гр. София, бул. „Васил Левски” № 75 – Български туристически съюз.

Национален Исторически Музей. Национален Археологически музей. Национален Природонаучен музей. Музей Земята и хората. Национален Военноисторически музей. Музей на физическата култура и спорта. Национален църковен музей.

Местността Узана се намира на територията на община Габрово, в подножието на връх Исполин (1524 м) (старото му име е връх Коруджа), в западната част на Шипченския дял на Средна Стара планина. Най-близкият изходен пункт към високопланинската поляна е град Габрово, който се намира само на 22 км по асфалтов път. От 2009 г. местността е със статут на курортен комплекс. Тук се намира Географският център на България, който е измерен през 1991 г. Същата година е поставен знак, който отбелязва средата на територията на страната ни и представлява стилизирана форма на пирамида, оцветена в цветовете на националния трибагреник. От 2008 г. обектът е включен в Националното туристическо движение „100 национални туристически обекта" Местността традиционно се свързва с възможностите за почивка и отдих сред природата. Тя е най-широката билна поляна в Стара планина и е обградена отвсякъде с вековни букови гори. Надморската ѝ височина варира от 1220 до 1350 м, като най-високата точка е връх ...

Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории. Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара. Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа "Мадарски конник".

Шериф Халил паша джамия, известна повече като Томбул джамия (на турски: Tombul Camii) е мюсюлмански храм, който в миналото е бил разположен в централна част на град Шумен. Впоследствие, с изместването на централната градска част, джамията остава в югозападната част на града. Името на сградата “томбул” идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Строежът ѝ започва през 1740 г. и приключва през 1744 г. Томбул джамия е най-голямата джамия на територията на България. В нея като подпорни колони са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Този факт кара някои учени да предполагат, че голяма част от руините на двореца в Плиска са били запазени и видими по времето, когато е строена джамията и че руините са унищожени и разграбени след това. Томбул джамия е сред Стоте национални туристически обекта.

На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха (XII век преди Христа). По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци. През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство. Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в нашата страна.

Сборяново е историко-археологически резерват, който се намира в Североизточна България, на 10 км от град Исперих, близо до село Свещари. В резервата се включват над 140 археологически и културни паметници — древни селища, светилища и некрополи на траки-езичници, българи-християни и хетеродоксни мюсюлмани, някои от които функционират и до наши дни. Най-значимите от тях са: - останките от древния тракийски град Хелис; - тракийското светилище на "Камен рид"; - Свещарската гробница - обявена от ЮНЕСКО за обект на световното културно-историческо наследство;

Руините на ранновизантийската крепост „Градище“ се намират на 3 km югоизточно от град Габрово. Нейната поява се отнася към 4-6 век. Като част от римската провинция Долна Мизия, организирана на територията между Дунав и Стара планина. Това било типично укрепено селище за онова време. При археологически разкопки са намерени останки от 45 помещения, които са били плътно долепени едно до друго. При тези проучвания били открити различни предмети от ежедневния живот и бит на хората — стари монети, накити, украшения, които разкриват културата и традициите на неговите жители. Днес те се съхраняват в историческия музей в Габрово. Запазени са останки от крепостна стена на крепостта, пазела подстъпите на Шипченския проход, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец. През 80-те години на ХХ век са извършени разкопки и реставрация на част от стените на крепостта. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.

Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост в гр. Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от 2 основни стени (в 2 концентрични кръга) и 4 кули. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на градската крепост Бонония се намират извън рамките на по-късния средновековен замък и са разположени основно под днешния видински квартал Калето. Почти през целия период на Второто българско царство Види ...

Музей „Неолитни жилища“ е създаден през 1979 г. В него може да се видят 2 жилища от новокаменната епоха на територията на Стара Загора. Той е един от Стоте национални туристически обекта. В специално построена сграда са представени останките на две жилища от новокаменната епоха заедно с техния пълен инвентар - пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и др. В музея е изложена постоянна експозиция „Праисторическото изкуство в Старозагорско“. Според специалисти от Регионален исторически музей-Стара Загора [1] жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. и са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа. Последни археологически изследвания сочат, че експонираните останки вероятно са от двуетажно раннонеолитно жилище с размери: дължина 10 м, широчина 5,60 м и височина над 7 м. По време на разкопките на селищната могила са открити 1826 експоната. В експозицията са представени 333 експоната от целия Старозагорски регион.

Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. Намира се в община Карлово, Пловдивска област. До 1950 г. се нарича Юмрукчал и Фердинандов връх (наречен на Фердинанд I), след това е преименуван в чест на Христо Ботев. Върхът се намира в Централна Стара планина, близо до Карлово и Калофер. Той представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета. На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. Най-краткият маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа Рай . Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека. Други възможности за изкачване са от хижа Плевен с преход от 3,5-4 часа, от хижа Тъжа с поход от 4,5-5 часа, и от хижа Васил Левски за 3,5-4 часа. В ...

Черни връх е най-високата точка на Витоша — планина в България. Надморската му височина е 2290 м, което нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини — след Рила (вр. Мусала — 2925 м), Пирин (вр. Вихрен — 2914 м) и Стара планина (вр. Ботев — 2376 м). При средногодишна скорост на вятъра от 9,3 m/s Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след вр. Мургаш (10,3 m/s). На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. — малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. Черни връх има специално място в историята на българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г. се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския туристически съюз (БТС). Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. Черни връх е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Мусала е най-високият връх в България и на Балкански полуостров с височина 2925 m измерено от равнището на пристанище Варна. Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, която е открита на 2 октомври 1932 година. Името му произлиза от арабското „мус Аллах“, или „място за молитва“, „място близо до Бога“, "Мусалла" също се нарича и камъкът върху който се полагат покойниците в джамията. Името е дадено по време на турското владичество. През периода 1949-1962 г. се казва Сталин, по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта. Има печат в метеорологичната станция.

Околчица е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, където се намира Национален парк “Христо Ботев” (на около 20 км югоизточно от Враца). На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. На връх Околчица през 1936-1939 г. за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника. Околчица е сред Стоте национални туристически обекта. Печат има в хижа “Околчица”, която се намира на около 300 м от паметника. Ако е затворено, печат на обекта има и в къщата-музей "Баба Илийца" в село Челопек.

Руен е най-високият връх (2 251 м) в Осоговската планина. Намира се в територията на България. Той е сред Стоте национални туристически обекта. До върха може да се стигне по различни маркирани маршрути — от хижа "Осогово", в местността Плавилото, в подножието на връх Кюнек (3:30 часа), както и от хижа "Трите буки" в едноименната местност (също 3:30 часа). Връх Руен е включен в инициативата на БТС "Покорител на 10-те планински първенци". През него минава границата ни с република Северна Македония.

Снежанка е връх в Родопите, разположен на 15 км от град Смолян. Върхът е висок 1926 м и е най-високият връх в района на курорта Пампорово и рида Букова планина. Средната годишна температура е 3,2°С, средната юлска е около 12°С, а средната януарска е -6°С. Средногодишното количество на валежите се равнява на 1200 мм, по който показател изпреварва Ботев връх в Стара планина и Черни връх в Витоша. Сравнително ниската средногодишна скорост на вятъра (6 м/с), комбинирана с високопланинския климат на върха, позволяват задържането на снежната покривка да продължи от средата на ноември до май месец. На върха е изградена телевизионна кула с височина 156 метра, която се намира на височина 2082 м. Нейното кафе-панорама на 2019 м има чудесен изглед. Това, че при ясно време може да се види Егейско море (също така наричано Бяло море) е легенда, тъй като сферичната форма на земята не позволява наблюдаването на толкова отдалечени обекти. Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта н ...

Връх Голям Пелерик се намира в едноименния високопланински дял на Западните Родопи. Намира се на 19 км западно от Смолян. Той е първенецът на Родопите. С него (2191 м) Родопите се нареждат на седмо място по височина между българските планини (след Рила - вр. Мусала, Пирин - вр. Вихрен,Стара планина - вр. Ботев, Витоша - вр. Черни връх, Осоговска планина - вр. Руен и Славянка - вр. Гоцев връх). Переликският дял обхваща най-високата част на Родопите и образува част от главното било, което дели басейна на река Арда от долината на река Въча и река Чепеларска. От главното му било излизат четири от най-големите вододелни била в тази част на Родопите. Целият масив около върха е типично високопланинско плато – широко, равно и затревено. Билото му представлява част от развитата в Западните Родопи заравненост, разположена на 1800-2100 метра надморска височина, над която едва се издигат плоските гърбици на най-високите върхове – Голям Перелик (2191 метра), Малък Перелик (2147 метра), Широк ...

Музеят „Земята и хората“ е национален музей по минералогия, намиращ се в София, България. Основан е през 1986 г., а първото изложение за посетители е на 19 юни 1987 г. В музея са изложени над 20 000 експоната, организирани в шест фонда - гигантски кристали, минералите на Земята, минералите на България, минерални ресурси на Земята, минерални ресурси на България, скъпоценни камъни. Други експозиции са посветени на промишлените минерали, суровинни находища на България и нови материали. Музеят е домакин на множество различни художествени изложби и вечери на класическата музика. Утвърдени събития в годишната му програма са и киноложките и фелиноложки изложби, фотоконкурси, спелеоложки сбирки, както и кандидат-студентските борси. Музеят разполага с библиотека, научни лаборатории, експозиционна, заседателна и видео зали.

Националният исторически музей e eдин от най-големите и богати исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 700 000 паметници на културата, представящи историята на днешните български земи отпреди 8000 години до наши дни. В залите на музея са изложени едва 10% от всички тези ценности и паметници. Националният исторически музей е създаден през 1973 г., като първата му експозиция е открита в сградата на Съдебната палата в София през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. От 2000 г. музеят се помещава в бившия дом № 1 на правителствената резиденция в квартал Бояна в София. Основната експозиция на музея е разположена в пет зали: Праистория, Древна Тракия, Средновековие – Първо (VII-ХІ век) и Второ българско царство (ХІІ – XIV век), Българските земи през XV–XIX в. и Трета българска държава (1878 – до наши дни). В колекцията, посветена на праисторията (VII – II хил. пр.Хр.), са представени различни костни и кремъчни сечива, ...

Музеят на физическата култура и спорта се помещава в специално пригодена зала на Националния стадион "Васил Левски". Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. В музея е представена историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти. Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Весела Лечева, Здравка Йорданова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други. Ред ценните предмети са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на големите български борци Дан Колов и Никола Петров, фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от спечелени от българските спортисти медали. Най-ценни са олимпийските медали, предоставени от видни спортис ...

Националният военноисторически музей (НВИМ) е военен, научноизследователски и културно-просветен институт, административно подчинен на Министерството на отбраната. Той има статут на национална институция на България. С Указ № 39 от 1 август 1914 г. на цар Фердинанд при Щаба на армията се създава Военноисторическа комисия. В състава и влизат: музей, архив и библиотека. Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Той обединява създадените след 1879 г. военноисторически къщи-музеи. Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. "Московска" № 15, в сграда, дарена му от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музеят е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 - 1951 г. музеят е преместен на бул. "Ген. Скобелев" № 23 на значително по-голяма площ. През 1952 г. открива нова експозиция. От 1956 г. в музея ...

Националният църковен историко-археологически музей се намира в сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на площад „Света Неделя” в центъра на София. Забележителната сграда е дело на български и чуждестранни архитекти и художници и е построена през 1923 г. Тогава отваря врати и музеят. По време на бомбардировките през Втората световна война сградата сериозно е пострадала, но по-късно е възстановена. Музеят съхранява над 10 000 експоната - икони, дърворезби, исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги и др. Посетителите могат да видят икони, изработени от майстори от Тревненската, Самоковската, Дебърската и Банската школа. Изложени са уникални по своя вид автографи - ръкописи на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, екзарх Антим І, екзарх Йосиф І и други. Заради изключителната си ценност често експозиции на музея гостуват по покана на различни музеи в целия свят - Париж, Женева, Санкт Петербург, Москва, Прага, Братислава и др. Сградата на Б ...

Историческият музей в Клисура е един от Стоте национални туристически обекта на България и център на културно-просветния живот на града в продължение на десетилетия. Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година. Средства за изграждането ѝ са събирани в продължение на 30 години от признателните клисурси и пръснатите из България техни съграждани. Музеят разполага с художествена сбирка от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Христо Станчев, Димитър Киров и други. Сред най-ценните експонати в експозицията на музея е запазената оригинална камбана, която известява началото на Априлското въстание в съдбоносния 20 април 1876 година – два часа след обявяването на въстанието в Копривщица. Гордост за музея е и запазеното автентично черешово топче. Към историческия музей са включени още известните: Павурдж ...

Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев. Самата сграда е била проектирана от архитект Юрдан Юрданов в края на 1930-те години, първата ѝ копка е направена през 1940 година от Богдан Филов, но е завършена едва след края на Втората световна война. От 1943 г. музеят се помещава в днешната си сграда. През 1958 и 1966 година са завършени съответно експозициите посветени на Възраждането и революционните борби в региона. Понастоящем музеят разполага с фонд от около 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции. Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.

Историческият музей в гр.Етрополе е открит на 7. XII. 1958 год. Днес той се помещава в сградата на бившия конак, строена през 1853-1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденски архитектурен стил. Експозицията на музея представя историята на града и околните селища. Етрополе е древно тракийско селище, възникнало през VII-VI в. пр. Хр. В Средновековието градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. През Възраждането градът, заедно с манастира е значим книжовно-просветен център за българските земи. Богатото културно-историческо наследство на Етрополска община е представено в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти XVI-XVII в., Занаяти XVIII-XIX в., Занаяти XIX-cp. XX в., Просветно дело, Етрополска книжовна школа, Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 оригинални експоната, 120 фотоса и документи. Музеят е включен в организацията „Музеите в света" със седалище Мюнхен.

Регионалният исторически музей в Пловдив е най-големият исторически музей в Област Пловдив и един от най-големите музеи в България. Разделен на четири тематични експозиции, всяка в отделна сграда свързана с историята на Пловдив, музеят притежава някои от най-богатите колекции в България. Музеят е основан през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от 15—20 век. Исторически музей — Пловдив разполага с четири експозиции: - Съединение на България 1885 г., - Българско възраждане, - Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век, - Музеен център за съвременна история. Във фонда на музея се съхраняват над 60 000 експоната, сред които — уникални колекции от хладно и огнестрелно оръжие, ордени и медали, военно снаряжение, лични вещи, печатни издания, облекло и предмети от градския бит, снимки и документи.

Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. В експозицията си представя историята на селището, преминавайки през поселенията на траки и славяни, сред които се открояват руините на базиликата „Червената църква“ от края на 4 век от Христа с уникалността на архитектурните си форми и стенописи. Връхна точка е участието на цялото население в национално-освободителните борби с яркото си проявление през Априлско въстание от 1876 г., в които „младо и старо“ воюва с примитивни оръжия срещу Османската империя. През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското потушение на въстанието в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души. В историческия музей в града се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района. Музеят е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на БТС целогодишно и с работно време от 9. ...

Исторически музей „Проф. Александър Фол“ в Малко Търново е създаден през 1983 г. Експозицията му е разположена в четири къщи с типична възрожденска архитектура, паметници на културата. Обект на историческия музей в Малко Търново е и мемориалният национален паметник Петрова нива. узеят обхваща четири странджански възрожденски къщи, принадлежащи на търговските фамилии Дякови и Илиеви от края на 19 в. В музея се представят шест експозиции.В експозициите е нарушен традиционният способ на експониране в строго следване на хронологическия ред. То е осъществено тематично и с акцентуване само на събитията и явленията, които са характерни за странджанския регион. Представя се материалната и духовна култура на местното население от периода Х-ІХ в. пр. н.е. до наши дни.Към историческия музей функционира килимарска работилница, където се предлагат демонстрации на тъкане на автентичен стан. Историческият музей е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На ...

Антична вила ”Армира” се намира на 4км. западно от Ивайловград. Била е открита при строителни работи за язовир през 1964 г. Античната вила е била издигната в долината на р. Армира, десен приток на р. Арда, през втората половина на І век сл. Хр. По името на реката е наречена Вила “Армира” . Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот. Вила ”Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено Владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия.

Историческият музей в Ямбол се помещава в двуетажна сграда в центъра на града. Той е учреден през 1952 г. като естествен наследник на местни археологически и научни дружества. Днес фондът на музея наброява приблизително 93 000 експоната, някои от които с голяма художествена и историческа стойност. Експозицията на музея е разделена на няколко отдела: Праистория, Античност, Средновековие, Нумизматика, Възраждане, Етнография, Нова история, Най-нова история. Археологическото богатство на Ямболския регион, експонирано в залата на първия етаж, представя образци на материалната и духовна култура на човека още от неолита (VІІ-VІ хил. пр.Хр.). Тук могат да се видят някои от важните находки, направени при разкопки в близкия античен тракийски град Кабиле. Експозицията, организирана на втория етаж в музея, е посветена на етнографските особености на Ямболския регион. Тук може да се научи повече за местните обреди и обичаи, за занаятите, празниците и вярванията на хората от Ямболския кр ...

Историческият музей в град Белоградчик се намира в "Пановата къща" - сграда датираща от 1810г. и обявена за паметник на културата. Музеят е създаден през 1970г. и в него са изложени над 6000 експоната свързани с периода на Османското робство и Възраждането. Показани са домашния бит на населението през този период (носии, накити, предмети, инструменти), и е проследено развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Акценти в експозицията са въстанието (с център Белоградчик) от 1810г срещу турските поробители, националноосвободителните борби от 1850г., Освобождението на България, Сръбско-Българската война. В двора на музея са изложени антични надгробни паметници открити в региона.

Исторически музей с художествена галерия във Враца съществува от 1953 г. Намира се в централната част на града, в полите на Врачанския Балкан. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Сградата е една от малкото в България (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите на съвременен музей. [1] Музеят е разделен на секции (зали), които проследяват различни етапи от развитието на региона. Започва от тракийското присъствие в Северозападна България (Царството на трибалите). Тук се съхраняват Рогозенското съкровище (най-голямото открито досега тракийско съкровище [2]), както и находищата от Могиланската могила. Някои от другите екпозиции: „Враца и регионът през Първото и Второто българско царство“, „Враца през Възраждането“ - участието в първите бунтове от църковната борба, „Ботев и неговата чета“, Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“. Към музея функционира и художествената галерия „Иван Фунев“, нарече ...