Рилският манастир е бил основан през Х век от Иван Рилски и скоро около отшелника се създало малко общество, което в последствие става един от центровете на късната средновековна култура.
През ХI век манастирът запада, но отново прославя своето име по време на Второто българска царство. Опожарен, след това изоставен от монасите по време на превратностите в бурната му съдба, неговото настоящо място, на 119 км на юг от София, е същото където е бил възстановен през ХIV в. от протосеваст Драговол Хрельо, в чийто феодално имение се намира и до днес. В 1335 г. владетелят Хрельо издига пететажна защитна кула, като на горния етаж е бил молитвения дом на Преображението, чийто фрагменти от фрески съществуват и сега.
Към края на ХIV в. манастирът е притежавал обширни горски и полски имоти, а последния български цар Иван Шишман, потвърждава правата му простиращи се върху двадесетина села в околностите. Това царско внимание позволява на манастира да запази своите привил ...
Ресиловският манастир "Покров на Пресвета Богородица" е основан през 1932г. През 1995г. манастира е обновен и тогава са построени днешните внушителни жилищни сгради.
Ресиловският девически манастир е постоянно действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради, заобиколени от каменна ограда. Църквата понастоящем е в ремонт и посетителите се допускат само до предверието.
Храмовият празник се отбелязва на 1-ви октомври. Малко преди входа за Ресиловския манастир, могат да се видят аязмо и параклис "Св. Дух".
До Ресиловския манастир се стига по пътя от гр. Дупница за гр. Сапарева Баня, като отбивката за обителта е при с. Ресилово.
Сапаревобанският манастир се намира в Северозападна Рила (на рида Джоганица) и на десния бряг на река Джерман. Отстои на около 3 км югоизточно от град Сапарева баня.
Според предание манастирът е основан по време на Втората българска държава, а след турското нашествие е опожарен. През 1921 г. двама братя – монах и свещеник се заели със задачата да възстановят светата обител. Благодарение на техните усилия и с труда на местното население през 1923 г. манастирската черква е била осветена от Софийския митрополит Стефан.
Понастоящем Сапаревобанският манастир е постоянно действащ. Представлява комплекс, състоящ се от черква и жилищни сгради. Недалеч от манастира се намира и аязменият параклис „Св. Стилиян”. Св. Стилиян Пафлагонийски“, чийто патрон (наричан от народа – „Св. Истилиян“) е смятан за закрилник на децата („Чедозастъпник“).
На около 1 км южно от манастира, на десния бряг на река Джерман се намира построеният през 1985 г. параклис „Св. св. Петър и Павел.
Гранишкият манастир "Св. Лука" е разположен в подножието на Осоговска планина, близо до с. Граница, на 8 км източно от гр. Кюстендил.
Той е основан през 10в. и според преданието, в него се е учил Св. Иван Рилски. През 15в. игумен на манастира е бил Яков, баща на възобновителите на Рилския манастир - Йоасаф, Давид и Теофан, които са родом от с. Граница. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси.
В момента Гранишкият манастир е действащ. Възобновен е през 1948 г. и представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради.
Руенският манастир е построен през 2002г. Основател и първи игумен е на все още строящия се манастир е Йеромонах Поликарп.
Манастирската църквата е изрисувана, със заоблени форми и красив позлатен олтар. Следвайки примера на отшелничеството посетители в храма не се допускат в понеделник, сряда и петък.
Днес монашеското братство в Руенския манастир наброява 2 души - Йоан и Лука. В манастира се издава религиозна литература и се излъчва първото църковно радио у нас "Сион".
Бо̀бошевският манастир „Свети Димитър“ е недействащ български православен манастир, построен през ІХ-Х век, южно от днешния град Бобошево, Област Кюстендил.
Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. и са дело на охридската школа.[2] Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи :
" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."
Свети Димитър - стенопис в наоса.
Ктиторският надпис от 1488 г.
Христос Пантократор - фрагмент от сцената Дейсис в наоса.
Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“, а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в ман ...
