Какво причинява всички болести
ЛЕГЕНДАРЕН НЕМСКИ ЛЕКАР - ЕТО КАКВО ПРИЧИНЯВА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ И КАК СЕ ЛЕКУВАТ!
Д-р Рике Гeрд Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935 г. Той изучава медицина и теология в Университета на Тюбинген. През 1972 г. д-р Хамер завършва специализация по вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти, болни от рак.
Той притежава патенти за скалпел, който не нанася травми и реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач, специален трион за кости, използван в пластичната хирургия, маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото, както и други патенти.
През декември 1978 г. синът на д-р Хамер умира в ръцете на баща си, а след това той получава рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, допуска, че развитието на неговия рак може да бъде свързано с неочакваната загуба на сина му. Накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или “Дирк Хамер Синдром”, в памет на своя син Дирк, и става основател на Германската нова медицина.
Предлагаме ви теорията на доктор Хамер за човешкото здраве, която буквално взриви модерната медицина!
Първи закон: Травмата е като детонатор
Всяка болест е причинена от емоционална травма, която ни среща неподготвени, това е травма, която преживяваме в самота и която не знаем как да разрешим.
С цел да се продължи вида, човешкият индивид, с течение на времето, е развил биологични програми за оцеляване, които са станали автоматични и са се записали в неговия мозък, в неговите клетки.
Съществува една неразрушима триада: ум - мозък - тяло, три части, които действат винаги заедно.
а) Мозъкът не е в състояние да прави разлика между реално и символично, между реалност и въображение.
б) Програмирани сме да оцеляваме, следователно болестта, от биологична гледна точка, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване.
в) Всеки път, когато един индивид е поразен от емоционална травма, тя има следните характеристики:
- изживяна е драматично
- срещнала ни е неподготвени
- емоцията взема връх над разума
- изживяна е в самота, размишлявайки непрекъснато над проблема
- не се намира удовлетворяващо решение.
Тогава и само тогава мозъкът влиза в действие, като пуска в ход специална биологична програма за оцеляване на индивида. Интензитетът на емоционалната травма ще определи сериозността на болестта, а видът емоция ще определи локализацията в тялото. Следователно болестта е едновременна неуравновесеност на психическо, мозъчно и физическо ниво, дължаща се на емоционална травма.
Без конфликт няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването!
Втори закон: Нищо не съществува без своя антипод
Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безмислено без болестта и т.н. Официалната медицина е установила около 1000 болести, подразделяйки ги на "студени" болести и "топли" болести. "Студените" са: постоянно състояние на стрес, безсъние, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и др., "Tоплите" са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и др.
Всъщност не съществува "студена" или "топла" болест, а по-скоро съществуват сменящи се "топли" и "студени" фази. Всички болести проявяват точно две фази: "студена" фаза, наречена симпатикотония, и "топла" фаза, наречена ваготония. Винаги "студената" фаза идва първа, последвана от "топлата" фаза или фазата на възстановяването, след като вече емоционалната травма е била преодоляна. Преодоляването на травмата е основата за преминаване във фаза на възстановяване.
_____Студена Фаза
При наличието на емоционална травма, която ни среща неподготвени, неспособни за действие, понеже живеем в самота и не знаем как да разрешим тази травма, трите нива на съществуване (ум - мозък - тяло) влизат във фаза на реакция, за да можем да оцелеем:
- на психично ниво: пациентът продължава да премисля проблема си, стресиран е, не изпитва вече глад, отслабва, трудно заспива. При това постоянно състояние на тревога всички енергии са мобилизирани с една единствена цел - да се преодолее травмата.
- на мозъчно ниво: произвеждат се концентрични кръгове (огнища) в определена зона на мозъка, която направлява функционирането на точно определен орган.
- на физическо ниво: мозъкът може да даде само 4 команди: да създаде маса (тумор, киста и т.н.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган.
_____Топла Фаза
Тази фаза започва само в момента на разрешаване на конфликта.
- на психическо ниво: започваме да си поемаме дъх, стресът се разсейва, конфликтът е разрешен. Връща се апетита, крайниците започват да се затоплят.
- на мозъчно ниво: в областта на мозъка, където е станало "късото съединение", започва да се формира отока на възстановяването. Веднъж приключило възстановяването, криза, подобна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще установи дали конфликтуалното събитие е било напълно преодоляно, и ако това е така, отокът ще бъде евакуиран чрез диуреза, ако ли не, ще се прояви с последвали сменящи се фази - ту на рецидиви, ту на разрешение на проблема, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока.
- на физическо ниво: още преди епилептичноподобната криза, болестта престава да се развива и мозъкът се възстановява. Във фаза на ваготония (топла фаза) пациентът влиза в състояние на възпаление; всички енергии сега са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави състояния, болки на различни места и много умора. Всички възпалителни състояния са възстановявания, тук се включват и инфекциозните болести. Трябва да се има предвид, че възстановителната фаза може да бъде дори по-опасна от самата болест.
Трети закон: Онтогенетична система на туморите и на еквивалентните болести
Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за "еквивалентни" болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-те закона.
Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес.
- първи етап на еволюцията:
Клетката, за да продължи да живее, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с други клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация(увеличаване на броя клетки). Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи и центрове, които регулират дишането и телесната температура)
Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, защото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък.
- втори етап на еволюцията:
Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.
Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост. Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми. Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди.
- трети етап на еволюцията:
Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия.
В майчината утроба започва да се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза).
- четвърти етап на еволюцията:
Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от "премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда" към "влизам в комуникация с другите индивиди." Сетивните органи стават по-фини.
В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ще бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове.
Ако обаче "ми отнемат дъха", "липсва ми въздух" или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).
В заключение:
При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.
- на психично ниво има състояние на постоянен стрес
- на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка
- на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).
Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване.
Четвърти закон: Микробите са в служба на мозъка
Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии.
Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата.
Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки - сто хиляди милярда.
Пети закон: На квинтесенцията(Най-важното от същността)
Всяко поведение на човека (а и болестите) е определено от специални програми за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока древност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната възможност за оцеляване. Всеки жив организъм притежава мозък, повече или по-малко развит, който е в състояние да улавя несъзнателно информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, различните органи, всичко функционира в унисон със същия ритъм на главния мозък.
Болестта винаги има смисъл. Тя е полезна, необходима, жизнена за индивида и за еволюцията на вида.
Други подобни ресурси
Фирми: Медицина и фармация
Стоки: Здраве и медицина
Снимки от сайта или реклама на "Здраве и медицина" | |||||||||||||||
Линк към сайта | <<<Натисни тук >>> | ||||||||||||||
Фирма | >>>>> | ||||||||||||||
Обект | >>>>> | ||||||||||||||
Лице за контакти: | Интернет | ||||||||||||||
Телефон | |||||||||||||||
- | |||||||||||||||
Идентификация | |||||||||||||||
Раздел: | Здраве и медицина >>> | ||||||||||||||
Категория: | Болести и лечение >>> | ||||||||||||||
Група: | Лечение с мисъл | ||||||||||||||
|
|||||||||||||||
| |||||||||||||||
ДЕТАЙЛИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ | |||||||||||||||
|
|||||||||||||||
Задай въпрос, добави коментар >>> | Отвори формата за текст | ||||||||||||||
Брой посещения: 1393 Гласували: 0 Оценка: 0.00 Последна редакция: 04/07/18 | |||||||||||||||
|