Ресурсбук България. Данни за избран обект

100 - те туристически обекти

гр. София, бул. „Васил Левски” № 75 – Български туристически съюз.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Историческа забележителност
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове (връзки) към 100 - те туристически обекти
 
  100-те тур.обекта. София област
Индекс на туристическите обекти в София област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта София
Индекс на туристическите обекти в София - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Пловдив област
Индекс на туристическите обекти в Пловдивска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Варна област
Индекс на туристическите обекти в Варненска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Благоевград
Индекс на туристическите обекти в Благоевградска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Стара Загора
Индекс на туристическите обекти в Старозагорска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Видин
Индекс на туристическите обекти в Видинска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Велико Търново
Индекс на туристическите обекти в Великотърновска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Бургас област
Индекс на туристическите обекти в Бургаска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Враца
Индекс на туристическите обекти в Врачнска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Ловеч
Индекс на туристическите обекти в Ловешка област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Габрово
Индекс на туристическите обекти в Габровска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Разград
Индекс на туристическите обекти в Разградска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Сливен
Индекс на туристическите обекти в Сливенска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Пазарджик
Индекс на туристическите обекти в Пазарджишка област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Смолян
Индекс на туристическите обекти в Смолянска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Русе
Индекс на туристическите обекти в Русенска област - част от 100-те национални туристически обекта
  100-те тур.обекта. Силистра
Индекс на туристическите обекти в Силистренска област - част от 100-те национални туристически обекта
  100-те тур.обекта. Добрич
Индекс на туристическите обекти в Добричка област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Шумен
Индекс на туристическите обекти в Шуменска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Плевен
Индекс на туристическите обекти в Плевенска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Кюстендил
Индекс на туристическите обекти в Кюстендилска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Перник
Индекс на туристическите обекти в Пернишка област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Хасково
Индекс на туристическите обекти в Хасковска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Кърджали
Индекс на туристическите обекти в Къджалийска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  100-те тур.обекта. Ямбол
Индекс на туристическите обекти в Ямболска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  Манастирите в България
Манастири в България със снимки и карти на областите с разположението им. Подробна и илюстрирана информация за над 120 манастира в България. Манастирите са едно от най-големите богатства на България. Разположени са в най-красивите места на страната и са заобиколени от невероятна природа. В миналото наред с богослужебната дейност, стават културно-просветни и книжовни средища. В манастирите започват работа създателите на славянската писменост и книжнина в България.
  Църквите в 100-те тур.обекта
Индекс на църквите в България на 100-те национални туристически обекта.
  Пещерите в 100-те тур.обекти
Индекс на пещерите включени в 100-те туристически обекти.
  Рилски манастир
Рилският манастир е бил основан през Х век от Иван Рилски и скоро около отшелника се създало малко общество, което в последствие става един от центровете на късната средновековна култура. През ХI век манастирът запада, но отново прославя своето име по време на Второто българска царство. Опожарен, след това изоставен от монасите по време на превратностите в бурната му съдба, неговото настоящо място, на 119 км на юг от София, е същото където е бил възстановен през ХIV в. от протосеваст Драговол Хрельо, в чийто феодално имение се намира и до днес. В 1335 г. владетелят Хрельо издига пететажна защитна кула, като на горния етаж е бил молитвения дом на Преображението, чийто фрагменти от фрески съществуват и сега. Към края на ХIV в. манастирът е притежавал обширни горски и полски имоти, а последния български цар Иван Шишман, потвърждава правата му простиращи се върху двадесетина села в околностите. Това царско внимание позволява на манастира да запази своите привил
  Бачковски манастир
Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Той се намира в долината на Чепеларската река (р. Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Първоначално Бачково се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва
  Роженски манастир
Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично дава името си на близкото село Рожен. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207), манастирът е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е реконструиран в периода 1715 - 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември. Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са на
  Велики Преслав
Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век").
  Яйлата
Яйлата е национален археологически резерват в Област Добрич. Разположен е на 2 km южно от Камен бряг и на 18 km североизточно от Каварна. Представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето от скални масиви с височина 50-60 метра. В местността е открит пещерен „град“ от 101 „жилища“, датирани към 5 хилядолетие пр.н.е. В северната му част се е запазила ранновизантийска крепост от края на 5 век, с частично съхранени 4 кули и порта. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. Редовно археологически разкопки се правят от 1980 г., като основен интерес на проучванията представляват ранновизантийската крепост, некрополите и пещерните комплекси. Местността Яйлата е обявена за археологически резерват с решение на Министерския съвет през 1989 г.
  Кабиле (древен град)
Кабиле е името на археологически резерват, разположен на по-малко от 10 километра от град Ямбол. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх. Градът е възникнал още в предримската епоха. През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. През 3 век пр.н.е. е част от територията управлявана от траките. Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до р.Тунджа. През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон — гръцкият бог, който имал добър при
  Перперикон
Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през Каменната ера, паметници от Античността и средновековна крепост. При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живяли римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от турците в 14 в. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина дълга 10 km и широка 3–4 km (ок. 300–370 m над м.р.), през която тече златосъдържащата Перперишка река. Перперикон се намира на дясния бряг на реката, над селото Горна Крепост. Площта му е около 12 кв. км., мегалитният комплекс, най-голямият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.
  Археологически резерват Абритус
Абритус е антично римско селище (от II-ри до IV-ти век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността “Хисарлъка” на около 3 км край днешен Разград. Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. През 251 г. в периферията на града се разиграва голямо сражение между римската войска, начело с император Деций Траян и готите. В битката императорът загива, а римляните търпят пълно поражение. Поредното възстановяване на града е осъществено в началото на IV-ти век от император Константин Велики. През 586 г. е разрушен от аварите.
  Петрова нива
Петрова нива е местност в Странджа, в землището на село Стоилово, където през 1903 година (28-30 юни), се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия в окръга по време на Илинденско-Преображенското въстание. В края на 50-те години на миналия век е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония. В паметника са зазидани костите на Георги Кондолов. Местността е част от Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно. Има печат.
  Варненски археологически музей
Варненският археологически музей е историческият и археологически музей в град Варна. Основан е през 1887 г. от братята Карел и Херман Шкорпил. В музея се съхраняват откритото през 1972 г. край Варна най-старо злато в света(2,3): Варненското енеолитно съкровище датирано към 4200-4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В сплавите златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 кг. Охранява се по специален режим. Музеят се помещава в старата сграда на Девическата гимназия(1) във Варна на булевард „Мария Луиза“ №41. Сградата е в неоренесансов стил, на два етажа и с голям вътрешен двор. Музеят разполага с хранилища, библиотека, Учебен детски музей и изложбена площ от 2150 m2. Варненският археологически музей е създаден от Варненското археологическо дружество по инициатива на Карел и Херман Шкорпил. Първата експозиция е открита на 11 юни 1906 г. в сградата на Девическата гимназия, в която музеят се помещава и днес. Негов пръв дирек
  Асеновата крепост
Крепостта се намира на 2-3км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Крепостта вероятно е издигната през IXв., но първите писмени сведения за нея датират от XIв. в аналите на Бачковския манастир. Там тя е спомената под името “укрепеното селище Петрич” като интересното е, че и днес понякога би могла да се срещне под това наименование. Днешното си име обаче тя дължи на цар Иван Асен II, който през XIIIв. започва засилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят също така дава и името на близкия Асеновград, който до този момент е бил известен като Станимака.
  Свещарска гробница
Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница. Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Дължината й е 7,5 м, ширината при фасадата е 6,5 м, а височината на гробната камера (отвътре) е 4,45 м. Гробницата е изградена от големи варовикови блокове. Състои се от дромос (коридор) и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод. Украсата на гробницата е в духа на елинистичната култура, но
  Тракийската гробница в Казанлък
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на ко
  Гробницата при Мезек
Гробницата при Мезек (4 - 3 в. пр. Хр. ) е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 m и диаметър при основата 90 m. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m. Следват две правоъгълни предверия (с триъгълен свод - като този на дромоса). От коридора последователно се влиза в правоъгълни предверия, а след тях в кръгла погребална камера с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 m и височина до върха на купола - 4,30 m., а в него се намират каменен саркофаг и две каменни корита (урни)(2). В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, з
  Несебър
Древният град с хилядолетна история е на романтичен скалист полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак. Полуостровът е дълъг 850 м и широк 300 м. Tук са запазени ценни паметници от всички епохи на неговото хилядолетно съществуване: стари крепостни стени от римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век. Най-голямото богатство на града са множеството църкви: от ранновизантийския период са двете трикорабни базилики - “Света София” /Старата метрополия/ - една от най-внушителните сгради в Несебър и Базиликата на северния бряг “Елеуса” от V – VI век. Днес старата част на града е привлeкателно място за романтични разходки по тесните калдаръмени улички между магазинчета, които предлагат ръчно изработени сувенири – съдове, плетива, накити. На фона на прекрасната антична атмосфера се открива неповторима възможност за отдих.
  Нос Калиакра
Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини. Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.
  Панорамата Плевенска епопея 1877 г.
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е изградена е през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество. Паметникът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей в югозападните покрайнини на града. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г. Сградата на паметника (1) е изградена и довършена за 11 месеца. Тя е с форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена опасват цялата сграда и символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорамна, диорамна и заключителна. В уводната зала шест живописни платна с размери 4 на 3,60 метра отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Панорамната зала (2) е с диаметър 40 м. По стената й е монтирано панорамното платно, дълго 115 м и широко 15 м, което илюстрира драматичните събити
  Банско
Преди векове се ражда селище под звучното име Банско. Новозаселниците свиват гнезда на удивително място: до река Глазне, под самия покрив на Пирин. Разхождайки се по тихите улици на Банско, човек усеща спокойствието идващо от Пирина, което е обхванало целия град. Множеството малки и оживени механи, ресторанти, дискотеки и кафета, правят престоя на всеки посетител в Банско едно изключително и незабравимо преживяване. Снежната магия на Пирин удвоява населението на Банско с гости от чужбина и всички краища на България. Една от най-атрактивните забележителности на Банско е църквата "Света Троица”. Тя е построена през 1835г. и е една от най-големите трикорабни църкви без купол, издигнати в българските земи по това време. В двора на църквата се издига 30 метрова кула с часовник. Банско е не само сбор от хотели сред красива природа, а и уникална атмосфера създадена и поддържана от историческото, архитектурното и културното наследство, своеобразна кухня и неизброимите места за развле
  Белоградчишките скали
Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.
  Копривщица
гр. Копривщица е разположен в планината Същинска Средна гора. През 1952 г. е обявен за единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм. Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIV в.). Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др. През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Сред музеите и местните забележителности са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо
  Национален Дворец на Културата (НДК)
Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („Зала едно“) е с 5000 места. НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов. Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника. Сградата „НДК“ посещават около 1 600 000 човека годишно. Любопитна информация * Според проф. Милчо Брайнов, от 1978 до 1981 са изкопани 1 700 000 куб.метра пръст, излети са 335 хил. куб.метра бетон, вложени са около 19 700 тона арматура. Стоманата в НДК е повече от тази на Айфеловата кула. * До 1990 г. името на сградата е Народен дворец на културата „Людмила Живкова“. * Избран за Най-добър световен конгресен център за 2005 година
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: София-град
  Община: София
  Населено място: София
  Адрес: ул. Васил Левски бул 75
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Туристически обект
  Качество: Индекс
  Статус: 100-те тур.обекти
 
 



 
 
 
Google
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  1302       Гласували:  2     Оценка:  5.50                Последна редакция:   27/12/17