Идеята за основаването му е на руския дипломат граф Игнатиев и майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева. Средствата за строежа са дарени от руския народ, а жителите на град Шипка даряват парцела. Строежът му започва през 1885 г. и завършва през 1902 г.
През 1902 г. е изографисан и главният храм на манастира. Манастирът е руски до 1934 г., когато съветското правителство го предоставя на България. Днес Шипченският манастир е част от парк-музей „Шипка – Бузлуджа”.
Храмът е определен за архитектурно-строителен паметник на културата.
Черквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди. По стените на храма и в галериите отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите офицери и опълченци през Руско-турската война от 1877-78 г., най-ожесточените битки в която се водят в Шипченския проход, недалеч от град Шипка. До западната част на църквата има 53-метрова кула-камбанария. Общият брой на камбаните в нея е 17, като най-голямата камбана от тях тежи 1643 кг.
Шипченският манастир е действащ мъжки манастир. Храмовият му празник е на 25 декември.
