Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир във Видинска епархия. Основан през 13 век. По време на османското робство многократно е разрушаван. Възстановен в края на 19 век. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България.
От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир наречен Пустия. Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.
През възраждането е възстановен от Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса "Свети Никола" и аязмото. От 1887 до 1890 е съградена и църквата "Св. равноапостоли Кирил и Методий". Архимандрит Антим - ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.
Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен в ...
Манастирът е основан преди заробването на България от Византия (ІХ век). След покоряването на Видинското царство от турците, са унищожени много храмове и епархийски манастири, между които е и Добридолския манастир.
В пълно запустение остава до 1610, след което е бил възобновен от преп. Пимен Зографски. След Чипровското въстание 1688 г. манастирът отново е бил разрушен. Последното разрушаване на манастира станало през 1828 г. по времето на Руско-Турската война.
На около 200-300 метра на юг от манастира се намира аязмо с лечебна вода, наречено на светиите Козма и Дамян. Празникът им е на 1 ноември.
Според преданията Брусарския манастир "Св. Архангел Михаил", е възникнал още в Римско време и е бил местен три пъти по различни причини. Първоначално е имал вида на землянка, по-късно възниква върху руините на монашеско средище от времето на Второто българско царство, а след падането на Видинското царство е ограбен и разрушен.
Mанастирът е възстановен към 1840г. от местното население начело със Стефан от Брусарци, Нейко, братята поп Димитър и монаха Агапий от Медковец и др. През 1852г. възобноваването на Светата обител е напълно завършено, избран е игумен и е открито килийно училище.
Понастоящем за Брусарския манастир е периодично действащ и за него се грижи единствено един свещенник от Брусарци. Много от красивите манастирски икони са ограбени и единствено прекрасните стенописи са останали, но и върху тях лошите атмосферни условия са оставили своят печат.
Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м. надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца.
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи - ...
