Индекс на крепостите в България. Крепост Овеч. Крепост Баба Вида. Крепост ГРАДИЩЕ. Шуменска крепост. Маточинска репост Букелон. Крепост Устра. Асеновата крепост. Цари Мали град. Самуилова крепост. Крепост Меджиди Табия. Белоградчишка крепост Калето. Крепостта край село Мезек. След натискане на иконата с картата на България символите на крепостите се появяват върху картата на България. Символите са активни и след клик върху тях се появява профила на избраната крепост.

Оборище е село в Южна България в община Панагюрище, Област Пазарджик. Старото име на село Оборище е Мечка. Но през средата на миналия век, към 1950 г. то придобива днешното си име — Оборище. Името на селото идва от името на местността Оборище,където е проведено Първото Велико Народно събрание.Подготовката и мястото на събранието е организирано от жителите на с.Мечка. Местността Оборище е историческа, през април 1876 там се провежда Оборищенското събрание, на което се взема решение за избухването на Априлското въстание. Депутат на това събрание от село Мечка е Димитър Павлов Кокльов (Гайдарджията) от четата на Бенковски. Културна забележителност в с. Оборище е църквата, като през 2004 г. бе успешно завършена нейната реставрация. Историята говори, че в нея се е укривал Васил Левски,а през 1876 г.в една зимна вечер Георги Бенковски създава революционен комитет в който участва и полага клетва цялото пълнолетно мъжко население на Мечка(Оборище). Два руски паметника издигнати от п ...

Овеч е крепост, намираща се източно от днешния град Провадия. Разположена е на планинско плато над града, носещо името „Калето“. Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто българско царство. Византийците наричат твърдината Проват или Проватон, българите Овеч, а турците Таш Хисар (каменна крепост). В историческите хроники от XII в. крепостта се споменава и с името Бурфанта. Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до Варна. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост предпазва ...

Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. По археологически данни — най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя — майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 ...

Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно. Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността. Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от ка ...

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на ко ...

Гробницата при Мезек (4 - 3 в. пр. Хр. ) е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 m и диаметър при основата 90 m. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m. Следват две правоъгълни предверия (с триъгълен свод - като този на дромоса). От коридора последователно се влиза в правоъгълни предверия, а след тях в кръгла погребална камера с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 m и височина до върха на купола - 4,30 m., а в него се намират каменен саркофаг и две каменни корита (урни)(2). В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, з ...

Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница. Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Дължината й е 7,5 м, ширината при фасадата е 6,5 м, а височината на гробната камера (отвътре) е 4,45 м. Гробницата е изградена от големи варовикови блокове. Състои се от дромос (коридор) и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод. Украсата на гробницата е в духа на елинистичната култура, но ...

Крепостта се намира на 2-3км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Крепостта вероятно е издигната през IXв., но първите писмени сведения за нея датират от XIв. в аналите на Бачковския манастир. Там тя е спомената под името “укрепеното селище Петрич” като интересното е, че и днес понякога би могла да се срещне под това наименование. Днешното си име обаче тя дължи на цар Иван Асен II, който през XIIIв. започва засилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят също така дава и името на близкия Асеновград, който до този момент е бил известен като Станимака.

Хълма Св.Спас и връх Св.Иван са разположени по билото на Верила планина. До тях се достига от изходните пунктове при с.Белчин и хижа Белчин по няколко изградени екопътеки в района. В близост преминава и трасето на големия трансевропейски туристически маршрут Е4, който започва от Пиринейте в Испания, следи Алпите и Карпатите в средна Европа и завършва на полуостров Пелопонес в Гърция. На Българска територия маршрута преминава по билните части на планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. Там до ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост. Те напомняли на местното население за Цари град. И до ден днешен в менталната култура на белчинци „Цари Mали град“ е старото име на с. Белчин. Тези разкази и предания бяха повод през 2007 г. да стартират археол ...

Варненският археологически музей е историческият и археологически музей в град Варна. Основан е през 1887 г. от братята Карел и Херман Шкорпил. В музея се съхраняват откритото през 1972 г. край Варна най-старо злато в света(2,3): Варненското енеолитно съкровище датирано към 4200-4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В сплавите златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 кг. Охранява се по специален режим. Музеят се помещава в старата сграда на Девическата гимназия(1) във Варна на булевард „Мария Луиза“ №41. Сградата е в неоренесансов стил, на два етажа и с голям вътрешен двор. Музеят разполага с хранилища, библиотека, Учебен детски музей и изложбена площ от 2150 m2. Варненският археологически музей е създаден от Варненското археологическо дружество по инициатива на Карел и Херман Шкорпил. Първата експозиция е открита на 11 юни 1906 г. в сградата на Девическата гимназия, в която музеят се помещава и днес. Негов пръв дирек ...

Петрова нива е местност в Странджа, в землището на село Стоилово, където през 1903 година (28-30 юни), се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия в окръга по време на Илинденско-Преображенското въстание. В края на 50-те години на миналия век е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония. В паметника са зазидани костите на Георги Кондолов. Местността е част от Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно. Има печат.

Абритус е антично римско селище (от II-ри до IV-ти век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността “Хисарлъка” на около 3 км край днешен Разград. Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. През 251 г. в периферията на града се разиграва голямо сражение между римската войска, начело с император Деций Траян и готите. В битката императорът загива, а римляните търпят пълно поражение. Поредното възстановяване на града е осъществено в началото на IV-ти век от император Константин Велики. През 586 г. е разрушен от аварите.

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век").

Самуиловата крепост е разположена между планините Беласица и Огражден, върху невисок хълм на десния бряг на р. Струмешница в клисурата край село Ключ. Крепостта е построена върху древни славянски и тракийски селища и целта й е била да отбранява цялата котловина. Тук през 1014 г. византийският император Василий II разгромява българските войски на цар Самуил и взима в плен 14000 български войници. В противоречие на християнския морал той ослепява всичките пленници, а на всеки 100 ослепени войници оставил по един с едно око, за да ги води по пътя за дома. Цар Самуил успял да спаси живота си в тази битка, но при гледката на хилядите слепци, завръщащи се вкъщи след два дни, на 6 окромври 1014 г. той издъхва.

Кабиле е името на археологически резерват, разположен на по-малко от 10 километра от град Ямбол. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх. Градът е възникнал още в предримската епоха. През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. През 3 век пр.н.е. е част от територията управлявана от траките. Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до р.Тунджа. През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон — гръцкият бог, който имал добър при ...

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през Каменната ера, паметници от Античността и средновековна крепост. При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно, тук са живяли римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от турците в 14 в. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина дълга 10 km и широка 3–4 km (ок. 300–370 m над м.р.), през която тече златосъдържащата Перперишка река. Перперикон се намира на дясния бряг на реката, над селото Горна Крепост. Площта му е около 12 кв. км., мегалитният комплекс, най-голямият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на скала, на върха на хълм.

Всеки посетител на комплекс „ДАМАСЦЕНА” може да се разходи и да отпочине в градините с декоративни рози. Заедно с това на разположение е открит бар за топли и студени напитки, както и възможност за хранене. Пожелаваме Ви едно приятно и незабравимо изживяване сред аромата на Розовата долина в полите на Балкана!

Яйлата е национален археологически резерват в Област Добрич. Разположен е на 2 km южно от Камен бряг и на 18 km североизточно от Каварна. Представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето от скални масиви с височина 50-60 метра. В местността е открит пещерен „град“ от 101 „жилища“, датирани към 5 хилядолетие пр.н.е. В северната му част се е запазила ранновизантийска крепост от края на 5 век, с частично съхранени 4 кули и порта. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. Редовно археологически разкопки се правят от 1980 г., като основен интерес на проучванията представляват ранновизантийската крепост, некрополите и пещерните комплекси. Местността Яйлата е обявена за археологически резерват с решение на Министерския съвет през 1989 г.

Край Старосел е разположен един от основните центрове на древната тракийска култура. Десетки са могилите, в които са погребани тракийски владетели и бойци. В някои от могилите са изградени големи каменни гробници и култови съоръжения. В Четиньова могила се намира най-величествения тракийски храм създаден през V век преди Хр. Той е ограден от дълга 240 м и висока до 3,5 метра каменна стена от хиляди камъни с идеална правоъгълна форма. Каменни стълбища и величествен коридор ни отвеждат до портал с красиви орнаменти. Зад него е първата камера, която е правоъгълна. След нея попадаме в главната камера, която е кръгла и с диаметър 5,5 метра. По стените и се намират полу колони, а над тях се виждат орнаментите оцветени в синя, червена и черна боя. На 30 м от главния храм, е открит саркофаг с богато погребение . От него са извадени златен пръстен с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени.