Ресурсбук България. Данни за избрано лице

 

Галин Никифоров

Галин Никифоров е български писател.

Роден е на 25 май 1968 г. в Добрич.. Завършва математическата гимназия в родния си град. Има две висши образования: инженерно-химическо (Пловдив) и икономическо образование (Варна).

Галин Никифоров е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. Автор е на романите:

- Последната истина. Варна, 1998, новели, 182 с.
- Умерено нежно. София, Корпорация Развитие, 2003, роман, 184 с.
- Добро момче. Пловдив, Жанет-45, 2006, роман, 156 с.
- Фотографът: Obscura Reperta. София, Сиела, 2009, роман, 270 с.[4][5][6]
- Лятото на неудачниците. София, Сиела, 2010, роман, 144 с.[7]
- Къщата на клоуните. София, Сиела, 2011, роман, 160 с. [8][9]
- Лисицата. София, Сиела, 2014, роман, 558 с.
- Тяло под роклята. София, Сиела, 2018, роман, 244 с.

По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов.

Други подобни ресурси
Сайтове: Информация, справки


 
  Снимки на лицето
 
 
  Месторабота
 
  Фирма:  
  Длъжност:  
  Телефон:  
  E-Mail:  -
 
  Идентификация
 
  Титла:
  Професия: Писател, Поет
  Основна дейност: Изкуство и култура
 
  Линкове към Галин Никифоров
 
W17 Изкуство и култура Фирми Раздел    
W30 Сувенири и бижута Стоки Раздел    
W34 Изкуство и култура Сайтове Раздел    
 
  Списък на сайтове администрирани от лицето
Име на сайта Категория на сайта Дата Детайли
Виж :
 
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Светът сега е най-добрият, който човечеството някога е имало    
__ 1 __

24/09/22
14:28:21


- Човечността е над всичко, над всякакви закони, над всяка справедливост и несправедливост.
- Отмъщението е най-лошото решение.
- Всеки ден трябва да правиш поне по едно неприятно нещо, ако искаш да си истински щастлив.

"Черна светлина" е суров, но същевременно деликатен и болезнен поглед върху преодоляването на най-тежката загуба - тази на собственото ти дете, и намирането на сила да се помириш с миналото. Една история за челния сблъсък със смъртта, за опустошителната сила на родителската обич, за отровата на отмъщението и спасителната милувка на надеждата.

В романа "Черна светлина" сюжетът се гради около една особено болезнена напоследък тема - нелепата загуба на невинни животи в пътни инциденти и безнаказаността на виновниците за тези убийства, които често се оказват с някакъв вид властови протекции. Превръща ли се постепенно в диагноза на обществото ни това явление?

- Да, за съжаление се превръща. И понеже не можем да очакваме това да се промени скоро, аз се запитах какво може да направи един обикновен човек, когато понесе такава загуба. Романът ми всъщност е в "обратна посока", поглед към това, което може да се намери отвъд понятията за добро и зло, за праведно и грешно, за болка и възмездие.

И то е онова, което за съжаление в голяма степен сякаш отдавна сме изгубили - човечността и разбирането за всички последствия от действията ни и най-вече разбирането на чуждата болка. Човечността, която за мен е съчетание от смирение и мъдрост, е над всичко, над всякакви закони, над всяка справедливост и несправедливост.

Главният герой в романа избира личното отмъщение като "разрешение" на проблема. Способни ли са според Вас институциите да се справят по-глобално с този проблем в реалния живот или наистина всеки засегнат е оставен да се бори някак сам с него?

- В повечето случаи справедливостта бива въздадена, но за мен друго е важно - болката, която всеки човек изпитва при внезапна и незаслужена загуба на близък. Защото тази болка е изпитание и тя не отминава с прочитането на справедливата или несправедлива присъда.

Въпросът е как можем да се справим с нея, с болката. И мисля, че отмъщението е най-лошото решение. Ненапразно цитирам като мото в началото на романа една хубава мисъл на Кен Киси, който го е казал максимално ясно: "Който търси отмъщение, копае два гроба." А и винаги ми се е искало да видя как някой просто прощава една такава огромна загуба, защото това е толкова човешко и велико.

Вече бях дал книгата за печат, когато видях репортаж от съд в САЩ, където един баща прости на убиеца на сина си. Отиде при него, прегърна го и му каза: "Знам, че не си го убил от омраза, а защото си сгрешил." Далеч съм от мисълта, че всички трябва да постъпват по този начин, най-малкото защото случаите са различни. Но все пак ми се е искало да виждам такава прошка по-често, отколкото се случва. И аз, като единия от героите в книгата, имам усещането, че "сякаш никога никой никому нищо не е простил".

В "Черна светлина" правите множество препратки към книги, музика и филми от не толкова далечното минало. От сантименталност ли е това или е вид демонстрация на богата обща култура в едно време, в което младото поколение не чете чак толкова много и гледа предимно видеа в социалните мрежи?

- Май от сантименталност Просто има неща, които много обичам - определени книги, определени филми, определени занимания, и не мога да се сдържа да не споделя тази си страст с читателите по един или друг начин.

Във всяка от моите книги има такива златни зрънца и това е нормално. Писателят пише за неща, които го вълнуват, няма как иначе.

Освен това така имам чувството, че отдавам почит, показвам уважение към други хора и други изкуства. В "Черна светлина" например цитирам най-краткия разказ на Деян Енев, говоря за "Завръщане в Брайдсхед" - любимия ми сериал, говоря за определени песни, които са останали в емоционалната ми памет с годините.

А за младото поколение не трябва толкова да се тревожим - не мисля, че четат по-малко, просто четат по-различни неща, да не говорим, че буквално плуват в информация, което би било много удобно за всякакъв вид развитие, ако успеят да се концентрират върху това, какви искат да бъдат.

Когато бях дете, и за моето поколение говореха, че нищо няма да излезе от нас, но не стана така.

Вече имате завидно количество книги зад гърба си. За какво никога няма да Ви омръзне да пишете?

За необятността на човешката душа, за нейната противоречивост и красота, където се крие и най-голямото ѝ величие. За смъртта, която ни напомня, че трябва да живеем пълноценно, и за любовта под различните ѝ форми. За свободата, за страстта, за болката.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  146       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   24/09/22