Ресурсбук България. Събитие / обява

 

Парламентарни избори 4 април 2021

На 4 април 2021 в България се проведоха редовни парламентарни избори.

РЕЗУЛТАТИ(%) МАНДАТИ(брой)
______________________________
ГЕРБ = 26.18 (75)
Има такъв народ = 17.66 (51)
БСП за България = 15.01 (43)
ДПС = 10.49 (30)
Демократична България = 9.45 (27)
Изправи се! Мутри вън! = 4.72 (14)
______________________________
ВМРО = 3.64
БНО = 2.95
Възраждане = 2.45
Воля и НФСБ = 2.37

 
  Снимки на събитието / обявата
 
 
  Линкове към Парламентарни избори 4 април 2021
 
W88780 Изборите в България не са предопределени Източник Dnevnik.bg
W90403 Резултати от парламентарни избори 4 април 2021 Общество и политика ЦИК
W90402 Спечелиха тези, които бяха извън парламента Коментар Dir.bg
  Ясен Бояджиев
Ясен Бояджиев
  Антоний Тодоров
Професор, доктор на политическите науки, преподавател в Нов български университет.
  Даниел Смилов
Даниел Смилов е роден на 10.10.1970 г. Завършил е политология в СУ Св. Климент Охридски, защитил е докторат по сравнително конституционно право в Централно-Европейския университет в Будапеща и магистратура по правни изследвания в Оксфордския университет. В момента е докторант по право в Оксфорд. Гост-преподавател е в правния факултет на Централно-европейския университет и е консултант на Института по конституционна и правна политика (COLPI) в Будапеща. Женен, с една дъщеря.
  Предсрочните парламентарни избори на 11 юли
Ще успеят ли партиите в следващото, 46-о, Народно събрание да излъчат правителство и какво са най-важните въпроси, свързани с предстоящите на 11 юли предсрочни парламентарни избори, след като предишният парламент не успя. Това ще зависи от резултатите от вота. Дали той ще повтори конфигурацията от предишния, кои политически сили ще подобрят резултата си и кои ще загубят доверие, ще влязат ли нови партии/коалиции, как лятото ще се отрази върху избирателната активност (най-важният фактор, влияещ срещу корпоративния и купен вот) вече са теми, които се анализират и прогнозират, а България на ...
 
  Контакти
 
  Фирма - организатор:  
  Обект:  
  Лице за контакти:  
  Телефон:  
 
  Адресни данни
 
  Област:
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Място и време
 
  Място на събитието:   България
  Дата и час от:   04/04/21
  Дата и час до:   04/04/21
 
  Идентификация
 
  Тип на събитието: Политическо събитие   >>>
  Количество: 1
  Стойност:
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Изборите в България не са предопределени    
__ 1 __

22/02/21
22:06:54

Вариантите при дефинирането на смисъла на политическия избор за 4 април са два:

1) Ако въпросът, на който хората отговарят, е "ГЕРБ или БСП?", с голяма вероятност ще спечели ГЕРБ

2) Ако въпросът е "Дали "моделът Борисов" да се запази?", ГЕРБ и съюзниците им от "Обединените патриоти" (ОП) с голяма вероятност ще загубят изборите.

В демокрацията е важно за кого ще се гласува - коя партия колко гласове събира накрая на изборния ден. Но разпределението на вота между партиите зависи от това кой за какво гласува. България е в политическа ситуация на износени персонални харизми. Борисов е уморен, кахърен и създава впечатление на виновен човек. Харизмите на Румен Радев и Слави Трифонов са втора употреба. Волен Сидеров, Валери Симеонов и патриотичните им сподвижници са вече отвъд всяка харизма и разчитат основно на харизаното от ГЕРБ и ДПС.

Това е шанс за страната, която се напати от лидерски партии, в които личността измества, а понякога и изцяло замества съдържанието. Като стане подобно заместване, партии за уж европейско развитие на България строят руско-турски потоци, блокират евроинтеграцията на Балканите и техни депутати се зъбят на "еврогейските" ценности, като ежедневно вещаят провал на ЕС. А пък уж социалистите се оказват всъщност консерватори ала Орбан с изразен путинистки уклон.

"Първа" и "втора" лига

В момента тече масиран опит от страна на управляващите парламентарните избори да се сведат до избор "ГЕРБ или БСП". За целта се прилага следната стратегия:

Първо, повечето от телевизиите са нарочили ГЕРБ и БСП за централното си време. Министри и социалисти си поделят водещите формати (сутрешни блокове, "Панорама" и т.н.), а останалите партии са по-скоро екзотика - канени тук-там за цвят, обикновено заедно с абсолютни аутсайдери. Всичко това би било нормално, ако ГЕРБ и БСП доминираха в електоралните нагласи. Но това не е така според проучванията - заедно те имат (в най-добрия случай) около 50 процента от подкрепата на възнамеряващите да гласуват.

Т.е. с едва 50 на сто от доверието, управляващите и основният им конкурент си гарантират огромната част от медийния достъп и правото да се състезават в "първа лига".

Второ, масово се тиражира една неистина - че след изборите на 4 април нямало да има правителство. Вероятността за подобно развитие е близка до нула: едва ли след кампания в тежки условия партиите ще тръгнат на нови избори, давайки властта на служебно правителство. А и кога новоизбран парламент у нас се е саморазпускал и предизвиквал нов вот? Подобни внушения целят две неща - да разколебаят хората в искането им за промяна (видите ли, ще останем без управление) и да накарат избирателите да се скупчат около големите партии, които всъщност са по-скоро средни.

Трето, периодично се пуска друга интрига - за неизбежността на голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Идеята тук не е толкова да се договори подобен формат (който е много малко вероятен), а по-скоро да се подчертае, че без ГЕРБ и БСП управлението ще е невъзможно.

Може ли да се излезе от коловоза?

БСП се блазни от този модел, в който се съревнова с ГЕРБ на отделна, ексклузивна писта. Но приемайки данайския дар от ГЕРБ, БСП ще плати висока цена - поредната загуба на социалистите и оцеляването на Борисов и различните му патерици. ДПС също има изгода от вариант, в който ГЕРБ и БСП "изяждат" по-малките партии, защото тогава Движението става решаващ балансьор с неговите константни гласове.

Предизборната надпревара вече е влязла в коловоз "ГЕРБ или БСП", който лесно може да доведе до победа на Борисов. Това е вероятно, защото социалистите не правят нищо да уталожат страховете на големи групи от българското общество, че едно тяхно управление ще ни тласне в путинистка посока, ще ни дистанцира още повече от ЕС, ще ни обвърже със скъпи руски геостратегически проекти дори повече отсега. А и в икономически план социалистите имат лоша репутация - често управленията им са завършвали с финансов крах: през 1997-а с пълен, а през 2014-а - с частичен.

Излизането от коловоза "ГЕРБ или БСП" не е лесна работа, но би могло да се случи при следните условия:

Алтернативите - експертно или програмно управление с ясен мандат и конкретни цели: Партиите, които искат промяната на модела "Борисов", могат да си поставят като основна предизборна задача сформирането на управление, което да се концентрира върху справяне с Ковид-19 кризата (нейните здравни и икономически последици) и елиминирането на дефектите в съдебната система (основно политизацията на прокуратурата). Тук не става дума за формални коалиции, а за политическо целеполагане и очертаване на работеща алтернатива.

Използването на "зелената сделка" и възстановителния фонд на ЕС за модернизация на българската икономика биха могли също да са жалони на експертно или програмно управление. От особена важност е такова управление - и партиите зад него - да са гарант за евроатлантическия избор на България и продължаващата й интеграция в ЕС: кризите не са време за заиграване с геополитически фантазми. В крайна сметка членството в ЕС е нещото, заради което българският кораб все още не се е нанизал на някоя от многобройните подводни скали в сегашната ситуация.

Като цяло партиите, които искат да сменят "модела Борисов", би трябвало да се откажат от свои тесни идеологически идеи и планове - било скъпи геостратегически проекти или ценностно-ориентирани, но разделящи политики. Те трябва да предлагат управление, което да стабилизира България икономически, да реши репутационния й корупционен проблем и да направи догонването на останалите страни в ЕС възможно. Такава програма може да изглежда минималистична и лишена от идеологически заряд, но в кризисни времена прагматиката става истински вълнуваща.

Многоизмерността на изборите

Ако изборите са едноизмерни - "ГЕРБ или БСП" - управляващите веднага имат предимство, защото са едната основна алтернатива. Ако изборите се случват на повече от едно измерение, задачата на управляващите става трудна и вотът на хората се разпръсва между повече играчи. Изборите през пролетта имат шанса да са многоизмерни, защото освен политическите въпроси "ГЕРБ или БСП" и "модела Борисов", има и поне още една голяма тема - Ковид-19.

Тук управляващите са в затруднено положение, защото мнозинството хора смятат, че те не се справят добре с кризата. Основания за такова мнение има много: България достигна много високи нива на смъртност без да има многомилионни космополитни центрове, които са естествени огнища на масови зарази. Да се оправдаваме с това, че "българите така или иначе умирали повече", е цинизъм, а и признание, че властта не е направила нищо, за да се справи с този хроничен проблем.

Ваксинацията е също елемент от здравната криза, по отношение на която България е закотвена на последното място в ЕС. Проблемите ни изглеждат управленско-организационни - при еднакви условия за доставка на ваксини за страните членки на ЕС, ние сме накрая на опашката.

Ролята на президентските избори

ГЕРБ влизат в парламентарните избори с готова коалиция за президентските: зад техен кандидат наесен вероятно ще застане ДПС, което вече се позиционира срещу Радев. Подкрепата си за ГЕРБ ДПС ще изтъргува срещу официално присъствие в правителство на партията на Борисов - нещо, което хората на Доган са си поставили като цел.

Това е едно от измеренията на предстоящия парламентарен вот, което засега не се дебатира много. Подобно споразумение би осигурило на Борисов стотици хиляди гласове, но е също така и опасно, защото би бетонирало модела "ГЕРБ-ДПС" във властта - модел, който за мнозина е проблематичен, ако не направо корупционен. Тази парламентарно-президентска коалиция връща политическото внимание към питания за "модела Борисов", които не са удобни за управляващите.

Изводът е, че изборите през април не са предопределени, но ако опозиционните партии искат да имат успех, би трябвало сериозно да се замислят за коловоза "ГЕРБ или БСП". Той няма да ги изведе към нищо добро.
 Коалиционната култура и изборите на 4 април като бягане на къси разстояния    
__ 2 __

22/02/21
22:13:37

Всички социологически проучвания кристално ясно показват, че без коалиция следващото управление на България ще бъде невъзможно.

Независимо от този факт обаче коалиционната култура, която много от политическите формации, кандидати за следващия парламент, показват пред българското общество, е доста ниска и силно ограничена. Дори формации като "Има такъв народ", която вече дава сигнали, че е осъзнала зависимостта между нивото на избирателната активност и собствените си шансове, отказва категорично да разпознае потенциални партньори сред останалите политически сили с възможност за попадане в следващото народно събрание.

На настоящия етап партиите охотно говорят с кого не биха се коалирали, а тази част от тях, които не го правят, просто мълчат по въпросната тема. И така чисто и просто поставят един доста ограничен хоризонт за себе си - до датата на изборите. Обвързват обаче и своите най-верни избиратели със същия хоризонт. Това са т.нар. твърди ядра, те не са склонни дори в най-малка степен да погледнат критично на поведението на своето политическо формирование. Логиката на твърдите ядра е изцяло ориентирана от гледната точка на поведението на съответната партия към общата картина в обществото и публичното управление. Липсва усещането за конкретните характеристики на ситуацията и необходимостта поведението на която и да било формация да бъде разгледано включително и от този ъгъл. Всъщност това е и най-голямото предизвикателство пред национално отговорните политически сили. Те трябва да намерят начин за сполучливо съчетаване на основните гледни точки към политическата ситуация, в условията на която се провеждат изборите.

От едната страна е гледната точка на съответната партия. Тя е въплътена в партийните позиции, ценностите и програмите, от другата страна е обективното състояние на обществото, от което зависи до каква степен намеренията на една партия могат да бъдат реализирани така, както тя желае, и както, предполага се, желаят нейните верни избиратели. Сполучливото съчетаване на двете основни гледни точки на практика би означавало запазване на основния електорат и обогатяването му с допълнителен такъв, което би подобрило изборния резултат на всяка политическа сила, която намери работещо решение за представяне пред избирателите, стоейки стабилно на своите позиции, но и уважавайки обективните нагласи в обществото като цяло. Политиката е изкуство на възможното.

Техническите измерения в изборния процес не са маловажни, но акцентът върху тях покрива като с наметало по-важния дебат, пише Евгени Кръстев. А по-важното е как и на къде ще се развива обществото ни през следващите четири години

Фактът, че повечето политически формации говорят предимно за това, с кого не биха се коалирали, означава, че те много повече държат да формулират позиции срещу опонентите си, отколкото да формулират позиции, насочени към избирателите. Или казано с други думи, сред политическата класа у нас негативният подход в политическата конкуренция е видимо по-широко застъпен от позитивния. Точно това може да обясни обстоятелството, което вече е доста разпространено по време на избори - разгръщането на политическа конкуренция повече на база компромати, отколкото на идеи. Дори може да се каже, че тази практика все повече излиза от периодите на предизборната конкуренция и се превръща в устойчива част от цялостния политически процес.

Този негативен подход фокусира вниманието и на партиите, и на избирателите върху целта да се добавят проценти на датата 4 април, но не дава хоризонт "а какво правим на 5-ти същия месец". И изборната надпревара се превръща в бягане на къси разстояния, въпреки че политиката е по-скоро маратон.

Но и показването на по-добро ниво на коалиционна култура от страна на политическите формации по време на предизборни периоди категорично не бива да се възприема единствено като самоцелен стремеж към властта. Коалиционната култура е част от общата политическа култура на всеки един партиен субект с претенции за доверието на избирателя и готовност да го представлява в институциите на публичното управление.

Отношението към коалиционния въпрос на всяко политическо формирование би следвало да се намира в пряка зависимост от електоралния потенциал на съответния политически субект. Т.е. за да има една партия качествена коалиционна култура, тя преди всичко следва да познава собствените си електорални възможности, потенциала за тяхното разширяване, както и опасностите, които биха могли да предизвикат свиване. Ако е ясно, че не можеш сам да преодолееш 4% бариера, то напълно естествено би било да потърсиш адекватен коалиционен партньор, с когото съвместно да развиете електоралния потенциал и да бъде осигурено парламентарно представителство. Колкото повече е електоралният потенциал на една формация, толкова по-високи могат да бъдат целите, които тя си поставя за постигане чрез своята коалиционна култура.

За политически субект, който е сигурен като парламентарен участник, коалиционната култура може да се изразява в търсене на начини за участие или поне влияние върху правителственото управление, което потенциално може да се формира въз основа на изборния резултат. Това обстоятелство пряко кореспондира с представителния характер, който имат управленските институции в условията на демократична политическа система. Тук е важно да се отбележи, че категорично не става дума за безпринципни коалиции. Коалиционната култура е доста широко понятие, то не се изчерпва само с ограниченото разбиране за коалиции, базирани на коалиционни споразумения. Освен тях съществуват и т.нар. тематични коалиции, коалиции основани на ценности, както и коалиции за постигане на мнозинство от 2/3 или 3/4, ако става дума за търсенето на решения на въпроси, които изискват по-високи нива на консенсус. Всяка политическа формация, в стремежа си в максимална степен да функционира като част от представителната демокрация, би следвало да се опитва колкото се може повече да влияе на управлението на държавата. Такова влияние е възможно включително и ако съответната формация е в опозиция. Разбира се, понятие "опозиционна коалиция" не съществува, но ако един опозиционен субект намери начин за взаимодействие с някой от другите в същото положение в парламента, то вероятността да повиши влиянието си върху публичното управление определено става доста по-съществена. Тези умения и способности на политическите партии също попадат и следва да бъдат разбирани като част от широкото понятие - коалиционна култура.

Най-добре развити коалиционни способности би следвало да имат тези политически формации, които са с най-голям шанс да спечелят изборите. В конкретния случай това са ГЕРБ и БСП или малко повече ГЕРБ, защото повечето социологически сондажи сочат известно предимство за тази политическа партия. Понякога може да се окаже по-лесно определена партия да спечели изборите, отколкото да състави правителство след това. Тази хипотеза е силно вероятна по отношение на изборите на 04.04, поради което се налага да бъде по-сериозно разгледана. Определено ако избирателят е натоварил дадена политическа сила да формира изпълнителната власт, без изцяло да й е осигурил необходимото мнозинство, на практика я е поставил в трудно положение, с което тя може да се справи, ако е способна да генерира доверие сред по-малките парламентарни формации, които биха били нейни потенциални партньори.

Ако първата политическа сила не намери партньори, опит за съставяне на правителство се прави от втората. При положение, че тя има повече симпатии сред малките парламентари групи, то нейният мандат ще се окаже успешен. И точно тук идва въпросът за легитимността на едно създадено по този начин правителство, тъй като изолира партията, спечелила изборите и я праща в опозиция. А целта на изборите е да бъде осигурено правото на електорално най-подкрепената партия да поеме управлението на страната и отговорността, която то води със себе си. Появата на такъв своеобразен луфт по отношение на легитимността, може да доведе предица от проблеми за кабинета, съставен без първата политическа сила. Не е толкова далече в миналото кабинетът "Орешарски", който е пример именно за това. Спорната легитимност, която той имаше, генерира като следствие неубедителни управленски решения от страна на формиралото се в парламента мнозинство и от правителството, които доведоха до бързото прекратяване на неговия мандат.

Българският политически модел е такъв, че натоварва политическите сили с големи отговорности, а за да могат те да бъдат понесени, често са необходими комуникационни умения, аргументиране на позиции и търсене на партньорства за осигуряването на легитимно и стабилно управление. В Гърция, например, партията, спечелила парламентарни избори получава 50 мандата бонус. Така коалиционните управления там са изключителна рядкост. Това е пример за конституционен регламент в полза на политическата стабилност. По този начин тя е изведена извън отношенията между отделните политически формации и е независима от тях. Политическите формации пък практически не се нуждаят от коалиционна култура и могат да не развиват такава.

Възможно е в следващото народно събрание да има политически формирования, които се ослушват в очакване на бързи предсрочни избори след редовните с надеждата, че на тях биха увеличили парламентарната си тежест. На подобни намерения отново може да се отговори с пример от политическата практика на друга европейска страна - Италия. Там партия "Лига" (Матео Салвини) целанасочено стоя в опозиция в очакване на избори, които да я превърнат в основен фактор в изпълнителната власт. В крайна сметка партията се включи в кабинета на Марио Драги, променяйки съществено поведението, което първоначално беше избрала да следва. Просто позицията на изчакване не е добър съветник в политиката. Това е сфера, която по природата си, е ориентирана към активността и участието. Поради това всяко необосновано пасуване може в много по-голяма степен да навреди, отколкото да помогне и донесе ползи.

В заключение нека обърнем внимание и на вероятността за провал на усилията за съставяне на правителство у нас след 04.04 и необходимостта от провеждането на бързи предсрочни избори. Би било логично да очакваме, че изчерпването на проучвателните мандати ще приключи в края на април или самото начало на май. Оттам нататък новите избори следва да се проведат в двумесечен срок. Предвид необходимостта от нова предизборна кампания, те най-вероятно биха били в края на юни или самото начало на юли. Твърде нетипично и нехарактерно време за провеждане на избори в България. Освен това за период от 2-3 месеца едва ли бихме могли да очакваме толкова големи промени в обществените нагласи, така че да се възпроизведе качествено различен парламент като съотношение на мандатите между политическите сили в него или пък още по-малко с участието на нови партии, останали извън народното събрание след редовните избори.

Би било хубаво всяка една политическа формация, при избора на поведение, което да следва, да вземе под внимание тези обстоятелства. Навлизането в политическа криза, особено ако тя се окаже спираловидна, не би било в интерес не само за страната, но и за всяка една от политическите партии. А от тях зависи тя да бъде избегната.
 Косъм не пада от фантомите в избирателните списъци    
__ 3 __

22/02/21
22:20:06

През септември предстои национално преброяване на населението и това е много добра възможност да се изготви реалистичен изборен регистър за гласуване по изборен адрес. За такава промяна експертите вият като линейки отдавна. Един от най-добрите експерти, Димитър Димитров, даже е внасял проектозакон за изборен регистър с изборен адрес. Политиците също вият, ама само преди избори. След изборите вият само тия, които са ги загубили. Но в правната комисия не дават и дума да се издума за каквато и да било промяна. И тази скандинавска сага, този старогръцки епос, тази рамаяна и махабхарата с "мъртвите души" се точи вече десетилетия.

Наскоро един пенсиониран полковник от МВР, г-н Георги Миронов, сподели по една телевизия, че разминаването на числата в ГРАО и НСИ е огромно. Чул, че ГРАО имал 12 млн. ЕГН-та, някои физически лица имали по 2-3 самоличности, вземали по 2-3 пенсии и други такива работи.

За мен само тези твърдения са достатъчни въпросният полковник да стане телевизионна звезда за няколко часа. Но не би. Вече няколко дена нито една национална телевизия от големите не обелва дума по темата. А си струва да се направи поне един "Референдум" с участието на началниците на ГРАО, НСИ, МВР "ДокИменти за самоличност", МВнР "Консулски отношения" и този сладкодумен полковник. И не само медиите, а нито един политик в последните дни не е обелил и дума по темата, макар че при предстоящото преброяване на населението точно политиците трябва да вият като линейки за оправяне на избирателните списъци в някаква форма на активна регистрация по време на това броене.

Ни дума, ни вопъл по темата. Да се чудиш дали пък не са на далавера от фантастичния избирателен списък и кой точно е на далавера. И дали критиките към избирателния списък не са само ламбада на езика или локум за балъци.

Има и зли езици, ама много зли, които твърдят, че партиите и правителството имат интерес да надуват броя на населението, защото европейските пари са вързани с тоя брой (на глава от населението/per capita) и никой няма интерес да има реализъм в данните.

Пак ще повторя - фантомите, призраците, вампирите и мъртвите души не са страшни, докато само си седят из компютрите на ГРАО ("Гражданска регистрация и административно обслужване"). Там те са само числа. И там носят поразии, защото влизат в аргументацията за искане, вземане или даване на едни пари, за строежи на стадиони и спортни зали за баби, за къщи за тъщи и др.

Страшно става когато фантомите кацнат в избирателните списъци. Тогава те произвеждат недоверие в изборния процес, а могат да се превърнат в живи хора, от името на които някой друг гласува и произвежда власт. И по-страшното - могат да произвеждат власт под натиска на външни сили. Могат да произвеждат власт, без да носят последствията от своя избор, понеже не пребивават на правната територия на произведената власт.

Сега продължаваме сметките от предишната статия през януари 2021 г. Два месеца преди парламентарните избори на 4 април. Връщаме се там, откъдето спряхме през 2017 година.

Населението на България през 2015 г. според НСИ е 7 153 784 човека. А на 31.12. 2019 г. е 6 951 482. Има намаление с 202 302 души.

Населението през 2017 г. (парламентарни избори) е било 7 050 034 човека. От тях под 15 години са били 1 004 376 или под 18 години са били 1 205 521. Следователно избирателите са 5 844 782. Да де, ама в избирателния списък са 6 838 235 човека с право на глас. Излиза, уважаеми читатели, според обясненията на властите и на някои партии, че в чужбина вече са 993 453 избиратели. Пак са нараснали с 24 450 човека спрямо 2016 г.

Ако предположим, че в чужбина процентът под 18 години е същият, като в България, излиза, че нашите хора там са станали близо 1.7 милиона. Нищо, че между 2015 и 2017 г. сме се редуцирали със 103 750 според НСИ. Колко от тях са се споминали в чужбина и колко тук - не знаем. Излиза, че избирателите в родината мрат ("НСИ умирания" от 2015 до 2019 са 544 097), а тези в чужбина се размножават. Значи емиграцията от страната върви с пълна сила.

Дали в "НСИ умирания" са числата само за умрелите в страната или и умрелите от чужбина са вътре, не знам. Май не са, защото умрелите минус новородените дават долу-горе т. нар. отрицателен прираст на населението - с колко сме намалели за годината. Не знаем също дали числата на ГРАО и НСИ съвпадат. Защото ГРАО е тази, която гледа актовете за смърт и трябва да чисти от избирателните списъци тия ЕГН, които са "вече в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка".

Да видим сега числата за 2019 г., когато имаше избори за европарламента. Тогава в родината е имало 6 951 482 души, под 18 години са били 1 202 710. Следователно в родината е имало 5 748 772 избиратели. В магическия избирателен списък вече има само 6 288 656. Или с цели 539 884 (над половин милион) избиратели по-малко от списъка за парламентарните избори. Логично е да предположим, че част от тези хора са на небето, а другите не са в избирателния списък поради наличието на критерия "уседналост". Една част са в Турция. Колко са там един Господ знае и той е директор на ГРАО. Ама може и той да не знае

И да вървим към края.

Първият ключов въпрос - колко са ЕГН в ГРАО? Полк. Георги Миронов споменава в интервю, че е чул от някого числото 12 млн. Други хора са чули числото 8.4 млн. Ако вярваме на брояча на НСИ, в България на 24 януари 2021 г. има 6 921 680 човека, излиза, че в чужбина има между 5 млн. и 1.5 млн. български ЕГН.

Вторият ключов въпрос - колко лични карти (документи за самоличност) са издадени от МВР и циркулират в момента по всичките земни кълбета? Има ли документи за самоличност, издадени на едно и също лице под различни имена (задграничен паспорт на Иван, лична карта на Джон или обратното)? Тези документи на едно и също ЕГН ли са, или на различни Помните ли един скандал през 2013 г. с двойната самоличност на един Феим-Петър Чаушев? С едно име бил зам.-министър, а с друго име акционер в някакви дружества.

И третият важен въпрос е - свързани ли са базите данни на ГРАО, МВР и НСИ? Има ли процедура/график за сравняване и актуализиране/изчистване? Какво пречи на Иван да гласува в Пържиграх с личната си карта, а под името Джон да гласува в Къркларели или в Торбалъжи със задграничен паспорт и декларация. Ако Иван и Джон са едно и също ЕГН, кога става ясно, че е гласувал на две места? ГРАО май ги проверява или поне така се казва. Ами ако са с различни ЕГН, какво правим?

Помислете, имате ли доверие на нещо, за което се говори, че има между 1.5 и 5 милиона записа. Имате ли доверие на тези, които го управляват, и на тези, които са ги назначили на тая работа? Искате ли обяснение за тези числа от институциите, на които плащаме? Нека институциите отговорят, а не да се крият като хамстери в дупките си.

Не е ли време това да се промени?

Стоил Стоилов
Изборен експерт
 Антиполитическият вот    
__ 4 __

08/03/21
21:57:09

Анализаторите казват, че тези парламентарни избори били непредсказуеми. Сигурно е така. Струва ми се обаче, че по професионален навик политолозите надценяват политическите послания и подценяват антиполитическия вот. Във всички досегашни избори се намират пет - десет процента електорат, гласуващ за персонажи, очебийно неставащи за нищо - като се започне от покойния Жорж Ганчев, мине се през Яне Янев, Бареков и се стигне до Марешки. Не бива да се подценява готовността да гласуваш на инат, не защото вярваш в "месията", а за да натриеш носа на всички, като се започне от онези на власт, мине се през крякащата по телевизора опозиция и се стигне до комшията, който се пеняви за някакви си там негови любимци.

Без съмнение така ще бъде и сега, а карантината още повече ще усили тези нагласи. Много е вероятно успех над очакваното да имат политически субекти, които излъчват антиполитически послания. Политологията, а и обществените науки като цяло, са приучени да търсят рационалната мотивация и на тази база да анализират и предсказват. Само че много често рационалност няма. Човекът е така устроен, че иска да упражнява свободата си, включително като прави глупости. И ги прави. А политическите тарикати се възползват.

Типичният антиполитически политик е патрЕотът. Той нищо друго не може да прави, освен да плаши с нещо. Стратегията му е като на рано пенсиониран старшинка, който си търси някаква работа, но става единствено за нощен пазач. Неговата стратегия е да убеди работодателя/гласоподавателя, че иде опасност, от която само той може да го опази. Защото ако няма опасност, няма нужда от нощен пазач. Затова патрЕотите седят и мислят: с кого да уплашат българина? Опитаха с цигани, опитаха с колониалисти, опитаха с мигранти - не става. Но накрая му намериха чалъма: заплахата са македонците и джендърите. Тия мискини са се прицелили в най-скъпото ни. Македонците искат да ни откраднат потурите, а джендърите - онова в потурите. Изглежда като скеч от второкласно комедийно шоу, но десетина процента от гласуващите ще се вържат.

Другата подценявана антиполитическа таргет-група са анти-ковидистите. Политолозите разправят, че Слави Трифонов си мълчал и не излъчвал политически послания. Напротив, той непрекъснато излъчва своето анти-политическо послание: няма вирус, върнете ни свободата, долу мерките. И той има своите 10%, които ще гласуват за върховното благо да ходят на чалготеки и мятат гюбеци.

То пак добре, че вярващите в джендъри и невярващите в ковид частично се припокриват, та сумарно депутатите, които ще вкарат в парламента, не могат да формират мнозинство. Или поне така се надявам.

С една дума твърде вероятно е на изборите изненадващо добре да се представят борците за псевдо-ценности като патреоти, славчовци и мангъровисти, а изненадващо зле - псевдоборците за истински ценности като Изправи се-там-каквото-беше и, за съжаление, ДБ. Анти-политическите послания ще прецакат политическите.

ГЕРБ и БСП са ясни, те са като боксьори тежка категория след деветия рунд - изтощени, замаяни от чисти и нечисти удари, търсещи да се прегърнат и подпрат един друг в безкраен клинч.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Бойко Пенчев
Доц. д-р, литературовед и културолог. От 1993 г. е редактор в седмичника "Литературен вестник". Декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски".
 Как да гласувате с хартиена бюлетина?    
__ 5 __

27/03/21
19:08:29
Съветваме ви да проверите навреме дали фигурирате в избирателните списъците и в коя секция трябва да гласувате. Това можете да направите на интернет страницата на ГД "ГРАО" в МРРБ: на адрес https://www.grao.bg/elections/, да се обадите на безплатен за цялата страна 0800 1 47 26 или да изпратите SMS с ЕГН на 18429 (0.25 лв. без ДДС).

На таблото пред изборното помещение можете да се запознаете със списъка на партиите, коалициите, независимите кандидати, както и с имената от кандидатските листи към тях.

Изборният ден започва в 7:00 ч. и завършва в 20:00 ч. Той може да продължи до 21:00 ч., ако пред изборното помещение има негласували избиратели. Спазвайте дистанция и ограничителните ленти. Покажете личната си карта и я поставете на масата пред члена на избирателната комисия, за кратко отстранете маската си, за да може да ви идентифицират.

Избори за народни представители 2021: Как да гласувате с хартиена бюлетина?

В случай че срокът на валидност на личната ви карта е изтекъл в периода на извънредно положение след 13 март 2020 г., вие имате право да гласувате, като удостоверите самоличността си пред секционната избирателна комисия, без да е необходимо удостоверение за издаване на лични документи.

След вписване на данните ви в избирателния списък член на СИК откъсва бюлетина от кочана, сгъва я по определен начин, поставя печат на гърба й и ви я подава. В кабината гласувате със знак "Х" или "V" със син химикал в квадратчето с номера на избраната от вас партия, коалиция или независим кандидат. Ако желаете, отбележете преференция за кандидат в кръгчето. Сгънете бюлетината и излезте от кабината. Член на СИК ще постави втори печат на гърба й, ще откъсне малкия отрязък в ъгъла. Пуснете бюлетината в прозрачната урна, подпишете се в избирателния списък и вземете личната си карта.

Моля, спазвайте противоепидемичните мерки, носете маска, спазвайте дистанция!

За повече информация посетете сайта на Централната избирателна комисия - www.cik.bg

Бъдете активни, гласувайте!

 Предизборни програми на партиите    
__ 6 __

27/03/21
19:20:26

Някои програми преливат от втръснали констатации и клиширани предложения. Другаде съставителите са дали простор на въображението си.

Такава например е идеята на ГЕРБ чрез телеасистенция да се наблюдава здравният и социалният статус на "възрастни хора с хронични заболявания и увреждания, живеещи в отдалечени и селски райони". Преди близо две години стартира пилотен проект за подобно наблюдение на 500 души от Северозапада, осъществявано чрез електронни гривни с датчици и център, който следи показанията им. Ако възрастният човек натисне паник бутона в гривната, сигналът за помощ отива в колцентъра, който пък е свързан с "Пирогов". Няма нужда човек да е медицински специалист, за да стигне до извода, че при състоянието на здравната система в България осъществяването на подобно предизборно предложение е химера - макар че телеасистенцията работи в Испания, Германия, Швейцария.

Да видим обаче пресечните точки и разминаванията в някои политики от програмите на шестте политически сили, на които социолозите отреждат място в следващия 45-ти парламент. Остава и българските граждани да ги изпратят там на 4 април.

Върховенство на правото, съдебна реформа, борба с корупцията

Каквото и да си мислите, този раздел не заема по-предни места в програмите на ГЕРБ и БСП. При ДПС изобщо отсъства - освен като декларативен принцип в програмната декларация, че управлението трябва да е подчинено на върховенството на правото. В Движението най-важно е кефлийското настроение на почетния председател. Най-детайлно разписани, като краткосрочни и средносрочни мерки, са предложенията на "Демократична България", обединени под мотото за възстановяване и укрепване на правовата държава и демокрацията.

Да вземем фигурата на главния прокурор.

БСП не са никак словоохотливи - изчерпали са се с "налагане на съдебен контрол върху актове на главния прокурор" и твърде общото "легитимност при избора, контрол над правомощията, отчетност и отговорност на дейността". От ГЕРБ залагат на уверението си, че са въвели "законов механизъм за отговорността на главния прокурор и неговите заместници чрез създаването на фигурата на специален разследващ прокурор". Само че тази "фигура" е оспорена от президента Румен Радев, чието искане бе допуснато за разглеждане от Конституционния съд. А ГЕРБ са записали, че ще предложат "механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му да бъде установен с разпоредби в Конституцията".

"Има такъв народ" следват референдума си, предлагайки пряк избор на главния прокурор и въвеждане на "работещ механизъм" за прекратяване на правомощията му - такъв не е описан. Както и БСП, те също са за съдебен контрол върху актове на прокуратурата с уточнението (каквото и да значи) "засягащи пряко интересите на гражданите". Освен това предлагат прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт в изцяло отделен независим орган (дали така няма да стане съвсем недосегаема?) и да се създаде Висш прокурорски съвет.

Какво възнамеряват тези, които протестираха и настойчиво искаха оставката на главния прокурор Иван Гешев?

"Демократична България" е за радикална реформа, която да гарантира, че прокуратурата ще се превърне в институция, защитаваща обществения интерес. "Да, България" е партията в обединението, за която това е приоритет от учредяването ѝ до ден днешен.

Предложението на "Демократична България" е да се създаде самостоятелен Прокурорски съвет от 11 членове: четирима, избрани от прокурорите, петима, избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации) и по един - от главния прокурор (по право) и от министъра на правосъдието (по право). Предвиждат още мандатът на главния прокурор отново да стане 5 години - сега е 7-годишен. Освен това да бъде избиран от парламента с мнозинство 3/5 от народните представители (тоест 144 депутати), който и да го освобождава при извършени тежки/системни нарушения (вкл. престъпления) и/или увреждане на престижа на съдебната власт. Импийчмънтът може да става по предложение на министъра на правосъдието или една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента.

Коалицията "Изправи се! Мутри вън!" също е записала, че иска ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор, и също като партията на Слави Трифонов предвижда да се обжалват пред съда актове на прокуратурата, които засягат основните права и свободи. За разлика от "Има такъв народ", те са уточнили какво имат предвид - "постановленията за привличане в качество обвиняем и на отказите да се образува наказателно производство". "Изправи се! Мутри вън!" имат съвпадение с ДБ в искането да се премахне общият надзор за законност в търговски и граждански дела, упражняван от прокуратурата. От коалицията не са уточнили как ще бъде ограничена "безконтролната власт на главния прокурор", но пък искат да се започне процедура за предсрочно прекратяване на мандата на Иван Гешев.

Но нито от ГЕРБ, нито от БСП (за ДПС казахме, че тази тема отсъства), нито от "Изправи се! Мутри вън!" предлагат промени при избора на Висш съдебен съвет -

органа, който кадрува в съдебната система. "Има такъв народ" обаче предвиждат изцяло да бъде премахната квотата на парламента и на прокуратурата във ВСС. ДБ не са толкова радикални - тяхната идея е парламентарната квота във ВСС да се редуцира до една трета от състава (5 членове) от 15-членен орган. Осем членове да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд са членове по право.

Партията на Слави Трифонов, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" са единодушни, че трябва да бъдат премахнати Специализираният наказателен съд и Специализираната прокуратура.

Индивидуалната конституционна жалба присъства в пет от платформите (без тази на ДПС).

Външна политика

Не е ясно какви са възгледите на ДПС за външната политика. Ясно се вижда обаче, че в програмите на ГЕРБ и БСП отсъства концепция за това какво точно прави България на голямата шахматна дъска. Да, стратегическото партньорство със САЩ е вписано, да - безвизови пътувания за българи отвъд Океана. (В раздела за външна политика на "Изправи се! Мутри вън!" САЩ пък изобщо отсъстват.) Партията на Борисов единствена от всички посочва и Израел в раздела си за външна политика - как са надградили "историческото приятелство" и подкрепят "справедливо и трайно решение на израелско-палестинския конфликт чрез преговори на основата на формулата за две държави".

И ГЕРБ, и БСП декларират, че искат да се задълбочи икономическото сътрудничество с Китай.

ГЕРБ отиват дори по-далеч - заявяват, че ще продължат "сътрудничеството с Китай, включително в инициативата 17+1" (платформата, създадена от Пекин през 2012 г. за изграждане на връзки със 17 държави от Централна и Източна Европа с цел Китай да разшири влиянието си в региона, включително чрез обещания за инвестиции по линия на "Един пояс, един път"). Подобно изявление от страна на управляващите буди известно недоумение, след като България, заедно с още пет държави членки на ЕС и НАТО (Румъния, Словения, Естония, Латвия и Литва) не изпрати лидер - премиер или президент, на срещата на китайския държавен глава Си Дзинпин на 9 февруари т.г. Въпреки че президентът Румен Радев също публично e декларирал подкрепа за "Един пояс, един път" и платформата "17 + 1".

В сферата на външната политика "Има такъв народ" нямат дефинирани приоритети, нито пък са назовали региони или държави, с които да бъде засилено или приоритизирано сътрудничеството. Идеята за "насърчаване на диалога" за деескалация на напрежението между Турция и Гърция в Източното Средиземноморие не се брои. За същото ратуват и от ГЕРБ, които дори са упоменали как "по линия на добросъседството ГЕРБ очертава Турция като важен партньор". За запазване на добросъседски отношения с Турция е и "Демократична България", но при определени условия - "преустановяване на опитите на сегашните властващи в Анкара за намеса във вътрешните работи на страната с подкрепа за български политически партии; отказ от връщането в Турция на политически бежанци в нарушение на българското и международното право".

Има съвпадение между БСП и "Изправи се! Мутри вън!" по отношение на политиката с Русия.

Според социалистите "България трябва активно да настоява за актуализиране на Източното партньорство като ключов инструмент за развитие на отношенията с източните съседи на ЕС". В платформата на "Изправи се! Мутри вън!" четем: "Развитие на прагматичен диалог с Русия при спазване правото на ЕС и в контекста на Източното партньорство на ЕС." (В Източното партньорство са Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова, Украйна.)

Но не само - и от "Позитано" 20, и от родената в граждански протести коалиция са за "прагматичен диалог" с Руската федерация. БСП обявява, че ще продължи да настоява за отмяна на санкциите на ЕС за Русия, а от "Изправи се! Мутри вън!" - че българският интерес е от "постъпателно възобновяване на партньорството между ЕС и Русия в зависимост от готовността на Русия да спазва основните принципи на международното право и международно поетите ангажименти". Тук се вписват и ГЕРБ - те пък са за "прагматичен диалог" на ЕС с Русия и за "двупистовия подход, който се основава на зачитане на правата на човека, пълното изпълнение на Минските споразумения за мирното уреждане на кризата в Украйна, както и урегулиране на конфликта в Южен Кавказ". Впрочем само преди ден Г-7 обяви в комюнике, че няма да признае опитите на Русия да легитимира окупацията на Крим, от която изминаха 7 години.

В раздела си за външна политика "Демократична България" обаче прецизно e разписала, че не просто е за добри, а за равноправни отношения с Русия,

също и че те трябва "да са основани на спазване на принципите на международното право". Не просто е за по-интензивни отношения с Украйна, но и за "засилена подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на тази приятелска страна". Единствено ДБ обявява, че Москва трябва да върне архивите, изнесени от Червената армия след края на Втората световна война. (Президентът Путин така и не спази обещанието да бъдат върнати, дадено през януари 2008 г., когато с колегата му Георги Първанов се поздравяваха за Големия шлем.)

Без да назовава Русия, единствено ДБ отбелязва в програмата си, че е необходимо затвърждаване на геополитическата ориентация на България и задълбочаване на интеграцията ѝ в ЕС и НАТО. Според обединението България не трябва да допуска "да бъде превръщана в пета колона или троянски кон на чужди интереси, каквато опасност разкрива поведението на някои от политическите сили на статуквото". Авторите на програмата препоръчват и "съсредоточаване на разузнавателното и дипломатическото внимание със съдействието на съюзниците ни в НАТО за предотвратяване на външна намеса в изборите и политическия живот в България на дипломатическо и хибридно ниво".

Напрежението в Черно море е фиксирано като конкретен проблем

и от ГЕРБ, и от БСП, и от "Изправи се! Мутри вън!". Партията на Борисов вижда решението му така: хем "подкрепа към НАТО да противодейства на хибридни външни заплахи", хем "засилена дипломация за намаляване на напрежението в Черноморския регион и Източното Средиземноморие". Не е споменато онова предложение на премиера от декември 2019 г. за координационен център на НАТО във Варна. А и защо ли - той иска да вижда единствено платноходки и туризъм в Черно море. БСП само констатира, че за България "ще е от ключово значение деескалацията на напрежението между черноморските държави, Украйна и Русия и намаляването на противопоставянето между НАТО и Русия в Черно море". Като че ли България не е в НАТО.

Как виждат проблема от "Изправи се! Мутри вън!"? Изобщо не споменават НАТО и възможностите за сътрудничество с други черноморски държави от Алианса. Настояват за "постоянен мониторинг и оценка на развитието на ситуацията в Черно море от гледна точка на рисковете и възможностите, включително и що се отнася до енергийните доставки". Вписали са и "изграждане на капацитет за бърза реакция и минимизиране на евентуалните негативни ефекти върху страната при продължителност на нестабилността в региона на Черно море". Какъв ли да е тоя капацитет - България тепърва се кани да строи два модулни патрулни кораба за военноморските си сили и проучва възможността да купи подводница втора ръка

Отношенията със Северна Македония присъстват във всеки раздел за външна политика

с клишета като това, че България подкрепя съседката по пътя към ЕС, но да спре езика на омразата, да се спазва стриктно Договорът за добросъседство и пр. Но от "Демократична България" предлагат пътна карта за излизане от блокажа, в който се намират двустранните ни отношения, с конкретни искания на разбираем и за Скопие, и за Брюксел език. Аргументът е, че "оставането на Северна Македония трайно вън от ЕС е огромен риск за националния ни интерес".

Енергетика

В сферата на енергетиката между шестте политически сили има и допирни точки, и съществен разнобой. ГЕРБ не изоставят любимия си бизнес - санирането, което ще продължи, обещава партията на Борисов, и с еднофамилните сгради. Обещава се финансиране за енергийната ефективност на публичните сгради и на промишлените предприятия.

"Демократична България" например е против всяка нова ядрена мощност - независимо дали е АЕЦ "Белене", или 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". ГЕРБ, без да конкретизират, се измъкват с изречението, че "ще продължи да се търси оптимално решение за нова ядрена мощност". "Има такъв народ" само декларират, че са за запазване на ролята на ядрената енергетика - което де факто означава подкрепа за нова мощност. Освен това ще поощряват "превръщането на индивидуалните потребители в производители на зелена енергия" - което го има и в програмата на "Демократична България".

Не е изненада, че БСП прегръща развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на АЕЦ "Белене", както и чрез внедряване на малки модулни реактори. От "Изправи се! Мутри вън!" също - те поддържат идеята и за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", а за АЕЦ "Белене" смятат, че "трябва да премине през задълбочен икономически анализ, тъй като това е в интерес на обществото и цената му ще премине през сметките на крайните потребители".

Всички предлагат компенсации за енергийно бедните домакинства предвид либерализацията на енергийния пазар.

Всички декларират подкрепа за участието на България в терминала за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис с дял от 20%, приключване на строителството на интерконектора с Гърция и диверсификация на източниците на енергийни суровини. Но само "Демократична България" поставя като конкретна цел намаляване с минимум 30% на зависимостта от руски природен газ в следващите 3 до 5 години. И само ДБ говори за преструктуриране на създадения още при тройната коалиция Български енергиен холдинг - шапка на цялата държавна енергетика, с цел прекратяване на корупцията. Пак в тази връзка е и идеята за възлагане на външен независим годишен одит на енергийните дружества, който да бъде обсъждан и одобряван от Народното събрание.

Партията на Слави Трифонов предлага заместване на въглищните топлоелектроцентрали с високоефективни паро-газови блокове. "Модернизация и адаптиране на централите в Маришкия басейн и другите въглищни региони към газ и водород" e записано в програмата на ГЕРБ. В платформата на "Изправи се! Мутри вън!" пък виждаме скърцане със зъби към т.нар. американски централи в Маришкия басейн: "Уреждане на отношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК и "Ей И Ес - ЗС Марица Изток 1" и НЕК и "Контур Глобал Марица изток 3", в съответствие с правила на ЕС относно държавните помощи."

Досущ същото изречение бе записано в приоритетите на работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ за 2021 г.,

тъй като те периодично атакуват тези контракти. През февруари Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане план за енергийни реформи, съгласно който договорите ще бъдат прекратени до 30 юни т.г. Но едва ли преговорите ще приключат толкова бързо.

ДБ предлага въглищните райони да се превърнат в индустриални зони за развитие на нисковъглеродна индустрия с енергийна насоченост, ГЕРБ също говори за индустриални центрове в тези райони, за да се използва потенциалът им.

"Изправи се! Мутри вън!" и ГЕРБ имат пълно съвпадение относно разширяването на газовото хранилище в Чирен, а от протестната формация отиват по-напред с идеята да се стартира проучвателна процедура за изграждане на второ хранилище и приемане на "Национална програма/стратегия за газификация на Република България".

Впрочем "Изправи се! Мутри вън!" има и други авторски идеи - например за фотоволтаиците. От коалицията настояват за законодателни мерки, насърчаващи изграждане на покривни фотоволтаични инсталации (с мощност до 30 КВт) за "собствени нужди" от битови и стопански потребители. При "Демократична България" ударението пада върху "въвеждане на повече устойчиви ВЕИ мощности" - значителната част от определените за България над 12 млрд. евро по Зелената сделка е за такива мощности, каквато е впрочем и водородът. ДБ предлагат и изработване на пътна карта за реализиране на енергийния потенциал на Черно море за производство на чиста енергия.

ДПС не са така разточителни в предложенията,

ограничавайки се до "устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж - "Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна". Впрочем позицията на Движението срещу развитието на нови ядрени мощности в България е публично известна, така както и новото им увлечение по водорода. В действителност то не е и толкова ново, защото ДПС говори за зелена икономика още от 2018-та.

Чии идеи ще се реализират в следващото управление - предстои да видим. До 2030 г., когато трябва да затворят въглищните централи, нова ядрена мощност може и да няма в България, нови ВЕИ-та обаче със сигурност ще има.
 Как да гласувате с машина    
__ 7 __

29/03/21
22:52:46
На 4 април избирателите ще имат възможност да гласуват чрез специализирано машинно устройство в 9390 секции.

Имате право да изберете, как да гласувате: с хартиена бюлетина или чрез машина. На https://www.cik.bg/bg/ns2021/machine е списъкът на избирателните секции, в които ще се проведе машинно гласуване.

На таблото пред изборното помещение можете да се запознаете със списъка на партиите, коалициите, независимите кандидати, както и с имената от кандидатските листи към тях.

След това влезте в изборното помещение. Легитимирайте се с лична карта или зелен паспорт. Заявете, че желаете да гласувате с машина. Член на секционната избирателна комисия ви предоставя карта. Поставете картата за гласуване в машината, за да се активира електронната бюлетина. Тя изглежда по същия начин като хартиената.

Разгледайте бюлетината. С бутоните в долната част на екрана можете да преминете към следваща страница или да се върнете назад. Направете своя избор чрез докосване на екрана в квадратчето за партия, коалиция, независим кандидат или "не подкрепям никого". След това можете да отбележите преференция за предпочитания кандидат от избраната от вас листа чрез докосване на екрана в кръгчето.

Вижте своя избор отразен на екрана. Ако сте сбъркали, може да направите корекция чрез докосване на различни от първоначално отбелязаните квадратче и кръгче. Маркирайте полето "преглед". Когато вече сте сигурни в избора си, докоснете полето "гласуване" в долната част на екрана. Потвърдете своя избор. Машината разпечатва разписка с вота ви. Вземете разписката, проверете вота си в нея и я сгънете с текста навътре. Извадете картата от машината. Пуснете разписката в непрозрачната кутия. Върнете картата на секционната избирателна комисия.

Подпишете се в избирателния списък, че сте гласували и вземете личната си карта.

За повече информация посетете сайта на Централната избирателна комисия - www.cik.bg
Бъдете активни, гласувайте!
 Алфа рисърч : ГЕРБ се откъсва с над 8% пред БСП    
__ 8 __

01/04/21
21:54:07
 АФИС вижда ясен победител на изборите, но рухване на два монопола в НС    
__ 9 __

01/04/21
22:18:28


 Галъп: Близо 8 на сто разлика между ГЕРБ/СДС и БСП    
__ 10 __

02/04/21
12:59:22
 Румен Радев: Който не гласува, оставя на произвола на чуждия избор съдбата си    
__ 11 __

02/04/21
21:34:07

Скъпи сънародници,

В неделя, 4 април, ще се проведат редовните избори за Народно събрание.

Всички ние, пълнолетните български граждани, ще имаме възможност да изберем кой да управлява Родината.

Конституцията дава правото на всеки от нас да прецени по-свободен ли е днес, отколкото преди четири години? По-богат ли е? По-достоен ли се чувства като гражданин на днешна България, отколкото е бил преди? Дали разчита на българското правосъдие, на българските болници, на полицията, на училищата и университетите, в които се образоват децата ни? Или се налага да плаща повторно за това, за което вече е платил с данъците си.

Кому да поверим бъдещето си е въпросът, който следва да определи нашия избор. Онзи, на когото поверим хазната, ще може да похарчи средствата, за да защитава или напротив - да ограничава свободата ни. От него до голяма степен ще зависи дали ще чуваме истината в обществените медии, дали ще можем да разчитаме на бързо и справедливо правосъдие, дали държавата ще ни подаде ръка, когато сме в нужда. Най-сетне, от нашия избор зависи дали децата ни ще останат в България или ще търсят щастието си далеч от Родината. Дали внуците ни ще разговарят с нас на български.

Приключва един мандат, белязан от скандали, разкрития, протести и икономическа криза. Доверието в старото Народно събрание отдавна рухна. Хиляди българи поискаха предсрочни избори още през лятото на миналата година. Получиха отказ с аргумента, че не бива да се правят избори насред пандемията.

Дойде време за редовните избори, но както виждаме, пандемията е още тук и неясно докога. За изминалите месеци кризата се задълбочи. България загуби лекари, медицински сестри, учители, много от нас загубиха близки хора не само заради коронавируса, но и заради блокирания достъп до здравеопазване. Смъртността е рекордна, но страхът не е изход. Отлагането не е решение. Време е да теглим чертата. Време е за нови идеи, нови хора и ново доверие в институциите.

Много бе сторено с годините, за да бъдат отблъснати българите от политиката. Това е удобно за враговете на свободата. Стотици хиляди сънародници зад граница и този път няма да успеят да гласуват за бъдещето на България, в която мнозина копнеят да се върнат. Но каквито и да са преживените от нас разочарования, веднъж на четири години ние имаме право да се произнесем относно своето бъдеще. В изборния ден всеки от нас, млад или стар, богат или беден, има своя равен дял в съдбата на България и трябва да го вложи премислено, критично и осъзнато. Който не гласува, оставя съдбата на Родината, своята и тази на близките си хора, на произвола на чуждия избор. На контролирания и купения вот, които са печален факт от години.

Затова призовавам всички вас, пълнолетните българи: мислете, преценете, гласувайте. В неделя всичко зависи от нас.

 Последните предизборни данни на социолозите от Маркет Линкс    
__ 12 __

03/04/21
14:08:53



 Борисов призова към експертно правителство което да оглави    
__ 13 __

05/04/21
02:20:01
Бойко Борисов индиректно призова към експертно правителство в първия си коментар след парламентарния вот, който според социологическите агенции ГЕРБ печели с немалка преднина. Той каза, че по-добър от него няма да бъде намерен и спокойно може да гледа сеира на другите в парламента, които "трябва да се учат". Борисов беше на открито, сам, застанал пред джипа, с който обичайно обикаля из страната, под падащите снежинки в София.

"Омръзна ми сам да нося отговорност. Знаете ли колко е лесно да ви гледам сеира в парламента. Няма да се справите, нямате експертиза, нямате хора, не разбирате, трябва да се учите. Ние имаме огромен потенциал. Вместо да се дрънкаме кой е по-велик, нека да помислим дали не може тази година, тези последни 8 месеца от нея да бъдем толкова консолидирани, светът ни гледа, Европа ни гледа. Ако няма стабилна политическа обстановка, нищо няма да се получи и с фондове, със зелената сделка...", каза Борисов. Цитира и надписа от бившата сграда на Народното събрание - "съединението прави силата".

"Имате ли по-опитен от мен, има ли някой с по-голяма международна подкрепа или някой, който да се е справил с три кризи - т.нар. гръцка криза, или миграционната криза, или пандемията сега?" - този риторичен въпрос зададе също Борисов.

"С по 4, 5, 9 % искали да правят анти ГЕРБ и анти Борисов. Честито, направете го, но си спомнете какво стана с кабинета Орешарски. Всичките вече сте в парламента, станахте депутати, нали това беше зорът, искахте преврат. Най-мирната, толерантната, евтината кампания проведохме ние.

Порадвайте се един-два дни и помислете кое е стабилно и кое не, съединението прави силата. Да изберем най-доброто, което може да свърши работа. Извинявам се на медиите, че използваме този начин на разговор. Честито на всички победители, щом си се явил, и някой е гласувал за теб е победител", добави Борисов в над 11-минутния монолог.
 Може ли режимът на ГЕРБ да бъде неутрализиран без БСП    
__ 14 __

10/04/21
15:35:18

На третия ден след изборите има риск да оглушеем от пророкуването на анализаторите какво ще се случи, ще има ли правителство или се тръгва към нови избори. В прогнозите си корифеите на политологията обаче повтарят заклинанията на спечелилите парламентарно представителство партии, опоненти на ГЕРБ - с кого няма да се коалират, и на тази основа предричат какво ще се случи. Но не се чува да задълбаят във въпроса каква е всъщност целта на протестърските партии - Демократична България (ДБ), "Има такъв народ" (ИТН), "Изправи се, мутри вън": искат ли да неутрализират, тоест да свалят режима ГЕРБ, или искат засега най-вече да бъдат гледани и слушани по телевизията, та белким на едни бързи нови избори спечелят повече.

България е в парадоксална ситуация - да сваля режим, чиято партия е спечелила избори

През това време партийните водачи, особено активистите на Слави Трифонов, се кълнат в името на суверена, че следват неговата воля. Като пропускат съществения факт, че гласуващият суверен даде най-голям процент на ГЕРБ, сравнено с всяка партия поотделно. И това не е чак толкова странно: държавна администрация, безработни от малките селища, получили работа по благоволение на местната власт, владяна почти изцяло от ГЕРб, плюс куп подобни зависимости - обясняват избора на тези хора, които са също част от суверена. Да бъде заличен техният вот
- в това е парадоксът на сегашната ситуация. (И той показва до каква степен се е задълбочила болестта на българската партийно-парламентарна демокрация и дали си струва да бъде лекувана или радикално трансформирана в друг вид управление на държавата, но такъв въпрос не е в темата на коментара.)

Оглушаваме от говорене "какво и как да се направи" с наследството на еднолична партия, която за 11 години успя да погребе парламентарната демокрация, поставяйки държавната машина в служба на частни интереси най-вече чрез поставяне в зависимост на съдебната власт и службите за сигурност, които по правило в незрелите демокрации се явяват крепящите или свалящите която и да е власт. (Нали помним онези думи на Бойко Борисов от 2013 г., когато за кратко беше в опозиция: че "който владее съдебната власт /.../, може да управлява дори да е трета политическа сила". Сега, осем години по-късно, изглежда готов на всичко, само да не се отвърже тази власт от владетелите си, че не се знае какви може да ги натвори...)

Този режим опитва да се задържи с цената на всичко и това е видно от променящия се през ден смисъл на изявленията на Бойко Борисов от изборната нощ насам: ту се обявява за експертен кабинет, разбира се, най-добрата експертиза е неговата и е готов да предостави експерти, ту готовност да подкрепи кабинет на Слави Трифонов, като му... "даде десет дежурни депутати". Само да удържи влиянието си и да не се стига до избори със служебно правителство.

И докато Борисов произнася монолозите си, Слави Трифонов мълчи или неговите активисти повтарят, че няма да се коалират "с ГЕРБ, БСП и ДПС". Същото повтарят и протестърските коалиции "Демократична България" и "Изправи се, мутри вън".

Нека не се коалират, но да свършат, каквото са обещали

"Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се, мутри вън" в днешната ситуация могат да елиминират ГЕРБ само в сътрудничество с БСП. Като се надпреварват да се кълнат, че "няма да се коалират" с нея, те изкарват на показ комплексите си на лидери, убеждаващи и владеещи не с принципи избирателите си, а с идеологеми без връзка с реалностите, обслужващи в крайна сметка наложената от Борисов легенда, че режимът му пазел народа "от комунистите"

Надеждата на протестърските лидери, че бързи следващи избори ще завишат гласовете им, може да се окажат фатални илюзии

А гласовитата престорена загриженост на ятата анализатори, че БСП се сгромолясала заради лошото ръководство на Корнелия Нинова и затова тя трябвало да си ходи, "ако има морал", трябва да приспи електората, гласуващ срещу ГЕРБ, за да не види онова, което лидерите му отлично виждат, но по съображения премълчават: че ако Нинова беше подала вчера оставка, днес сътрапезниците на ГЕРБ от БСП вече да са заявили готовност за правителство с Борисов и ДПС, обявявайки се за национално отговорни - по Борисов.

А че контрагенти на властта в БСП има бол се видя на гласуването за шеф на КПКОНПИ на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, въпреки призива на лидерката им. Нинова е лоша, да, и е зла прокоба на модела Борисов, защото три години удържа да не разположи партията си (и себе си) на неговата трапеза.

БСП има своите грехове и вини най-вече за по-далечното минало на наследодателката си БКП като антибългарска партия, но сега тук коментираме не миналото й, а днешната конкретна политическа реалност в резултат на последните избори. Трябва да сме твърде лицемерни, за да премълчаваме очебийното - че в момента БСП е тактическият съюзник на политическите сили, които действително искат не просто някаква каква да е промяна, а смяна на системата.

Какво може и трябва да бъде направено от четирите партии заедно преди евентуални следващи избори, ако не бъде съставено правителство, каквото най-вероятно няма да бъде избрано.

Веднага след конституирането на новия парламент четирите партии могат:

- в най-кратък срок да променят изборните правила

- да прочистят институциите на държавата - МВР, служби за сигурност, регулатори, комисии, агенции, от марионетките на сарайско-задкулисните кукловоди, в чийто интерес са били поставени

- да освободят съдебната власт и конкретно прокуратурата от юздите на същите кукловоди, които дефакто са назначили управляващите системата в лицето на Висшия съдебен съвет (БСП носи своята вина от 44-тия парламент и има възможоност да я изкупи)

- да обявят ревизия на управлението, с посочване на конретни сделки и харчове на правителството.

И едва тогава да вървят на избори, ако не могат да направят правителство

Но сегашните подхвърляния, че нямало защо да се плашат хората от бързи нови избори, и то при действащата държавна машина на ГЕРБ, са или непростима наивност, или показват неискреност на огласените предизборни цели за сваляне на режима.

Петя Владимирова
 Развенчана е магията бате Бойко    
__ 15 __

13/04/21
19:28:45

Стана ясно, че протестът от лятото на миналата година, който повечето казионни журналисти и свързани с довчерашната власт "политически наблюдатели" обявиха за безславно изтощил се, а енергията му - за "изтекла между пръстите" на участвалите в него, в края на краищата е произвел нещо трайно и решаващо - развенчал е "магията бате Бойко", години наред предизвикваше "народния респект" от "майсторлъка" на вечно успяващия да побеждава и оцелява премиер в последните месеци започна да разсмива, а постепенно и да гневи големи маси хора. Хвалбите с "успехите", демонстрациите на "работата, работата, работата" в последните месеци непоправимо започнаха да се възприемат по начин много сходен с онзи, с който преди 1989 г. се възприемаха прокламираните непрестанни завоевания на все по-"развитото ни социалистическо общество", т. е. като вятър и мъгла.

По-нататък: народняшкият популизъм и бабаитлък на премиера, именно след акциите на Христо Иванов през лятото вече не можеха да прикриват олигархичните зависимости на управляващата коалиция, а това пък хвърли силно унизяваща светлина върху корпулентния ѝ водач. Блесна ярко и безличието на министрите и висшата му администрация. Но особено трайно се оказа раздразнението от процедурните "хватки", с които Борисов наистина "удуши" протестите, но дълбоко възмути онези, които им станаха свидетели: предложенията му за нова конституция, за Велико народно събрание, откровено извършените сделки с Марешки и ДПС за удължаване на живота на катастрофално непопулярното 44-о Народно събрание.

Физически изтощената енергия на летния протест се трансформира дълбинно в мълчалива (но отмъстителна) решимост за реванш за неуспялото лято

и даже за разрушаване на цялостното статукво - не просто за детрониране на ГЕРБ, а и за развенчаване на казионната му опозиция, за минимизиране на ролята на ДПС, за слагане на край на цяла "политическа ера": тази на едновременната доминация на ГЕРБ, на дежурно "битите" от него "комунисти" и на вечно отблъскваните от разните "патриоти" Доганови "турци". Всичко това бе интериоризирано в националното "тяло" именно като "статукво", на което трябва да се сложи край.

И ето - в резултат заглавията след 4. ІV. гласящи "ГЕРБ остава първа политическа сила" са - ще го кажа направо - най-безцеремонен фалшификат. Да, партията на Борисов спечели около 27% от гласовете на избирателите, но трите формации, които категорично заявиха като главна своя задача именно свалянето на ГЕРБ, взети заедно се озоваха в новия парламент с цели 31-32% подкрепа. Като се добавят към тях и подкрепилите БСП, общият вот, който може да бъде характеризиран именно като анти-ГЕРБ възлиза на 46-47%.

Партията на Борисов остана без всякакъв съюзник в новото НС и същевременно с масивен, абсолютно незаобиколим противник, доколкото, каквито и да са специфичните цели на останалите четири партии, поне една от тях решително ги обединява: да не се допусне ново управление на ГЕРБ. Ако следователно съществения резултат от изборите не е "ГЕРБ остава първа политическа сила", а "ГЕРБ (Б. Борисов) претърпя политическа кастрация". Политическа кастрация претърпя и "вечният балансьор" ДПС. Спечелените от него депутатски места не достигат, дори при желание, за да помогнат на Борисов да осъществи някаква схема за задържане на власт, а за анти-ГЕРБ блока, освен нежелани, те са и ненужни.

На изборите за 44-ото НС през 2017 г. за ГЕРБ гласуваха 1 147 000 души, а заедно с гласувалите за "консервативните" му патерици от Патриотичния фронт и олигархичната "Воля", съвкупният про-ГЕРБ вот възлезе на 1 610 000 души. В парламента той имаше за опозиция БСП, за която гласа си бяха дали 955 000 души. За останалите тогава извън парламента и явили се отделно ДСБ ("Нова Република") и "Да, България" гласуваха 188 000 души.

За сравнение: днес за ГЕРБ са гласували 820 000 души (т. е. партията е изгубила над 320 000 почитатели), а

пожелалите ГЕРБ да слезе от властта възлизат на 1 015 000 души, без избирателите на БСП.

Вотът имаше и един по-дълбок и по-мащабен мотив от този ГЕРБ най-сетне да бъде свален от власт. И той бе да се тури край на цялата "ера на ГЕРБ-статуквото", на цялата тази, очевидно опротивяла на хората и все по-гневяща ги десетилетна конфигурация: "биещият" ГЕРБ, беззъбо зъбещата му се и епизодично, за кратко заемаща мястото му БСП, олигархичната "патерица" и на едните и на другите, ДПС и разнообразно "изгряващите" и все по-конюнктурно "ояждащите" се радикални "патриоти" (Атака, ВМРО, ПФ и т. н.).

Самият факт, че за да осъществят този край на "ерата ГЕРБ" хората избраха нови и даже политически неоформени, но "атрактивни" политически субекти осезателно свидетелства за това. Сиреч волята на хората, кристализирала след уж "изтеклата между пръстите" протестна енергия от лятото на 2020 г., поне на този етап е да се разчисти политическата сцена от едно вече десетилетно статукво, от една политическа олигархия, от една просташка и безпринципна политическа стилистика, чийто олицетворител в най-висока степен е именно Бойко Борисов. Който не си дава сметка за този, изявил се по-дълбок мотив на избирателите и продължава да съветва за някакъв "компромис" между "системните" и "новите" партии в новоизлъчения парламент, за някакво облягане на "богатия управленски опит" на "старите", не подозира до какъв взрив би могъл да доведе подобен "компромис".

Второто, не по-малко съществено нещо, случило се след тези избори, е историческото декласиране на БСП, на "бившите комунисти".

Там е работата, че те не просто отпаднаха от първите две позиции (за които до вчера бяха просто "абонирани") - те, ще го кажа смело - престанаха да бъдат политически полюс в страната. Травматичният, от 1989 г. до днес "червен" полюс, загина. Но ето защо оттук нататък един от най-отработените "трикове" на Борисов: "гласувайте за нас , за да не дойдат комунистите", вече не работи.

Защо ли? Ами защото (и тъкмо това тази партия трябва да признае на бъдещите си форуми) тя не направи през десетилетието, в което комунистическият сантимент чисто генерационно напълно се изчерпи, абсолютно нищо, за да си намери нова и собствено нейна физиономия. Не забеляза, че за никого вече не е "лявата партия на България". Младите и ориентирали се в световните "ляво" и "дясно" българи много добре виждат вече, че тя няма нищо общо с европейския социализъм и дори с по-радикалния "културен марксизъм".
 Доктринерството - детска болест на демокатичната общност    
__ 16 __

13/04/21
22:17:39
Има си причина споровете в "демократичната общност" да прерастват мигновено в светогледни сблъсъци. Това е наклонността на противниците на ГЕРБ / БСП / ДПС да превръщат обсъждането на всеки конкретен въпрос, по който сравнително безболезнено може да се стигне до съгласие, в сблъсък между непримирими доктрини за устройството на света. Тук съгласието е на практика невъзможно.

Да не говорим за това, че в крайна сметка всяка доктрина има своята емоционална страна; а вкарването на емоции в обсъждането обикновено проваля самото обсъждане. Защото постигането на съгласие е въпрос на оглед на разумни доводи "за" и "против", а (както ни напомня Аристотел) Разумът може да функционира само, когато е "студен", т.е. освободен от жегата на емоциите.

В момента обсъждането на въпроса на деня - дали да се прави анти-ГЕРБ правителство на малцинството или да се отива на избори с надеждата този път да се получи анти-ГЕРБ мнозинство

- е на ръба да мутира в доктринерска война. Привържениците на двете опции засега не са родили цялостни доктрини, но емоционалният заряд, с който спорят подсказва, че доктринерският сблъсък е зад ъгъла.

В добрите стари времена - т.е. преди да замирише на реална власт - доктринерският сблъсък се въртеше покрай въпроса "кой е истински десен, а кой само се прави". Това "мерене на дясното" дълго време осуетяваше съюзяването на идейни съмишленици в "Демократична България" поради простата причина, че две от трите съставляващи партии отказваха да се разполагат по оста ляво-дясно, наследена от 19-ти век.

Междувременно, надушили доктринерската уязвимост на своите противници, идеолозите на ГЕРБ се опитаха да се намесят в караницата, прокарвайки нова разделителна линия - между "либерали" (т.е. всички противници на ГЕРБ) и "консерватори" (т.е. ГЕРБ и ВМРО). Този опит за окончателно разбъркване на картината в крайна сметка не успя, а и

политическите групи, подредили се против ГЕРБ все пак разбраха, че ги обединяват много повече неща, отколкото го разделят

Надеждата, обаче, че наклонността към доктринерстване е преодоляна в момента е попарвана от набиращите сила кавги във Фейсбук по отношение на въпроса на дена. При едно разумно обсъждане на опциите, би се очаквало привържениците на бързите избори да предлагат аргументи в полза на тезата, че (например) трите политически сили, асоциирани с протестите, тепърва набират сили; и че при бързи избори ще формират мнозинство. И обратно, при рационален спор бихме очаквали привържениците на съставяне на правителство на малцинството да излагат своите аргументи - например, че при контрол върху парламента и върху правителството ще могат да бъдат нанесени съществени удари върху сегашната система.

Накрая, при така проведен спор, всички биха могли да претеглят аргументите на двете страни и да се стигне до съгласие по един от двата варианта за действие.

Не това се вижда на повърхността, обаче.

Спорът е предимно доктринерска караница:

"Който иска избори - иска да върне Бойко на бял кон и е предател!"; "Който иска правителство, значи иска да се постави в зависимост от статуквото и е предател!"; "Чалгаринът е агент на Бойко и който иска да имаме отношения с него е предател!".

Несъгласният е обявяван за предател в две основни ситуации: при азиатските сатрапии; при тоталитарните режими. Неслучайно е толкова трудно да се преговаря с руснаците, например, при които действа принципът на "увязка". Всеки въпрос е свързан с всичко останало и, следователно, за да се стигне до решение на този точно въпрос, първо трябва да се изяснят позициите по живота, вселената и всичко останало.

В този тип режими не функционира западният принцип на рационален избор между аргументирани опции, в рамките на който днес избираш едно, а утре друго, без да бъдеш отлъчен като изменник. В сатрапските режими функционира принципът на верността; и онзи, който изяви несъгласие е, разбира се, изменник, заслужаващ най-свирепи наказания.

За късмет, доктринерските проклятия и късане на ризи се случват предимно във Фейсбук

Избраните в парламента политици, които в крайна сметка ще вземат решенията в идните седмици и месеци, не участват (поне засега) в тези тръшкания. Те все пак минаха през много тежка кампания, обиколиха страната по няколко пъти, запознаха се с всички страни от характера на народа си - и се върнаха видимо помъдрели и смирени.

В близките дни ще видим, дали нещата ще се решават по доктринерски, или - с онзи разум и онова смирение, които се препоръчват от големите политици и мислители в историята на нашата цивилизация.
 Говорещи глави заместиха предизборните дебати    
__ 17 __

03/05/21
21:40:58

Разрив в политическия диалог, превес на платените над безплатните формати в програмите на обществените медии, отказ от участие в дискусии, дебати, заместени от "говорещи глави" и монолози, кандидат-депутати, които са водещи,

Това е част от картината на предизборната кампания в обществените и частни радио - телевизионни програми, според мониторинг на Съвета за електронни на медии (СЕМ). Той включва наблюдение на 16 медии в периода на предизборната кампания (5 март - 4 април 2021 г.). Целта му е да установи как доставчиците на медийни услуги отразяват кампанията и дали спазват закона. Докладът е бил приет на 28- ми април на заседание на регулатора единодушно. Документът ще бъде изпратен до Централната избирателна комисия.

Според заключенията му медиите спазват принципите на гарантиране правото на свободно изразяване на мнение, гарантиране на правото на информация, гарантиране на правото на отговор в програмите и спазват Закона за радио и телевизията, но са констатирани различни тенденции, които не гарантират предоставянето на "плътна и достоверна информация".

"За мен същественото в доклада е въпросът за съотношението на безплатните и платени форми на сържание в програмите на обществените медии. Според нашите експерти превес са имали платените форми, което не е смисълът на журналистиката, както и не е в полза на обществото", коментира членът на СЕМ София Владимирова. По думите й дебатите са били заместени от "говорещи глави", които не предоставят съществена информация, а монолози, от които зрителите или слушателите не могат да придобият смислена информация.

Наскоро фондация "Конрад Аденауер" представи изследване, изготвено от "Алфа рисърч", според което половината българи смятат, че партиите са ги информирали за политическите си програми недобре или лошо и неразбираемо и че медиите са свършили работата на политическите участници в изборите.

Липса на лидерски дебат

В предизборната кампания доминират темите за коронавируса, здравеопазване, ваксинация, лекарства. В отделни предавания по различните медии намират място теми за корупцията и съдебната система.

"Кампанията очертава наличието на разрив в политическия диалог в страната между политическите сили и по тази причина може да бъде определена и като доминиращо монологична, защото в голямото си множество участниците в диспутите не дебатират по същество със своите опоненти, а предпочитат да изложат в интервюта само своята позиция, своята програма, своята визия за случващото се, включително да критикуват медиите и социолозите", е записано в доклада.

Според експертите на СЕМ липсва лидерски диспути в радио- и телевизионните програми. "Вместо директен и персонален сблъсък на политически платформи, на каквито избирателите са били свидетели в предходни кампании, партийните лидери предпочитат на тези избори по друг начин да контактуват с избирателите".

Докладът е констатирал, че към БНТ 1 някои участници в изборите проявяват отрицателно отношение и не изпращат свои представители във формите за агитация или предаванията. "Други участници имат собствено виждане и драматургия за своето участие като напускат ефира по лична воля и желание. Трети се доверяват на обществената медия и възможността да достигнат до масовия гласоподавател".

От програмата на БНТ 1, Би Ти Ви, "Нова тв" отсъстват представители на "Има такъв народ", които участват в предизборната кампания само през собствената си телевизия 7/8 ТV и не се възползват от предоставената възможност за безплатни форми (това беше политика на партията, силно ограничава медийните си изяви).

В БНТ1 участват редица партийни лидери - Волен Сидеров, Петър Москов, Красимир Каракачанов, Веселин Марешки и Валери Симеонов, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Христо Иванов. "От ДПС почти липсват представители - от партията се появяват на екран само в началото на кампанията и после присъствието им се свежда до участие в "Панорама", при това не с лидера".

В националната телевизия липсва кампания за преференциален вот. "Има присъствие на лидерите и на най-изявените кандидати от партиите и коалициите като лица, но няма призиви за гласуване със специален номер за преференция в бюлетините".

Не такава е ситуацията в програмата на 7/8 ТВ, където кандидатите са посочени като избор за преференциално гласуване за съответен избирателен район, показани са снимките им с кратки биографични данни. "Водещите на предавания, които са и кандидати за депутати и водачи на листи си остават на екран по време на цялата предизборна кампания - Александър Вълчев, Филип Станев, Ивайло Вълчев, Драгомир Петров, Тошко Хаджитодоров, Станислав Балабанов, Станислав Трифонов".

Според анализа телевизията не предоставя трибуна за предизборна агитация на други политически формации в изборите освен на "Има такъв народ". "Темите и гостите в предаванията са подбирани с идеята да се покажат в по-голяма степен недостатъците на законодателната и изпълнителната власти до момента, отколкото да очертаят рационално политическа програма или бъдещи управленски действия. Негативизъм се излъчва от всички участници в съдържанието и той е насочен персонално към действащия министър-председател, управляващото мнозинство и партиите от статуквото.

На ръба на агитацията

Според доклада в предизборното съдържание на медиите границата между редакционно/ журналистическо и безплатно агитационно съдържание се е размила. Това се е случило, защото "участващите кандидати правят политически внушения и преки призиви за гласуване или за неподкрепа в предаванията".

Изборният кодекс предвижда обществените БНР и БНТ да отразяват предизборната кампания само чрез формите, разписани в споразуменията с партиите, коалициите от партии и инициативни комитети. "През последните няколко кампании (обхващащи европейски, местни, президентски и парламентарни избори) се наблюдава практиката в обичайните актуално-публицистични предавания на обществените доставчици да се излъчват платени агитационни форми, чиито водещи са журналистите на съответната медия".

Според експертите на СЕМ безплатните форми и редакционното съдържание съдържат политически внушения и разяснения относно бъдещите политически намерения на участниците в изборите, което също е предпоставка за превръщането на безплатното съдържание в агитация.

Затова и анализът препоръчва законодателната власт да помисли върху дефинирането на политическата реклама по време на избори и на определянето на платените и безплатните форми на агитация по време в различните медии.

"Мониторингът констатира, че в някои програми има водещи на предавания, които са и кандидати за народни представители (7/8 ТВ, Евроком, "Алфа Тв", СКАТ), повечето от които се възползват от медията, за да агитират за партията, която представляват", сочат още данните от изследването.

Относно спазването на добрия тон и толерантността, мониторингът регистрира, че отношението към управляващата партия ГЕРБ е основната разделителна линия между участващите политически субекти в тези избори. Доставчиците отразяват реални политически настроения и възгледи на участниците в кампанията, които на моменти прехвърлят добрия тон и възпитание. Констатирани са няколко случая на изказвания извън общоприетия тон (например, Боян Расате в БНР и ЕВРОКОМ; съдържание в "Алфа тв" срещу представители на ВМРО, "Демократична България" и "Републиканци за България" и др.).

От СЕМ отчитат, че изминалата предизборна кампания е била поредната, в която има превес на мъжете пред жените в предизборното съдържание. "По информация от ЦИК, от кандидатстващите за народни представители в 45-тото Народно събрание жените са 2073 или 29.67%, а мъжете са 4913 или 70.3%. Данните от участието на мъже и жени в радио- и телевизионните програми също показва значителен превес на мъжете пред жените".

 
  Задай въпрос, добави коментар >>>   Отвори формата за текст  
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  1221       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   19/05/21