Как ли би изглеждал един голям град без паркове и градини, без скрити в зеленина местенца, където да отдъхнеш от шума и трафика? Сигурно ужасно. Но София не е такъв урбанизиран ад. Столицата на България може да се похвали с огромни паркове, като най-големият започва в самия център на града и се простира на километри далеч. - Северен парк + Парк "Заимов" - Парк "Гео Милев" - Борисова градина - Южен парк + Зоопарк + Парк "Света троица" + Природен парк "Витоша" - Западен парк + Парк "Овча купел"

Морската градина или Приморски парк е голям парк по брега на Черно море във Варна, България. Тя е сред символите на града. Обявена е за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина граничи с парка на държавно-правителствената резиденция Евксиноград. Тези 2 парка имат сравнително еднаква площ от около 820 дка. Разликата между тях е, че Морската градина се посещава от около половин милион души, а паркът на Евксиноград е за ползване само от президентството и правителството и се поддържа много по-добре. В частта си край кв. „Бриз“ Морската градина е застроена с къщи, а в последно време – и с жилищни сгради, и тази част вече е обособена като квартал на града. В последните години се появяват апетити по изкупуване и застрояване на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна. История До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън кр ...

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Българските названия месец и месечина, произлизащи от старобългарското Мѣсѧць, днес се използват единствено поетично и в думата полумесец, което е и нейният символ (☾). Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 km. Лунният диаметър е 3476 километра. Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969 г., Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни с ...

Мачу Пикчу (Стар връх) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през 15 век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г. Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 m надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк Хайръм Бингам III не го популяризира през 1911 г.

Как да се обнови междублоково пространство в жк "Люлин 6" обсъждаха млади архитекти от "Спаси София" с живеещите наоколо. Площта пред бл. 623, бл. 615 и бл.624 е доста голяма - около 5 дка, защото мястото някога е било предвидено за средище на шести микрорайон. То така и не се е реализирало.

Ченгене скеле, или Цигански залив, е малък залив в южната част на Бургаския залив край Българското Черноморие. Западният край на залива се намира на около 8 км южно от центъра на Бургас. Част от залива е включен през 1995 година в защитената местност Ченгене скеле. Край залива са разположени бургаският квартал Крайморие (на западния бряг), нефтеното пристанище Росенец (на североизточния бряг) и рибарското селище Ченгене скеле (на югоизточния бряг). Името на залива е наследено от селището Чингане искелеси (също Цингене скела) намирало се в залива през османско време, и което се превежда на български като цигански пристан. Другото име на залива Цигански залив е превод на турското име, който не се е наложил. Името на селището му е дадено, защото през османско време в този район се е населявал предимно от цигани. Най-старите сведения за селището са от около 1784 г., когато е от определено като град. Докато селището се е появявало и разширявало предимно през зимата, през 1900-т ...

Мечи чал е връх в Родопите, разположен на а 1 km от град Чепеларе и на 11 km от Пампорово. Има ски курорт и в подножието на върха има хижа. Тук се намира и една от най-дългите ски-писти в България, съоръжена с влекове и четириседалкова въжена линия, стигаща до върха за 9 минути. Върхът е висок 1872,6 m. От връх Мечи чал тръгват няколко ски писти с различна трудност и с обща дължина от 20 km. Пистата за алпийски дисциплини е с дължина 3250 m, ширина 50 m и денивелация 720 m. Туристическата ски писта е с дължина 5150 m, ширина 25 m и денивелация 720 m. Пистата за ски-бягане е дълга 3000 m и е на 1860 m надморска височина. Разстоянието между Пампорово и Чепеларе е 9 km. Пампорово АД вече има от няколко години модерен лифт до с. Стойките, докъдето разстоянието е 7 km. Проектирано е изграждане на нов лифт от там до връх Мечи чал и горна станция, където ще се осъществява една от връзките между двете зони.

Полезащѝтни по̀яси, горски пояси са изкуствено създадени горски насаждения за борба с ветровата и водната ерозия, със сушата и суховеите. Изграждането на съвременната полезащитна мрежа обаче се регламентира след важното за модернизирането на Добруджа постановление на Министерския съвет на НРБ № 236 от 8 март 1951 г., с което се взема решение в района на Добруджа да се създадат 9 държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси. За защита от ветровата ерозия горските пояси се разполагат напречно на посоката на преобладаващите ветрове, а за защита от водната ерозия на наклонените площи – по посока на хоризонталите на склоновете. Покрай реките и овразите се засаждат пояси за укрепване на бреговете им, а покрай постоянните напоителни канали – за понижаване нивото на подпочвените води. Тези пояси намаляват и вредата от ветровата ерозия. В равнинните райони, където често се проявяват силни ветрове, главна задача на поясите е да намаляват силата на вят ...

„Сребърна“ е поддържан биосферен резерват в България, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 ha, както и буферна зона от около 540 ha. Местоположение Разположен е край село Сребърна, на 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено „Via Pontica“. История През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава. Езерото Сребърна Сребърна е сладководно езеро, което е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 m, а площта му е 2 – 2,5 km2. Често се заблатява. Флора В езерото и около него има т ...

Река Ерма Извира на 1384 m н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 km източно от Власинското езеро в Сърбия. През българска територия минава през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и отново навлиза в сръбска територия, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 m н.в. на 1 km от село Градище. Трънското ждрело Общата дължина на ждрелото е около 2,8 km, а надморската му височина е около 650 m. Започва югоизточно от село Ломница на 677 м н.в. и завършва югозападно от село Богойна на 630 м н.в. Феноменът е изграден от здрави варовици, образувани преди около 200 млн. години в морски басейн. Извисяващите се над реката канари се наричат Църквището и Жилав камък и са високи над 120 m. До ждрелото може да се стигне и през тунел, останал от Втората световна война. Той е прокопан от немците, но развоят на военните събит ...

Със своите седем тепета Пловдив се родее с Рим и Атина. Според древна легенда хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Враждата между двамата била заради красивата Родопа. При разкопките под тепетата са разкрити и най-старите свидетелства, че древният град е бил създаден далеч преди второто хилядолетие пр. Христа. Латинското име Тримонциум отговаря на Трихълмието, съставено от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на вековете градът се разпрострял и върху Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и Джендема.

Кара дере е най-южната местност по Варненското черноморие. Намира се между град Бяла и село Горица в близост до северните склонове на Стара планина. Местността е дива, няма инфраструктура и точно затова се харесва от много туристи. Плажът е чист, некаменист, на места граничи с гора, другаде - с храсти. Има добри условия за сърф и палатков туризъм. Недостатък е пълната липса на дървен материал за бивакуване, който обаче може да се набави от гората по главния път Варна-Бургас, която отстои на 7-10 км от плажа. Местността е достъпна с автомобил, велосипеди и чрез пешеходен преход от град Бяла и село Горица. По време на летния сезон по дължината на няколко километровата плажна линия и навътре в горите, могат да се изброят над двеста палатки. Голямата посещаемост определя и сериозното замърсяване на местността с битови отпадъци. Кара дере е известно и харесвано място от хора, привърженици на палатковия туризъм, нудизма и екстремните спортове. През декември 2007 са огласени планов ...

Водата пада от 120 метра, като първото стъпало е на 80 метра от върха.

Триградското ждрело е пролом, който се намира на 1,5 километра северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км. Трето по дължина е в България, след Буйновското ждрело и Трънското ждрело. Ждрелото представлява отвесни варовикови скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м. . В източния склон на ждрелото се намира друга известна пещера - Харамийската пещера. Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в хижа „Триградски скали“.

Дължината на пролома е около 10 km. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът в Родопите и привлича посещението на много туристи. Ждрелото се извисява величествено над Буйновска река близо до село Тешел. Реката прорязва варовитите скали, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на съседното село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г. В близост до буйновското ждрело се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми. Ждрелото е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Печат в Ягодинска пещера.

Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса. Със своите 10500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото ...

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега - изход), наподобяващ дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 м о ...

Пещера Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина, на 3 км. североизточно от село Могилица, в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив. Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. Температурата в нея е 10-11 градуса през цялата година. Пещерата е частично благоустроена. Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.

Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година случайно от пещерняци, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата ѝ. Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар й придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно - желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище. Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо дружество "Купена", Пещера, които влезли вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специали ...

Бачо Киро“ е името на една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е разположена западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500 m. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата - „Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния (150 000 до 30 000 г. пр. Хр.) и късния (150 000 до 12 000 г. пр. Хр.) палеолит. Бачо Киро е една от основните туристически забележителности в района. Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания — сталагмити, сталактити, сталактони, драперии. Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна — 13 градуса, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра. Интересни за туристите са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца ...

Лещерата носи името на братята овчари Съю и Съйко, които я открили случайно. Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20-21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научно-изследователската пещерна бригада "Т. Павлов" през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност[1], а през 1967 г. е благоустроена. Пещерата е уникална със своите цветове — зелено, кафяво и бяло. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. Днес се стопанисва о ...

Пещера "Леденика" е една от най-красивите и посещаеми пещери в България. Пещерата се намира в Стрешерският дял и е на разстояние от 16км. от Враца. Входът и е на 830м. надморска височина. Състои от няколко зали, първата от които е позната с името Предверието. Тя е най- ниската част на пещерата и през зимата и пролетта възхищава с ледено кристалните си образувания, дали името на пещерата. След Предверието минавайки през ниският проход “Плъзнята” се стига до малка почти кръгла зала, а след още едно стеснение се достига до Голямата Концертна зала. В нея могат да се видят величествените образувания- Главата на Великана, Соколът, Дядо Коледа, къщичката на баба Яга и др. От Голямата зала през железни мостове се преминава през малката и голяма пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по малко красивата “Бяла зала”. Достига се също до едно малко синтрово езеро с дълбочина не повече от 0,50см, за което легендите разказват, че е “вълшебно” и изпълнява желания. Tук може ...

Тя е сред най-големите пещери в България – общата дължина на галериите ѝ е 2,5 km. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. Пещерата и районът около нея са обявени за природна забележителност.В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени. Включена е към 100-те обекта под №14.

Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. От Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали, подходящи за разходки с велосипед.