Железопътна гара РусеНа карта Русенската централна жп гара е най-голямата и най-красивата на Балканския полуостров, разказват съвременници на грандиозното й строителство. Заедно с Дунав-мост и стъклената будка в центъра на града тя е един от символите на крайдунавското пристанище през 50-те и 60-те години на миналия век и наравно с тях - най-често изобразяваната сграда на старите пощенски картички от Русе.
Строежът й започнал през 1953г по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка по подобие на гарата в Скопие. Най-отгоре на сградата се намира часовника, който винаги е бил верен, но сега той не работи.
Централна гара СофияНа карта Централна гара София е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България. Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. "Княгиня Мария Луиза", а непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. М. Бечев е открита на 6 септември 1974 г.
От 3 април 2014 започна ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016 г.
Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт:
от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413,
както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 12.
От 31 август 2012 г. Централна гара София се обслужва и от метростанция „Централна ж.п. гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.
Ж.П. Гара БургасНа карта Централната железопътна гара в Бургас е сред първите железопътни гари в България. Сградата е обявена за архитектурен паметник. По нейния план е построена железопътната гара във Варна. Тя е сред възловите гари в България (същевременно и крайна) с направления до София, за цяла Южна България както и за Русе и Плевен.
Сградата на ЖП гара Бургас се намира в централната градска част, в края на пешеходната улица Александровска на пл. „Царица Йоана“ (наречен и Гаров площад). Гарата е в близост до морския бряг, недалеч от Морска гара Бургас, Морска Градина, централния плаж и Пристанище Бургас. Непосредствено до гарата се намира Автогара Юг с линии до всички населени места по южното българско Черноморие, Варна и Летище Бургас (линия 15 на Бургасбус).
Железопътна гара Горна ОряховицаНа карта ЖП Гара Горна Оряховица е най-голямата и най-важна гара в Североизточна България, където се пресичат главни жп линии №4 Русе-Бяла-Велико Търново-Трявна-Стара Загора и №2 Варна-Шумен-Плевен-Мездра-София. Оттук преминават и международните направления София-Букурещ-Москва и Истанбул-Букурещ.
От гарата има всекидневни направления за редица градове: София, Плевен, Русе, Варна, Плачковци, Шумен, Стара Загора, Пловдив и Бяла. Разстояние от София по линията: 294 km, от Плевен: 100 km, от Русе: 111 km. А от гара Варна я делят 249 km по линията.
Гарата в Горна Оряховица започва да се строи през 1899 г. Гара Горна Оряховица е съставена от 6 коловоза: 2-рия е маневрен, на останалите коловози се приемат влакове.
Гарата има и подлези по всички перони, с тоалетна долу; вратите са автоматични; в чакалнята има 3 билетни каси, магазинче, кафемашина, банкомат, стълбище, информационно табло табло с разписанието на влаковете (по 10 от горе до долу, които чрез компютър се сменят периодично, с на ...
Железопътна гара ПловдивНа карта Централна гара Пловдив е централната железопътна гара, която обслужва гр. Пловдив. Открита е през 1870 г., част е от линията Любимец – Белово.
Сградата на гарата е построена в стил сецесион. Проектирана е от италианския архитект професор Мариано Пернигони. Завършена е през 1908 г.
На Централна гара Пловдив има общо 17 коловоза – 6 челни и 11 обикновени.
Железопътна гара ПлевенНа карта През 1895г. започва строителството на линията Роман – Плевен – Шумен, която се открива за експлоатация на 08.11.1899г. Тогава гара Плевен – Запад е била товарна и пътническа гара. На югоизток от нея е разположен град Плевен. Хората са пътували с файтони и са ходели пеша. Поради отдалечеността на гарата от града се наложило да се построи приемно здание за пътническата гара Плевен, която влиза в експлоатация през 1931 г.
Железопътна гара ВарнаНа карта Железопътна гара Варна е сред първите железопътни гари в България. Сградата е обявена за архитектурен паметник от местно значение и е построена по плана на Централната железопътната гара в Бургас и е открита на 3 март 1925 година. Тя е сред възловите гари в България (същевременно и крайна). В нея се обслужват влакове по направления до София, Шумен, Горна Оряховица, Плевен (по Железопътна линия 2), до София, Карнобат и Карлово (Железопътна линия 3), Пловдив и София (връзка с Железопътна линия 8), Русе (Железопътна линия 9), както и влакове по някои международни направления през летния сезон (Будапеща).
Железопътната инфраструктура на гарата, чрез която се обслужват пътнически влакове, включва 8 коловоза, всички от които челни.
Сградата на ЖП гара Варна се намира на пл. „Петко Славейков“ 1 (при кръговото кръстовище на бул. „Приморски“ и ул. „Преслав“), в близост до морския бряг, недалеч от Морската гара и Морската градина. Непосредствено до гарата и гаровия площад се намират 3 гол ...
Железопътна гара МездраНа карта Гара Мездра е официално открита на 20 февруари 1897 год., като в този ден в Мездра пристигат княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза, сръбският крал Александър I, който е на посещение в страната, както и политици, дипломати и др. видни личности. Първи началник на гарата е Ст. Михайловски.
ЖП гара КарнобатНа карта Открита е обновената жп гара Карнобат.
Новото здание на жп гара Карнобат, заедно с изграждането на железен път и телекомуникации, са резултат от последователна реформа и обновяване на железниците у нас.
Реконструкцията на гаров комплекс Карнобат е част от по-мащабен проект, който включва още жп гарите Подуяне, Искър, Казичене, Стара Загора и Нова Загора.
Проект "Реконструкция на гаров комплекс Карнобат" е на стойност 4,1 млн. лева, осигурени от Оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020. Той включва пълно архитектурно обновяване на сградата и прилежащите пространства, изграждане на съвременни системи и инсталации, и равнопоставен достъп за всички граждани.
Гара Нова ЗагораНа карта Железопътната гара на Нова Загора е на 103 години и е най-старата, функционираща и до днес обществена сграда в града.
Тази гара е една от първите обществени сгради на възраждаща се Нова Загора и една от първите гарови постройки на Нова България. Строителството ѝ започва през 1912 г., като на призива за доброволен труд масово се отзовават десетки граждани.
Заради последвалите войни строежът ѝ се забавя и тя е открита през 1918 г. Сградата е масивна, каменна, двуетажна, със строги, добре балансирани обеми, скатен покрив, приятен силует и има облик на гарова постройка от тази епоха.
Реконструкцията ѝ е направена през 1959 г. и после е оставена на времето и липсата на поддръжка.
На 15.04.2021 има внесено заявление в Министерството на културата за деклариране на сградата като паметник на културата от местно значение.
