Стария бряст (Сливен)На карта Старият бряст е вековно дърво от род полски бряст (Ulmus minor), което расте в центъра на Сливен и е един от символите на града. Дървото е на около 1000 години и е обявено за защитен обект, който се охранява от държавата.
Обиколката на ствола при корена му е е над 5,65 м, а височината – 10 м. Възрастта му е възможно да достига 1100 години.
През 2014 година Стария бряст бе обявен за Дърво на Европа. След констатации от експерти, че в дървото има гнилостни процеси, бяха взети редица мерки за удължаване на живота му. Установено бе, че брястът е бил заразен с т.н. "холандска болест" - смъртоносна инфекция, като острата форма е летална за този дървесен вид.
В края на миналата година община Сливен обяви анкета за съдбата на дървото и конкурс за проекти за оформление на пространството край Стария бряст. Основната задача е да се запази символното за Сливен значение на бряста.
Старият бряст е исторически знак на Сливен, намерил място в герба на града, за поколения наред той бе мяст ...
Градски парк Свети ВрачНа карта Паркът "Св. Врач" е паметник на градинско-парковото изкуство, обявен през 1991 г. Той е един от най-големите по площ паркове в България след Борисовата градина в София и варненската Морска градина. В него има няколко частни имота, в които през 2016 г. бе направен опит за строителство. То бе блокирано със заповед на общината, която впоследствие бе защитена и в множество съдебни дела.
Независимо от статута на парка като паметник обаче опитите в него да се строи продължават вече повече от 30 години. Още от началото на 90-те в териториите, които граничат непосредствено с парка, са били одобрявани частични подробни устройствени планове за отделни частни имоти, като в тях е било предвидено строителството на жилищни сгради, хотели и съпътстваща инфраструктура.
Парк СлавияНа карта Парк "Славия" е разположен между стадион "Славия", автогарата в кв. "Овча купел" и бул. Цар Борис III в София. В парка има изградени няколко алеи. Самото му местоположение го прави предпочитано място за спортуване и разходки.
Живата водаНа карта Живата вода е сифонен (пулсиращ) карстов извор в Боснешкия карстов район, в югозападната част на Природен парк Витоша. Намира се на 1070 м н.в.. Разположен е в Алеята на Боснешкия карст, северно от с. Боснек.
Изворът е сифонен и се подхранва от пукнатинни води. Във вътрешността на скалите, зад извора, се намира пещерно разширение, което е свързано чрез сифонно каналче с извора. Водата изтича от извора, след като се напълни пещерното резервоарче до горното коляно на сифона. През извора изтича повече вода, отколкото е постоянният приток. Това се дължи на образувалия се вакуум. Поради тази причина изворът пресъхва до ново покачване на водата в пещерното резервоарче до горното коляно на сифона.
Башовишки печНа карта Природна забележителност Башовишки печ е спелеоложки обект с естествен подземен карстов извор, водни галерии, палеонтоложки находки, местообитаниe на прилепи и ендемична безгръбначна фауна. Пещерата е една от най-дългите в България и е с характерните за водните пещери образувания. В нея са открити фосилни останки от пещерни животни.
Освен естественото подземно образувание защитената територия включва и наземна част с площ от над 3 декара, в която се намира входът на пещерата.
Борисовата градинаНа карта Борисовата градина е най-големият парк в София. Площта му е 3,02 кв. км.
При нейното създаване градината е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център, а самата градина е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк.
Най-напред паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина.
По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата. След демократизирането на страната паркът отново е наименуван на Борис III.
История
До Освобождението на терена е разположен турски военен полигон. През 1879 г. с общинско разпореждане значителна част от него е отредена за турско гробище. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на ...
Три вековни дървета в Горна ОряховицаНа карта В Горна Оряховица има защитени три вековни дървета. Трите ясена се намират на ул. "Свети Княз Борис Първи", възрастта им е над 120 години, а обиколките на стволовете са около четири метра.
Болата. ПлажНа карта Болата е местност, разположена на едноименния залив и е част от резерват Калиакра. Намира се в северната част на Българското Черноморие край село Българево и в близост до бивша военна станция.
Местността е влажна зона с голямо значение за няколко редки растителни и животински вида. Пясъчният плаж е с естествен произход и е уникален за скалните брегове в района на Калиакра.
Малка река образува тясна клисура и се влива в блатото „Болата“ (езеро Болата) с площ 23 ха, обрасло с обширен масив от тръстика. Варовиковите скали в местността имат червен цвят поради железните окиси в глината, която запълва пукнатините им.
Заливът е и част от защитена зона „Комплекс Калиакра“ по НАТУРА 2000.
Стобските пирамидиНа карта Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България.
Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.
На северния склон на рида, на който са разположени пирамидите, те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво.
През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.
Бутамята - плаж в СинеморецНа карта Един от най-посещаваните плажове в Синеморец е плаж Бутамята. Това е малък плаж, но предлагащ много спокойствие и най-вече чистота. Името му идва от гръцката дума Потамос, което означава река. След известно побългаряване тя се превръща в Потамя и накрая – Бутамя.
Заливът е така разположен, че много често има леко вълнение, което пък същевременно с това го прави едно желано място за сърфистите, които са често срещани тук. Плажът е обграден от красиви скали, които колкото пъти се взираш в тях, може да оприличиш на различни фигури. Брегът е начупен и е много красив. Върху левия скалист бряг има изградени няколко хотела. Едновременно с това в непосредствена близост до плажа има малка горичка, където може да си оставите колите под дебелата сянка.
На самия плаж има изградени две заведения, от които може да си поръчате разхладителни безалкохолни напитки, а също и нещо за подкрепване на силите, след дългия и изтощителен ден под лъчите на лятното слънце. Както и на другите плажове, така ...
Атанасовско езероНа карта Атанасовското езеро е езеро, разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасовска коса, която представлява около 1 km дълга пясъчна коса с Черно море. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени.
Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 ха, с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0,8 – 0,9 м дълбочина. За опазване на редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездящи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „Атанасовско езеро“.
Розовата долинаНа карта Розовата долина е област в България, намираща се южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора, получила названието си в средата на 19 век от традициите в отглеждането на маслодайна роза.
В град Казанлък, считан за столица на Розовата долина, е изграден историко-етнографският комплекс „Кулата“, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза. Там е разположен и специализираният Музей на розата.
Състои се от 2 речни долини – долината на Стряма (на запад) и долината на Тунджа (на изток), съответно Карловската и Казанлъшката котловина.
Според обновената през 2015 г. Туристическа карта на България районът „Розова долина“ се състои от 19 общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица, Хисаря, Чавдар и Челопеч.
Още преди Освобождение на България в България е имало около 10 000 дка насаждения и количеството ...
Лакатнишки скалиНа карта Лакатнишките скали са разположени на левия склон на Искърския пролом в Стара планина. Намират се в община Своге, в землището на село Миланово, между долините на реките Пробойница и Оплетненска. Най-близо до скалите е гара Лакатник.
Бъндеришки езераНа карта Бъндеришки езера се нарича голяма езерна група в Централен Северен Пирин, разположена в Бъндеришкия циркус и даваща началото на река Бъндерица. Имат ледников произход и са разположени върху гранитна основа. Обща площ – 126,7 дка. Температурата на водата през юли е 10 – 12 °C. Тя е слабо минерализирана с натриеви и хлорни йони. Езерата са общо 16, като от тях само пет имат свои имена. Край тях минават пътеките от хижа Вихрен към хижа Демяница, към заслон Тевно езеро и към хижа Синаница.
Каменните гъби, Каменната сватбаНа карта Каменните гъби
Село Бели пласт, близо до него се намира природният феномен, наречен Каменните гъби. Стоят досами пътя и ярко се открояват в есенния пейзаж с белотата си. Представляват хармонични скални откъслеци, чиято форма наподобява тази на гъбите - онези с белезникаво-розовите пънчета и зеленикави шапки. Височината на пънчетата и ширината на гуглите стига до 2.5 м, а самите образувания всъщност са туфи от вулканичен материал.
Тук наистина е действал вулкан, но това е било по времето на палеогена. Преди това пък наоколо е било море. После морето се е отдръпнало и морското дъно е започнало да се издига нагоре. Долният розов пласт в подножието на гъбите е бил по-мек и по-податлив на въздействие на метеорологичните условия. А шапките им съдържат по-здрави минерали, затова и те са по-устойчиви. В момента гъбите са оградени с телена ограда, вход няма и всеки може спокойно да влезе до тях, да ги разгледа и да се снима.
Каменната сватба
Съвсем директен достъп д ...
Северен паркНа карта Северният парк се намира в северната част на София. Площта му е 0,78 кв. км.
На изток граничи със стадион „Локомотив“, на север със складова и промишлена база, както и с търговския комплекс „Илиянци“, а на юг – с жилищните комплекси „Свобода“, „Надежда“ и „Връбница“. Западно от парка е местността „Ливадите“.
През парка минава река Какач. Преминаването през нея става по стар ламаринен мост.
От северната му страна преминава железопътна линия за товарен превоз, а на юг от него е бул. „Ломско шосе“ и жк „Обеля“.
Паркът е проектиран и изграден в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век на мястото на обработваемите земи на село „Връбница“. Къщата на бившия едър земевладелец и основател на село Връбница се намира в началото на парка, до електростанцията (сега дом на неговите потомци архитектите сем. Лозанови, родители на доц. Георги Лозанов, зам.-главен редактор на в. „Култура“ и председател на Съвета за електронни медии.) В началото на горската част на парка се намира ...
Западен парк в СофияНа карта Западен парк, известен преди като „Христо Смирненски“, е вторият по площ парк в София, простиращ се на 2,16 кв. км.
Разположен е между кварталите Западен парк, Люлин, Факултета, Красна поляна, Захарна фабрика и Гевгелийски. Попада в столичните райони „Илинден“ и „Красна поляна“. През парка тече Суходолската река и минава жп линията за Югозападна България и Гърция. На парка е кръстена и намиращата се под булевард „Царица Йоанна“ метростанция. Входът на Западния парк е откъм булевард „Сливница“.
Паркът е неосветен и с остаряла инфраструктура, като главните алеи са в тежко състояние. Благоустроена е частта в район „Илинден“, докато частта в район „Красна поляна“ е лесопаркова, без асфалтирани алеи. В края на парка се намира местността Смърдана.
Черно мореНа карта Черно море е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.
Площта на Черно море е 436 402 km², максималната дълбочина е 2245 m, а средната – 1253 m. Черно море вмества около 537 хил. km³ вода.
Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 36‰. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 – 28 °С.
Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 – 8 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
Черно море има положителен воден баланс, като 300 km³ вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка г ...
Южен парк. СофияНа карта Южният парк е един от големите паркове в София, разположен в южната част на столицата. Площта му е 1,48 кв. км.
Градските пътни артерии, дефиниращи границите на парка, са булевард „Петко Ю. Тодоров“ – на запад, улица „Бяла черква“ – на север, улица „Хенрик Ибсен“ – на юг и югозапад и улица „Козяк“ – на изток. Недалеч, северозападно от парка преминава бул. „България“.
В Южния парк се срещат 65 вида птици, 29 от тях защитени, а 2 са записани в Червената книга на България.
Перловската река пресича парка.
В Южния парк нерядко се изнасят безплатни концерти, провеждат се био-изложения и пазари, спортни и други активности.
Морска градина ВарнаНа карта Морската градина или Приморски парк е голям парк по брега на Черно море във Варна, България.
Тя е сред символите на града. Обявена е за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина граничи с парка на държавно-правителствената резиденция Евксиноград. Тези 2 парка имат сравнително еднаква площ от около 820 дка. Разликата между тях е, че Морската градина се посещава от около половин милион души, а паркът на Евксиноград е за ползване само от президентството и правителството и се поддържа много по-добре.
В частта си край кв. „Бриз“ Морската градина е застроена с къщи, а в последно време – и с жилищни сгради, и тази част вече е обособена като квартал на града. В последните години се появяват апетити ...
ЛунаНа карта Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Българските названия месец и месечина, произлизащи от старобългарското Мѣсѧць, днес се използват единствено поетично и в думата полумесец, което е и нейният символ (☾). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 km. Лунният диаметър е 3476 километра.
Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969 г., Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната.
След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни с ...
Мачу Пикчу. ПеруНа карта Мачу Пикчу (Стар връх) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през 15 век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.
Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 m надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк Хайръм Бингам III не го популяризира през 1911 г.
Люлин Градина, Люлин 6На карта Как да се обнови междублоково пространство в жк "Люлин 6" обсъждаха млади архитекти от "Спаси София" с живеещите наоколо. Площта пред бл. 623, бл. 615 и бл.624 е доста голяма - около 5 дка, защото мястото някога е било предвидено за средище на шести микрорайон. То така и не се е реализирало.
Ченгене скеле (залив)На карта Ченгене скеле, или Цигански залив, е малък залив в южната част на Бургаския залив край Българското Черноморие.
Западният край на залива се намира на около 8 км южно от центъра на Бургас. Част от залива е включен през 1995 година в защитената местност Ченгене скеле.
Край залива са разположени бургаският квартал Крайморие (на западния бряг), нефтеното пристанище Росенец (на североизточния бряг) и рибарското селище Ченгене скеле (на югоизточния бряг).
Името на залива е наследено от селището Чингане искелеси (също Цингене скела) намирало се в залива през османско време, и което се превежда на български като цигански пристан. Другото име на залива Цигански залив е превод на турското име, който не се е наложил.
Името на селището му е дадено, защото през османско време в този район се е населявал предимно от цигани. Най-старите сведения за селището са от около 1784 г., когато е от определено като град. Докато селището се е появявало и разширявало предимно през зимата, през 1900-т ...
Връх Мечи чалНа карта Мечи чал е връх в Родопите, разположен на а 1 km от град Чепеларе и на 11 km от Пампорово. Има ски курорт и в подножието на върха има хижа. Тук се намира и една от най-дългите ски-писти в България, съоръжена с влекове и четириседалкова въжена линия, стигаща до върха за 9 минути. Върхът е висок 1872,6 m.
От връх Мечи чал тръгват няколко ски писти с различна трудност и с обща дължина от 20 km. Пистата за алпийски дисциплини е с дължина 3250 m, ширина 50 m и денивелация 720 m. Туристическата ски писта е с дължина 5150 m, ширина 25 m и денивелация 720 m. Пистата за ски-бягане е дълга 3000 m и е на 1860 m надморска височина.
Разстоянието между Пампорово и Чепеларе е 9 km. Пампорово АД вече има от няколко години модерен лифт до с. Стойките, докъдето разстоянието е 7 km. Проектирано е изграждане на нов лифт от там до връх Мечи чал и горна станция, където ще се осъществява една от връзките между двете зони.
Полезащитни горски пояси в ДобруджаНа карта Полезащѝтни по̀яси, горски пояси са изкуствено създадени горски насаждения за борба с ветровата и водната ерозия, със сушата и суховеите.
Изграждането на съвременната полезащитна мрежа обаче се регламентира след важното за модернизирането на Добруджа постановление на Министерския съвет на НРБ № 236 от 8 март 1951 г., с което се взема решение в района на Добруджа да се създадат 9 държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси.
За защита от ветровата ерозия горските пояси се разполагат напречно на посоката на преобладаващите ветрове, а за защита от водната ерозия на наклонените площи – по посока на хоризонталите на склоновете. Покрай реките и овразите се засаждат пояси за укрепване на бреговете им, а покрай постоянните напоителни канали – за понижаване нивото на подпочвените води. Тези пояси намаляват и вредата от ветровата ерозия.
В равнинните райони, където често се проявяват силни ветрове, главна задача на поясите е да намаляват силата на вят ...
Сребърна (резерват)На карта „Сребърна“ е поддържан биосферен резерват в България, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 ha, както и буферна зона от около 540 ha.
Местоположение
Разположен е край село Сребърна, на 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено „Via Pontica“.
История
През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.
Езерото Сребърна
Сребърна е сладководно езеро, което е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 m, а площта му е 2 – 2,5 km2. Често се заблатява.
Флора
В езерото и около него има т ...
Трънското ждрелоНа карта Река Ерма
Извира на 1384 m н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 km източно от Власинското езеро в Сърбия. През българска територия минава през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и отново навлиза в сръбска територия, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 m н.в. на 1 km от село Градище.
Трънското ждрело
Общата дължина на ждрелото е около 2,8 km, а надморската му височина е около 650 m. Започва югоизточно от село Ломница на 677 м н.в. и завършва югозападно от село Богойна на 630 м н.в.
Феноменът е изграден от здрави варовици, образувани преди около 200 млн. години в морски басейн. Извисяващите се над реката канари се наричат Църквището и Жилав камък и са високи над 120 m.
До ждрелото може да се стигне и през тунел, останал от Втората световна война. Той е прокопан от немците, но развоят на военните събит ...
Пловдивските тепетаНа карта Със своите седем тепета Пловдив се родее с Рим и Атина. Според древна легенда хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Враждата между двамата била заради красивата Родопа.
При разкопките под тепетата са разкрити и най-старите свидетелства, че древният град е бил създаден далеч преди второто хилядолетие пр. Христа. Латинското име Тримонциум отговаря на Трихълмието, съставено от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на вековете градът се разпрострял и върху Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и Джендема.
Кара дереНа карта Кара дере е най-южната местност по Варненското черноморие. Намира се между град Бяла и село Горица в близост до северните склонове на Стара планина. Местността е дива, няма инфраструктура и точно затова се харесва от много туристи. Плажът е чист, некаменист, на места граничи с гора, другаде - с храсти. Има добри условия за сърф и палатков туризъм.
Недостатък е пълната липса на дървен материал за бивакуване, който обаче може да се набави от гората по главния път Варна-Бургас, която отстои на 7-10 км от плажа. Местността е достъпна с автомобил, велосипеди и чрез пешеходен преход от град Бяла и село Горица. По време на летния сезон по дължината на няколко километровата плажна линия и навътре в горите, могат да се изброят над двеста палатки. Голямата посещаемост определя и сериозното замърсяване на местността с битови отпадъци.
Кара дере е известно и харесвано място от хора, привърженици на палатковия туризъм, нудизма и екстремните спортове.
През декември 2007 са огласени планов ...
