Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Свещарска гробница

Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност.

Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница. Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Дължината й е 7,5 м, ширината при фасадата е 6,5 м, а височината на гробната камера (отвътре) е 4,45 м. Гробницата е изградена от големи варовикови блокове. Състои се от дромос (коридор) и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод.

Украсата на гробницата е в духа на елинистичната култура, но пречупена през вижданията и вярванията на гетите (тракийско племе). В камерата е било положено тялото на мъртвия владетел. Недовършената украса по стените и тавана показва, че той е починал, преди да бъде довършен вечният му дом. Таванът на камерата се поддържа от статуи на жени с вдигнати ръце - кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна украса. По тавана е изобразена сцена на обожествяване на владетеля.

Благодарение на забележителната си архитектура и художествена си украса Свещарската гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Туристически обекти
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Свещарска гробница
 
  100 - те туристически обекти
гр. София, бул. „Васил Левски” № 75 – Български туристически съюз.
  Тракийската гробница в Казанлък
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с ...
  Гробницата при Мезек
Гробницата при Мезек (4 - 3 в. пр. Хр. ) е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 m и диаметър при основата 90 m. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m. Следват две правоъгълни предверия (с триъгълен свод - като този на дромоса). От коридора последователно се влиза в правоъгълни предверия, а след тях ...
  100-те тур.обекта. Разград
Индекс на туристическите обекти в Разградска област - част от 100-те национални туристически обекта.
  Историческа забележителност
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Разградска
  Община: Исперих
  Населено място: Свещари
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Историческа забележителност
  Качество: Археология
  Статус: 100-те тур.обекти
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Свещарската тракийска гробница е пример за екипна работа    
__ 1 __

16/06/22
14:53:07


Цвятко Кадийски е роден в София през 1942 година. Завършва ВМЕИ и в продължение на десетилетия работи като инженер климатолог в Института за паметници на културата. Има съществена заслуга за съхраняването на някои от най-важните български паметници - сред тях са храмът "Св. Александър Невски", Боянската църква, Синагогата в София и др. Съосновател и бивш президент е на "Ротари клуб" - Средец.

Инж. Кадийски е част от екипа, който работи по реставрацията и консервацията на Свещарската тракийска гробница, веднага след като е разкрита от археолозите в близост до Исперих през 1982 г. Миналата седмица бе отбелязана 40-годишнината от находката, а царската гробница бе открита повторно след реновация по проект "Свещари в нова светлина".


Когато за пръв път влязохте в Свещарската гробница преди 40 години, какво заварихте там?

- Всъщност Свещарската гробница беше открита от госпожа Мария Чичикова през 1982 г. съвсем неслучайно. Там се знаеше от геофизичните изследвания, че има нещо. Когато влязохме, много трудно може да се каже какво заварихме, защото влизането беше съпроводено с много емоции. Провирахме се през едни тесни проходи, защото всъщност гробницата си беше могила, не както сега с този голям вход. Вътре заварихме нещо удивително, тези кариатиди, които наистина нямат равни, няма нищо сходно, поне в нашите земи. Бяхме впечатлени от свежестта на някои от полихромиите, от боичките на колоните, останките върху кариатидите и т.н.

Това, което аз забелязах е, че гробницата е била много добре изолирана, защото почти нямаше натичания след 2500 г. и след толкова земетресения. Всъщност известно е, че тракийците, когато са изграждали гробниците, са ги покривали отгоре с една глинена набивка, и след това са засипвали. Тоест те са знаели, че добре отрамбованата глина е много добър хидроизолатор. Разбира се, за 2500 г. в нашата неспокойна зона, макар че ние сме на ръба на средиземноморската земетръсна зона, са ставали сериозни земетресения, но въпреки всичко в гробницата почти нямаше натичания, слава богу. Това беше едно от нещата, които ми направиха силно впечатление.

След това веднага започнахме да мислим как да я съхраним, защото най-големият враг на археологическите обекти е самият археолог, аз го разбирам това, защото всеки археолог иска да пипне, да отвори, да види и т.н. Така че след като беше отворена гробницата, веднага я затворихме, колкото можахме, макар че там нахлу вече въздух, влизаха хора, разглеждаха. Имаше един период в който местният секретар на БКП по културата беше организирал посещения на ученици, войници, кооператори и т.н., в резултат на което след два месеца такива посещения получихме едно тревожно обаждане, че гробницата мухлясва, грубо казано.



Виновна беше не високата влажност, а това, че хората, влизайки вътре, носят с дрехите си "зарази". Внасят вътре микроорганизми, те "кацат" върху повърхността на стената и резултатът можеше да стане много лош. Ние тогава питахме микробиолозите дали не могат напръскат с някакви обеззаразяващи препарати, но те ни казаха, че не смеят, защото не знаят как ще подействат върху останките от полихромията върху стената. Те предложиха да намалим влагата и по този начин те сами ще умрат. И тук вече влизаме в моята област.

Проблемът обаче е, че след като умрат, мъховете ще си пуснат спорите и ще се образува един черен налеп, който може да бъде отстранен само с остъргване, а това е лошо. Тогава с ръководителя на лабораторията д-р Тодоров прекарахме две безсънни нощи заедно в мислене какво да направим. Никакъв технически проблем няма да намалим влагата - слагаме един мощен изсушител на въздуха и влагата за 24 часа я изсмукваме. Да, обаче при рязкото изсушаване може да станат физически промени, да започне да се рони повърхността, даже да се руши. Всяка баба знае, че като се върне дядото от нивата с мокрите цървули, цървулите не се сушат на печката, а се оставят на проветриво място бавно, спокойно да изсъхнат. Затова най-накрая ние теглихме една черта и казахме - онази история с физическите промени я стане, я не, докато ако след една седмица мъховете си пуснат спорите и умрат, и образуват този налеп, това е гарантиран проблем. И затова избрахме този метод и спасихме гробницата.

Кой участваше в първия екип, започнал да работи по тракийската гробница?

- За съжаление от първия екип сме останали вече само двама души - аз и реставраторът и консерватор проф. Валентин Тодоров. Конструктор беше инж. Кирил Георгиев, биоложка беше Анета Славова, аз бях климатолог, Лозинка Койнова беше художник реставратор. И ВИК-инженер беше Иван Билбилов. След това към екипа, разбира се, се прибавиха и още специалисти.

Големият въпрос беше какво да правим всъщност с гробницата. Ние я спасихме временно, след като я разкриха, но естествено, това не можеше да продължи по тоя начин. Затова започнахме да проучваме. Такива случаи няма много в света все пак - гробницата беше не само добре запазена, но и въобще искахме да я направим достъпна за масовия посетител.

Ние вече имахме случай с Казанлъшката гробница, която е затворена, там беше направено едно копие на сто метра от нея и туристите отиват в него. Но все пак решихме, че тук имаше едно малко положително обстоятелство, че всъщност стенописи няма, а те са най-капризният, най-чувствителния елемент. И започнахме да мислим как я да направим гробницата в Свещари хем за посещения, хем много-много да не бърникаме в нея, защото колкото по-малко се намесим, толкова по-добре - това е основен принцип в дейността. Не само за инженерната дейност, която е моята, а за всички дейности по реставрацията.

Така Свещарската гробница, аз винаги го подчертавам и в лекциите, които изнасям, стана истински пример за комплексната, за екипната работа. Всеки един от специалистите, които изброих, беше напълно убеден сам за себе си, че не той е най-важният. Всеки от нас отстъпи, направи някакъв малък компромис, за да може в края на краищата да запазим паметника.

В крайна сметка стигнахме до едно решение - да се разкрие могилата, да се направи една защитна черупка над нея и отново да се възстанови могилата. Тъй като ако разкрием пръстта, могилата ще се оголи и резултатът може да бъде фатален за археологическия обект. В Казанлъшката гробница са постъпили така и там нещата са били на косъм. Така че тук направихме едно грамадно защитно съоръжение отгоре, добре топлоизолирано, солидно и хубаво. Когато се изгради това съоръжение, половината могила остана под него. И вече можеше спокойно да работим.

Независимо че го имаше отгоре това съоръжение, когато започнахме да разкриваме могилата, оставихме едно кожухче от около 70-80 см. пръст, за да може гробницата да бъде все пак допълнително защитена, по-голяма топлоизолация да има, по-инертна да бъде средата. След това сложихме в могилата два подвижни апарата, не точно климатична инсталация, но играеха такава роля, защото влагата е основният проблем, с които всъщност ние задържахме състоянието на въздуха в онова положение, в което беше, когато разкрихме могилата. Тоест ние не дадохме възможност повече да има колебания, защото колебанията са най-лошото нещо. При тези подземни обекти, не само могилата при Свещари, а и в Александрово, и на много други места, те са запечатани под земята за 2500 г. при една и съща наситеност на въздуха - всъщност 100% относителна влажност, и тогава на стенописите им няма нищо. В момента, в който започне да спада и най-вече - започне да се колебае, и става лошо.

След като сложихме тези апарати, започнахме да мислим какво да направим. Имаше например предложение да се направи вътре в тази зала със защитната черупка една стъклена преграда, така че да се раздели гробницата от посетителите. Да, обаче първо подобна стъклена преграда се оказа, че е невероятно скъпа, и второ, за да се сложи, тя трябва да застане малко преди входа на дромоса (коридора към погребалната камера - бел.ред.) и фактически посетителят щеше да може да види само лявата ръка на дясната кариатида и дясната ръка на лявата кариатида, и нищо друго. Затова сложихме вътре в дромоса два малки апарата, които много не се виждат, те и сега даже са там. По този начин вече около 30 години, слава богу, гробницата е във великолепно състояние.

Нещо интересно, което мога да добавя е, че тази защитна черупка беше изградена извън могилата. На около 100-150 метра от нея. И след това по релсов път беше хлъзната на мястото си. Такова нещо за първи път се правеше в България и то с много примитивни средства, нямаше тогава такива възможности. Но беше нещо уникално.

Сега има изключително модерни средства за климатизация на всякакъв вид помещения. Как обаче се справихте със специфичната климатизация на гробницата през 80-те години?

- Най-първата климатична система за поддържане на равновесието на влагата беше следното - за изсушаване ползвахме една голяма фото тава, в която изсипвахме няколко килограма сол. Защото всяка баба знае, че през зимата солта поглъща влагата и в една паничка се слага между двата прозореца, за да не се замъгляват. А след един-два месеца взехме от едни военни заводи наблизо силикагел. Та в една тавичка стои вътре в гробницата, а предната тава, която вече се е наситила с влага, сме я изнесли навън, на едно платнище сме я постлали да съхне солта и по този начин ги сменяхме двете.

А пък за да не спада влагата прекалено, овлажняването ставаше по един "уникален" начин - пак във фото вана, но с вода, слагахме потопен един пешкир върху едно дръвце, за да го повдигне малко. И срещу мокрия пешкир духахме с един настолен вентилатор. Така повишавахме влагата.

Така карахме първите 3-4 месеца, след което вече ни доставиха първите подвижни изсушител и овлажнител, и нещата си тръгнаха както трябва.

Как е успяла Свещарската гробница да остане толкова добре запазена? Възможно ли е да е била пощадена от иманярите?

- Това само тракийският главен господ го знае. Чист късмет е. Гробницата най-вероятно не е останала извън полезрението на иманярите. Има една теория, на проф. Гергова, че някога тези погребения са били свързани с ритуално ограбване. Тоест те погребват знатната личност с всичките дарове и след това или си затварят очите, или направо го организират - ограбват гробницата. Това е една хипотеза.

Но във всички случаи вътре в гробницата нямаше много предмети. Тоест тя все пак е ограбена, няколко мъниста там намериха само, един конски скелет имаше, с разпилени кости, явно вторият иманяр, ядосан, че са го изпреварили, е разритал скелета. За наше голямо щастие обаче иманярите не са се интересували от статуите. Но това е било някога, още в античността. Не е съвременно иманярство. Иманярите тогава не са се интересували от това и по тази причина няма отчупени части от кариатидите, няма надраскано по централната стена и т.н.

Това е просто един късмет, а и късмет е, че от толкова земетресения, е останала гробницата цяла, защото в близост са открити и още две могили - в едната има непокътната гробница, но без никакви украси, тя просто въздейства великолепно със зидарията и с обработката на камъните, но в третата е разрушена постройката от земетресение.

Когато започнахме да разчистваме могилата, имаше една много интересна теория - че на една от кариатидите едната ѝ ръка е по друг начин сложена и сякаш сочи с пръст в едното ъгълче на помещението. И един от археолозите дълго време се надяваше, че сигурно там има друго скрито помещение. Но за голямо съжаление, след като махнахме всичката пръст, се оказа, че там няма нищо.

Свещарската гробница е така иззидана, за разлика от гробницата в Александрово и от Казанлъшката гробница, които вътре са великолепни, но всъщност те самите са от обли речни камъни, че сякаш е била предназначена да бъде гледана отвън, от всички страни. Не да бъде погребана в могила, а да бъде наблюдавана. Камъните са обработени великолепно.

Ние, които от 40 години работим там, сега за първи път видяхме цялата прелест на гробницата, благодарение на великолепното осветление. Това е едно от най-хубавите неща, което направи фондация "Кредо бонум" с британската фирма за осветление, на която възложиха поръчката (осветлението на гробницата в Свещари бе поверено на известния британски архитект Марк Сътън Вейн. Той е осветявал теракотената армия в Британския музей, абатството в Корк и др.)

Това наистина е нещо страхотно, защото ние сме обикаляли гробницата, но винаги само с някакви фенерчета, тъй като нашата идея беше да бъде осветена фасадата на гробницата, както и отвътре. И на задната страна не сме обръщали внимание. Сега изведнъж видяхме, че тази гробница е нещо невероятно от всичките си страни. За първи път с проф. Тодоров, с когото 40 години работим по тази гробница, видяхме пълната ѝ прелест.

Правим ли всичко необходимо в България, за да запазим културното си наследство? Какво ни липсва?

- Ох, много неща липсват. Голяма част от простотията и простащината, която за съжаление върлува сред нашето общество, не дават възможност да се преодолеят тези нихилистични отношения към културното ни наследство. Това е едно.

Второ. Стремежът на една част - това са иманярите, без да знаят всъщност стойността на всички предмети, да се облагодетелстват лично. Знаете ли, че при ровенето се правят толкова допълнителни поразии - добре, взели златните предмети, но строшили керамиката. Да, керамиката не е ценна сама по себе си, но тя дава много ценни сведения и те фактически ги унищожават. Имаше случаи, в които бяха драни стенописи, преди много години в гробницата в Бабово, която беше нападната от иманяри. На Силистренската гробница, която е в центъра на града, бяха откраднали външното тяло на климатичната инсталация, за да го върнат за вторични суровини. И това е в центъра на Силистра.

Много е скъпо да се запази добре една гробница. Трябва да се влагат много повече средства. Разкриването ѝ е най-лесното, макар че археолозите ще кажат - откъде накъде. То е и най-евтиното. Оттам нататък следващото по сложност е запазването на вече разкритата гробница. А най-сложното е да я направим така, че да може да я "социализираме", да стане достъпна за масовия посетител.
 40-ата годишнина от намирането на тракийската царска гробница в село Свещари    
__ 2 __

29/12/22
22:45:55


Официално бе отбелязана 40-ата годишнина от намирането на тракийската царска гробница в село Свещари.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  1121       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   11/07/19