Манастири в България със снимки и карти на областите с разположението им. Подробна и илюстрирана информация за над 120 манастира в България.
Манастирите са едно от най-големите богатства на България. Разположени са в най-красивите места на страната и са заобиколени от невероятна природа. В миналото наред с богослужебната дейност, стават културно-просветни и книжовни средища. В манастирите започват работа създателите на славянската писменост и книжнина в България.
Алински манастир Св.Спас. Балшенски манастир. Батулийски манастир. Бистришки манастир Св.Петка. Бистришки манастир. Св.Св.Йоаким и Ана. Бистришки манастир Св.Георги. Ботевградски манастир. Боянски манастир Св.Пантелеймон. Букоровски манастир. Буховски манастир Св.Мария Магдалена. Буховски манастир Св.Архангел Михаил. Вакарелски манастир Св.Петка. Владайски манастир Св.Петка. Врачешки манастир Св.Четиридесет мъченици. Възнесенски манастир Св.Спас. Германски манастир. Годечки манастир Свети Дух. Горнобански манастир.
Девически манастир Самоков. Драгалевси манастир. Долнопасарелски манастир. Дървенишки манастир Св.Пророк Илия. Елешнишки манастир. Етрополски манастир. Искрецки манастир. Княжевски манастир. Курилски манастир Св.Иван Рилски. Лозенски манастир Св.Св.Петър и Павел. Лозенски манастир Св.Спас. Маломаловски манастир. Манастир Седемте престола. Манастир Свето Преображение. Манастир СВ.Николай с.Скравена. Неделишки манастир. Обрадовски манастир. Очушки манастир. Орландовски ма ...
Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично дава името си на близкото село Рожен.
По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207), манастирът е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е реконструиран в периода 1715 - 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност.
Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември.
Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са на ...
Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Той се намира в долината на Чепеларската река (р. Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.
Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Първоначално Бачково се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич.
През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва ...
Казанлъшкият манастир е възникнал в годините 1864 – 1866, със съдействието на Зиновия Ганчева, която изпратила български монахини в Русия, за да съберат средства за изграждането му. С подкрепата на Петербургския митрополит Исидор през 1866г. е завършен строежа на манастирската църква "Въведение Богородично, която е осветена от търновския гръцки владика Атанасий.
По време на Освободителната война (1877-1878), Казанлъшкият манастир е използуван от турците за склад на храна. След Освобождението манастирът се възобновява и разширява чрез изграждане на нови сгради.
Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец" е вторият манастир в света и единственият в България с пет църкви - Св. Георги, Св. Петка, Св. св. Кирил и Методий, Св. Неделя и Вси Светии.
Историята на Букоровския манастир е обвита в тайнственост и единственото сигурно нещо е, че е построен върху останките на пет стари църкви и че там е открит издялан от камък най-старият календар, откриван в Европа. Календарът представлявал 12-годишен циклов прабългарски календар, който фиксирал абстрактно движението на съзвездията върху черупка на костенурка.
Кричимски манастир „Рождество Богородично“ е български мъжки православен манастир в околностите на град Кричим, Пловдивско.
Предполага се, че манастирът е основан през ІХ -Х или през ХІІІ век. При потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е опожарен. Възобновен е през 20 век (1932 г.), а от 2006 година е действащ.
Манастирът представлява комплекс от еднокорабна и едноапсидна черква, жилищна сграда и красива каменна чешма. В миналото е имал два метоха: в гр. Кричим и в с. Козарско.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
Рилският манастир е бил основан през Х век от Иван Рилски и скоро около отшелника се създало малко общество, което в последствие става един от центровете на късната средновековна култура.
През ХI век манастирът запада, но отново прославя своето име по време на Второто българска царство. Опожарен, след това изоставен от монасите по време на превратностите в бурната му съдба, неговото настоящо място, на 119 км на юг от София, е същото където е бил възстановен през ХIV в. от протосеваст Драговол Хрельо, в чийто феодално имение се намира и до днес. В 1335 г. владетелят Хрельо издига пететажна защитна кула, като на горния етаж е бил молитвения дом на Преображението, чийто фрагменти от фрески съществуват и сега.
Към края на ХIV в. манастирът е притежавал обширни горски и полски имоти, а последния български цар Иван Шишман, потвърждава правата му простиращи се върху двадесетина села в околностите. Това царско внимание позволява на манастира да запази своите привил ...
Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски” е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе.
Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище.
Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. с. Константин и Елена", където се намират и до днес.
Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.
Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква.
Манастирът е разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Възникнал е до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението.Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир.
Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.Силно земетресение през 1928 г. поврежда съборната църква и стенописите. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото до манастира е изписано, като тук е пов ...
Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 km от град Тетевен.Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. Всъщност легендата се позовава на съвпадение на имена между селището Кийово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.
Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век e игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.
Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието. Това достига до ри ...
Манастирът се намира в долината на река Русенски Лом на 10 километра от град Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.
Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от XVI век.
Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г. Там те са и до днес.
През 1937 година в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.
Намира се на около 18 километра югозападно от град Брезник и на 5 километра от село Гигинци, в полите на връх Китка в планината Църна гора. Манастирът се намира на 1000 m надморска височина и до него се стига по 5 km каменист път.
Според местни предания Църногорският манастир е съществувал по време на Второто българско царство. През периода на османското владичество неколкократно е бил разрушаван и възстановяван. В началото на XIX век манастирът е бил възстановен, както твърдят преданията, от светогорски монаси, открили заровено аязмо с лековита вода.
В манастира е запазен надпис от 1814 година, в който се споменава кърджалийския главатар Кара Фейзи. Стенописите от края на XIX век са интересни с рисунките на местни ктитори, в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време.
Манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.
По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.
Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че това не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност ...
Соколския манастир е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той пристига в родния си край от Троянския манастир придружен от йеромонах Агапий. На каменната тераса пред близката пещера те построили малка дървена църква, а през 1834 година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния храм.
Манастирът е разположен в местността Соколова пещера по горното течение на река Янтра, сред северните склонове на Стара планина, на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.
Към манастира е изграден музей, където е изложена експозиция с реликви от борбата за освобождение.
Соколският манастир е обявен за историческа местност.
Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово.
Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият ...
Манастир „Света Троица”, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм) е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа.
Етрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх-1070 метра надморска височина, на 2 км. от с. Рибарица, на 5 км. от гр. Етрополе и на 40 км. от гр. Тетевен.
Етрополският манастир е основан още в средновековието. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на ...
Скравенският манастир “Св. Николай” се намира извън село Скравена в северна посока, на разстояние около 1.5км от главния път Е-79. Село Скравена от своя страна е част от община Ботевград, област Софийска. Манастирът се вижда ясно от главния път Е-79, тъй като е разположен на хълм.
Смята се, че на мястото на Скравенския манастир първоначално е съществувало езическо светилище, върху което вероятно по времето на цар Петър е бил издигнат християнски храм.
Съдбата на манастира е била тясно свързана с историята на Грамаде – старо селище, което не е просъществувало до наши дни. Разкопки от 1938-1941г., проведени от група скравенчани под ръководството на поп Филип Иванов поставят началото на разкритията за историята на манастира. Разкопките са провени в близост до вековен дъб с опрян на него кръст, който е служил за оброк още от времето на Турско робство. Празникът на оброка е бил честван всяка година на 9-ти май.
Манастирът “Свето Преображение” (наричан още Скравенски манастир) се намира в местността Баткун в Лакавишкия рид на Западния Предбалкан, на 4 км северно от с. Скравена. Основан е по време на Втората българска държава, неколкократно разрушаван и възобновяван. В църквата на манастира са запазени фрагменти от стенописи, останали от стария храм и жилищна сграда.
Според научна експедиция проведена през 2004г. в околностите на с. Златна Ливада, Чирпанският манастир "Свети Атанасий" е може би най-стария действащ манастир в Европа.
Светата обител е основана от самия Александрийски патриарх Атанасий през 344г. По това време той посещава днешните български земи във връзка с провеждането на църковен събор в Сердика. По пътя си обратно към Египет Атанасий отсяда в римска крепост в областта Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Изборът на мястото от светеца се свързва с неговата ревностна защита на чистотата на православната вяра в контекста на борбата срещу разпространената по онова време арианска ерес. По това време живеещите в Мизия и Тракия готи и други племена са подложени на силен натиск от арианите.
В своята 1700-годишна история Чирпанската обител е била многократно разрушавана и съграждана наново. Има безспорни археологически доказателства за съществуването на манастира през Късната античност и Средновокови ...
Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.
"Успение Богородично" е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
Черепишкият манастир е обявен за паме ...
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян.
Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на манастира - чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век).
Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по- ...
Аладжа манастир е български средновековен скален манастир. Намира се на около 17 km от Варна и на 3 km от Златни пясъци. На турски аладжа означава шарен, пъстър.
Аладжа манастир е създаден ок. 12-13 век, но е изоставен в началото на 18 век. За пръв път името на манастира е споменато в книгата на руския писател Виктор Тепляков Писма от България (1832 г.). Първите системни проучвания са проведени в края на 19 век от братя Херминегилд и Карел Шкорпил.
През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 — за паметник на културата от национално значение. Манастирът не е действащ.
Самоковският девически манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир на Българската православна църква в град Самоков.
Основан е през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир от образовани монахини. Основаването на манастира се свързва с името на баба Фота, бабата на Константин Фотинов, но легендите говорят, че е свързано със спасяването на града от Света Богородица.Тя разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. През XIX век Девическият манастир в Самоков се превръща в огнище на просвещение.
Днес е запазена манастирската църква със стенописи от XIX век. Присъединената към комплекса Хаджистамова къща е превърната в магерница.
В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Света Гора мощи на Свети Пантелеймон и Свети Сава Сръбски. ...
Идеята за основаването му е на руския дипломат граф Игнатиев и майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева. Средствата за строежа са дарени от руския народ, а жителите на град Шипка даряват парцела. Строежът му започва през 1885 г. и завършва през 1902 г.
През 1902 г. е изографисан и главният храм на манастира. Манастирът е руски до 1934 г., когато съветското правителство го предоставя на България. Днес Шипченският манастир е част от парк-музей „Шипка – Бузлуджа”.
Храмът е определен за архитектурно-строителен паметник на културата.
Черквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди. По стените на храма и в галериите отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите офицери и опълченци през Руско-турската война от 1877-78 г., най-ожесточените битки в която се водят в Шипченския проход, недалеч от град Шипка. До западната част на църквата има 53-метрова кула-камбанария. Общият брой на камбаните в нея е 17, като най-голямата камбана от тях тежи 1643 кг.
Шипч ...
Кърджалийски манастир „Свети Йоан Продром“ е български православен манастир. Той е бил част от средновековен манастирски комплекс основан през VI - VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. След неговото създаване, той станал център на християнството в Източните Родопи. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии - Ахридос.
Руините на манастира са открити още през 30-те години от местни любители на историческото ни минало. Дълги години руините остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части от останките на манастира.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание, че той се е превърнал още в X - XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него - петте зидани гробниц ...
Манастирът „Св. Николай” Чудотворец " е разположен в малка долина в югозападния край на Арбанаси. Основаването му е свързано със строителството по време на царуването на Асеновци, през ХIIIв. Според останалите исторически сведения манастира е ограбван и опожаряван многократно след падането на В. Търново под турско робство 1393 година и последвалите много поредни набези почти всички монаси са избити.
Първото му възстановяване става в 1680г. При ремонт, непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Много от иконите са подарени от руски воини.
Малко от художествените ценности на манастира са достигнали до нас. Два големи бронзови полилея от манастирската църква , единият с двуглав орел и надпис , възхваляващ дарението и съобщаващ мястото на изработката си – Нюрнберг -1746г., 8 юни , разкриват връзките на местните търговци – власи , албанци или гърци, а може би гърчеещи се българи, със Западна Ев ...
