Ресурсбук България. Данни за избран обект

Крепости в България

Индекс на крепостите в България. Крепост Овеч. Крепост Баба Вида. Крепост ГРАДИЩЕ. Шуменска крепост. Маточинска репост Букелон. Крепост Устра. Асеновата крепост. Цари Мали град. Самуилова крепост. Крепост Меджиди Табия. Белоградчишка крепост Калето. Крепостта край село Мезек.

Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Туристически обект
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове (връзки) към Крепости в България
 
  КРЕПОСТ ОВЕЧ
Овеч е крепост, намираща се източно от днешния град Провадия. Разположена е на планинско плато над града, носещо името „Калето“. Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто българско царство. Византийците наричат твърдината Проват или Проватон, българите Овеч, а турците Таш Хисар (каменна крепост). В историческите хроники от XII в. крепостта се споменава и с името Бурфанта. Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до Варна. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост предпазва
  Крепост Баба Вида
Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост в гр. Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от 2 основни стени (в 2 концентрични кръга) и 4 кули. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на градската крепост Бонония се намират извън рамките на по-късния средновековен замък и са разположени основно под днешния видински квартал Калето. Почти през целия период на Второто българско царство Види
  Крепост ГРАДИЩЕ
Руините на ранновизантийската крепост „Градище“ се намират на 3 km югоизточно от град Габрово. Нейната поява се отнася към 4-6 век. Като част от римската провинция Долна Мизия, организирана на територията между Дунав и Стара планина. Това било типично укрепено селище за онова време. При археологически разкопки са намерени останки от 45 помещения, които са били плътно долепени едно до друго. При тези проучвания били открити различни предмети от ежедневния живот и бит на хората — стари монети, накити, украшения, които разкриват културата и традициите на неговите жители. Днес те се съхраняват в историческия музей в Габрово. Запазени са останки от крепостна стена на крепостта, пазела подстъпите на Шипченския проход, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец. През 80-те години на ХХ век са извършени разкопки и реставрация на част от стените на крепостта. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.
  Шуменска крепост
На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха (XII век преди Христа). По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци. През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство. Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна.
  Маточинска крепост Букелон
Предполага се, че тук, на платото на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година от новата ера е обграден и убит от настъпващите готски племена римският император Валент. Той, заедно с Деций, са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък, те трайно стават федерати в упадащата Римска империя. На 14 април 1205 година българските войски, предвождани от цар Калоян, водят битка в близост на крепостта (Битката при Адрианопол) с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Латините са разбити, а пълководецът им - император Балдуин IX Фландърски (Фландрийски), е пленен и за кратко време е затворен в донжона на крепостта, откъдето е отведен в столицата Търново. От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът "Мила от Марс".
  Крепост Устра
Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. По археологически данни — най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя — майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917
  Асеновата крепост
Крепостта се намира на 2-3км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Крепостта вероятно е издигната през IXв., но първите писмени сведения за нея датират от XIв. в аналите на Бачковския манастир. Там тя е спомената под името “укрепеното селище Петрич” като интересното е, че и днес понякога би могла да се срещне под това наименование. Днешното си име обаче тя дължи на цар Иван Асен II, който през XIIIв. започва засилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят също така дава и името на близкия Асеновград, който до този момент е бил известен като Станимака.
  Цари Мали град
Хълма Св.Спас и връх Св.Иван са разположени по билото на Верила планина. До тях се достига от изходните пунктове при с.Белчин и хижа Белчин по няколко изградени екопътеки в района. В близост преминава и трасето на големия трансевропейски туристически маршрут Е4, който започва от Пиринейте в Испания, следи Алпите и Карпатите в средна Европа и завършва на полуостров Пелопонес в Гърция. На Българска територия маршрута преминава по билните части на планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. Там до ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост. Те напомняли на местното население за Цари град. И до ден днешен в менталната култура на белчинци „Цари Mали град“ е старото име на с. Белчин. Тези разкази и предания бяха повод през 2007 г. да стартират археол
  Самуилова крепост
Самуиловата крепост е разположена между планините Беласица и Огражден, върху невисок хълм на десния бряг на р. Струмешница в клисурата край село Ключ. Крепостта е построена върху древни славянски и тракийски селища и целта й е била да отбранява цялата котловина. Тук през 1014 г. византийският император Василий II разгромява българските войски на цар Самуил и взима в плен 14000 български войници. В противоречие на християнския морал той ослепява всичките пленници, а на всеки 100 ослепени войници оставил по един с едно око, за да ги води по пътя за дома. Цар Самуил успял да спаси живота си в тази битка, но при гледката на хилядите слепци, завръщащи се вкъщи след два дни, на 6 окромври 1014 г. той издъхва.
  100 - те туристически обекти
гр. София, бул. „Васил Левски” № 75 – Български туристически съюз.
  Крепост Меджиди Табия
Меджиди табия е крепост намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 - 1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата. Крепостта е градена през периода 1841-1853г. По време на строежа, през 1847г. крепостта е посетена от султан Абдул Меджиди, който проявил голям интерес към нея. Крепостната стена има формата на неправилен петоъгълник и достига на височина до 8 метра. Около нея имало ров, пълен с вода. Към една от стените е прикрепена цитадела с полукръгла форма (казармените помещения). В полукръг около нея е издигнат земен насип с оформени гнезда за оръдията. Част е от Стоте национални туристически обекта.
  Белоградчишка крепост Калето
Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, порад
  Крепостта край село Мезек
Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, порад
  Крепости в България, които да посетите
Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, порад
  Цари Мали Град
Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, порад
  Историческа забележителност
Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир. При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, порад
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Видинска
  Община: Видин
  Населено място: Видин
  Адрес:
  Пощ.код/кутия: /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Историческа забележителност
  Качество: Крепост
  Статус:
 
 



 
 
 
Google
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  805       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   22/12/18