Копривецкият манастир "Св. Петка" датира от Второто българско царство и по това време в светата обител са живели над сто монахини и послушници. След падането на крепостта Червен през 1388г., ордите на Mидхад Паша изпепелили средновековния град и манастирите в околността.
Копривецкият манастир е възстановен чак в периода 1987-1989г. по инициатива на Йордан Чолаков. Манастирът е осветен на 14 октомври 1989г., само няколко седмици преди падането на комунизма в България.
Понастоящем Копривецкият девически манастир е действащ.
Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе.
Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. с. Константин и Елена", където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.
Каранвърбовският манастир „Света Марина“ се намира в една красива и живописна местност на 3 километра югозападно от село Каран Върбовка, Русенско.
Според преданията, манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество. Сведения за манастира могат да се намерят в разказа на Михаил Грънчаров. В своята книжка „Летний крин или страдание светия Великомученици Марини“, печатана в Цариград през 1843, се твърди, че манастирът съществува още от времето на българските царе, т.е. по времето, когато са построени Етрополския манастир „Св. Троица“ и Мъглижкия „Св. Никола“.
В днешно време Каранвърбовският девически манастир е постоянно действащ и обитаван от четири възрастни монахини. Манастирската църква е построена през 1890г. и тогава аязмото било оформен като кладенец. Смята се, че водата от него помага за излекуването на слепи, неми хора, за бъбречни проблеми и др.
През 1940г. са построени манастирската кухня, трапезария, с ...
