ХиперИНФО България. Данни за избран обект

100-те тур.обекта. Пазарджик

Индекс на туристическите обекти в Пазарджишка област - част от 100-те национални туристически обекта.


 
  Снимки на обекта
 
 
  Линкове (връзки) към 100-те тур.обекта. Пазарджик
 
  100 - те туристически обекти
гр. София, бул. „Васил Левски” № 75 – Български туристически съюз.
  Къща музей Станислав Доспевски
Къщата-музей „Станислав Доспевски", построена през 1864 година от брациговски майстори в квартал „Вароша", е двуетажна, с еркери и 6 стаи със салон. Притежава богата стенописна украса. Обявена е за паметник на културата. Станислав Доспевски всъщност е псевдонимът на Зафир Зограф - син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, един от най-значителните възрожденски художници и един от първите с академично художествено образование. Родоначалник на светския реалистичен портрет. Музейната експозиция включва възстановената битова обстановка, от която лъха истински артистизъм, с автентични вещи и мебели, както и оригинални художествени творби на художника. Най-ценни са фамилните портрети, както и безспорният шедьовър „Домника -българската Мона Лиза". Поставена е под № 35 в 100-те обекта на БТС.
  Пещера Снежанка
Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ. Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар й придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно - желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище. Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество "Купена", Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специали
  Крепост Цепина
Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Къркърия на Баташката планина, с надморска височина 1136 м. Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад - Костин дол, на север - Къркърийското дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинският град. Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, дадена на манастира "Св.Богородица" в гр. Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон (Света Гора). В нея Алексий Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основ
  Карстов извор Клептуза
Най-големият карстов извор в България - Клептуза - се намира на десния бряг на Чепинска река, до планинския склон в квартал Чепино, Велинград. Намира се в югозападния край на Велинград, вляво от пътя за язовир Доспат. Местността е обявена за защитена. Цялата площ на защитената територия е 412 хектара и обхваща териториите между Циганското дере и вододелното било. Изворът има дебит 580-1180 л/с. Той е един от символите на Велинград. Големи количества от водата му се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея — в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.
  Панагюрище
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях — могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас. Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин. Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ - (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества н
  Оборище
Оборище е село в Южна България в община Панагюрище, Област Пазарджик. Старото име на село Оборище е Мечка. Но през средата на миналия век, към 1950 г. то придобива днешното си име — Оборище. Името на селото идва от името на местността Оборище,където е проведено Първото Велико Народно събрание.Подготовката и мястото на събранието е организирано от жителите на с.Мечка. Местността Оборище е историческа, през април 1876 там се провежда Оборищенското събрание, на което се взема решение за избухването на Априлското въстание. Депутат на това събрание от село Мечка е Димитър Павлов Кокльов (Гайдарджията) от четата на Бенковски. Културна забележителност в с. Оборище е църквата, като през 2004 г. бе успешно завършена нейната реставрация. Историята говори, че в нея се е укривал Васил Левски,а през 1876 г.в една зимна вечер Георги Бенковски създава революционен комитет в който участва и полага клетва цялото пълнолетно мъжко население на Мечка(Оборище). Два руски паметника издигнати от п
  Храм Свето Успение Богородично
Катедрален храм „Успение Богородично“ в град Пазарджик е в близост до моста на река Марица. Построена е през 1836 - 1837 г. Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски - управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Но те пък разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на църквата. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837 г. Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от орехово дърво и забележителен със своята високо художествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа. Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а
  Къща-музей Райна Княгиня
Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3 май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски
  Исторически музей Велинград
Историческият музей на Велинград се намира в квартал Каменица. Той е създаден през 1951 година и се явява наследник на различни училищни и читалищни музейни сбирки. Малко след възникването си е преобразуван в къща-музей "Вела Пеева", но от 1991 година му е върнат статута на Градски исторически музей. Исторически музей Велинград се помещава в специално построена за целта сграда от 1982 г., с обширни и удобни за експониране зали. В музея се съхраняват над 17 000 експоната - археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи. Експозициите са две - "Mемориална за Вела Пеева" и "Eтнографска", проследяваща традиционния бит и култура на населението в Чепинския край.
  Исторически музей Брацигово
Историческата сбирка е открита 1956г в тогавашното начално училише. От 1988г историческия музей е настанен в нова специално построена сграда на 2 етажа. Експозицията тематично обхваша периодите: Възраждане, Нова и Най-нова история и дава сведения за възникване на селището, неговия поминък и духовно израставане на жителите му. Централно място заемат подготовката, избухването и хода на Априлското въстание в Брациговския въстанически пункт. Измежду експонатите са оригинални пушки, ятагани, пищови и др. Тук е единственото оригинално черешово топче и знамето, ушито от учителката Ана Гиздова. Съхранено е и ценно наследство за бита, поминъка и културата на дюлгери и розовари.
  Исторически музей Батак
Историческият музей в Батак е създаден през 1956 г. Музейният комплекс обхваща сградата на музея,Балиновата и Шаровата къща. Експозицията на музея е представена на площ от 900 m2. Представени са снимков и документален материал, оригинални културни ценности от античността, средновековието, възраждането, Априлското въстание, Руско-турската война от 1877-1878 г., както и следосвобожденският период. В приземният етаж на музея е изградена крипта на партизаните от Батак. Балиновата къща е архитектурен и исторически паметник на културата от 1968 г. Тя е образец на традиционната баташка архитектура. Уредената в нея експозиция представя традиционната народна култура-бит, поминък, празници, обичаи и обреди на батачани от края на 19 и първата половина на 20 век. В Шаровата къща е разположена музейната галерия „Борис Шаров”. архитектурна и историческа културна ценност от епохата на Възраждането. Музейната галерия е утвърдено културно средище, в което се срещат минало и настояще във вре
  Исторически музей Пазарджик
Историческият музей в гр. Пазарджик, България е създаден през 1911 г. с решение на Управителния съвет на местното читалище „Виделина“. През 2000 г. е преобразуван в Регионален исторически музей с територия на дейност Област Пазарджик и Област Пловдив. Историческите експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 квадратни метра. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене. Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 година в стила на пловдивската възрожденска къща. Собственикът на къщата Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Къщата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Под управлението на музея са и родната къща на Константин Величков, превърната в къща-музей, и селищната моги
 
  Контакти
 
  Фирма - доставчик  
  Лице за контакти:  
  Телефон   -
  E-Mail  -
 
  Адресни данни
 
  Област: Пазарджишка
  Община:
  Населено място:
  Адрес:
  Пощ.код:
  П.Кутия:
 
  Идентификация
 
  Тип на обекта: Туристически обект
  Качество:
  Статус: 100-те нац.тур.обекти
 
 


 
 
 
Google
 
 
НОВИНИ И КОМЕНТАРИ
Дал мнение Оценка               Коментар Дата / час
 
Избери оценка:   2 3 4 5 6    
 
  Брой посещения:  300       Гласували:  0     Оценка:  0                Последна редакция:   27/12/13