Алински манастир Св.Спас. Балшенски манастир. Батулийски манастир. Бистришки манастир Св.Петка. Бистришки манастир. Св.Св.Йоаким и Ана. Бистришки манастир Св.Георги. Ботевградски манастир. Боянски манастир Св.Пантелеймон. Букоровски манастир. Буховски манастир Св.Мария Магдалена. Буховски манастир Св.Архангел Михаил. Вакарелски манастир Св.Петка. Владайски манастир Св.Петка. Врачешки манастир Св.Четиридесет мъченици. Възнесенски манастир Св.Спас. Германски манастир. Годечки манастир Свети Дух. Горнобански манастир.
Девически манастир Самоков. Драгалевси манастир. Долнопасарелски манастир. Дървенишки манастир Св.Пророк Илия. Елешнишки манастир. Етрополски манастир. Искрецки манастир. Княжевски манастир. Курилски манастир Св.Иван Рилски. Лозенски манастир Св.Св.Петър и Павел. Лозенски манастир Св.Спас. Маломаловски манастир. Манастир Седемте престола. Манастир Свето Преображение. Манастир СВ.Николай с.Скравена. Неделишки манастир. Обрадовски манастир. Очушки манастир. Орландовски ма ...
Подгумерският манастир "Св. Димитър" е основан през 13в. и е бил част от Витошката Мала Света Гора. При турското нашествие в края на 14в. манастира е разрушен, но 1597г. е възобновен, както разбираме от надпис над вратата на манастирската църква. В периода 16 - 18в. Подгумерският манастир е бил едно от книжовните огнища в Софийско и е разполагал с богата библиотека, съдържаща екземпляр от първото издание на Софрониевия "Неделник", отпечатано в Рим през 1806г. и книга за всичките празници за дванадесетте месеца на годината (Миней).
Впоследствие Подгумерската обител е разрушавана неколкократно, за да възкръсне за пореден път през 1848г., благодарение на жителите от околните села - Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др.
Понастоящем Подгумерският манастир е периодично действащ. Най-интересната сграда в комплекса е църквата, която датира от 16в.
Според проучвания, манастирската обител, която се намира в землището на днешния квартал Долни Лозен, възниква първоначално през X-XI век. При основаването си манастирът е бил мъжки – обитаван от около четиридесет монаси, а предположенията са, че някога тук е имало две манастирски църкви – една, посветена на апостолите Петър и Павел, и втора – в чест на Света Троица. Дълго време – дори след падането на България под турско робство, това свято за местните християни място, остава защитено, благодарение на гъстата растителност, която успявала да прикрие съществуването на манастира. Въпреки това, и той пада под ударите на омразата на поробителите, които успяват да го разрушат, а монасите – да избият всички до един.
Едва в началото на XX век, е подета инициатива за възстановяването на съществувалата някога тук манастирска обител, като по спомени на възрастни хора, е издигнат малък параклис върху мястото, на което се смятало, че е имало църква преди. Така, местното население успява да съх ...
Предполага се, че през 1595г. по време на Софийското въстание в района е имало масово избиване на въстаници.От тогава тя се е считала за свещена и там се е издигал кръст по късно е построен параклис.В последствие са достроявани ниски сгради и така се сформира манастира.Тогавашният манастрир навярно е бил построен до сегашният, който е построен 1924г.
Дървенишкият девически манастир е понастоящем действащ.Манастирът пази стари църковни книги, художествено украсени - подарък от Русия. Ценност за манастира е големият гоблен "Богородица с младенец", обкован с златна рамка, подарък от папа Йоан Павел Втори.
На мястото на днешния Курилски манастир е имало манастир още през 1-то българско царство, но в началото на османското робство е разрушен. През 1593г. манастира е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква, изписан през 1596г. от известния живописец Пимен Зографски.
В началото на 20в. в Курилският девически манастир е в разцвета си и бил обитаван 45 монахини. По това време тук е действала печатница, в която се е печатала християнска литература.
В днешно време в Курилския манастир няма монаси, но е действащ. В сегашния си вид манастира е възстановен през 1593г.
Маломаловският манастир „Свети Николай Чудотворец“ е недействащ манастир в Западна България. От манастира е запазена единствено църквата и част от жилищните сгради и стопанските постройки. Жилищните сгради са с възрожденска архитектура.
Църквата е малка едноапсидна безкуполна сграда, леко вкопана в терена, изградена от ломен камък и покрита с каменни плочи. По архитектурните особености на църквата, тя се датира от 16 - 17 век. В нея са запазени части от стенописи от същия период - 16 - втората половина на 17 век.
Обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина“ е български православен девически манастир.
Намира се на 7,5 км. североизточно от София. Нарича се „Обрадовски“ по името на бившето село Обрадовци, сега квартал Бенковски на София. Северно от манастира преминава Владайска река.
Не е известно колко време е просъществувал и кога е разрушен. Споменът, че някъде по тези места се е намирал манастир, обаче се пази. През 1927 г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир. С дарения от вярващите през 1942 — 1945 г. манастирът е възстановен в сегашния му вид. През 1956 г. е построен параклис, посветен на Св. Св. безсребърници Козма и Дамян, осветен през 1957 г
Храмовият празник е на 11 ноември, когато се почита паметта на Свети великомъченик Мина.
Княжевският манастир се намира в кв.Княжево. Той е девически. До манастира се стига лесно понеже самият той е кв.Княжево и от отстои на няколко метра от бул.Цар Борис III.
През 15в. на мястото на манастира се е намирала малката китна църква "Свети Лука". В района са намерени кости и черепи положени в общо гробище и затова се предполага, че по подобие на черквата в Батак много невинни деца и жени са били потърсили убежище в местната света обител, но са бли жестоко избити. Тези кости сега се пазят в църквата "Св.Лука".
На 1 октомври манастира чества Покров на пресвета Богородица. На 18 октомври денят на Свети Лука - тогава се прави курбан.
Бистришкият манастир се намира се в местността Мали дол във Витоша, на около 2 км югоизточно от с. Бистрица.
На мястото на днешния Бистришки манастир "Св. св. Йоаким и Анна", през 9-10в. е съществувал друг манастир "Св. Петър", разрушен през 14в. от турците. Основите му са разкрити през 1925г., а днешната църква е осветена през 1950г. Жилищните сгради са построени в периода 1965-1977 г.
Понастоящем Бистришки манастир е действащ, но без монаси.
Манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.
По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.
Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че това не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност ...
Лозенският манастир „Свети Спас“ е български манастир, съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, и е представлявал най-източната обитетел от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Манастирът е познат с името "Долнолозенски манастир Свети Спас", посветен на народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, въпреки че светец с такова име няма.
През 17в. Лозенският манастир е възобновен, като за това свидетелстват два писмени паметника – приписки към Германския сборник оставени от Граматик Никола (1671г.) и една бележка от месецослов-пролог (1694г.). От тях научаваме, че в манастира са се помещавали училище и книжовна и калиграфска школа. След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737г. Светата обител е отново опожарен и запустява.
През 1821г. Лозенският манастир е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Манастирът е бил средище и на национално ...
Очушки манастир „Свети пророк Илия“ е манастир на Българската православна църква.
Основан е през 19 век и е възобновен през 1923 година. Понастоящем е периодично действащ. Храмовият му празник е на 20 юли.
Манастирът представлява комплекс от еднокорабна и едноапсидна църква и жилищна сграда. Дворът на манастира е благоустроен за пикник сред природата.
Орландовски манастир „Св. Три Светители“ е български православен манастир.Намира се в квартал Орландовци, в град София на адрес улица Одеса N 26.
Божествена намеса има и в историите около манастира в кв. Орландовци "Свети Три Светители". По време на турското робство храмът бил разрушен и един паша си направил чифлик на святото място. Семейството му обаче било сполитано от беди всяка година и той решил, че причината е в терена, и напуснал чифлика. По-късно там се заселили бежанци от Кукуш, но те също напуснали мястото, защото по тайнствен начин започнали да измират синовете им.
Според едно предание основата на кошарата, която се намирала близо до къщата, било изградена от особени синьо-бели камъни. Те сякаш привличали стихиите, защото много често отгоре падал гръм. Странните събития спрели, след като отново бил построен манастир.
Понастоящем е постоянно действащ, мъжки с възпитаници на Семинарията.
Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец" е вторият манастир в света и единственият в България с пет църкви - Св. Георги, Св. Петка, Св. св. Кирил и Методий, Св. Неделя и Вси Светии.
Историята на Букоровския манастир е обвита в тайнственост и единственото сигурно нещо е, че е построен върху останките на пет стари църкви и че там е открит издялан от камък най-старият календар, откриван в Европа. Календарът представлявал 12-годишен циклов прабългарски календар, който фиксирал абстрактно движението на съзвездията върху черупка на костенурка.
Панчаревски манастир „Св. Николай Чудотворец“ (известен още като Урвишки манастир) се намира в най-западната част от Ихтиманския дял на Средна гора - Лoзенска планина, на 8 km. югоизточно от центъра на кв. Панчарево. Разположен е на десния бряг на река Искър в Панчаревския ѝ пролом, близо до крепостта Урвич.
Част е от Софийската "Мала Света гора" и е бил един от най - големите манастири около София. Той е от типа манастири изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Заедно с крепостта "Урвич", крепостната черква-манастир "Св. Илия" и Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" образували Урвичкия крепостен комплекс.
Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 - 12 век), след падането на България под Турско робство манастира е разрушен а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерени при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодар ...
Самоковският девически манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир на Българската православна църква в град Самоков.
Основан е през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир от образовани монахини. Основаването на манастира се свързва с името на баба Фота, бабата на Константин Фотинов, но легендите говорят, че е свързано със спасяването на града от Света Богородица.Тя разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. През XIX век Девическият манастир в Самоков се превръща в огнище на просвещение.
Днес е запазена манастирската църква със стенописи от XIX век. Присъединената към комплекса Хаджистамова къща е превърната в магерница.
В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Света Гора мощи на Свети Пантелеймон и Свети Сава Сръбски. ...
Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.
"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
Черепишкият манастир е обявен за паме ...
Не са запазени сведения кога е построен манастира Света Петка (Чепърленски манастир), но информацията за него е, че първят монах е доведен в него да служи на сила. Дядо Андрей е роден на 6 февруари 1880. Той е бил на 38 години, когато през 1918 година на сън му се явява Св. Петка и му казва: "На тебе сме сложили ръка и трябва да отиде в местността Църквището и върху основите на стар манастир да съградиш нов."
Той обаче не възприема на сериозно съня и затова Св. Петка му се явява със същата заръка. На трето явяване светеца му казва: "Ако не изпълниш тази заръка ще загубиш трима от семейството си". Той пак не послушал заръката и един понеделник съпругата му се разболява и в сряда умира. В петък пък умира 14 годишната му дете. За да спаси новороденото си бебе дядо Андрей го харизва на бай Станко от с. Чепърненци и този акт е запазен и е с дата от 1918 г. По този начин спасява детето, но за да се изпълни пророчеството умира коня му.
Храма е издигнат на мястото на раннохристиянско с ...
Врачешкият манастир е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1930г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни.
По настоящем (юли 2007г.) манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а останалите, включително и храма, са в процес на реставрация. Поради тази причина гостите на манастира се допускат само до предверието на църквата. Манастирът е изключително красив, за което особено допринася поддържаната му градина и изобилието от цвятя и растителност в целия комплекс. Не би било преувеличено да се каже ...
Долнопасарелският манастир „Св. Св. Петър и Павел” е православен манастир в България. Той е възникнал вероятно през 15в., като първоначално е бил само параклиса, а след време около него са построени и жилищни и стопански сгради.
Единствената запазена до днес сграда е манастирската църква, строена през втората половина на 19в. Над входната врата е изобразен ктиторски портрет на игумена Васил Иванов от Сопот, представен коленичил смирено и свел глава върху дясното си рамо с умоляващ поглед, устремен към свитъка хартия, който държи в лявата си ръка. Това е единствения ктиторски портрет в нашата религиозна живопис, в който фигурата на ктитора е представена в такава поза.
Манастира се оформя през 1259г., след като цар Калоян пристроява нова черква към старата, западно двуетажно отделение. Постепенно мястото се превръща в манастир, където в района на църквите се заселват монаси. Новата престройка бива изографисана от талантлив Боянски майстор със сцени от старият и новият завет с ликове на мъчениците за Христова вяра - св.Йоан Рилски, Св.Петка, Св.Неделя.
Също така в цял ръст ги има изобразени цар Константин-Асен и царица Ирина, севастократ Калоян и севастократица Десислава.
В отделни части на паметника са правени надживописвания повечето, от които са достигнали до наши дни. Сред отделните по-късни изображения в Боянската църква са сцената Въведение Богородично от ХІV в., образа на св. Никола от ХVІ-ХVІІ в. и ликовете на двамата патрони на църквата св.Никола и св.Пантелеймон от 1882 г.
Горнобанският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (известен и като Люлински) е действащ манастир на Българската православна църква.Намира се на около 7 km от софийския квартал Горна Баня в Люлин планина.
Основан е през 13 век свързва се с ІІрото Българско царство и крепостта пазеща Бучинския проход. Част от манастирите в Софийската Света гора.
Манастирът е многократно разрушаван от турците и въстановяван, предпоследно е расипан в ХVІІІв. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнеел из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити мощите на свети крал Стефан сръбски, с това си свързва поверието, че той е дарител или строител на манастира.
Манастирът е възстановен отново през 1875 г. и в 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети, започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци. През 50-те години на 20в., в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там.
Впоследств ...
Скравенският манастир “Св. Николай” се намира извън село Скравена в северна посока, на разстояние около 1.5км от главния път Е-79. Село Скравена от своя страна е част от община Ботевград, област Софийска. Манастирът се вижда ясно от главния път Е-79, тъй като е разположен на хълм.
Смята се, че на мястото на Скравенския манастир първоначално е съществувало езическо светилище, върху което вероятно по времето на цар Петър е бил издигнат християнски храм.
Съдбата на манастира е била тясно свързана с историята на Грамаде – старо селище, което не е просъществувало до наши дни. Разкопки от 1938-1941г., проведени от група скравенчани под ръководството на поп Филип Иванов поставят началото на разкритията за историята на манастира. Разкопките са провени в близост до вековен дъб с опрян на него кръст, който е служил за оброк още от времето на Турско робство. Празникът на оброка е бил честван всяка година на 9-ти май.
Недействащ манастир намиращ се в столичния кв.Сеславци
Възможно е манастирът да е бил основан по време на второто българско царство. В началото на 19 в. е бил разрушен от кърджалии и повторно възстановен през 1832 г.[1] Църквата, чието изграждане се отнася към 15 - 16 век, е еднокорабна и едноабсидна с полуцилиндрично засводяване и притвор[2]. По площ е най-големият християнски храм в района на София от ранния османски период.
Открити са три живописни пласта, като най-добре запазена е стенописта от 1616 г., от времето на игумена йеромонах Даниил. Възможно е автор на този слой от стенописите да е пред-възрожденският книжовник и зограф йеромонах Пимен Зографски[3]. Стенописта е характерна със сцените от живота и чудесата на Христос, както и от живота на Света Богородица, представени са светци-отшелници Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски и старозаветни пророци.
Вътрешността на църквата, видяна от прозореца на абсидата. Под жилищната сграда има двуделно скривалище, за което се ...
Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“ е български девически манастир.Разположен е над София в планината Витоша, на няколко километра от софийския квартал Драгалевци в живописна природа до река сред букови гори недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко.
Летописите сочат, че е основан в 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика, тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски манастир" и макар да не е Лавра (централен) е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира образуващи прочутата Софийската Света гора.
Вакарелски манастир св. Петка е построен през втората половина на 19 в. след застъпничеството на турска фамилия. Храмът е отбелязан от Константин Иречек при трите ву пътувания през Вакарел от 1880 до 1884, от дясно на пътя от София къв Пловдив. През 1921г. Храмът е изцяло построен на ново и осветен. Манастира води активно съществуване до 1944г., като след политическите промени е занемарен и разграбен. Жилищната част е разрушена.
През 1984г. Ставрофорен свещеноиконом Христо Стоименов, като архиерейски наместник на Ихтиманска духовна околия и активни вакарелци организират набирането на средства и храмът е въстановен. Макар и обновен храмът е обект на различни посегателства. От 2010г. в манастира се установява монахиня Агнеса, която успява да върне благолепието на обителта.
Кремиковският манастир „Свети Георги“ е български православен манастир.Разположен е на южните склонове на Стара планина, на 4 км северно от квартал Кремиковци в София, в местността „Градището“.
Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение.
Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17-18 век.
В 1876 г. манастирът спасява и крие ботевия четник Димирът Тодоров - Казака.
В продължение на 3 ...
Сведенията за създаването на Шияковския манастир “Св. Архангел Михаил” се губят във времето. Съществуват различни легенди за възникването му, като най-известната от тях го свързва с времето на цар Иван Шишман, а друга твърди, че съществува още от византийско време. Въпреки неуточнения му произход се знае, че е съществувал по време на османското владичество. През 1870/71 година игумен на манастира е личният приятел на Левски от легията на Раковски - Генадий Ихтимански. По негова инициатива през 1871 г. в манастира пристига Левски, където с няколко души слагат началото на Тайния революционен комитет в Костинброд.
Легенда гласи, че "шияковци" означава инатливи. Колкото пъти да е наводнявано селото от пороя спускащ се при обилните дъждове в Балкана, толкова пъти шияковци отново са връщали в домовете си. До ден днешен шияковци не са се преместили на по-високо, за да избягват наводняването на къщите си. И те като манастира устояват на времето и неговите предизвикателства.
Ман ...
Правешкият манастир „Свети Теодор Тирон“ е български православен манастир, намиращ се на около 2-3 километра от Правец по пътя за Етрополе, в пределите на Етрополския дял на Стара планина.
В древността на мястото на правешкия манастир е имало тракийско светилище. Предполага се, че християнската обител възниква по времето на Асен и Петър. Известно е, че по времето на османското господство манастирът е обект на две по-големи нападения - от еничари през 1636 г. и от кърджалии през XVIII век, когато е напълно унищожен.
Възстановен е през 1866 г. с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох. Оттогава датира и магерницата, която днес е дом на отеца, който служи в манастира.
През 2006 и 2007 г. манастирът е основно ремонтиран и стенописите в черквата са реставрирани.
В полите на Източна Рила на запад от острия рид Сакарджа се намира Възнесенският манастир “Свети Спас”- на около 200 метра южно от хижа "Гергиница".
Около V век римският император Костанций Хлор основал град на свое име, който борзо станал един от най- големите градове на Римската империя / намирал се на територията на днешните “Вили Костенец” /.
Манастирът “Възнесение Господне” възникнал по това време като резиденция на Костенския митрополит.В него кипяСлед Освобождението на Бългания от турско робство църковното настоятелство на тогавашното село Долна баня се обърнало към проф. Кръстьо Миатев, който през 1924-1925г. извършил частични разкопки на манастира и открил основите на древния храм. Върху тях е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927г., датата, на която тогава се е празнувал Спасов ден. Оттогава до ден днешен на ливадите пред параклиса долнобанци и гостите на града празнуват своя празник със събор и кръшни хора.