Манастири в България със снимки и карти на областите с разположението им. Подробна и илюстрирана информация за над 120 манастира в България.
Манастирите са едно от най-големите богатства на България. Разположени са в най-красивите места на страната и са заобиколени от невероятна природа. В миналото наред с богослужебната дейност, стават културно-просветни и книжовни средища. В манастирите започват работа създателите на славянската писменост и книжнина в България.
Алински манастир Св.Спас. Балшенски манастир. Батулийски манастир. Бистришки манастир Св.Петка. Бистришки манастир. Св.Св.Йоаким и Ана. Бистришки манастир Св.Георги. Ботевградски манастир. Боянски манастир Св.Пантелеймон. Букоровски манастир. Буховски манастир Св.Мария Магдалена. Буховски манастир Св.Архангел Михаил. Вакарелски манастир Св.Петка. Владайски манастир Св.Петка. Врачешки манастир Св.Четиридесет мъченици. Възнесенски манастир Св.Спас. Германски манастир. Годечки манастир Свети Дух. Горнобански манастир.
Девически манастир Самоков. Драгалевси манастир. Долнопасарелски манастир. Дървенишки манастир Св.Пророк Илия. Елешнишки манастир. Етрополски манастир. Искрецки манастир. Княжевски манастир. Курилски манастир Св.Иван Рилски. Лозенски манастир Св.Св.Петър и Павел. Лозенски манастир Св.Спас. Маломаловски манастир. Манастир Седемте престола. Манастир Свето Преображение. Манастир СВ.Николай с.Скравена. Неделишки манастир. Обрадовски манастир. Очушки манастир. Орландовски ма ...
Основан е през 17-18 век и е възобновен през 2001 г. и сега е действащ. Манастира няма запазени стари основи, изграден е върху предполагаемото място на стария манастир.
Единственото което е останало от стария е иконата на "Св.ап.Петър и Павел", която е била на олтарната част датираща от 17 век, сега е разположена в църквата намираща се в двора на манастира.
В двора на манастира има два параклиса, църква и жилищна сграда, в която се помещава игумена на манастира. От 2006 г. игумен на манастира е отец Ефрем.
Според преданието, Присовския манастир е съграден от братята Асеновци в памет на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангелов ден. По време на 2-то българско царство, тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта често е посещавана от Цар Иван Александър и семейството му.
Присовският манастир е опустошен от турците, но през 1409г. е възстановен отново като книжовна школа. По време на Търновските въстания на Тодор Балина и Павел Джорджич (1598г. и 1686г.), манастирът отново е разрушен. За пореден път манастира е възстановен през 1858г., когато майстор Петко Христов от гр. Дебелец започва изграждането на сегашната църква.
Присовският манастир е посрещал множество просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Сред тях личат имената на Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски, Матей Преображенски, Иларион Макариополски, Димитър Общи и други. Преди да избухне Априлското въстание в манастира пристига поп Харитон, който прави събра ...
Изворският манастир „Успение Богородично“ е действащ женски български православен манастир във Видинската епархия.Разположен е на 2 км от видинското село Извор. Манастирът има аязмо.
Според легендата, манастирът е основан през 12 век от руския княз Извор Таворски, а през времето на османското робство е ограбен, разрушен и изоставен. През 17 век е започнало възстановяването му по почина на йеромонах Силвестър. Църковният иконостас датира от 1868 година. Църквата е реставрирана през 1923 година със средства на Видинската епархия и дарения от миряни от Видин и Лом. Стенописите са дело на художника Господин Сербезов (1873-1937), зографисал и някои от сцените в църквата „Свети Седмочисленици“ и храм-паметник „Александър Невски“ в София и в църквата „Свети Димитър“ във Видин.
През 1988-1989 година на мястото на дотогавашната едноетажна сграда на Изворския манастир е построен триетажен монашески комплекс с помещения за гости, с водоснабдяване, канализация и парно отопление.
Рилският манастир е бил основан през Х век от Иван Рилски и скоро около отшелника се създало малко общество, което в последствие става един от центровете на късната средновековна култура.
През ХI век манастирът запада, но отново прославя своето име по време на Второто българска царство. Опожарен, след това изоставен от монасите по време на превратностите в бурната му съдба, неговото настоящо място, на 119 км на юг от София, е същото където е бил възстановен през ХIV в. от протосеваст Драговол Хрельо, в чийто феодално имение се намира и до днес. В 1335 г. владетелят Хрельо издига пететажна защитна кула, като на горния етаж е бил молитвения дом на Преображението, чийто фрагменти от фрески съществуват и сега.
Към края на ХIV в. манастирът е притежавал обширни горски и полски имоти, а последния български цар Иван Шишман, потвърждава правата му простиращи се върху двадесетина села в околностите. Това царско внимание позволява на манастира да запази своите привил ...
Бакаджишкият манастир е разположен на връх на Бакаджика, близо до с. Чарган и на 10 км от гр. Ямбол.
Бакаджишкият манастир "Свети Спас" е изграден е след Освободителната руско-турската война (1877 -1878), на мястото на разрушен по времето на Априлското въстание манастир. В началото на 1879г. Ген. Скобелев-младши обсъжда с граждани на Ямбол идеята си за построяване на храм в памет на руските войски. Решено е параклиса да се издигне на на първия връх на Бакаджика (дял от Средногорието).
След изтеглянето на руските части, Ген. Скобелев-младши подарява на бъдещия храм евангелие и гравиран кръст, а строежът е завършен от ямболци с финансовата помощ на българи и руси. Иконостасът е изработен от руски монаси, а хоругвите и иконите са донесени от Киево-Печорската лавра. През 1884г. храмът е официално открит.
Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично дава името си на близкото село Рожен.
По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207), манастирът е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е реконструиран в периода 1715 - 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност.
Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември.
Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са на ...
Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Той се намира в долината на Чепеларската река (р. Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.
Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Първоначално Бачково се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич.
През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва ...