ГОЛЯМАТА МУ МЕЧТА ДА НАПРАВИ СОФИЯ БАЛКАНСКА ВИЕНА –––––––––––––––––– Той е талантливият хидроинженер, който построява Рилския водопровод и докарва в София най-чистата и сладка вода за пиене в половин Европа. Той е властникът, който над 10 години всеки божи ден обикаля в ранни зори с бележник в ръка спящия град, за да види дали улиците трептят от чистота и къде има изкривени бордюри и хлопащи плочки по тротоарите. Той е управникът, който изкоренява корупцията в общината, излагайки всеки похарчен лев на показ. Той е влиятелният „единадесети министър“ на България, който приема в кметския си кабинет височайшите командващи на германската армия. Той е некоронованият крал на София, който на 10 септември 1944 г. е арестуван и само за една нощ изминава драматичния път от „Осанна“ до „Разпни го“.
Той е единственият кмет на столицата, който е съден от Народния съд и гние три години в Софийския централен затвор. Той е човекът зад решетките, чиято свобода е „изтъргувана“ срещу проектите му за язовир „Искър“. Той става приживе легенда от Виена до Москва с таланта си да строи водни съоръжения. Той е нежната лирична натура, която реди вдъхновяващи стихове под грохота на падащите бомби. Всичко това е той - столичният кмет инж. Иван Иванов, превърнал годините на своето управление - 1934-1944, в златното десетилетие на София.
Роден е през 1891 г. в семейството на офицера Никола Иванов - един от героите на Балканската и Междусъюзническата война. Самият Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да участва като доброволец в тях. През 1915 г. се дипломира в Германия като хидроинженер. След 7-годишно ухажване се жени за голямата си любов – германката Матилда, от която има три дъщери. Преди да стане кмет, работи в отделението за водоснабдяване и канализация при Столичната община. Бързо натрупва опит и едва 27-годишен се заема с делото на живота си - да докара вода от Рила в бързо растящата столица. Обикаля неуморно планината, проучва терена и проектира Рилския водопровод. Тогавашният кмет на София ген. Владимир Вазов е толкова впечатлен от размаха на младия инженер, че му дава прякора Рилски.
Голямата му мечта - да направи София балканската Виена
В края на ХIХ век виенчани построяват един голям водопровод, който снабдява града с вода, и го наричат „Алпите - Виена“. Само 25 години по-късно Иван Иванов изгражда Рилския водопровод. Очаровани, столичани не пестят суперлативите. „Нашата вода е по-сладка и по-хубава от алпийската“, обясняват авторитетно завърналите се от австрийската столица софиянци. Водопроводът дава работа на десетки хиляди хора от този беден каменист край, където освен картофи друго не вирее. Докато го строят, дават дори човешки жертви при прокопаването на тунелите. За по-малко от две години частта Бистрица-София с електроценралата „Симеоново“ е завършена. През октомври 1926 г. градът получава свежа планинска вода.
Водопроводът се строи 8 години и е тържествено открит на 23 април 1933 г. на столичния стадион „Юнак“. Признат е за майсторско инженерно изпълнение в цяла Европа, а популярността на инж. Иванов нараства дотам, че само година по-късно той става кмет на столицата с указ на цар Борис Трети (На 19 май 1934 г. е извършен преврат от Военния съюз и политическия кръг „Звено“. Новият режим на „деветнадесетомайците“ разтурва с наредба-закон политическите партии, Народното събрание е разпуснато, премахват и общинското самоуправление. Местната власт се поверява на назначени кметове - б.р.). Като стопанин на града Иванов е бил изключително последователен и резултатен. Всичко, до което се допира, превръща в действие. По негово време въздухът на София е трептял от чистота.
Историчката Елинка Бояджиева, която от дълги години изследва живота му и е била много близка с трите му покойни вече дъщери, разказа как е протичал един предиобед на кмета. „Питам Елза, Жени и Бистра: „Как ходеше той на работа - с файтон или с кола?“ Отговориха ми: „С нищо.“ „Как така - пеша?“, не вярвам аз. Да, казват, кметът всяка сутрин ставаше в 6 ч. и отиваше пеша до общината.
Там взема файтон, за да минава по-тихо, и започва да обикаля спящите още улици и да оглежда - къде има струпване на мръсотия, къде някой бордюр е с 20 сантиметра изкривен и трябва да се оправи и т.н. В 9 ч. се връща в общината и започва оперативка със своите помощници - какво от сутрешната му обиколка трябва да се оправи веднага. В 11 ч. започва да приема граждани и служители на общината - всеки ден без изключение.
Дъщерите му споделят пред историчката и случки от детството си, когато техният високопоставен баща не позволява децата му да се отличават от другите заради това, че са кметски дъщери. Заедно с баща си в студените зимни утрини, когато София е покрита със сняг, момичетата излизат с лопати да почистят снега пред дома си. Пространството не е малко, но четиримата ранобудници неусетно свършват работата.
Драмата на живота му - Народният съд
На 10 септември 1944 г. кметът е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ „Панчарево“ и е отведен веднага в Централния софийски затвор. Чак 7 месеца по-късно - на 1 април 1945 г., е изправен пред 4-ти военен състав на Народния съд. На процеса Иван Иванов е обвинен, че е профашистки агент, защото е бил кмет, когато България е била съюзник на Германия във Втората световна война. Имало е обаче един доклад до Народния съд, в който се посочва, че той никога не е бил привърженик на фашистката идеология. Тайната полиция на царска България не е имала доверие в него, бил е следен и е имал досие. Дори е бил обвиняван, че държи на работа в общината комунисти. На 21 април 1945 г. е осъден на доживотен затвор въпреки настояванията на висшестоящи партийци за смърт, каквато застига всички приближени до двореца, министрите, депутатите и генералите. По-късно е помилван на 15 години затвор и като затворник започва работа в мина „Пирин“ край село Брежани.
През това време новата власт умува как да построи най-големия язовир на Балканите. Обръщат се за помощ към братска Москва да им изпратят специалист. На запитването им идва спешна депеша от съветския хидроинженер Мойсеев. Той чистосърдечно признава: „Вие си имате хидроинженер от световна величина - инж. Иван Иванов.“ Дори пита как е със здравето и къде се е запилял. С помощта на Трайчо Костов започва процедура по помилването му. Докато тя продължава, инженерът работи денем в отделна стая върху проекта, охраняван от милиционери. След като свърши, го връщат вечер в килията. На 9 декември 1946 г. е реабилитиран. Строежът на язовир „Искър“ продължава цели 8 години. На откриването му през 1954 г. управляващите „забравят“ да поканят неговия създател – бивш затворник е.
Слизането му от общинската сцена
по един толкова брутален и безпардонен начин, Народният съд и мъченията в затвора, разграбването на дома и имуществото му оказват пагубно влияние върху здравето му. През 1963 г. Иван Иванов е покосен от фаталното нервно заболяване амиотрофична латерална склероза. Ден след ден започва постепенна атрофия на мускулите на неуморния някога хидроинженер. Парализата бавно обхваща тялото на 72-годишния мъж. Стига дори до лицевите му мускули. Говорът му става провлачен и неясен, накрая се чува само едно мучене. Плътно до него в тези тежки дни бди неуморната и вярна Матилда. Покрай баща си денонощно са и трите му дъщери. Лекарите полагат огромни усилия да облекчат страданията му от прогресиращата болест. Но всичко отива бавно към неизбежния си край.
На 20 юни 1965 г. мъките му свършват. Легендарният строител на Рилския водопровод затваря очи завинаги. На опелото в църквата „Свети Седмочисленици“ се стичат множество софиянци. Хората искат да зърнат за последно бившия си кмет, за да му кажат сбогом и да отдадат почит към невероятната му личност.
Остави в наследство чист и зелен град
Когато става кмет, Иван Иванов въвежда прозрачност за начина, по който се харчат общинските пари. Всеки месец разходите на кметството се публикуват в списание „Сердика“. През златните 10 години на неговото управление е завършена сградата на ректората на Софийския университет, облагородени са Южният парк и Борисовата градина, построени са сегашните сгради на Столичната община, на Народната банка, на Съдебната и Телефонната палата, на Министерството на вътрешните работи, на Държавния музикален театър, на зала „България“ и на Народната и Столичната библиотека.
Разширена е трамвайната мрежа, пуснати са няколко автобусни линии и първият тролей – от „Горнобански път“ до кв. Горна баня през 1941 г. Очарованите софиянци гальовно му викали „трамвая без релси“.
По негово време бедните и мизерни селца Княжево, Красно село, Горна баня, Бояна, Драгалевци, Слатина и Надежда се присъединяват към София и се създава Столичната голяма община. Създават се общинските служби „Чистота“, „Бърза помощ“ и „Полиция“, които глобяват за една хвърлена угарка. Патриарх Евтимий застава на своя пост на едноименния столичен булевард, а градинката зад него се превръща в най-прочутото и досега място за срещи в града. Усилено се редят павета по улиците в центъра, а коритата на Перловската и Владайската река са облицовани с камък.
Кметът лично прерязва лентата на къпалнята „Мария Луиза“ в Борисовата градина, построени са над десет нови училища, две болници и бани по кварталите. Засаждат се огромен брой дървета край булевардите, сред които и прочутите софийски кестени и липи. Чужденците, които идват в София, разказват, че тя е един от най-чистите и зелени градове в Европа, че градският транспорт е редовен, а ватманите и шофьорите - приветливи.
Строителството на Рилския водопровод е съпътствано и с един трагикомичен инцидент, който по думите на Иван Иванов внася смут и тревога и заплашва живота на довършващия се вече грандиозен строеж. В началото на април 1933 г., само две седмици преди очакваното пускане на водите, в авторитетния вестник „Зора“ се публикува тревожно съобщение. В него се казва, че рилската вода е „гушава“ и „че тя се отразява неблагоприятно най-вече на жените, които са застрашени от пускането на гуша“.
Това сензационно съобщение на наш професор предизвиква масова паника сред софиянци. Вдига се голям шум, обезпокоената общественост изисква веднага да се каже истината за въздействието на рилската вода върху човешкия организъм. Зловредният слух тръгва от това, че по онова време в селата около Витоша - Бояна, Владая и Драгалевци, наистина има хора, които страдат от ендемична гуша. За това заболяване обаче причината основно е в непълноценното хранене и липсата на витамини и зеленчуци в менюто на местното население.
Иван Иванов се разпорежда да спрат строителните работи, докато се извършат изследванията на специалната комисия, съставена от изтъкнати биолози начело с проф. Методи Попов. Специалистите извършват подробни изследвания, след което излизат с информация, че чистата рилска вода е напълно безопасна и не може да оказва никакво вредно влияние върху организма на хората. Столичани се успокояват, а довършителните работи на водопровода се възстановяват.
Историкът Елинка Бояджиева: Отишъл е на 50-годишния юбилей на Хитлер
__ 1 __
24/01/23 02:27:54
Г-жо Бояджиева, великият хидроинженер и реформатор в управлението на столицата Иван Иванов заедно с другите общински съветници взема решение през 1940 г. част от централния бул. „Евлоги Георгиев“ да носи името на фюрера Адолф Хитлер.
- Да не забравяме, че ние сме съюзници на Германия по онова време. Да, критикуват го за това, че често се среща с командващите германската армия. Това са му греховете. Но това са греховете и на времето. Не е можело да бъде друго. Самото посрещане на германци в столичната община – всичко това е било внимателно наблюдавано от хора, които после са го използвали срещу него след 9 септември 1944 г. Нещо много любопитно - намерих, че той е бил поканен на големите тържества по случай 50-годишнината на Хитлер през април 1939 г. Писмото покана от организаторите на юбилея е запазено.
Отива ли на тържеството?
Е, как няма да отиде. Просто няма начин. Това е все едно да поканят някого на 70-годишнината на Сталин през 1948 г. и той да посмее да откаже.
А познавал ли се е със самия фюрер?
- Не, бил е на тържеството в качеството си на германски възпитаник. Освен поканата за юбилея на Хитлер намерих и още едно писмо. В него лично Рудолф Хес, един от лидерите на Националсоциалистическата партия, кани Иван Иванов да присъства на един от тези паради, които есесовците организират в Нюрнберг. Поради неотложни задачи обаче кметът не може да отиде.
Намерих бележка и за още едно негово „прегрешение“. Той е подготвял средната си дъщеря Жени да следва история в Германия. По това време на власт е Хитлер и за да отиде там, Жени е трябвало да носи бележка, че е от чист арийски произход, тъй като майка й е германка. И таткото е подготвил документите й.
Задай въпрос, добави коментар >>>
Отвори формата за текст
Брой посещения: 190
Гласували: 0
Оценка: 0.00
Последна редакция: 24/01/23
