Ресурсбук България. Събитие / обява

Путин призна с указ независимостта на ДНР и ЛНР

Руският президент Владимир Путин подписа в Кремъл указа за признаването на Донецката народна република и Луганската народна република за независими държави. Веднага след това той парафира и договор за приятелство и взаимопомощ с двете признати от Русия държави, които от останалия свят са наричани сепаратисти.

Руските войски влизат в Донбас като мироопазващи. Руските въоръжени сили са длъжни да подсигурят мира на територията на ДНР и ЛНР, следва от подписаните от Путин укази, сред които и договори за взаимопомощ.

Министерството на отбраната на Руската Федерация ще обезпечи посредством въоръжените сили поддръжката на мира на територията на Донецката народна република и на територията на Луганската народна република, се посочва в документите. Основанието е посочено в трета точка от указа. Освен това ръководитителите на отцепилите се от Украйна области помолиха Путин за помощ.

 
  Снимки на събитието / обявата
 
 
Линкове към Путин призна с указ независимостта на ДНР и ЛНР
 
W100185 Путин призна с указ независимостта на ДНР и ЛНР Източник Dir.bg
 
  Контакти
 
  Фирма - организатор:  
  Обект:  
  Лице за контакти:  
  Телефон:  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Място и време
 
  Място на събитието:   Москва
  Дата и час от:   21/02/22
  Дата и час до:   22/02/22
 
  Идентификация
 
  Тип на събитието: Политическо събитие   >>>
  Количество: 1
  Стойност:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Путин направи едночасово обръщение към нацията  
__ 1 __

22/02/22
13:51:46


Преди подписването на указа Путин направи едночасово обръщение към нацията, в което изложи аргументите си да прибегне до това решение. Той обяви, че повече не може да продължава геноцидът над хората, чийто майчин език е руски, а Украйна ги третира като чужденци, като визира жителите на Донбас.

Налице е опасност от внезапен удар по нашата страна, предупреди руския народ президентът.

"В документите на НАТО нашата страна директно е назована като враг. И на нас не ни иска да го повярваме, но това е така".

Путин започна обръщението с исторически преглед за това как болшевиките са създали Украйна, като се върна още към годините на сформиране на СССР.

Руският президент я нарече "Украйна на Владимир Илич Ленин. Той е нейният създател и архитект, а сега му събориха паметника. Това те го наричат "декомунизация". В историческия преглед на отношенията Русия-Украйна той стигна до дните на Майдана и обвини Запада, че не обелва дума за зверски изгорените живи хора в Одеса. Путин заключи, че никой не търси убийците, но техните имена са известни на руснаците и те ще направят всичко, за да ги изправят пред съда.

По думите му Украйна в момента се опитва да направи "блицкриг на Донбас. Не минава нито ден без обстрел", заключи Путин и изреди целия арсенал, с който е атакувано населението на Донбас. Убийствата, издевателства над деца, старци и жени не спират, както и гаврите с рускоговорещите. "Цивилизовият свят, както западните страни се наричат, предпочита да не забелязва това, геноцида, целия ужас. Колко още може това да продължава и да се търпи? Русия е направила всичко за съхраняването на териториалната цялост на Украйна".

"В сложната ситуация, когато нашите предложения останаха без отговор, Русия има пълното право да действа, както намери добре, за да гарантира безопасността си. Ние чудесно разбираме нашата отговорност за сигурността в региона.

Що се отнася до санкциите, Путин беше категоричен, че така или иначе винаги Западът ще си намери "формален повод" да ги наложи, даже без Украйна да е причината. Целта е една - да се спира развитието на Русия, само защото е голяма и независима страна.
Влизането на Украйна в НАТО е пряка заплаха към Русия. Договореност от 1991 г., че НАТО няма да се разширява на Изток. Русия е измамена. Всичко се получи точно обратното. Русия изпълни всички свои ангажименти.

Ние имаме доказателства, че диверсионните групи са поддържани от западни служби. Украйна се готви да създаде ядрено оръжие. Не можем да не реагираме на тази реална опасност.

Путин обвини още Запада, че през последната година на територията на Украйна постоянно са присъствали чужди контингенти под предлог на съвместни учения, които са насочени към Русия, а въздушното пространство на Украйна е отворено за безпилотни разузнавателни полети на САЩ.

Гражданската война в Украйна продължава вече 8 години, а почти 6 милиона украинци, което е 15 процента от населението на страната, са заминали зад граница. По думите му налице е откровен грабеж на руската икономика, а редица държавни органи са под директното ръководство на американското посолство там. Посолството на САЩ контролира бюрото за борба с корупцията и специализираната прокуратура, а резултати няма.

Смятам, че е необходимо да обявя дълго отлагано решение. Подписвам указа за признаване на независимостта за двете републики, като се обърна към Федералното събрание на Руската федерация да го ратифицира още утре.

Преди церемонията Путин лично информира по телефона германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон, че възнамерява да подпише указ за независимостта на ДНР и ЛНР.
 Путин нареди вкарването на руската армия в ДНР и ЛНР  
__ 2 __

22/02/22
14:40:50


Русия на практика анексира поредната част от Украйна, като тя формално се нарича независими Донецка и Луганска народни републики, но според съдържанието на проектите на първите договори с тях те неформално стават част от Руската федерация. Едно от първите неща в тези текстове засяга издигането на руски военни бази в тази част от Украйна.

Путин нареди вкарването на руската армия в ДНР и ЛНР още снощи, като мисията ѝ е да поддържа реда и мира до ратифицирането на договорите и съответните междудържавни споразумения.

Още в член 5 на внесения за одобрение в парламента от президента Владимир Путин проект на идентични варианти на Договор за дружба, сътрудничество и взаимопощ се казва: "За целите на осигуряване сигурността на договарящите се страни, както и за мира и стабилността всяка от тях ще предостави на другата правото на строителство, използване и модернизиране на военна инфраструктура и военни обекти (бази) на своя територия".

Освен това според член 6 "всяка от договарящите се страни няма да участва в каквито и да е блокове и съюзи, насочени срещу другата" и "ще се въздържа от каквито и да е действия или мероприятия, насочени пряко или косвено против другата или от тяхното поддържане и няма да допусне територията ѝ да бъде използвана по какъвто и да е начин за подготовка или извършване на агресия или други насилствени действия срещу другата договаряща се страна, а също няма да оказва помощ на трети държави при възникване на въоръжени конфликти между тези държави и другата договаряща се страна".

Двата пакета, съдържащи договорите, са внесени малко след 1 часа московско време и от тях се вижда, че докато Путин е разговарял със Запада за уреждане на конфликта в Източна Украйна и непрекъснато настояваше да се прилагат Минските споразумения, екипът му е подготвял договори за признаване независимостта на самообявилите се и изцяло зависими от Русия "републики".

В текстовете на договорите формално се фиксира икономическата, финансова и правна зависимост от Русия, които бяха направени факт през последните 8 години, включително с масираното раздаване на стотици хиляди руски паспорти.

Новото засяга сигурността и законното присъствие на руски части на поредната украинска територия, защото в договорите пише, че Русия ще участва в охраната на границите на ДНР и ЛНР. Кои са те не е ясно, тъй като в т.нар. Конституции на тези територии е записано, че републиките са в административните граници на Донецка и Луганска области на Украйна. Само че сепаратистите контролират само отделни части от тези области.

Във вторник РИА "Новости" цитира руското външно министерство да заявява, че сега не е моментът да се говори кои са точно границите на двете "републики", първо трябвало да се ратифицират договорите. В коментар на агенцията обаче директно се заявява, че "няма кой да попречи на Москва да помогне на Донецк и Луганск за отвоюване на територии, освен чувството, присъщо на Путин и руснаците - държавнически инстинкт, напълно отсъстващ у сегашния украински елит, нежелание да се пролива кръвта на подведените, но невинни, братя и отвращение само от мисълта за гражданска война, макар и под формата на война между две държави".

Двете републики и Русия се задължават незабавно да се консултират в случай на някаква заплаха срещу тях и заедно да предприемат всякакви достъпни им мерки и да си оказват помощ - включително военна - за отстраняване на заплаха на мира, "а също и на агресия от друга държава или групи държави".

Ето още пунктове от договорите:

- обединение на ергийната, транспортната и телекомуникационните системи
- Русия ще предприема мерки за поддържане и функциониране на финансовата и банковата системи на ДНР и ЛНР, защото платежното средство там и в момента е руската рубла
- мерки за унифициране на законодателството за стопанската дейност, включително гражданското и данъчното, както и това за социалната защита и пенсионното осигуряване
- редовен обмен на информация какви правни и международни актове се подготвят, приемат и прилагат
широк обмен на икономическа информация и достъп до нея на предприятия, предприемачи и учени
допуска се двойно гражданство, т.е. ако искат, всички днр-яни и лнр-яни могат да станат руски граждани
признават се всички документи, издадени от държавни и местни органи на властта на другата държава
руските посолства и консулства по света ще представляват и защитават правата на гражданите на ДНР и ЛНР, там където тези "републики" нямат свои представителства
- движението на граждани през границата ще става свободно

Любопитно е, че въпросните Договори, които предстои да бъдат ратифицирани от парламента в Москва (Думата насрочи за днес извънредно заседание по въпроса още преди Путин да обяви решението си), са със срок от 10 години. Ако никоя от страните не уведоми желание за прекратяването му с 6-месечно предизвестие, той ще се подновява автоматично за срок от 5 години. Преди да го прекрати, обаче, всяка от страните "е длъжна да изпълни всички задължения, възникнали за времето на участие в настоящия договор".
 Международната общност остро осъди решението за признаване  
__ 3 __

22/02/22
14:48:39
Зеленски: Украйна иска мир, но няма да отстъпи земята си на Русия

На свой ред украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия в проваляне на усилията за мир и изключи каквито и да било териториални отстъпки в обръщение към нацията в ранните часове на днешния ден.

Зеленски направи обръщението след решението на Русия официално да признае двата подкрепяни от Москва отцепили се региона в Източна Украйна за независими и да изпрати войски там, ескалирайки кризата, за която Западът се опасява, че може да разпали голяма война.

След като председателства съвещание на Съвета за национална сигурност Зеленски обвини Русия, че е нарушила териториалната цялост на Украйна и каза, че това може да означава, че Москва слага точка на мирните преговори в рамките на Минските споразумения, които целят на сложат край на конфликта в Източна Украйна. Украинският президент каза, че Украйна иска да реши кризата чрез дипломация, но че страната е готова да издържи на продължителен натиск.

"Ангажирани сме с мирния и дипломатически път, и само него ще следваме. Но ние сме на собствената си земя и не се страхуваме от нищо и от никого, на никого нищо не дължим, и на никого нищо няма да дадем"

Той призова за спешна среща на лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция, като призова съюзниците на Киев да предприемат мерки срещу Русия.

"Очакваме категорични и ефективни стъпки на подкрепа от нашите партньори. Много е важно да видим кой ни е истински приятел и партньор, а кой ще продължи да плаши Руската федерация с думи".

Светът осъди решението на Путин

На извънредно заседание на Съвета на сигурност, започнало в 4 часа българско време, международната общност остро осъди решението за признаване на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република.

В общо изявление председателите на ЕК Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Шарл Мишел, обявиха, че ще бъдат наложени санкции на всички отговорни за този незаконен акт, се казва в становището.

По-рано Съединените щати, Великобритания и Франция поискаха заседание на Съвета за сигурност на ООН. Албания, Ирландия, Норвегия и Мексико също подкрепиха идеята, но от Русия, която в момента е председател на Съвета за сигурност, зависеше да го включи в програмата. Украинският външен министър Дмитро Кулеба обяви, че страната му също е поискала спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради "незаконните действия на Русия".

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че решението на Москва е нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Френското председателство на Европейския съюз свиква тази сутрин заседание на постоянните представители на страните членки на Европейския съюз. Предстои изготвяне на вече обявените целенасочени санкции срещу лица, които са пряко отговорни за решението на Москва. По-рано председателите на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Шарл Мишел определиха признаването на сепаратистките републики като "незаконен акт".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг осъди действията на Русия и призова Москва да спре да подклажда конфликта и да избере дипломацията.

Държавният секретар Антъни Блинкън определи случилото се като "напълно отхвърляне на руските ангажименти по Минските споразумения", а президентът Джо Байдън наложи санкции, които забраняват на американските граждани търговия и финансови операция в отцепените от руски сепаратисти райони в Източна Украйна.

Според германския министър на външните работи Анналена Бербок решението на Путин е безочливо нарушение на международното право.

Британският премиер Борис Джонсън разкрутикува крещящото нарушение на суверенитета на Украйна и охвърлянето на минските договорености за мир в източната част на тази страна, а външната министърка на страната Лиз Тръс предупреди, че всяко нарушение от страна на Русия на международните ангажименти няма да остане ненаказано. Джонсън ще съгласува пакет от незабавни санкции срещу Русия на съвещание на правителствения комитет за реакция на кризи (КОБРА), съобщи говорител на канцеларията му.

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че решението на Путин е равносилно на отхвърляне на диалога и е крещящо нарушение на международното право.

Премиерът на Чехия Петер Фиала определи решението на Русия като акт на агресия.

Министърът на външните работи на Литва Габрелиус Ландсбергис каза, че решението на Москва е доказателство за пълно пренебрежение на международното право и на хартите на ООН и изрази убеждение, че подобна ескалация трябва да бъде санкционирана.

В съвместно изявление на президента, премиера и външния министър на Латвия се отправя призив към международната общност да предприеме възможно най-силните мерки за спиране на руската агресия и за предлагане на помощ на Украйна.

Канцлерът на Австрия Карл Нехамер определи решението на Русия като нарушение на минските договорености и на дипломатическите усилия за търсене на мир.

Междувременно Турция излезе с изявление, че решението на Русия да признае Донецката и Луганската народна република е неприемливо и Анкара го отхвърля.

Японският премиер Фумио Кишида твърдо осъди поредицата от руски действия спрямо Украйна и каза, че те нарушават суверенитета и териториалната цялост на тази страна. Той предупреди, че ако има руска инвазия, Япония ще участва в координирането в Г-7 и в международната общност на един силен отговор, в това число и налагане на санкции.

Посланикът на Индия в ООН T. С. Тирумурти призова всички страни в конфликта към сдържаност и каза, че незабавен приоритет е деескалацията на напрежението.

Премиерът на Австралия Скот Морисън се обяви за приемането на силни и строги санкции срещу Русия.

Китай не осъди експлицитно Русия и призова действащите лица в украинската криза да демонстрират сдържаност и да избегнат всички действия, които могат да подхранят напреженията.

Президентът на Никарагуа Даниел Ортега защити позицията на Русия спрямо Украйна и така стана един от първите лидери в света, подкрепили Москва. Той изрази увереност, че ако в Донецк и Луганск се проведе референдум като този, извършен в Крим, хората ще гласуват за анексия на тези територии към Русия, предаде Ройтерс. Ортега определи и опитите на Украйна да се присъедини към НАТО като заплаха за Русия

По улиците на украинската столица Киев беше спокойно, малцината минувачи нарекоха решението на Путин абсолютно неприемливо. Няма страх, но има огромно напрежение и очакване, споделиха те.

В един от кварталите на Донецк признаването на независимостта беше белязано с фойерверки и шумни възгласи.

 Как реагират пазарите на действията на Путин  
__ 4 __

22/02/22
14:55:35


Индексите на борсите по света се понижиха чувствително, петролът сорт брент поскъпна почти до 100 долара за барел, а руската рубла стана най-нестабилната валута в света - повече от турската лира.

Така накратко изглежда реакцията на пазарите на решението на руския президент да признае за независими две "републики" от Източна Украйна. При това още не са обявени санкциите, които обещаха да наложат САЩ и партньорите им в Европа. Тези санкции все още не са най-тежките мерки, предвидени за отговор на руска военна агресия срещу Украйна. Според "Файненшъл таймс" петролните гиганти и търговците на суровини ще са най-силно ударени. Но сред първите, понесли щети, са големите руски банки.

С до 2 процентни пункта се понижиха индексите на азиатските борси, а при откриването на търговията на московската борса водещият индекс падна с повече от 8%, защото се разпродават акции заради увеличаването на геополитическото напрежение. В понеделник имаше двуцифрено понижение в Москва само от новините, че Путин може да признае ДНР и ЛНР.

Обменният курс на рублата започна да се променя силно още вчера и показателят за временна волатилност (т.е. как пазарът оценява бъдещата амплитуда на колебания на курса) вечерта достигна 34%. Преди месец тази оценка за едномесечните търгове на двойката долар/рубла бе малко под 21% по данни на "Блумбърг". През януари временната волатилност на рублата бе по-малка само от турската лира (32%), но тенденцията се промени на 14 февруари. От тази дата руската валута е световен лидер по нестабилност ("Блумбърг" не отчита обезценяването на беларуската рубла и украинската гривна).

След обръщението на Путин снощи рублата надхвърли 80 за един долар (към 10:30 българско време банките продават над 81 и има оферти, наближаващи 85 рубли за долар). Еврото струва над 90 рубли.

За пръв път от 2014 г. насам сортът Brent струва над $97 за барел (поскъпване с повече от 2.5%), златото мина над $1900 за унция, биткойн поевтиня с над 5% до $36 800. Извънборсовата търговия, преди да са отворили борсите в САЩ, показа очакван спад на S&P 500 с 1.6-2%, а на Nasdaq 100 - с повече от 2%.

Особено сериозно поевтиняха акциите на някои руски компании. В Хонконг UC Rusal се търгуваше в началото с 22% по-евтино. Спад над 20% имаше вчера за Сбербанк, "Газпром", "Роснефт".
 Кирил Петков осъди признаването от Путин на републиките в Донбас  
__ 5 __

22/02/22
14:57:13
България осъжда решението на руския президент да признае Донецка и Луганска области за независими.

България подкрепя териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. "Международното право трябва да бъде спазвано. В Европейския съюз ще продължим да говорим в един глас в негова защита".
 Румен Радев - признаването обрича на провал усилията за деескалация  
__ 6 __

22/02/22
14:59:31
Признаването на т.нар. Донецка и Луганска народна република от Русия обрича на провал усилията за деескалация на конфликта в Украйна.

Решението на руския президент Владимир Путин да признае двете републики води до нарастване на напрежението в целия регион.

"Устойчиво решение на тази криза не може да бъде намерено чрез нарушаване на международното право и с военни средства".
 Историята на сепаратистките райони в Украйна  
__ 7 __

23/02/22
14:03:22


Руският президент Владимир Путин вчера призна независимостта на подкрепяните от Москва бунтовни източноукраински райони - ход, който ще изостри още повече напрежението със Запада на фона на опасенията от руска инвазия в Украйна.

Путин направи това след дни на повишено напрежение в източния промишлен център на Украйна, където украинските правителствени сили са изправени от близо осем години срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в конфликт, отнел живота на повече от 14 хиляди души.

СЕПАРАТИСТКИЯТ БУНТ НА ИЗТОК

Когато през февруари 2014 г. проруският президент на Украйна беше свален от власт от масови протести, Русия отговори с анексирането на украинския Кримски полуостров. След това Москва застана зад бунтовниците в преобладаващо рускоезичния регион в Източна Украйна, известен като Донбас.

През април 2014 г. подкрепяните от Русия бунтовници превзеха държавни учреждения в Донецка и Луганска област, провъзгласиха създаването на "народни републики" и започнаха да воюват срещу украинските войски и доброволчески батальони.

Месец по-късно сепаратистките райони организираха всенародно допитване за обявяване на независимост и направиха опит да се присъединят към Русия. Москва не ги прие, а просто използваше двете области като средство да държи Украйна в орбитата си и да възпрепятства влизането ѝ в НАТО.

Украйна и Западът обвиниха Русия, че подкрепя бунтовниците с войски и оръжие. Москва отрече това, твърдейки, че всички руснаци, които воюват там, са доброволци.

На фона на ожесточени сражения с танкове, тежка артилерия и бойна авиация, на 17 юли 2014 г. над Източна Украйна беше свален Полет 17 на Малайзийските авиолинии, при което загинаха всички 298 души на борда. Международно разследване заключи, че пътническият самолет е поразен от доставена от Русия ракета, изстреляна от територия, намираща се под бунтовнически контрол. Москва продължава да отрича да е замесена.

МИРНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ИЗТОЧНА УКРАЙНА

След тежкото поражение на украинските войски през август 2014 г. пратеници на Киев, бунтовниците и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) сключиха примирие в беларуската столица Минск през септември същата година.

Документът предвиждаше прекратяване на огъня под наблюдението на ОССЕ, изтегляне на всички чуждестранни бойци, размяна на пленници и заложници, амнистия за бунтовниците и обещание отцепническите области да се ползват с определена степен на самоуправление.

Споразумението скоропостижно се провали и ожесточените боеве се възобновиха, което доведе до ново голямо поражение за украинските войски, в битката за Дебалцево през януари-февруари 2015 г.

С посредничеството на Франция и Германия беше постигнато ново мирно споразумение, което беше сключено през февруари 2015 г. в Минск от представители на Украйна, Русия и бунтовниците. То предвиждаше ново спиране на огъня, изтегляне на тежкото въоръжение и поредица ходове за постигане на политическо уреждане на конфликта. Лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия подписаха декларация в подкрепа на споразумението.

ЗАМРАЗЕН КОНФЛИКТ В УКРАЙНА

Със споразумението от 2015 г. Кремъл направи голям дипломатически удар, защото то задължаваше Украйна да предостави особен статут на сепаратистките райони, позволявайки им да създадат собствени полицейски сили и да имат думата при назначаването на местните съдии и прокурори. В него освен това беше заложено положение, че Киев ще може да си върне контрола върху приблизително 200-километровата граница с Русия в бунтовническите райони едва когато те получат самоуправление и произведат местни избори под наблюдението на ОССЕ - вот, който почти със сигурност би оставил проруските бунтовници на власт там.

Много украинци възприемат тези договорености като предателство към националните интереси и затова прилагането им навлезе в застой.

Документът от Минск помогна за прекратяването на ожесточените боеве, но обстановката остана напрегната, като редовно продължаваше да има престрелки.

При положение че изпълнението на Минските споразуменията забуксува, надеждата на Москва да използва бунтовническите райони, за да влияе пряко на украинската политика, беше попарена. Замразеният конфликт обаче изчерпа ресурсите на Киев и на практика създаде непреодолима пречка пред изпълнението на задачата, която си беше поставила Украйна, да влезе в НАТО - присъединяването към алианса дори е записано в украинската конституция.

Москва предприе усилия да затвърди хватката си върху бунтовническите райони, предоставяйки руски паспорти на над 720 хиляди души - близо една пета от около 3,6-милионното им население. Тя осигури финансово-икономическа подкрепа на сепаратистките територии, която обаче се оказа недостатъчна за преодоляване на огромните щети от боевете и укрепването на местната икономика. Преди конфликта на Донбас се падаше дял от около 16 процента от брутния вътрешен продукт на Украйна.

УСИЛИЯ ЗА СЪЖИВЯВАНЕ НА МИРНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

В условията на покачващо се напрежение във връзка с струпването на руски войски по украинските граници, Франция и Германия предприеха нови усилия за насърчаване на спазването на споразумението от 2015 г., с надеждата това да помогне за уреждане на сегашното противопоставяне.

Изправени пред призиви от Берлин и Париж за прилагане на договореностите, украинските власти засилиха критиките си към Минското споразумение и предупредиха, че то може да доведе до разпадане на страната. Два кръга преговори между специални президентски представители от Русия, Украйна, Германия и Франция не постигнаха никакъв напредък.

Междувременно долната камара на руския парламент призова миналата седмица Путин да признае независимостта на бунтовническите райони в Украйна.

ПУТИН ПРИЗНАВА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РАЗМИРНИТЕ РЕГИОНИ

Признаването от Путин на независимостта на териториите, намиращи се под бунтовнически контрол, на практика слага кръст на Минските споразумения и ще изостри още повече напрежението със Запада. Москва сключи договори за приятелство с бунтовническите територии - ход, който може да проправи пътя за откритото им подпомагане от Русия с войски и оръжие.

До това развитие се стигна след няколко дни на обстрели по протежение на фронтовата линия в Донецка и Луганска област. Украйна и Западът обвиниха Москва, че нагнетява напрежението, за да си създаде предлог да нахлуе. Русия от своя страна обвини Киев, че се опитва да си върне със сила контролираните от бунтовниците територии - твърдение, което Украйна категорично отрече.

В петък сепаратистките лидери направиха видео обръщения, в които обявиха евакуация на гражданското население поради опасност от, по думите им, украинска "агресия". Техническите данни от видеото показаха, че изявленията им са записани два дни по-рано, когато обстановката все още беше сравнително спокойна, което говори за съзнателно намерение за откъсване на тези райони от Украйна.

Вчера бунтовническите ръководители излязоха с нови видео обръщения, призоваващи Путин да признае независимостта на районите им, и руският лидер реагира бързо, като свика внимателно организирано заседание на Съвета за сигурност към Кремъл и след това подписа указите за признаването на излъчена на живо по телевизията церемония.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  114       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   22/02/22