден на основата на почерка на Левски. Проектът е на Националната картова и платежна схема (НКПС), а идеята е да се възродят и съхранят спомените за българските историческите корени, пречупени през модерното технологично мислене.

Това е част от поредицата инициативи, с които НКПС ще се стреми да положи основите на създаването на култура на българската писменост в съвременния дигитален свят, разказват от НКПС.

Те вярват, че дигитализацията на почерка на Апостола ще допринесе за възраждането на българската писменост в нашето съвремие.

"Както актьорът се вдъхновява от образа на героя, който представя пред публиката, така и типографът, решил да възпроизведе почерка на историческа личност, буквално усеща диханието на човека, по чиито стъпки върви. Това е сложна творческа симбиоза, а не механично пренасяне на графични форми от фотоизображение към цифров графичен формат", коментира Стефан Пеев - филолог, издател и създател на шрифтове.

Специално за Левски трябва да се подчертае, че има един от най-чистите и виртуозни почерци от известните ни революционери - почерк, който изразява отдаденост, методичност и постоянство.

Всеки дигитален проект може да се развива и обогатява с напредъка на технологиите и опита. Шрифтът, създаден на основата на почерка на Левски, съдържа начертания на всички главни и малки кирилски букви, арабски цифри, препинателни знаци, както и начертания на ограничено количество лигатурни свързвания и вариации на букви. Проектът остава отворен за развитие и усъвършенстване".

"Шрифтът, базиран на почерка на Васил Левски, е важен културен факт за съвременното ни общество. Почеркът на Левски можем да опишем общо като красив, чист и хармоничен. Формите на буквите и подреждането им на редовете са типични за стиловете почерци през втората половина на 19-ти век. Но почеркът на Левски има силен и овладян характер с много интересна и богата вътрешна динамика, излизаща извън стандартния канцеларски краснопис. Сравнително ниската височина на редовните букви създава ясен силует на думите и редовете, а ритмичните и динамични горни дължини, излизащи в щедрите междуредия, придават изтънчен и емоционален калиграфски вид на почерка. Това е много добре отразено в шрифта на Стефан Пеев. И в оригиналния почерк на Левски, и в дигиталния шрифт правят впечатление изключително красивите калиграфски форми на повечето главни букви, особено А, Б, В, Г, К, П и Р".
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  332       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   02/01/21