Сопотският манастир "Възнесение Христово" (или по простонародному "Свети Спас") е български православен манастир, намиращ се в околностите на град Сопот.
Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище - "Света Троица", изчезнал около XI-XII век. Може да се предположи, че манастирът "Свети Спас" се е водил "царски" - бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, като са упоменати в три грамоти, потвърждаващи твърдението. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.
През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция. В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) - от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г. Тук са преписани от игумен Партений (и двете известни на науката) "Сопотски преправки" на "История славянобългарска" от 1828 г. и 1845 г.
В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г., а по-късно го използва като едно от многото му убежища. През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.
