Манастири в България със снимки и карти на областите с разположението им. Подробна и илюстрирана информация за над 120 манастира в България.
Манастирите са едно от най-големите богатства на България. Разположени са в най-красивите места на страната и са заобиколени от невероятна природа. В миналото наред с богослужебната дейност, стават културно-просветни и книжовни средища. В манастирите започват работа създателите на славянската писменост и книжнина в България.
Алински манастир Св.Спас. Балшенски манастир. Батулийски манастир. Бистришки манастир Св.Петка. Бистришки манастир. Св.Св.Йоаким и Ана. Бистришки манастир Св.Георги. Ботевградски манастир. Боянски манастир Св.Пантелеймон. Букоровски манастир. Буховски манастир Св.Мария Магдалена. Буховски манастир Св.Архангел Михаил. Вакарелски манастир Св.Петка. Владайски манастир Св.Петка. Врачешки манастир Св.Четиридесет мъченици. Възнесенски манастир Св.Спас. Германски манастир. Годечки манастир Свети Дух. Горнобански манастир.
Девически манастир Самоков. Драгалевси манастир. Долнопасарелски манастир. Дървенишки манастир Св.Пророк Илия. Елешнишки манастир. Етрополски манастир. Искрецки манастир. Княжевски манастир. Курилски манастир Св.Иван Рилски. Лозенски манастир Св.Св.Петър и Павел. Лозенски манастир Св.Спас. Маломаловски манастир. Манастир Седемте престола. Манастир Свето Преображение. Манастир СВ.Николай с.Скравена. Неделишки манастир. Обрадовски манастир. Очушки манастир. Орландовски ма ...
Рилският манастир е бил основан през Х век от Иван Рилски и скоро около отшелника се създало малко общество, което в последствие става един от центровете на късната средновековна култура.
През ХI век манастирът запада, но отново прославя своето име по време на Второто българска царство. Опожарен, след това изоставен от монасите по време на превратностите в бурната му съдба, неговото настоящо място, на 119 км на юг от София, е същото където е бил възстановен през ХIV в. от протосеваст Драговол Хрельо, в чийто феодално имение се намира и до днес. В 1335 г. владетелят Хрельо издига пететажна защитна кула, като на горния етаж е бил молитвения дом на Преображението, чийто фрагменти от фрески съществуват и сега.
Към края на ХIV в. манастирът е притежавал обширни горски и полски имоти, а последния български цар Иван Шишман, потвърждава правата му простиращи се върху двадесетина села в околностите. Това царско внимание позволява на манастира да запази своите привил ...
Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе.
Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. с. Константин и Елена", където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.
Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Той се намира в долината на Чепеларската река (р. Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.
Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Първоначално Бачково се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич.
През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва ...
Соколския манастир е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той пристига в родния си край от Троянския манастир придружен от йеромонах Агапий. На каменната тераса пред близката пещера те построили малка дървена църква, а през 1834 година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния храм.
Манастирът е разположен в местността Соколова пещера по горното течение на река Янтра, сред северните склонове на Стара планина, на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.
Към манастира е изграден музей, където е изложена експозиция с реликви от борбата за освобождение.
Соколският манастир е обявен за историческа местност.
Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово.
Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият ...
Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.
"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
Черепишкият манастир е обявен за паме ...
Аладжа манастир е български средновековен скален манастир. Намира се на около 17 km от Варна и на 3 km от Златни пясъци. На турски аладжа означава шарен, пъстър.
Аладжа манастир е създаден ок. 12-13 век, но е изоставен в началото на 18 век. За пръв път името на манастира е споменато в книгата на руския писател Виктор Тепляков Писма от България (1832 г.). Първите системни проучвания са проведени в края на 19 век от братя Херминегилд и Карел Шкорпил.
През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 — за паметник на културата от национално значение. Манастирът не е действащ.
Самоковският девически манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир на Българската православна църква в град Самоков.
Основан е през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир от образовани монахини. Основаването на манастира се свързва с името на баба Фота, бабата на Константин Фотинов, но легендите говорят, че е свързано със спасяването на града от Света Богородица.Тя разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. През XIX век Девическият манастир в Самоков се превръща в огнище на просвещение.
Днес е запазена манастирската църква със стенописи от XIX век. Присъединената към комплекса Хаджистамова къща е превърната в магерница.
В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Света Гора мощи на Свети Пантелеймон и Свети Сава Сръбски. ...
Разположен в западните склонове на планината Витоша, на около 1 км североизточно от село Кладница. Основан е през 13 век, а по време на турското робство е разрушен. Възобновен е през 19 век (1841 г.) от дядо Спас от село Мърчаево и понастоящем е постоянно действащ.
Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда, с две конхи, без купол и е построена през 1841 г., а вътрешният ѝ притвор – през 1866 г. До западната фасада е долепен портик, изпълняващ ролята на открит притвор. Черквата е изографисана през 1883 г. Включва сцени на митарства, Св. Троица във вид на Тримурти и др.
В Кладнишкия манастир не се предлага настаняване, но в близката хижа "Селимица" (на 3 км) се предлага храна и спане.
Основан е през 17-18 век и е възобновен през 2001 г. и сега е действащ. Манастира няма запазени стари основи, изграден е върху предполагаемото място на стария манастир.
Единственото което е останало от стария е иконата на "Св.ап.Петър и Павел", която е била на олтарната част датираща от 17 век, сега е разположена в църквата намираща се в двора на манастира.
В двора на манастира има два параклиса, църква и жилищна сграда, в която се помещава игумена на манастира. От 2006 г. игумен на манастира е отец Ефрем.
Манастирът е основан през 11 век. Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси.
Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.
Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета съединени с хоросанова спойка.
Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндр ...
Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“ е български девически манастир.Разположен е над София в планината Витоша, на няколко километра от софийския квартал Драгалевци в живописна природа до река сред букови гори недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко.
Летописите сочат, че е основан в 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика, тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски манастир" и макар да не е Лавра (централен) е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира образуващи прочутата Софийската Света гора.
Айдемирският манастир "Покров Богородичен"е построен през 1996г. , а стените на църквата са изографисани през октомври 2001г. само след 2 месеца усилен труд на 4-ма студенти, на които изографисването е възложено като дипломна работа. Предстои и скорошно изписване на тавана от румънски майстори.
Освен изображенията на добре познати светци, в църквата на Айдемирския манастир могат да се видят и портрети на 12 дуросторски светци (от т.нар. Дуросторум, днешна Силистра) от общо 23-мата местни канонизирани светци, както и мощите на един от тях, Св. Тезий. Това прави “Покров богородичен” уникална църква в цяла България.
Другата особеност на църквата е колекцията от т.нар. стъкленици от различни краища на света, които представляват различни по големина стъклени шишета с красиво изработени разпятия в тях. Смята се, че изкусната изработка на множеството детайли в стъклениците се постига с помощта на конци и разбира се, много търпение.
Копривецкият манастир "Св. Петка" датира от Второто българско царство и по това време в светата обител са живели над сто монахини и послушници. След падането на крепостта Червен през 1388г., ордите на Mидхад Паша изпепелили средновековния град и манастирите в околността.
Копривецкият манастир е възстановен чак в периода 1987-1989г. по инициатива на Йордан Чолаков. Манастирът е осветен на 14 октомври 1989г., само няколко седмици преди падането на комунизма в България.
Понастоящем Копривецкият девически манастир е действащ.
Разположението на обителта в покрайнините на София, я правят любимо място преди всичко за жителите на столицата, които не пропускат – особено през почивните дни, да си организират разходка по този край, за да усетят близостта на природата и корените на вярата си. Вътрешността на манастира е покрита със сравнително нови стенописи, изписани с ярки –колоритни и живи цветове. А заедно с допълнението от библейски цитати и текстове, тук усещането на посетителя за духовна сила, чистота и святост неизменно се подсилва.
Трудно е да се посочи точната година на основаване на манастира, като легенда свързва началото му с времето на Второто българско царство. През 1238 година цар Иван Асен II пожелал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Търново. Когато литийното шествие спряло за почивка тук, мястото било осветено от нетленното тяло на светицата, след което, живеещите наоколо християни построили църква, а по-късно бил основан и манастир.
Причина за липсат ...
