Национален Исторически Музей. Национален Археологически музей. Национален Природонаучен музей. Музей Земята и хората. Национален Военноисторически музей. Музей на физическата култура и спорта. Национален църковен музей.
Варненският делфинариум се намира в северната част на Морската градина в град Варна. Открит е на 11 август 1984 година и разполага с 1200 места. Размерите на басейна са 12 на 15 метра и дълбочина 6 метра, и се пълни с морска вода чрез специална помпена система. Водата се извлича от Черно море на 150-160 метра от брега и дълбочина 3-6 метра, където тя е най-чиста и се подлага на преработка преди да достигне до басейна. Делфинариумът разполага и с кафе-сладкарница с прозрачна стена към аквариума.
В момента във варненския делфинариум има пет делфина - 3 женски и 2 мъжки - Кимбо, Доли и Попи са донесени от далечните брегове на Гватемала и Куба, а Йоана и Бимбо са родени във Варненския делфинариум.
Намира се в северната част на Морската градина Приморски парк
Музеят „Дом на хумора и сатирата” е уникален културен институт за хумористично и сатирично изкуство с международно и световно значение. Създаден на Международния ден на шегата – 1 април – през 1972 година, той е горд наследник на местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции на Габрово – българската столица на хумора.
Под девиза „Светът е оцелял, защото се е смял” Домът развива многостранна дейност – той е и музей на смеха, и галерия на световното хумористично изкуство, и информационен център, и място за развлечение, и туристическа атракция за малки и големи. Целта на музея е да събира, експонира и популяризира хумора на народите в областта на изящните изкуства, литературата и фолклора, фотографията, плаката, веселите празници и маскарадни традиции по света.
Домът на хумора и сатирата разполага с 10 изложбени зали, библиотека, звукозаписно студио, конферентна зала, щанд за сувенири, безплатен паркинг. Той предлага на своите гости постоянни експозиции, гостуващи изложби ...
Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров.
Открит на 26 август 1986 г. Разположен е в запазените галерии на първия български рудник „Старите рудници“, който е открит през 1891 г. В него се добиват кафяви въглища до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и е закрит. През 1980-те години по подобие на солната мина „Величка“ в Полша, се взима решение да се направи музей на минното дело в Перник.
Музеят се помещава в две минни галерии с дължина 630 m, в които са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. Чрез автентични експонати се проследява развитието на техниката за добив на въглища. Представени са различни съоражения за укрепване и осветление. Проследява се развитието на транспортната техника — локомотиви и пътнически вагонетки.
В музея има мултимедийна зала, в която се пр ...
Ждрелото на река Ерма се намира на 3 км. от град Трън, по поречието на реката. Дължината му е около 100 м., а ширината му в най-тясната си част е около 5 м. От двете му страни се издигат отвесните скали на върховете Жилав камък (на юг) и Църквището (на север). Височината на тези куполовидни скални масиви е около 150-200 м – популярно предизвикателство сред алпинистите. По тях са прокарани над десет алпийски маршрута за катерене с различна трудност.
Река Ерма извира от Сърбия, после влиза на наша територия и минава именно през най-известното ждрело край Трън. Има изграден мост, от който може да се наблюдава този природен феномен и да се усети цялата му красота. От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км., като за преминаването й са необходими 8 часа. Изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело. Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.
...
Хижа Скакавица е първата хижа в България. Разположена е в Скакавишката долина в подножието на източния склон на връх Кабул на 1876 метра надморска височина. Построена е през 1921-1922 година от членове на туристическото дружество на град Дупница. Хижата е на три етажа, водоснабдена и електрифицирана от агрегат и ВЕЦ. Максималният брой туристи които може да приюти са 89. Разполага с туристическа кухня, столова и барче. Отоплението е с печки. До хижа Скакавица може да се стигне от летовище Паничище за около 2 часа.
“Седемте езера” е циркус от седем езера, намиращ се в северозападната част на Рила. Езерата са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамга, ограден от връх Сухия чал, Отовишки връх и Харамията. Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро.
Най-високо е разположено езерото Сълзата. Нарича се така заради прозрачността на водите си. Следващо по височина е Окото, което е с почти идеална ова ...
Стобските пирамиди са уникална природна забележителност, обявени през 1964 година, заедно с площ от 7.4 ха за защитен природен обект. Изваяни са в дебелина от 30-40 м старокватерни вилафрански флувиоглациални наслаги.
Средната им височина е 6 - 10 м, като достигат до 12 м. Някои от пирамидите са остри и игловидни, но по – голямата част са пирамидални или конусовидни и завършват с „ каменна” шапка, достигаща размери 120 на 80 см, която им придава формата на стройни гъби. Основите им са широки и често са слети по между си. По северния склон на рида пирамидите са добре изразени, но са сравнително малко на брой и са обособени в една група.
Най – многобройни са пирамидите по южния склон. Те са огромни, величествени с неподражаеми багри от светло жълто до тъмно кафяво и червено. Живописните им композиции носят различни дадени им от народа имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др. Най – известната група наречена Сватовете е свързана с древна легенда.
Има ...
Кюстендил е добре познат както с 40-те горещи минерални извора в подножието на Хисарлъка, така и с изключително вкусните ябълки и череши, донесли му заслужено славата на "овощната градина на България". Но освен с природа, той е известен и с имената на забележителни люде, от които ние ще откроим само двама.
Първият от тях е Димитър Пешев. Къщата-музей в центъра на града е точно копие на родния му дом и е построена с помощта на държавата Израел като знак на благодарност за направеното от него за спасяването на хиляди евреи от нацистките лагери на смъртта. Експозициите в къщата проследяват живота и дейността на този достоен човек, депутат в 24-то и 25-то Народно събрание на България.
Той е инициаторът на протестното писмо, подписано общо от 43 народни представители до министър-председателя Богдан Филов срещу депортирането на невинните хора.
През 1946 година, обаче, така нареченият "народен съд" го осъжда по обвинение "за фашистка дейност и антисемитизъм"?! Димитър Пешев умира в ...
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора”, е основана през 1944 година с откриването на изложба, включваща 50 платна на Майстора, дарени от самия художник. През 1972 година в центъра на град Кюстендил е открита първата в страната специално построена за галерия сграда. Осветлението в изложбените зали е естествено горно.
Галерията притежава уникална колекция от творби, които показват богатите традиции и високи постижения в изобразителното изкуство преди всичко на кюстендилските, а също така и на други изтъкнати български и чуждестранни художници. Като обем творчеството на Майстора заема основно място в общия фонд на галерията и включва живопис, акварели и рисунки.
Вкл.е под №26 от списъка на 100-те обекта на БТС.
Къщата-музей „Станислав Доспевски", построена през 1864 година от брациговски майстори в квартал „Вароша", е двуетажна, с еркери и 6 стаи със салон. Притежава богата стенописна украса. Обявена е за паметник на културата.
Станислав Доспевски всъщност е псевдонимът на Зафир Зограф - син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф, един от най-значителните възрожденски художници и един от първите с академично художествено образование. Родоначалник на светския реалистичен портрет. Музейната експозиция включва възстановената битова обстановка, от която лъха истински артистизъм, с автентични вещи и мебели, както и оригинални художествени творби на художника. Най-ценни са фамилните портрети, както и безспорният шедьовър „Домника -българската Мона Лиза".
Поставена е под № 35 в 100-те обекта на БТС.
Астрономическата обсерватория към НАОП „Джордано Бруно“ разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив, където са поставени два телескопа. Единият от тях служи за ежедневни наблюдения на Слънцето на екран. Телескопът е 150/2250 „Meniscas“ – Менисков-огледален телескоп тип Касегрен. Понякога при нужда от него се правят фотогафии на Слънцето.
Вторият телескоп също е 150/2250 „Meniscas” и служи за нощни наблюдения и фотографиране на небесни обекти.Обсерваторията разполага и с други по-малки телескопи, фотоапарати с множество обективи и бинокли.
В обсерваторията има двата учебни кабинета, където се провеждат занятията на кръжочниците. Стаите са оборудвани с различни глобуси – Baader Planetarium, Helios Planetarium, три звездни и два лунни глобуса, армилярна сфера, глобус на Земята, апарат Телурий (система Слънце-Земя-Луна). В обсерваторията се помещава библиотека, която разполага с над 3000 тома.
Вкл.е под №73 в списъка на 100-те национални обекти на БТС.
В гр. Смолян вече тридесет години функционира един уникален по своята същност и предназначение обект - Планетариум. През годините той се е утвърдил като аткрактивен туристически обект в града. Планетариум в гр. Смолян се посещава не само от български, но и от чуждестранни туристи.
Сградата на планетариума е с много красива и оригинална архитектура. Оборудван е със съвременна техника, производство на заводите "Карл Цайс Йена". Към планетариума е изградена и малка обсерватория, оборудвана с няколко телескопа, като най-големият от тях е с диаметър 15 см., с който при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето. На астраномическата площадка в двора на планетариума действа изключително прецизния Слънчев часовник, който е още една туристическа атракция.
"Сърцето" на планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 15 м и 150 места. В залата се представят звездни спектакли /сеанси/. Сеансите са повече от 70. Продължителността им е 35 - 40 минути.
Вкл. е под № 83а в списъка н ...
Създадената през 1984 г. кристална зала „Родопски кристал” е една от най- големите забележителности на Мадан. В нея могат да се видят близо 600 експоната от минерални и кристални образци, добити от рудниците в региона. Експонатите
впечатляват с уникалните си форми и отблясъци. Едно изключително богатство, накарало американски сенатор, минал по тия земи да каже: Що ви е рудодобив. Ако имам това, ще продавам само кристалите. Най-големият кристал е с размери 60 на 60 см.
Кристалната зала е член е на Международната асоциация на минераложките музеи.
Вкл.е в каталога на 100-те обекта под №87а
Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.
Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста.
Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак ...
Шаренка е малка пещера-рудник на 2 км от град Мадан. Намира се в мраморни скали. Пещерата е облагородена през 2008 г. по съвместен проект между общините Мадан и Керамоти. Превърната е в музей с 10 восъчни фигури в естествен размер. В района са изградени и няколко екопътеки по същия проект.
Включена е под № 87а на 100-национални туристически обекти.
Паметник-костница на Ботевите четници е мемориална костница в село Скравена, община Ботевград. В нея се съхраняват черепите на 10 Ботеви четници от групата на Георги Апостолов, намерили смъртта си при разгрома на четата в Рашов дол край Ритлите, на 2 юни 1876 година (21 май по стар стил).
На следващия ден цялото население на Скравена е изкарано да види шествието на башибозука, носещ забити на колове главите на четниците. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски успяват да откупят главите и още същата вечер жените от селото ги измиват, увиват в домашно платно и погребват в двора на църквата. На 3 юни 1930 година, по предложение на поп Георги, тленните останки са извадени и изложени в специална витрина в църквата.
През 1982 година са преместени в специално изградената костница по проект на архитектката Росица Грънчарова, скулпторката Стефана Бояджиева и художника Божидар Овчаров.
Костницата влиза в списъка на Стоте национални туристически обекта, под №82. Ключът з ...
Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и е част от Стоте национални туристически обекта на България. С подновен часовников механизъм тя все още сигнализира всеки кръгъл час със съответен брой камбанни звънове. Височината ѝ е 30 метра което я прави най-високата часовникова кула в България.
Кулата е построена през 1866 г. по предложение на Мидхад паша от врачежанския майстор Вуно Марков. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков, а камбаната — от банския майстор Лазар Димитров.
Първоначално на върха на кулата имало дървена къщичка от която на всеки кръгъл час излизал турчин с фес който се покланял докато камбаната отброявала часа. След Освобождението обаче, местните хора свалят и изгарят турския символ.
През 1924 г. до нея е пристроено читалище. След половин век, при реставрация на кулата, читалището е премахнато, а до кулата е засадена дугласка ела. Дръвчето израства през годините докато на височина почти достига кулата. То става едно от ...
Софийският зоопарк е една от атракциите в София. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под №66а. Понастоящем в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.
