Ресурсбук България. Данни за избран обект

 

Къща музей Пейо Яворов

Най-голямата слава и символ на Чирпан е поетът Пейо Яворов. В Чирпан е съхранен родният дом на Пейо Яворов – поетът, белязал завинаги българската литература с магията на своето слово. Къщата-музей „П. К. Яворов“ е открита за посещения на 31 октомври 1954 година. Тя се намира в централната част на града и целогодишно приема посетители от страната и чужбина. Музеят събира и съхранява оригинални документи, фотоси и предмети свързани с дейността на Яворов и неговата епоха.

Главните колекции включват лични вещи, семейни вещи, лична библиотека, издания на Яворов, портрети, илюстрации. Ценна придобивка от 2001 год. е дарената на музея скулптура „Майка Македония“. Просторните експозиционни зали, тихият, потънал в романтика двор са традиционното място за културни изяви в родния град на поета.

На 13 юли 2006 г. къщата музей „Пейо Яворов” е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.


Други подобни ресурси
Фирми:   Туризъм
Обекти:  Историческа забележителност
Лица:     Външ.търговия


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове към Къща музей Пейо Яворов
 
  Музеите в България
Национален Исторически Музей. Национален Археологически музей. Национален Природонаучен музей. Музей Земята и хората. Национален Военноисторически музей. Музей на физическата култура и спорта. Национален църковен музей.
  100-те тур.обекта. Стара Загора
Индекс на туристическите обекти в Старозагорска област - част от 100-те национални туристически обекта.
 
  Контакти
 
  Фирма - собственик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   0889 59 42 93
  E-Mail   javorovch@abv.bg
 
  Адресни данни
 
  Област: Старозагорска
  Община: Чирпан
  Населено място: Чирпан
  Адрес: ул. Крачолови 26
  Пощ.код/кутия: 6200 /
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Туристически обекти
  Качество: Къща музей
  Статус: 100-те тур.обекти
 
 



 
 
 
Google
 
 
 
 
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
 Яворов и Македония    
__ 1 __

18/11/20
16:23:37


В едно от своите предсмъртни писма големият наш поет Пейо Яворов нарича себе си син на Македония. Това не е случайно и не е по някакво временно настроение. В най-тежкия час на своя живот Яворов търси опора и утеха в майчинската обич на Македония. Той е свързан кръвно с тая земя и с нейните люде, свързан е и с една голяма част от своето творчество като поет и общественик."
Димитър Талев


Домакина, който стои до огнището и чертае в пепелта с клечка неведоми знаци, повива глава да каже нещо. Лицето му, изгоряло от слънце, е разтегнато в тихо умиление. Той пита:— Ами там, в Бугарско, аскера е бугарски, все от бугари, както що са у Турско турци?

Тоя петдесетгодишен човек се вдетиняваше нарочно. Той желаеше да попипа своите представления и мечти. Помните толкова милия дядо Йоцо на г. Вазова. Попа се усмихваше благо в сиянието на слънчевите зари, които проникваха през малкия прозорец.

— Е, може ли инак, там вси са наши брата — отвръщам аз.

— И юзбашии, и бинбашии, и всички? — пита домакина все тьн, като очарован от някой дивен сън.

— То се знае. И каймаками, и мютесерифи, и валии. До везир и цар.

— И сборуват они по наше, по бугарски?

— Е па как! — отговаря бакалина, задавен от смеха на някакво гордо удоволствие; — нели са бугари, нема да сборуват по турски я.

Всеки колко-годе разбран в политиката човек знае, че нашите малки съседи за своя пагуба стават мостове на чужди кола. Осъществяват ли Германия, Австрия и Русия своите замисли по наследството на Турция - ето пътищата, които ще ги отведат към това наследство: Сърбия - Македония - покрай Гърция; Румъния - Мизия и Тракия.

Румъния, Сърбия и Гърция посочиха "сънародниците" си в Македония. Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласите. Сърбия напълни с грешно злато джебовете на стотици македонски просяци, та купи сърбоманите. Гърция - по-честита от Румъния и Сърбия - намери готови по някои села гъркоманите, по някои градове гърците.


Гоце щеше да остане тук още 2—3 дни за почивка след обиколката, но аз трябваше да се връщам при работата си. Надвечер, когато влязох в колибата за сбогом, той лежеше превит от треска и коремни болки.

— Отиваш ли? Ето тия документи по въстанието. Ако останат у мене, ще пропаднат.

— Какво думаш! Вероятността е еднаква за двама ни...

Изправен на границата и обладан от предчувствия, Гоце сочеше България: "Няма да я видя!" С нещо тъмно и далечно в поглед и глас, той пророчествуваше и сега. И това бе последната ни среща.
 
  Задай въпрос, добави коментар >>> Отвори формата за текст    
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  470       Гласували:  0     Оценка:  0.00                Последна редакция:   01/05/22