Ресурсбук България. Данни за избрано лице

Страхил Делийски

Страхил Делийски е доктор по политически науки, преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ Св. Климент Охридски.

Други подобни ресурси
Лица:     Образование
Сайтове: Наука и образование


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  deliyski@gmail.com
 
  Идентификация
 
  Титла: Асистент
  Професия: Философия, Логика
  Основна дейност: Общество и политика
 
Линкове към Страхил Делийски
 
W16 Администрация Фирми Раздел    
W23 Общество и политика Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 2020 - година на осезаемо раздвижване  
__ 1 __

02/01/21
22:48:37
Отговорите на политолога Страхил Делийски за отиващата си 2020.

Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

- Почти цялата 2020 беше белязана от вирусната пандемия и това доста промени ситуацията. Както обществата така и политическите елити бяха поставени в особен контекст, в който проблемите на доверието помежду им добиха все по-голяма видимост.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

- В България от доста време сме в някаква хронична политическа криза. Високи равнища на недоверие към партии и институции, липса на силна и добре организирана политическа алтернатива, атомизирано и поляризирано общество, социално напрежение, породено от задълбочаващите се социоикономически разломи.

С просто око се вижда, че политическата система не успява ефективно да регулира социалните конфликти. В подобен контекст най-нормалното нещо е тези конфликти да бъдат изкрещяни на улиците и площадите.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

- Протестите бяха и са само най-видимата, най-експресивната страна на дълбокото усещане за нарушен обществен договор между управляващи и управлявани. Аз бих ги разглеждал по този начин, като симптом, а не като субект, който върши някакви неща.

Това обаче, което се случи в рамките на протестите, е, че се създадоха мостове за комуникация и взаимодействие между хора с различни политически виждания. Това ми се струва особено важно в една ситуация на традиционна политическа поляризация.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

- Може би в една нормална политическа среда поведението на президента би било неприемливо. Идеята, че той следва да олицетворява единството на нацията, предполага, първо, наличие на ефективно разделение на властите, в които той да играе ролята на балансьор, и второ, някакво поносимо равнище на легитимност на политическите институции. Тези условия липсват и затова няма как президентът да изпълнява конституционните си функции.

Какво ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

- Вече отбелязах хроничната анемия на политическите ни система. Всичко, което се случва, е функция на тази анемия. И ако нещо ме изненадва, то това е упоритият отказ на политическия ни естаблишмънт да си даде сметка за дълбочината на тази криза. И да се опита да промени нещо в поведението си.

Тук не става въпрос за внезапни пориви на алтруизъм и саможертва, а за чувство на самосъхранение. За разбирането, че ако искат да запазят властови позиции, трябва нещо да се промени.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

- Ефектите зависят от начините, по които осмисляме това, което се случва. И тук имаме борба на интерпретации, която все още не е свършила. В този смисъл ми се струва рано да говорим за каквито и да е ефекти - както позитивни, така и негативни.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- 2020 беше година на осезаемо раздвижване - това е безспорно. Раздвижване, което ми се струва позитивно от гледна точка на създаването на терен за комуникация между различни елементи на гражданското общество.
 Какво върви пред народа?  
__ 2 __

02/01/21
22:57:30
Бойко Борисов има много сериозен проблем. И той е, че публичният му образ и поведението му са абсолютно неадекватни за т.нар младо поколение. Просто Борисов и младите населяват различни културни, естетически и познавателни вселени. А тези "млади" ще оформят огромния корпус на бъдещите гласоподаватели.

Не знам дали екипът около министър-председателя не си дава сметка за това, или си дава, но не го смята за проблем, защото властовият хоризонт на Борисов е достатъчно къс. При всички положения обаче, Борисов се опитва да черпи обществена подкрепа чрез силно поляризиращо говорене. Говорене, което се харесва най-вече на собствената му агитка.

Говорене, което произтича от разбирането, че тази агитка ще му бъде достатъчна, за да спечели изборите. И трябва да признаем, че тук той е прав. Което е и признание за една капитулирала политическа система. Система, която не може да роди убедителна политическа алтернатива, въпреки осезаемата потребност на мнозинството от такава.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  52       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   02/01/21